Постинг
11.12.2009 08:25 -
БАН за ПРОЕКТОЗАКОНА: ДОКУМЕНТ и после КОМЕНТАР
11.12.2009 г.
петък
БАН: ДОКУМЕНТ...
БАН: Проектозаконът за развитие на академичния състав съдържа много недостатъци, вътрешни противоречия и несъгласуваност
Становище на Общото събрание на Българска академия на науките (БАН) за Проекта на Закона за развитие на Академичния състав в Република България.
БАН се отнася положително към идеята за нов закон за развитие на академичния състав, който да замени досегашния ЗНСНЗ. За съжаление, проектозаконът публикуван на сайта на МОМН съдържа много недостатъци, вътрешни противоречия и несъгласуваност. Този законопроект е пряко свързан с националния интерес, който е за запазване равнището на научните степени и звания.
Основният недостатък на законопроекта се изразява в принизяване на изискванията за качество. Не е посочена необходимостта от национални критерии за качество на докторантурата и докторантските дисертации. В същата степен това се отнася за длъжностите ”доцент” и „професор”, съвсем неясни сa критериитe за израстването на доцента в професор. В европейскитe страни, макар да съществува многообразие, изискванията за качеството са изтъкнати на първо място. В частност, един важен елемент на качество досега бе наличието на степента „Доктор на науките”, която се отменя и се замества с титлата „хабилитиран доктор”, която обаче се присъжда автоматично със заемане на длъжността доцент. Такава процедура с която се получават 2 титли едновременно, няма в световната практика.
Законът радикално променя и ситуацията с научните степени. Степента „Доктор на науките” се отменя и се замества с понятието „хабилитиран доктор”, присъждано автоматично. За научната степен „Доктор” липсват каквито и да е изисквания за резултати, публикации и т.н, т.е. тя става просто една образователна степен. Съчетано със задължителния характер на степента, това ще доведе до много формални дисертации, които малко ще допринесат за развитието на науката.
Този закон би довел до уравняване на университетите с различно научно ниво. Досега един важен критерий в акредитацията на университетите беше наличието в тях на достатъчно хабилитирани учени. Сега този критерий става безсмислен, понеже всеки ВУЗ ще има точно толкова професори и доценти, колкото пожелае. Като следствие, научните институции с високо научно ниво фактически ще станат равнопоставени с тези, в които истинска наука няма.
Премахването на ВАК очевидно заема централно място в закона. Така, издигането на научните кадри остава единствено в ръцете на административното ръководство на съответното научно учреждение. Нека не се заблуждаваме, че изборът на външни рецензенти може нещо да промени – всеки ловък администратор може с лекота да подбере външни, а дори и чуждестранни, рецензенти, които да напишат точно необходимата за него рецензия. Очевидно броят на хората с научни титли ще скочи драстично. Можем да си представим също така и реакцията на обществото – когато се появят хиляди нови професори, титлите „професор” и „доцент” ще станат по-скоро обект на присмех, отколкото на уважение. Новият закон ще доведе до рязко засилване на зависимостта на учените от административното ръководство.
В мотивите към проекта се посочват европейските практики. Но се забравя, че у нас има много повече университети на глава население. При население около 7.5 мил, България има 51 ВУ. Съпоставимо с Австрия – 8 университета при 8 млн. население и Франция – 85 ВУ при население 63 мил. се вижда, че ситуацията у нас е просто абсурдна. Кое от тези 51 ВУ е преминало международна оценка за качество на кадрите и тяхната дейност от европейска институция?
Предвижданата децентрализация (даването на степени и звания не от централен държавен орган, а от отделните университети и научни организации) би била приемлива единствено, ако изискванията за получаване на съответната степен и звание както и процедурата, по което става това, са уредени на законово ниво и следователно са общи и еднакви за всички. В противен случай ще се стигне до прекалено голяма неравнопоставеност и неравенство, което няма да е в полза нито на висшето образование и науката, нито на академичната общност в България. Само ако има децентрализация и ясни и точни, всеобщо приложими законови критерии и процедури, ще се постигне по-голяма оперативност и ще се ограничи бюрокрацията, без да се стига до неравенство и неравнопоставеност.
Общото събрани на БАН реши, че в основата на ЗРАСРБ трябва да залегнат следните принципи :
1. Регламентиране в закона на общонационални научни критерии за развитие академичния състав.
2. Този закон трябва да се предхожда от процедура за акредитация на ВУ и на научните организации.
3. Създаване на Национална агенция за академично развитие.
4. Запазване на научната степен „доктор на науките” и въвеждане на академичната титла „национален професор”.
При условие, че тези принципи бъдат приети, ОС на БАН дава следните конкретни предложения за промени на законопроекта:
1. чл. 3 да бъде: „Научните степени са „доктор” и „доктор на науките”
2. чл. 4 придобива следния вид:
чл. 4, ал. 1 ”Академичните длъжности са:
1. „асистент”, „доцент” и „професор” във висшите училища;
2. „асистент-изследовател”, „доцент-изследовател” и „професор-изследовател” в БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации.
чл. 4, ал. 2 „ Създава се научната титла „национален професор.”
3. Предлагаме навсякъде органът „Контролна комисия при Министерството на образованието младежта и науката” да се замени с „Национална агенция за академично развитие” (НААР).
4. С чл.5, ал.1 се създава „Национална агенция за академично развитие” (НААР). Тя се назначава със заповед на министър-председателя.
чл. 5, чл. 2 „НААР се състои от 5 члена, включително председател – национални професори и секретариат от най-малко 7 хабилитирани лица, от които поне двама юристи”.
чл. 5, ал. 3 „Мандатът на НААР е четиригодишен.”
1. чл. 5, ал. 6 текстът „...правилник, издаден от министъра на образованието, младежта и науката.” да се замени с „... правилник, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката.”
5. чл. 6, т. 1 придобива следната редакция: „Извършва проверки за изпълнение на националните научни критерии за качество в процедурите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности „доцент”, „професор”, „доцент-изследовател”, „професор-изследовател”.
Създава се нова т. 2 на чл. 6 със следното съдържание: „Назначава журита за избор на доктори на науките и на национални професори”.
Създава се нова т. 3 на чл. 6 със следното съдържание: „Признава дипломите за научни степени, издадени в чужбина”.
Досегашните точки 2, 3, 4, на чл. 6 стават съответно т. 4, 5, и 6.
6. Заглавието на Глава втора се променя, както следва: Придобиване на научните степени „доктор” и „доктор на науките”.
7. чл. 7, ал. 1 придобива следната редакция: „Научната степен „доктор” се присъждат от висши училища, БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация”.
чл. 7, ал. 2 придобива следната редакция: „Научната степен „доктор на науките” се присъжда от НААР”.
8. В чл. 9, ал. 2 предлагаме да отпадне изискването към кадидатите за докторантура да подават „...идеен проект по избраната тема, придружен с работен план и библиография.”, поради невъзможността кандидатът да е запознат с работата по бъдещата си дисертация, виждането на бъдещия си научен ръководител, който момента на кандидатстването може даже и да не е определен.
9. В чл. 11 се добавя изразът: „ в продължение на 4 години”.
10. Текстът на ал. 3 на чл. 12 да се замени със следния текст: „Журито възлага написването на рецензии на двама свои членове, а останалите членове на журито дават писмено становище”.
12. Нова редакция на чл. 15, ал. 1:
„Научната степен доктор на науките се придобива след публична защита на дисертационен труд пред 7-членно жури, назначено от НААР. Председателят, който е определен от НААР и членовете на журито трябва да са професори, професор-изследователи и/или национални професори със специалност в съответното научно направление.”
Чл.15, ал. 2 „Всеки член на журито за „доктор на науките” оценява кандидата с „да” или „не”. Успешно защитена е дисертацията получила не по-малко от четири „да”.
13. В чл. 16, ал. 1 в началото да се добави: „ Научните степени ................. се удостоверяват с притежаването на...”.
Съществуващата ал. 2 става ал. 3, а текстът на новата алинея 2 добива вида:
„(2) Притежаването на научната степен „доктор на науките” се удостоверява с диплома, издадена от НААР и подписана от министъра на образованието, младежта и науката.”.
14. В чл. 24 да отпадне Академичният съвет като възможен орган, провеждащ избор, тъй като той няма правомощия, свързани с процедури по защита на дисертации..
15. В чл. 27, ал. 2 да се заменят думите „...Академичния съвет на съответното ВУ...” с „...Факултетния (Научния) съвет на съответния факултет (научна организация)...”.
16. В чл. 28, ал 2 и в чл. 29, ал. 2 да отпаднат понятията „хабилитационен труд или хабилитационна творба”, които не са въведени никъде другаде в проекта и няма легално определение за тях в ПЗР.
17. В чл. 31 да се въведат нови алинеи със следния текст:
(3) Академичната титла „национален професор” се заема въз основа на ежегоден конкурс, обявен в ДВ със срок 3 месеца. Броят на местата във всяка научна област е ограничен и се определя със заповед на министъра на МОМН по предложение на НААР. Право за участие имат притежателите на научната степен „доктор на науките”.
(4) За провеждане на конкурс за заемане на академичната длъжност „национален професор” НААР определя жури, състоящо се от председател и 8 души членове професори, професор-изследователи и национални професори, като последните трябва да бъдат най-малко двама. Председателят също трябва да е „национален професор”. За рецензенти се определят с решение на журито трима души от своя състав, като поне един е „национален професор”. Журито провежда избора на закрито заседание с тайно гласуване. „Всеки член на журито оценява кандидата с „да” или „не”. Титлата се присъжда ако кандидатът е получил не по-малко от пет „да”. Дипломата за „национален професор” се издава от НААР, се подписва от министъра на образованието, младежта и науката и е валидна за всички ВУ, БАН, ССА и другите научни организации в страната.
В Преходни и заключителни разпоредби се правят следните промени:
1. В § 2 се създава нова ал. 3 със следното съдържание: Носителите на досегашните научните звания професор и ст.н.с. І ст. получават академичната титла „национален професор”.
2. В § 2 се създава нова ал. 4 със следното съдържание: „Носителите на научната степен доктор на науките запазват тази степен и всички произтичащи от това права”.
3. Създава се нов § 6 със следното съдържание: „Всички открити конкурси се довършват по досегашния ред. За целта се въвежда едногодишен преходен период от датата на влизане на закона в сила.”
Като заключение: Този законопроект трябва да се подобри в значителна степен. Необходимо е да се създаде екип от експерти, които в кратки срокове да представят пред професионалната общност и пред обществото един добре обмислен и цялостно завършен законопроект за развитие на академичния състав в Република България.
петък
БАН: ДОКУМЕНТ...
БАН: Проектозаконът за развитие на академичния състав съдържа много недостатъци, вътрешни противоречия и несъгласуваност
 |
| 10 декември 2009 | 11:59 | Агенция "Фокус" |
|
БАН се отнася положително към идеята за нов закон за развитие на академичния състав, който да замени досегашния ЗНСНЗ. За съжаление, проектозаконът публикуван на сайта на МОМН съдържа много недостатъци, вътрешни противоречия и несъгласуваност. Този законопроект е пряко свързан с националния интерес, който е за запазване равнището на научните степени и звания.
Основният недостатък на законопроекта се изразява в принизяване на изискванията за качество. Не е посочена необходимостта от национални критерии за качество на докторантурата и докторантските дисертации. В същата степен това се отнася за длъжностите ”доцент” и „професор”, съвсем неясни сa критериитe за израстването на доцента в професор. В европейскитe страни, макар да съществува многообразие, изискванията за качеството са изтъкнати на първо място. В частност, един важен елемент на качество досега бе наличието на степента „Доктор на науките”, която се отменя и се замества с титлата „хабилитиран доктор”, която обаче се присъжда автоматично със заемане на длъжността доцент. Такава процедура с която се получават 2 титли едновременно, няма в световната практика.
Законът радикално променя и ситуацията с научните степени. Степента „Доктор на науките” се отменя и се замества с понятието „хабилитиран доктор”, присъждано автоматично. За научната степен „Доктор” липсват каквито и да е изисквания за резултати, публикации и т.н, т.е. тя става просто една образователна степен. Съчетано със задължителния характер на степента, това ще доведе до много формални дисертации, които малко ще допринесат за развитието на науката.
Този закон би довел до уравняване на университетите с различно научно ниво. Досега един важен критерий в акредитацията на университетите беше наличието в тях на достатъчно хабилитирани учени. Сега този критерий става безсмислен, понеже всеки ВУЗ ще има точно толкова професори и доценти, колкото пожелае. Като следствие, научните институции с високо научно ниво фактически ще станат равнопоставени с тези, в които истинска наука няма.
Премахването на ВАК очевидно заема централно място в закона. Така, издигането на научните кадри остава единствено в ръцете на административното ръководство на съответното научно учреждение. Нека не се заблуждаваме, че изборът на външни рецензенти може нещо да промени – всеки ловък администратор може с лекота да подбере външни, а дори и чуждестранни, рецензенти, които да напишат точно необходимата за него рецензия. Очевидно броят на хората с научни титли ще скочи драстично. Можем да си представим също така и реакцията на обществото – когато се появят хиляди нови професори, титлите „професор” и „доцент” ще станат по-скоро обект на присмех, отколкото на уважение. Новият закон ще доведе до рязко засилване на зависимостта на учените от административното ръководство.
В мотивите към проекта се посочват европейските практики. Но се забравя, че у нас има много повече университети на глава население. При население около 7.5 мил, България има 51 ВУ. Съпоставимо с Австрия – 8 университета при 8 млн. население и Франция – 85 ВУ при население 63 мил. се вижда, че ситуацията у нас е просто абсурдна. Кое от тези 51 ВУ е преминало международна оценка за качество на кадрите и тяхната дейност от европейска институция?
Предвижданата децентрализация (даването на степени и звания не от централен държавен орган, а от отделните университети и научни организации) би била приемлива единствено, ако изискванията за получаване на съответната степен и звание както и процедурата, по което става това, са уредени на законово ниво и следователно са общи и еднакви за всички. В противен случай ще се стигне до прекалено голяма неравнопоставеност и неравенство, което няма да е в полза нито на висшето образование и науката, нито на академичната общност в България. Само ако има децентрализация и ясни и точни, всеобщо приложими законови критерии и процедури, ще се постигне по-голяма оперативност и ще се ограничи бюрокрацията, без да се стига до неравенство и неравнопоставеност.
Общото събрани на БАН реши, че в основата на ЗРАСРБ трябва да залегнат следните принципи :
1. Регламентиране в закона на общонационални научни критерии за развитие академичния състав.
2. Този закон трябва да се предхожда от процедура за акредитация на ВУ и на научните организации.
3. Създаване на Национална агенция за академично развитие.
4. Запазване на научната степен „доктор на науките” и въвеждане на академичната титла „национален професор”.
При условие, че тези принципи бъдат приети, ОС на БАН дава следните конкретни предложения за промени на законопроекта:
1. чл. 3 да бъде: „Научните степени са „доктор” и „доктор на науките”
2. чл. 4 придобива следния вид:
чл. 4, ал. 1 ”Академичните длъжности са:
1. „асистент”, „доцент” и „професор” във висшите училища;
2. „асистент-изследовател”, „доцент-изследовател” и „професор-изследовател” в БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации.
чл. 4, ал. 2 „ Създава се научната титла „национален професор.”
3. Предлагаме навсякъде органът „Контролна комисия при Министерството на образованието младежта и науката” да се замени с „Национална агенция за академично развитие” (НААР).
4. С чл.5, ал.1 се създава „Национална агенция за академично развитие” (НААР). Тя се назначава със заповед на министър-председателя.
чл. 5, чл. 2 „НААР се състои от 5 члена, включително председател – национални професори и секретариат от най-малко 7 хабилитирани лица, от които поне двама юристи”.
чл. 5, ал. 3 „Мандатът на НААР е четиригодишен.”
1. чл. 5, ал. 6 текстът „...правилник, издаден от министъра на образованието, младежта и науката.” да се замени с „... правилник, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката.”
5. чл. 6, т. 1 придобива следната редакция: „Извършва проверки за изпълнение на националните научни критерии за качество в процедурите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности „доцент”, „професор”, „доцент-изследовател”, „професор-изследовател”.
Създава се нова т. 2 на чл. 6 със следното съдържание: „Назначава журита за избор на доктори на науките и на национални професори”.
Създава се нова т. 3 на чл. 6 със следното съдържание: „Признава дипломите за научни степени, издадени в чужбина”.
Досегашните точки 2, 3, 4, на чл. 6 стават съответно т. 4, 5, и 6.
6. Заглавието на Глава втора се променя, както следва: Придобиване на научните степени „доктор” и „доктор на науките”.
7. чл. 7, ал. 1 придобива следната редакция: „Научната степен „доктор” се присъждат от висши училища, БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация”.
чл. 7, ал. 2 придобива следната редакция: „Научната степен „доктор на науките” се присъжда от НААР”.
8. В чл. 9, ал. 2 предлагаме да отпадне изискването към кадидатите за докторантура да подават „...идеен проект по избраната тема, придружен с работен план и библиография.”, поради невъзможността кандидатът да е запознат с работата по бъдещата си дисертация, виждането на бъдещия си научен ръководител, който момента на кандидатстването може даже и да не е определен.
9. В чл. 11 се добавя изразът: „ в продължение на 4 години”.
10. Текстът на ал. 3 на чл. 12 да се замени със следния текст: „Журито възлага написването на рецензии на двама свои членове, а останалите членове на журито дават писмено становище”.
12. Нова редакция на чл. 15, ал. 1:
„Научната степен доктор на науките се придобива след публична защита на дисертационен труд пред 7-членно жури, назначено от НААР. Председателят, който е определен от НААР и членовете на журито трябва да са професори, професор-изследователи и/или национални професори със специалност в съответното научно направление.”
Чл.15, ал. 2 „Всеки член на журито за „доктор на науките” оценява кандидата с „да” или „не”. Успешно защитена е дисертацията получила не по-малко от четири „да”.
13. В чл. 16, ал. 1 в началото да се добави: „ Научните степени ................. се удостоверяват с притежаването на...”.
Съществуващата ал. 2 става ал. 3, а текстът на новата алинея 2 добива вида:
„(2) Притежаването на научната степен „доктор на науките” се удостоверява с диплома, издадена от НААР и подписана от министъра на образованието, младежта и науката.”.
14. В чл. 24 да отпадне Академичният съвет като възможен орган, провеждащ избор, тъй като той няма правомощия, свързани с процедури по защита на дисертации..
15. В чл. 27, ал. 2 да се заменят думите „...Академичния съвет на съответното ВУ...” с „...Факултетния (Научния) съвет на съответния факултет (научна организация)...”.
16. В чл. 28, ал 2 и в чл. 29, ал. 2 да отпаднат понятията „хабилитационен труд или хабилитационна творба”, които не са въведени никъде другаде в проекта и няма легално определение за тях в ПЗР.
17. В чл. 31 да се въведат нови алинеи със следния текст:
(3) Академичната титла „национален професор” се заема въз основа на ежегоден конкурс, обявен в ДВ със срок 3 месеца. Броят на местата във всяка научна област е ограничен и се определя със заповед на министъра на МОМН по предложение на НААР. Право за участие имат притежателите на научната степен „доктор на науките”.
(4) За провеждане на конкурс за заемане на академичната длъжност „национален професор” НААР определя жури, състоящо се от председател и 8 души членове професори, професор-изследователи и национални професори, като последните трябва да бъдат най-малко двама. Председателят също трябва да е „национален професор”. За рецензенти се определят с решение на журито трима души от своя състав, като поне един е „национален професор”. Журито провежда избора на закрито заседание с тайно гласуване. „Всеки член на журито оценява кандидата с „да” или „не”. Титлата се присъжда ако кандидатът е получил не по-малко от пет „да”. Дипломата за „национален професор” се издава от НААР, се подписва от министъра на образованието, младежта и науката и е валидна за всички ВУ, БАН, ССА и другите научни организации в страната.
В Преходни и заключителни разпоредби се правят следните промени:
1. В § 2 се създава нова ал. 3 със следното съдържание: Носителите на досегашните научните звания професор и ст.н.с. І ст. получават академичната титла „национален професор”.
2. В § 2 се създава нова ал. 4 със следното съдържание: „Носителите на научната степен доктор на науките запазват тази степен и всички произтичащи от това права”.
3. Създава се нов § 6 със следното съдържание: „Всички открити конкурси се довършват по досегашния ред. За целта се въвежда едногодишен преходен период от датата на влизане на закона в сила.”
Като заключение: Този законопроект трябва да се подобри в значителна степен. Необходимо е да се създаде екип от експерти, които в кратки срокове да представят пред професионалната общност и пред обществото един добре обмислен и цялостно завършен законопроект за развитие на академичния състав в Република България.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
