С акад. НИКОЛА СЪБОТИНОВ, председател на БАН, разговаря Анета Петкова

- Акад. Съботинов, получихте добра международна оценка. Какво стана с обещаните реформи или “потупването по рамото” е достатъчно?

-Ние вече сме в края на първият етап на реформата. Сега работим по втория. Първата ни задача бе пенсионирането на служителите, които са навършили съответните години: 65 за научните сътрудници, 70 за академиците и чл.-кор. Процедурата е тежка. Правим изключения само за онези, които водят големи национални и международни договори. Тези, които са достатъчно активни, които работят и имат резултати, остават, но трудът им се заплаща по проекта, по който работят. На освободените места задължително назначаваме само млади хора. Така постепенно ще подменим състава на Академията.

- И така финансовият министър Симеон Дянков няма да има основание да каже, че в БАН работят “феодални старци”?

- Не вярвам вече да има такива основания (засмива се). Мисля че министър Дянков трябва да познава добре една институция, за да се изказва за нея. Да взема пример от министър-председателя.

- С пенсионирането на 500 души ще решите ли проблемите си?

- Не. Затова започнахме втория етап - преструктурирането. Искам да подчертая, че ние много се гордеем с международната оценка, която получихме, защото тя показа, че успяваме въпреки лошите условия.

- Знаете ли, че се говори, че сте получили добри бележки, защото сте си платили за тях?

- Не мога да допусна, че някой може да мисли по този начин. Смятате ли, че можем да променим методиката на оценяването, която е направена от Холандската академия и приета от международната общност? Как можем да повлияем върху мнението на над 40 световноизвестни учени от 16 европейски научни организации и 24 научни центрове, които ни проверяваха? Те са имена! Ние плащаме за процедурата, не за оценките. Тези приказки граничат със здравия разум. За съжаление, Академията има много противници, които явно не се спират пред нищо, за да я очернят.

- Какво предвижда структурната реформа?

- Нашата цел е да намалим броя на постоянните научни звена, които са 69. Сигурно ще пристъпим към съкращаване на общия им брой. Но! Най-важното, което ще променим, е, че самата структура на БАН ще бъде организирана по-друг начин. Вече ще се работи по проблемно ориентирани направления, а не както досега: институтите бяха дисциплинарно ориентирани. Предлагаме да има 9 направления (няма да ги изброявам, тъй като още ги обсъждаме и може да претърпят промени), които са ориентирани по национални и европейски приоритети. Схемата, по която ще запазим институтите, е: международната оценка, наличието на критична маса от учени, които могат да правят тези научни изследвания и необходимост от развитие на национално значими научни институти. По последния критерии вече сме поискали и получихме становищата на различни министерства. Целта ни е да се спре дублирането на тематиката, да премахнем излишната администрация, да осигурим по-лесна координация, да подобрим ефективността на научните изследвания по отношение на икономиката, да засилим връзките с вузовете и т.н. След което ще има атестация на всички служители и с тези, които не работят, ще се разделим. После ще поставим въпроса със заплащането.Заплатата ще е резултат от конкретния научен труд.

- Какво правите с институтите, които са извън 9-те приоритета? След 30 години може да се окаже, че вече има друг приоритет? И колко институти от тези 69 ще останат реално?

- Науката така трябва да бъде подготвена, че да има готовност да реагира при възникването на ново научно направление. Не може то да се появи и ние тепърва да готвим кадри. Това са правила, по които ние и сега работим. Няма проблем в тази посока. Ще сливаме институтите, които дублират дейността си. Ще съкращаваме неработещите звена. Според мен накрая ще останат наполовината на тези 69 института. Но предстои решение на Общото събрание на БАН към което ние, Управителният съвет, ще направим предложенията за промяна.

- Какво ще направите със сградния фонд?

- Ще остане. Просто ще променим начина на работа. Има такива, които нямат и работни места и не идват на работа например (в хуманитарните и обществени науки). Но след промените ще имат и работно време. Няма да има масово уволнение на учени - след пенсионирането те ще останат около 3100 души (общо работят 7000 души). Това са 18 % от всички в България. Не можем да си позволим едни от най-добрите учени в страната да излязат на улицата. В част от сградите ще работят новите фирми, които ще направим на принципа на публично-частното партньорство. Това и едно от важните неща на реформата - ще се стремим бизнесът да работи с нас.

- Колегите ви обаче от сега са против промените и твърдят, че ще унищожите науката. Мислите ли, че общото събрание на БАН ще ги приеме, там членове са директорите на тези институти?

- Разбирам безпокойството на различните звена. Няма да унищожаваме науката, просто ще повишим максимално ефективността. Нещата се променят, изискванията също. Съгласен съм, че мерките не се харесват, но правим всичко възможно реформата да стане с максимален консенсус.

- Защо толкова много искате учените да се наричат професори и протестирате срещу новия проектозакон за академичното развитие?

- Ние също извършваме преподавателска дейност. При нас например се обучават 20% от докторантите. Нашите учени по света ги наричат професори и преподават техните постижения. Сега искат да ни кръстят професори-изследователи. Това, според нас, е неразпознаваемо от обществото. Къде изследовател къде следовател....

- Как ще коментирате новия проектозакон, който предвижда държавата да създава институти по различни проекти. Това не е ли пряка намеса в работата ви?

-Бих се радвал, ако държавата работи с нас, но е нейно право и тя да си организира такава дейност. Не възразяваме, но не съм убеден, че ще е ефективно, ако ни изолират.

- Кога ще приключи реформата?

- В нормална ситуация трябваше да имаме поне 2-3 години. Сега имаме срок до края на февруари. Имаме условие: доколко приемливи ще са реформите, за да имаме бюджет.

- Кой ви постави условието?

- Финансовият министър. Работим с бюджет само за заплати.

- Не ви е за първи път.

- Имали сме поне пари за парно и ток. Създадено е напрежение. Но не това е въпросът. Моята позиция е, че трябва да има структурни промени и те са малко закъснели.