Как ще решите възникналите проблеми в хода на реформата в Българската академия на науките?

 

- Реформата в Българската академия на науките би могла да продължи със сключване на рамкови договори между институтите и университети. Това означава да се прекрати механичното сливане и закриване на научни звена. Разбира се, има области в науката, като например химията, където има 8 института и те лесно могат да се обединят в няколко по-големи. В останалите случаи обаче най-добрият подход е да се направи първа крачка към сливане на институтите с университетите, като се сключат рамкови договори. В университетската и академичната общност има голямо напрежение заради обсъждания вариант научните работници в БАН също да носят титлата професор и доцент като колегите си, които основно се занимават с преподаване. Университетската общност не приема тези названия да бъдат присъждани и в БАН. Стигна се дотам, че някои ректори казаха, че са обидени от приравняването. След сливането проблемът ще бъде решен с промяна в длъжностните характеристики, като обединеният академичен състав на университетите и институтите ще има различен процент на заетост с преподаване и наука. Например може да се приеме, че 30 процента от натоварването на един преподавател трябва да бъде с научна работа и обратното - една трета от работата на един учен ще е свързана с преподаване в университет. Тези изисквания, разбира се, ще бъдат обвързани със заплащането. Така отпада стълкновението за еднаквите титли.

 

- Какъв ефект очаквате от сливането на институти и университети?

 

- С този подход изведнъж се увеличава броят на академичния състав и се разширява изследователската база. В следващия бюджет може да се помисли да има допълнително финансиране за специфичната дейност на учените в институтите, които имат договор с университетите. По този начин ще има възможност и за повече практика и специализации за студентите. Нещата си отиват на местата - академията продължава да съществува, спира се механичното преструктуриране и се слага край на едно изкуствено разделяне на науката от образованието, извършено след 9 септември 1944 година. В Българската академия на науките ще останат няколко института, които са изключително важни за функционирането на държавата като Националният институт по метеорология и хидрология, Геофизичния институт и други. Така ще бъдат засегнати най-малко човешки съдби и ще активизираме академията, защото когато науката се прави в университетите, както е по света през последните десетилетия, има добри резултати. Причината е в големия натиск от младата аудитория.

 

- По какъв начин ще става финансирането на институтите, ако са в сътрудничество с частни университети?

 

- Институтите и сега получават пари от държавата за своята дейност, но като влязат в тясно сътрудничество с университетите, ще станат по-богати. В разработвания от съвета на ректорите проектозакон за висшето образование се предвижда успоредно финансиране за студентите и в държавните, и в частните университети. Това предложение обаче едва ли ще бъде прието, защото държавата е в криза. Има много варианти за финансиране на научната работа и не трябва да се забравя, че институтите и университетите заедно могат да печелят много проекти. Принципът на разпределяне на публичната субсидия трябва да бъде на базата на резултатите и когато те са добри, това да увеличава финансирането. В момента все още ние даваме парите накуп на академията и те ги преразпределят на отделните институти."

ВМЕСТО КОМЕНТАР :".Цитирам дословно проф.Лъчезар Филипов - астрофизик - зам.директор на "Института по Космически Изследвания " към БАН от публикация на негово интервю (седмичен труд, бр.49 от 09 112009г.) с Въла Новева." ВЪПРОС:Какво се върши в БАН изобщо?С какво се занимавате? ОТГОВОР:Кадърното младо поколение бяга навън. А БАН е рай за комплексарите - лежат и чакат някой нещо да направи, да нареди, да отпусне ПАРИ.Но за да ни отпуснат пари, някой трябва да напише проект, да кандидатства на подходящо място, да си посвети времето на това.Правил съм го.Много по лесно обаче е да се убива времето и да се ИМИТИРА ДЕЙНОСТ - така ДО ПЕНСИЯ." Край на цитата.( Размера на тая "ПЕНСИЙКА" е ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН ЛЕВА гласувани по времето на Триглавата Ламя -- правителството на СТАНИШЕВ в края на мандата му - СПЕЦИАЛНО ЗА БАН; Сравнете с Вашата пенсия !!.) За т.н."външен международен одит" БАН брои 250,000 евро.Резултатите от одита: от всички (69) шестдесет и девет института и лаборатории (пак цитирам) "САМО седемнадесет са ВИДИМО ЗНАЧИМИ от европейска научна гледна точка, деветнадесет ТРЯБВА ДА СЕ ЗАКРИЯТ (като ненужни) , а за останалите ОДИТОРА дава ДВАДЕСЕТДНЕВЕН срок за РАДИКАЛНИ , Р А Д И К А Л Н И ПРОМЕНИ...." Няна овации, няма дитирамби (при това ЩЕДРО предплатени). С НАРОДНИ ПАРИ !!! ПАРИТЕ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ДАНЪКОПЛАТЕЦА.
И още от Проф. Лъчезар Филипов:" Да, в Академията има старци, казвам го, но не тези старци, които са над 70-80 години. Има старци и на 35 години. Има и старци, които...Абе той е влязъл в Академията, написал е едно уравнение или една дисертация, или не са написали, станали научни сътрудници, и оттам насетне ляга по хоризонтала и чака да му дойде пенсията. От такива Академията трябва да се освободи."(Цитата е от другаде но е ДОСЛОВЕН).

БАН има 69 (шестдесет и девет) научни звена и ИНСТИТУТИ и се ръководи от ТОЛКОВА МНОГО БИВШИ ЧЕНГЕТА -- вероятно всеки от тях е "ЗАВЪРШИЛ" нещичко..Я .НЯКОЙ МОСКОВСКИ институт, я някое НАШЕНСКО АОНСУ или РАБФАК, а който не е можал си е "КУПИЛ ДИПЛОМКАТА"!