Стефан Стамболов

                   ДНЕВНИК

                                          11

КНИГА I

2 октомврий 1886

Реших се най-сетнеда правя някои бележки от това,

което ми се вижда по-интересно из обществения

ни и моя частен живот. Това, което го има из вестни

-

ците и е достояние на публиката, мъчно ще намери

място в това малко тефтерче. Ще пиша, докогато ми

дотегне и захвърля горкото тефтерче. Страх ме е, че

скоро ще го сполети таз горчива участ; но горко му

дошло, само с него ли днес се отнасят така непочти

-

телно хората?

                                    Горкият Петко! Като че не му стигаха другите вен

-ци, а нека да си тури и този на фашификатор и мо-

шеник. Да ги носи за много години! Никой няма да му

ги отнеме... Същият Каравелов в Министерския съвет

без никое законно основание дигна бастуня ми и щеше

да разбие главата на премиера Васил Радославова, но за

тая случка ще пиша други път по-подробно.

                             15

3-ий октомврий

Борба става голяма между българското правител-

ство и руското. От последното се употребяват

всички позволени и непозволени средства, за да сме-

нят регентството и министерството и произведат

в страната бунт, за да намерят благовиден предлог да

я окупират. Като видяха колко малко значение и какъв

нищожен ефект произведоха нотите, циркулярите и

обиколката на генерал Каулбарса (Николай Каулбарс,

руски дипломат в България 1883 – 6 – бел. ред.), русите

вече се решени да прибегнат към най-крайни средства.

Те, както ми съобщават, събирали едно доста голямо

число черногорци, които въоръжавали и приготвяли да

убиват българските неприятни на тях първенци. Ос

-

вен това, те били разпратили по околните софийски

села агитатори да доведат 2 – 3 хиляди селяни и да

нападнели София, да избиели първенците и да я разгра-

бели. Ето докъде достигнаха нашите благодетели! Да

ни са живи!

За Шатохина се писа даже и по вестниците, че той

организирал разбойнически шайки, за да произведе смут

в страната. Това е цялата истина. Делото на хвана-

тите организатори на тия шайки е у старозагорския

следовател, пред когото уловените се самопризнали и

разказали в подробности целия си адски план.

Работата щяла да бъде много проста и много лесна.

Пари дал руският консул в Русчук Шатохин, а някои ма-

кедонски предатели и главорези черногорци се обзало-

жили да организират малки четици и да почнат в едно

време смут и грабежи в разни пo-видни пунктове на

отечеството ни. Тогава русите щели да ни обвинят,

16

че не можем да пазим реда и тишината, че у нас имало

анархия и терор и със съгласието на Европа да ни дой-

дат на гости.

С Петка Каравелова не съм се виждал от 25-ий сеп-

темврий. Той, откакто издаде ,,Търновската консти-

туция“ и ни изпсува, срам го е да се покаже пред очите

ми. Какво иска тоя екзалтирал, за да не кажа луд човек,

да прави? Аз не мога да си обясня. Неговото последно по-

ведение е крайно осъдително и мерзостно. Той гони два

заека наведнъж и си харизва черниците половината на

черквата, половината на джамията, както търновска

-

та курва направила като умирала, защото не е знаела

на оня свят Мохамед ли държи рая, или Исус Христос.

Да ги дари и двамата, че да є бъдат арка. Според мене

плана на П. Каравелова е следующият: ако се запази бъл-

гарската държавица и русите не я окупират, а дойде

нов княз , той при него да бъде премиер. Ако ли русите я

окупират, при тях да бъде управляющ или губернатор.

Има и друг мотив на неговата двойствена политика.

Той е страхът от московците. Каравелов е голям стра-

хливец и в припадъка на своя страх той е готов да на-

прави всякаква подлост. За да го не гонят, той отсега

им поднася своите лакейски услуги. От два – три дена

насам той като луд ходи из столицата и особено из

градината и всекиму разказва, че след три дни щяла да

дойде руска окупация. Това той го уж знаел от най-вяр-

но и положително място. Неговите утвърждения по

тоя деликатен въпрос крайно тревожат духовете в

София, той ходи да ги вълнува, като мисли, че това е

последното слово на политическата наука. Но най-чуд-

ното е, че той стои в регентството и подписва ука-

зите и докладите, както му се поднасят. Даже пред П.

Спалиева се оплаквал, че не сме го викали на съветите

министерски. Да стоиш в регентството и да псуваш в

17

,,Търновската конституция“ и другарите си и минист-

рите – трябва да бъдеш Каравелов.

Днес идва при мен Кушлев и ме пита, кой щял да му

плати 5000 лв. разноски за „Търновска конституция“,

а аз: ,,Ще ти платят онези, които в нея си излагат

дертовете“, му отговорих. Каравелов претендира, че

„Търновска конституция“ била негова, нека той є пла-

ща масрафите.

Има ли Каравелов некои преговори с русите? Какви

са те? Среща ли се с тях често? Взел ли е от тях ня-

кои гаранции? Като гони другарите си, добива ли се да

достигне до некоя цел, или просто лудува? От патрио-

тизъм ли се ръководи или от егоизъм, амбиции и отмъ-

щение? Ето въпросите, които ме сега занимават и не

мога да си ги разреша.

Едно нещо само ще забележа, че Каравелов не знае

що говори и не държи сметка на думите си. Така, като

отидох у него един или два дни преди заминаването на

княза за ... (неразчетен текст – бел. ред.), той в при

-

съствието на многолюдна публика, между която бяха

Тотев, Димитър Греков, Константин Стоилов, Гешев

и др., каза, че ,,Ако ме поканят да заема някоя общест-

вена служба, няма никаква да приема, докато не скъсам

пагоните на Муткурова (ген.-майор Сава Муткуров,

регент през 1886 – 7 – бел. ред.) и не го разжалвам в ре-

дови войник“. На другия ден той, без да обели зъб, прие

да бъде в Регентството другар с Муткурова!!

Друга случка. На 22-ий или 23 септемврий беше, аз

отидох у Каравелова. Там заварих майорите Никифоров

и Панов и още Кушлев, П. Славейкова и пр. Пред тия

лица, в разговора изведнъж Каравелов скокна и извика,

че той отечеството си ще продаде и с дявола ще се

съедини, но ще скъса пагоните на Муткурова и Данаил

Николаева и ще си отмъсти на Радославова. Аз го помо-

18

лих да не говори работи, които са срамотии и никога

няма да ги направи; защото той колкото хора досега се

е канил да ги беси, ако беше ги избесил, България щеше

досега да опустее. – ,,Аз ще си отмъстя, ще си отмъс-

тя – пенеше се Каравелов, – че да става, каквото ще

става!“

Езикът на Каравелова е неговият най-голям враг. Не

е останал човек, когото той да познава, и за когото да

не е казал някоя лоша и кръвна обида. Еди кой си е овца!

Онзи е крадец. Другият е глупав като вол. Третият ня-

мал мозък колкото една гарга. Аз тоз мошеник ще го

обеся. На Иван ума му не стига за нищо и пр. и пр. Какво

е говорил той за мене, аз не мога да зная, защото не

са ми обаждали; но като знам що е говорил пред мене

за най-добрите си приятели, като Славейковците, въ-

образявам си какво може да каже и за мене. Моля те,

Стамболов, казваше ми той преди две години, кажи на

Ив. Славейкова (кмет на София 1885 – 6 г. – бел. ред.) да

престане да иде у дома. Пладне дойде той у дома. Вечер

дойде той пак у дома. Писнал съм от такова човека. Ще

взема един ден да го изхвърля от къщата си. Дойде у

дома, седне на някой стол, подпре се на масата и си уло-

ви главата с две ръце, па по цели часове да гледа като...

дете майка си. Аз му показвам, че не съм от него благо-

дарен, ама той не разбира. Прави се на говедо и аслъ е

голямо говедо! Ей го погледни как се угоило като шопар.

Потънало в лой и никакво чувство човешко няма. Тези

Славейковци се всичките мошеници. Все гледат да по-

дядат хазната и приятелите си. Онзи ден турили жена

ми да ми говори да дадяло правителството стипендия

на Христа. Славейков взима 6000, Иван и той взима

толкоз , Рачо Петров взима също. Сега дай и на Христа.

Но ще ми вземете, извика Каравелов и показа към Сла-

вейкова юмрука си.

19

Друг път, като сме говорили за стария Славейков,

Каравелов хвана да вика – този пиргишин, този ... (не-

разчетен текст – бел. ред.) отдето вземе, не плаща, ще

го науча аз него. Дошъл да се оплаква, че му малко била

пенсията. Пък като ходил на Кюстендил, купил  от ко-

жухарите неща за 10 наполеона и досега не ги платил. И

нийде той не си плаща. Знам го аз... И пак захвана да му

прикача разни епитети и имнца.

Ето как се е обръщал Каравелов с приятелите си. За-

това той сега почти никак ги няма.

Каравелов има една доста голяма слабост да хвали

някой, който в нещо му харесва чак до небесата и след

малко същото лице да го черни и одумва като стара

врачка. От безбройните случки, които знам, ще приве-

да само една.

– Познаваш ли, – ме питаше той нещо преди 2 години

– инженера Николова? Един прекрасен момък, честен,

способен, най-добър между българските инженери! Съ-

ветвам те да се запознаеш с него. То е едно радостно

явление в нашия живот да срещнеш по-добър момък.

Аз съм от него просто във възторг. Аз ще го доведа из

Русчук в София, в управлението и ще му поръчам да изу-

чи делата на Адженова. Ах, славен момък тоз Николов!

Не се мина добра една година и Каравелов хвана по

един най-безобразен начин да гони Николова. Особено

силно хвана да го псува, като узна, че Николов бил съ-

чувствал на Свирча (Димитър Петков – бел. ред.) и бил

му помагал материално.

– Този Николов! Този вагабонтин! Тоя подлец и мерза-

вец! Този лентяй, аз него ще го науча. Ще му одера уши-

те. С политика ще се занимава! Аз ще се занимавам с

политика, а той ще ходи гладен без служба – и прочие.

И действително, Николов биде отчислен от служба

от Каравелов. Тука му е мястото да се забележи, че Ка-

20

равелов никого другиго не обича и не хвали, освен свои-

те слепи поклонници. Докато гледаше на него Николов

като на светило и спасител на България, дотогава ин-

женерът беше добър. Един път Николов се разочарова

в Каравелова и не падаше на колени пред неговия коп-

ривщенски гений и тогава Николов става вагабонтин,

подлец , мерзавец , с една дума, най-лошият човек в све-

та. През същото небе и чистилище се минали Никола

Сукнаров, Неделев, Димитър Петков, Димитър Ризов,

Тодор Иванчов, Васил Радославов, Калников, Камбуров,

Пешев и още много...

Обича ли Каравелов някого и може ли въобще той

другиго да обича освен себе си? На тоя въпрос аз от-

говарям: Каравелов обича само тези, които стоят със

зяпнала уста и се чудят на гения му и то само дотогаз ,

докато се продължава това обаяние. Мине се то – ми-

нава си и Каравеловата обич.

Каравелов е извънредно голям егоист с безкрайна ам-

биция. Той мрази с непримирима омраза всичките тия,

които са били в България премиер-министри, за тях-

ната светотатствена смелост да се качат на преми-

ерския стол, който да заема в България се е родил само

Каравелов. Причината за спора между Каравелова и Радо-

славова е премиерството. Да не беше то, можеше досега

да си продължи дружбата на тия два либерални мъже.

Има още един лошав обичай у Каравелова: да хули и

клевети неприятните нему мъже, когато тях ги няма

и да прибира при себе си само клюкарите и доносници-

те Белковски и Томата. Тия ходещи софийски вестници

(тук в смисъл на клюкари – бел. ред.) са всеки ден у Ка-

равелова със своите рапорти за градските сплетни и

да принасят приказки. Изслуша Петко рапортите им,

разсвирепее и захване да бълва змии и гущери и да бие и

беси наляво и на дясно.

21

Така се върши и развива у нас високата политика. За-

това сме и прокопсали днес като синигер в кратуна.

Страхливостта на Петка не му бърка на самодея-

ността и запазливостта, които станаха причина за

последния преврат (има се предвид превратът срещу

княз Ал. Батенберг от август 1886 – бел. ред.). Както

самите автори на преврата, така и верните прияте-

ли на Каравелов нееднократно са му заявявали, че ще

нападнат княза, че се готви преврат и пр. ,,Нищо те

не могат да направят, не слушам аз сокашки приказки!

Аз ще ги избеся, ако се осмелят да направят подобно

нещо...“ и между това не взема никакви мерки за пре-

дупреждение на злото. Превратът стана и на Петко

му клепнаха ушите. Такъв е края на всяка самонадеяна

сляпа и самохвалска политика.

Мнозина може да се питат: а защо най-добрите

приятели на Каравелова се отделиха от него след пре-

врата? Ето защо. Някои подозираха Каравелова, че е

участвал в преврата, а по-голямата част го презира-

ше затова, че не е искал да предупреди и да убие зло-

то, ако и да му е било казано даже от самите автори

на преврата, че ще го направят. Каравелов го осъждат

старите му приятели, че той се е показал за недос-

тоен за мястото, което заемаше, и че той с поведе-

нието си е опозорил както партията ни, така и целия

народ, и е докарал страната в сегашното критическо

положение. Мнозина от най-върлите либерали, които

бяха готови за Каравелова да положат главите си през

юлската сесия (на ІV Обикновено народно събрание –

бел. ред.), в последната сесия не само че не отидоха в

къщата му на посещение, но като го срещаха по пътя

или в Народното събрание, не го поздравляваха. Ето

докъде достигна едно време популярният и всесилни-

ят Петко!

Днес са се смесили много епохи и смислови послания. Смесени в един антисмисъл и антиживот. 1944, 1941, 1989, епохата от тефтерчето, 1918 в едно с 1876 в едно с 1923 и 1927, и защо не е 1396 и всичко това с доза "ваш" средновековен марксизъм, не не казвайте, че не сте марксист, щото няма да ви повярвам. Всичко това с новите технически постижения на тази година, с новите методи на пропаганда и убиване на хора, на държането на определени групи от хора в лагера на мобилизацията или на обикновеното безпаричие, да ние нямаме граници и не сме част от диктатура, но може ли някой който не е вас да си изкаже мнението, освен тук, но пък вие обичате да вие канят, да пътувате и да и "участвате" като български учЕн в разни грантови играчки, нали. Всъщност не ви знам, щото не съм учил вашата "философия", тя е за вашите хора от село Правец и техните слуги, вия самият може би сте бил слуга, чувствате ли се добре, като сте ляв или првите анализи за т.н. "Бойко", а може би Овчаров с кучето ще ви награди, знам ли. Та, какво общо имате Вие с тези хора от тефтерчето, аз имам, а Вие? Напишете, освен нАучен интерес, от къде произхождате и всичко ще си дойде по местата. Средновековен маразъм, другарю - били сте комунист, нали, нямахте да имате "кариера", ако не бяхте. Маразъм и марксизъм. И отново сме в същите +ями", същите грешки повтаряме като нация, същите опасности ни плашат. Добре поне, че сте изследвали "епохата" Къде са приличните хора, господине - професор, които ще направят нещо добро за Вашата и наша Родина? Тук..., има няколко, много прилични хора, пишещи по големи истини от Вашите, обикновени хора, мога да ви ги изброя. Но не - Вие си общувате с Овчаров и кучето му. Как ми е омръзнало всичко това. Но нищо. Историята скоро ще постави всички на мястото им. Бъдете здрав и се опитайте да ме разберете, ако не можете, това е мой проблем, а не Ваш. Извинете, че съм така краен, но ми омръзна с вашите на бившите комунисти насоки за развитите на България, виждате, че вървим в грешна посок

О, gardener e дописвал комент 1 СЛЕД моя комент 2. За да излее бесът си, че му напомням КОЙ пречупи крилете на България с ДВЕ НАЦИОНАЛНИ КАТАСТРОФИ. Чувства ДЕВЕТОЮНСКИ и кръволошки, макар че отрича гарденерчо, че е потомък деветоюнски и кръволошки.
Къв марксизъм, г-н Деветоюнски, за двете национални катастрофи по вина на ВАШИТЕ хора става дума.
ДВЕТЕ национални катастрофи които ни донесе наследството Стамболово, са закономерен резултат от шизофреничните му бълнувания (или масонски внушения).