
ДНЕВНИК
11
КНИГА I
2 октомврий 1886
Реших се най-сетнеда правя някои бележки от това,
което ми се вижда по-интересно из обществения
ни и моя частен живот. Това, което го има из вестни
-
ците и е достояние на публиката, мъчно ще намери
място в това малко тефтерче. Ще пиша, докогато ми
дотегне и захвърля горкото тефтерче. Страх ме е, че
скоро ще го сполети таз горчива участ; но горко му
дошло, само с него ли днес се отнасят така непочти
-
телно хората?
Горкият Петко! Като че не му стигаха другите вен
-ци, а нека да си тури и този на фашификатор и мо-
шеник. Да ги носи за много години! Никой няма да му
ги отнеме... Същият Каравелов в Министерския съвет
без никое законно основание дигна бастуня ми и щеше
да разбие главата на премиера Васил Радославова, но за
тая случка ще пиша други път по-подробно.
15
3-ий октомврий
Борба става голяма между българското правител-
ство и руското. От последното се употребяват
всички позволени и непозволени средства, за да сме-
нят регентството и министерството и произведат
в страната бунт, за да намерят благовиден предлог да
я окупират. Като видяха колко малко значение и какъв
нищожен ефект произведоха нотите, циркулярите и
обиколката на генерал Каулбарса (Николай Каулбарс,
руски дипломат в България 1883 – 6 – бел. ред.), русите
вече се решени да прибегнат към най-крайни средства.
Те, както ми съобщават, събирали едно доста голямо
число черногорци, които въоръжавали и приготвяли да
убиват българските неприятни на тях първенци. Ос
-
вен това, те били разпратили по околните софийски
села агитатори да доведат 2 – 3 хиляди селяни и да
нападнели София, да избиели първенците и да я разгра-
бели. Ето докъде достигнаха нашите благодетели! Да
ни са живи!
За Шатохина се писа даже и по вестниците, че той
организирал разбойнически шайки, за да произведе смут
в страната. Това е цялата истина. Делото на хвана-
тите организатори на тия шайки е у старозагорския
следовател, пред когото уловените се самопризнали и
разказали в подробности целия си адски план.
Работата щяла да бъде много проста и много лесна.
Пари дал руският консул в Русчук Шатохин, а някои ма-
кедонски предатели и главорези черногорци се обзало-
жили да организират малки четици и да почнат в едно
време смут и грабежи в разни пo-видни пунктове на
отечеството ни. Тогава русите щели да ни обвинят,
16
че не можем да пазим реда и тишината, че у нас имало
анархия и терор и със съгласието на Европа да ни дой-
дат на гости.
С Петка Каравелова не съм се виждал от 25-ий сеп-
темврий. Той, откакто издаде ,,Търновската консти-
туция“ и ни изпсува, срам го е да се покаже пред очите
ми. Какво иска тоя екзалтирал, за да не кажа луд човек,
да прави? Аз не мога да си обясня. Неговото последно по-
ведение е крайно осъдително и мерзостно. Той гони два
заека наведнъж и си харизва черниците половината на
черквата, половината на джамията, както търновска
-
та курва направила като умирала, защото не е знаела
на оня свят Мохамед ли държи рая, или Исус Христос.
Да ги дари и двамата, че да є бъдат арка. Според мене
плана на П. Каравелова е следующият: ако се запази бъл-
гарската държавица и русите не я окупират, а дойде
нов княз , той при него да бъде премиер. Ако ли русите я
окупират, при тях да бъде управляющ или губернатор.
Има и друг мотив на неговата двойствена политика.
Той е страхът от московците. Каравелов е голям стра-
хливец и в припадъка на своя страх той е готов да на-
прави всякаква подлост. За да го не гонят, той отсега
им поднася своите лакейски услуги. От два – три дена
насам той като луд ходи из столицата и особено из
градината и всекиму разказва, че след три дни щяла да
дойде руска окупация. Това той го уж знаел от най-вяр-
но и положително място. Неговите утвърждения по
тоя деликатен въпрос крайно тревожат духовете в
София, той ходи да ги вълнува, като мисли, че това е
последното слово на политическата наука. Но най-чуд-
ното е, че той стои в регентството и подписва ука-
зите и докладите, както му се поднасят. Даже пред П.
Спалиева се оплаквал, че не сме го викали на съветите
министерски. Да стоиш в регентството и да псуваш в
17
,,Търновската конституция“ и другарите си и минист-
рите – трябва да бъдеш Каравелов.
Днес идва при мен Кушлев и ме пита, кой щял да му
плати 5000 лв. разноски за „Търновска конституция“,
а аз: ,,Ще ти платят онези, които в нея си излагат
дертовете“, му отговорих. Каравелов претендира, че
„Търновска конституция“ била негова, нека той є пла-
ща масрафите.
Има ли Каравелов некои преговори с русите? Какви
са те? Среща ли се с тях често? Взел ли е от тях ня-
кои гаранции? Като гони другарите си, добива ли се да
достигне до некоя цел, или просто лудува? От патрио-
тизъм ли се ръководи или от егоизъм, амбиции и отмъ-
щение? Ето въпросите, които ме сега занимават и не
мога да си ги разреша.
Едно нещо само ще забележа, че Каравелов не знае
що говори и не държи сметка на думите си. Така, като
отидох у него един или два дни преди заминаването на
княза за ... (неразчетен текст – бел. ред.), той в при
-
съствието на многолюдна публика, между която бяха
Тотев, Димитър Греков, Константин Стоилов, Гешев
и др., каза, че ,,Ако ме поканят да заема някоя общест-
вена служба, няма никаква да приема, докато не скъсам
пагоните на Муткурова (ген.-майор Сава Муткуров,
регент през 1886 – 7 – бел. ред.) и не го разжалвам в ре-
дови войник“. На другия ден той, без да обели зъб, прие
да бъде в Регентството другар с Муткурова!!
Друга случка. На 22-ий или 23 септемврий беше, аз
отидох у Каравелова. Там заварих майорите Никифоров
и Панов и още Кушлев, П. Славейкова и пр. Пред тия
лица, в разговора изведнъж Каравелов скокна и извика,
че той отечеството си ще продаде и с дявола ще се
съедини, но ще скъса пагоните на Муткурова и Данаил
Николаева и ще си отмъсти на Радославова. Аз го помо-
18
лих да не говори работи, които са срамотии и никога
няма да ги направи; защото той колкото хора досега се
е канил да ги беси, ако беше ги избесил, България щеше
досега да опустее. – ,,Аз ще си отмъстя, ще си отмъс-
тя – пенеше се Каравелов, – че да става, каквото ще
става!“
Езикът на Каравелова е неговият най-голям враг. Не
е останал човек, когото той да познава, и за когото да
не е казал някоя лоша и кръвна обида. Еди кой си е овца!
Онзи е крадец. Другият е глупав като вол. Третият ня-
мал мозък колкото една гарга. Аз тоз мошеник ще го
обеся. На Иван ума му не стига за нищо и пр. и пр. Какво
е говорил той за мене, аз не мога да зная, защото не
са ми обаждали; но като знам що е говорил пред мене
за най-добрите си приятели, като Славейковците, въ-
образявам си какво може да каже и за мене. Моля те,
Стамболов, казваше ми той преди две години, кажи на
Ив. Славейкова (кмет на София 1885 – 6 г. – бел. ред.) да
престане да иде у дома. Пладне дойде той у дома. Вечер
дойде той пак у дома. Писнал съм от такова човека. Ще
взема един ден да го изхвърля от къщата си. Дойде у
дома, седне на някой стол, подпре се на масата и си уло-
ви главата с две ръце, па по цели часове да гледа като...
дете майка си. Аз му показвам, че не съм от него благо-
дарен, ама той не разбира. Прави се на говедо и аслъ е
голямо говедо! Ей го погледни как се угоило като шопар.
Потънало в лой и никакво чувство човешко няма. Тези
Славейковци се всичките мошеници. Все гледат да по-
дядат хазната и приятелите си. Онзи ден турили жена
ми да ми говори да дадяло правителството стипендия
на Христа. Славейков взима 6000, Иван и той взима
толкоз , Рачо Петров взима също. Сега дай и на Христа.
Но ще ми вземете, извика Каравелов и показа към Сла-
вейкова юмрука си.
19
Друг път, като сме говорили за стария Славейков,
Каравелов хвана да вика – този пиргишин, този ... (не-
разчетен текст – бел. ред.) отдето вземе, не плаща, ще
го науча аз него. Дошъл да се оплаква, че му малко била
пенсията. Пък като ходил на Кюстендил, купил от ко-
жухарите неща за 10 наполеона и досега не ги платил. И
нийде той не си плаща. Знам го аз... И пак захвана да му
прикача разни епитети и имнца.
Ето как се е обръщал Каравелов с приятелите си. За-
това той сега почти никак ги няма.
Каравелов има една доста голяма слабост да хвали
някой, който в нещо му харесва чак до небесата и след
малко същото лице да го черни и одумва като стара
врачка. От безбройните случки, които знам, ще приве-
да само една.
– Познаваш ли, – ме питаше той нещо преди 2 години
– инженера Николова? Един прекрасен момък, честен,
способен, най-добър между българските инженери! Съ-
ветвам те да се запознаеш с него. То е едно радостно
явление в нашия живот да срещнеш по-добър момък.
Аз съм от него просто във възторг. Аз ще го доведа из
Русчук в София, в управлението и ще му поръчам да изу-
чи делата на Адженова. Ах, славен момък тоз Николов!
Не се мина добра една година и Каравелов хвана по
един най-безобразен начин да гони Николова. Особено
силно хвана да го псува, като узна, че Николов бил съ-
чувствал на Свирча (Димитър Петков – бел. ред.) и бил
му помагал материално.
– Този Николов! Този вагабонтин! Тоя подлец и мерза-
вец! Този лентяй, аз него ще го науча. Ще му одера уши-
те. С политика ще се занимава! Аз ще се занимавам с
политика, а той ще ходи гладен без служба – и прочие.
И действително, Николов биде отчислен от служба
от Каравелов. Тука му е мястото да се забележи, че Ка-
20
равелов никого другиго не обича и не хвали, освен свои-
те слепи поклонници. Докато гледаше на него Николов
като на светило и спасител на България, дотогава ин-
женерът беше добър. Един път Николов се разочарова
в Каравелова и не падаше на колени пред неговия коп-
ривщенски гений и тогава Николов става вагабонтин,
подлец , мерзавец , с една дума, най-лошият човек в све-
та. През същото небе и чистилище се минали Никола
Сукнаров, Неделев, Димитър Петков, Димитър Ризов,
Тодор Иванчов, Васил Радославов, Калников, Камбуров,
Пешев и още много...
Обича ли Каравелов някого и може ли въобще той
другиго да обича освен себе си? На тоя въпрос аз от-
говарям: Каравелов обича само тези, които стоят със
зяпнала уста и се чудят на гения му и то само дотогаз ,
докато се продължава това обаяние. Мине се то – ми-
нава си и Каравеловата обич.
Каравелов е извънредно голям егоист с безкрайна ам-
биция. Той мрази с непримирима омраза всичките тия,
които са били в България премиер-министри, за тях-
ната светотатствена смелост да се качат на преми-
ерския стол, който да заема в България се е родил само
Каравелов. Причината за спора между Каравелова и Радо-
славова е премиерството. Да не беше то, можеше досега
да си продължи дружбата на тия два либерални мъже.
Има още един лошав обичай у Каравелова: да хули и
клевети неприятните нему мъже, когато тях ги няма
и да прибира при себе си само клюкарите и доносници-
те Белковски и Томата. Тия ходещи софийски вестници
(тук в смисъл на клюкари – бел. ред.) са всеки ден у Ка-
равелова със своите рапорти за градските сплетни и
да принасят приказки. Изслуша Петко рапортите им,
разсвирепее и захване да бълва змии и гущери и да бие и
беси наляво и на дясно.
21
Така се върши и развива у нас високата политика. За-
това сме и прокопсали днес като синигер в кратуна.
Страхливостта на Петка не му бърка на самодея-
ността и запазливостта, които станаха причина за
последния преврат (има се предвид превратът срещу
княз Ал. Батенберг от август 1886 – бел. ред.). Както
самите автори на преврата, така и верните прияте-
ли на Каравелов нееднократно са му заявявали, че ще
нападнат княза, че се готви преврат и пр. ,,Нищо те
не могат да направят, не слушам аз сокашки приказки!
Аз ще ги избеся, ако се осмелят да направят подобно
нещо...“ и между това не взема никакви мерки за пре-
дупреждение на злото. Превратът стана и на Петко
му клепнаха ушите. Такъв е края на всяка самонадеяна
сляпа и самохвалска политика.
Мнозина може да се питат: а защо най-добрите
приятели на Каравелова се отделиха от него след пре-
врата? Ето защо. Някои подозираха Каравелова, че е
участвал в преврата, а по-голямата част го презира-
ше затова, че не е искал да предупреди и да убие зло-
то, ако и да му е било казано даже от самите автори
на преврата, че ще го направят. Каравелов го осъждат
старите му приятели, че той се е показал за недос-
тоен за мястото, което заемаше, и че той с поведе-
нието си е опозорил както партията ни, така и целия
народ, и е докарал страната в сегашното критическо
положение. Мнозина от най-върлите либерали, които
бяха готови за Каравелова да положат главите си през
юлската сесия (на ІV Обикновено народно събрание –
бел. ред.), в последната сесия не само че не отидоха в
къщата му на посещение, но като го срещаха по пътя
или в Народното събрание, не го поздравляваха. Ето
докъде достигна едно време популярният и всесилни-
ят Петко!25.09.2022 13:37
Къв марксизъм, г-н Деветоюнски, за двете национални катастрофи по вина на ВАШИТЕ хора става дума.
ДВЕТЕ национални катастрофи които ни донесе наследството Стамболово, са закономерен резултат от шизофреничните му бълнувания (или масонски внушения).