Постинг
11.12.2017 11:03 -
КЪРВАВОТО ЛОНО на БЪЛГАРСКИЯ ДЪРЖАВЕН КОМУНИЗЪМ
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 960 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.12.2017 11:05
Прочетен: 960 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 11.12.2017 11:05
Части от моята книга
"ФИЛОСОФИЯ на ВЛАСТТА. Том втори.
КЪРВАВОТО ЛОНО на БЪЛГАРСКИЯ ДЪРЖАВЕН КОМУНИЗЪМ"
Глава втора ЗЗНВ: ПРОЦЕСИТЕ СРЕЩУ Д-Р Г.М. ДИМИТРОВ И КРЪСТЬО ПАСТУХОВ
(ЗЗНВ - Закон за защита на народната власт)
Колкото и да бяха антифашистки и антимонархически настроени, водачите на другите партии, съставляващи Отечествения фронт, се стреснаха от масовите, юридически немотивирани убийства, извършвани чрез Народния съд.Пред регента професор Венелин Ганев Никола Петков заявява още в края на 1944 г.: „Ще се съдят регенти, министри, депутати, военни и полицаи. Това е разпра с българската държавност, а не с хитлеристките агенти.” / Мешкова Поля, Диньо Шарланов. Българската гилотина. С., 1994.; 52/ Към Наредбата-закон за Народния съд бил проявен интерес и от членовете на американската мисия. Трябва специално да подчертая, че ръководителят на тази мисия е човек с особена роля у нас след 9.ІХ.1944 г. Този ръководител се казвал Мейнърд Бертръм Барнс. Дипломатическият представител на САЩ Мейнърд Барнс пристигнал в България на 19 ноември 1944 г. Представил се на регента професор Венелин Ганев и разговарял с него, а после се срещнал и с лидера на БЗНС д-р Г. М. Димитров. Барнс уверил земеделския лидер, че САЩ и Англия са твърдо за провеждане на демократични и свободни избори, което да стане под контрола на съюзниците. След изборите ще се създаде ново “представително правителство,” което ще работи в условия на конституционно и парламентарно управление на държавата. Подобно гледище отстоявал и английският посланик. Следейки агентурно чрез хората на Антон Югов всичко, което се върши, на 26 ноември 1944 г. ЦК на БРП /к/ информира Дед /Георги Димитров/ в Москва. “На една вечеря, организирана /дадена/ от англичаните, на която са били поканени от българска страна проф. Петко Стоянов и Венелин Ганев, английският посланик подхвърлил, че ако България ще продължава да се болшевизира и милицията да действува круто, то те ще предприемат дипломатически стъпки за смяна на правителството. Ясно откъде идват надеждите на Гемето и компания.” /АРХИВ Централен партиен. /Архив на Георги Димитров/; ф.146,оп.4/ Георги Димитров бил наясно какви са възгледите и позициите на регентите – некомунисти от подробния писмен доклад, който Тодор Павлов му изпратил на 8 ноември 1944 г. Като прави комунистическа характеристика на своите “колеги”, бъдещият академик, Председател на БАН и стожер на идеологията в изкуството и науката пише: “Проф. Венелин Ганев напоследък все по-често /даже и в Министерския съвет/ заявява, че съвестта му не може да понася “произволите” и “беззаконията” на милиционерите и бившите партизани...Вярно е, че има много неща за осъждане в поведението на някои милиционери, партизани и партийци долу, гонят по селата, но проф. Венелин Ганев поради дърветата не иска да види гората... Наблюдавам го внимателно и се убеждавам все повече, че при евентуална бъдеща правителствена криза той ще ми прави серизни бели. Той е много богат човек... Цветко Бобошевски е бил /а струва ми се, и сега си остава/ член на Народняшката партия и е голям приятел на Буров и Н. Мушанов, с когото се среща явно и тайно...Макар да е бил с ОФ преди 9 септември, Цветко Бобошевски все повече и повече се смущава и нервира, подобно но Венелин Ганев, от “беззаконията” отдолу, без обаче да се обявява против “законните” чистки в армията и държавния апарат... За ОФ той настоява само функциите на обществен контрол. Расте у мен впечатлението, че при евентуална бъдеща кабинетна или друга криза той ще бъде не с мен, а с Венелин Ганев и понеже регентите работят не с висшегласие, това ще създаде криза и в самото регентство. Налага се следователно регентският състав при първия удобен случай /може би дори и преди мира/ да бъде преустроен и по-внимателно подбран...” /АРХИВ Централен партиен. /Архив на Георги Димитров/; ф. 146, оп. 4/ От ясно по-ясно е, че макар и да безчинствуват посредством безконтролното владеене на вътрешното и правосъдното министерство, на висше държавно равнище комунистите срещат отпор както в регентството, така и в правителството. И никога не биха преодоляли този демократичен отпор, ако не бяхме страна, окупирана от съветската армия, която изцяло държи в ръцете си всички ръководни постове в Съюзната контролна комисия.Във връзка с конфликта около Постановление № 4 на Министерския съвет, прието по предложение на Дамян Велчев в отсъствието на министрите-комунисти, генерал Бирюзов се намесва рязко и твърдо. Той извиква на съвещание при себе си министрите Антон Югов, Добри Терпешев, Никола Петков, професор Петко Стайнов, Димитър Нейков и Дамян Велчев. Притиска ги здравата и последният е принуден да отстъпи. Въпреки победата на комунистите в конфликта, Георги Димитров се почувствувал гузен пред Сталин, защото се видяло, че без Червената армия той всъщност не владее положението в България на правителствено равнище. И дал съвет на Трайчо Костов да внимава и да не се увлича, когато силите му на този етап са недостатъчни за превземане на цялата власт. “Разбира се – пише той в нарочно писмо от 13 декември 1944 г., - ние трябва да използваме последните събития /т.е. грубата намеса на Бирюзов –З.Д./, ЗА ДА УКРЕПИМ СВОИТЕ ПОЗИЦИИ В АРМИЯТА, В ДЪРЖАВНИЯ АПАРАТ И В СТРАНАТА, но това да правим умно, тактично, ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ НИЕ ДАЛЕЧ ОЩЕ НЕ СМЕ ТАКА СИЛНИ, ЗА ДА МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ЕДИНСТВЕНИЯТ РЕШАВАЩ ФАКТОР В СТРАНАТА И ДА ДИКТУВАМЕ НАШАТА ВОЛЯ НА СЪЮЗНИЦИТЕ. Ние не трябва да забравяме, че ако нашите противници отстъпват, то до голяма степен това трябва да отнесем за сметка на присъствието на Червената армия в страната. ИНАЧЕ НИЕ БИХМЕ ИМАЛИ ВЕЧЕ ГРАЖДАНСКА ВОЙНА.”/АРХИВ Централен партиен. /Архив на Георги Димитров/; Ф.146, ОП.4/
Свършили най-черната си работа посредством Наредбата-закон за Народния съд и неговото учредяване, комунистите започват преследване срещу главните лидери на БЗНС и Социалдемократическата партия, които първи се изявяват като вероятни водачи на бъдеща политическа опозиция, която не може да се причисли към фашистите. Същевременно тук е мястото да отбележа, че двете най-силни партии в Отечествения фронт – БРП /к/ и БЗНС, ОЧЕРТАВАТ СТРЕМИТЕЛЕН РЪСТ НА ЧЛЕНСКАТА СИ МАСА. В навечерието на 9.ІХ.1944 г. броят на членуващите в БРП /к/ е около 14.000 /четиринадесет хиляди/ души. /Виж: Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 59/ Но само след няколко месеца – през януари 1945 г., тази партия вече включва в редовете си 250.000 /двеста и петдесет хиляди/ редовни членове....
....Същият относителен ръст като БРП /к/ преживява и БЗНС. Но понеже България е на 80% селска страна, то в началото на 1945 г. БЗНС наброява цели 750.000 /седемстотин и петдесет хиляди!/ души. /Данните са по: Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 66/
Това е уникална цифра за величината на политическа партия непосредствено след 9.ІХ.1944 г. и била надмината от БКП чак след две десетилетия.Начело на БЗНС след конгреса, проведен на 14 и 15 октомври 1945 г., е застанал д-р Г.М. Димитров, върнал се от емиграция на 23 септември. Този земеделски конгрес впечатлява както Георги Димитров, така и лично Сталин. Впечатлява ги по изненадващо тревожен начин, понеже те знаят, че д-р Г.М. Димитров стои твърдо на англофилски, т.е. на противоболшевишки позиции. Възниква реална опасност най-масовата партия в Отечествения фронт – БЗНС, да се противопостави както на българските комунисти по пътя им към цялата власт, така дори по принцип на болшевизацията на България. Това размествало картите на голямата геополитическа игра и Сталин енергично се задействувал. През същия месец октомври Никола Петков заминава за Москва. Той е член на официална българска делегация, която подписва споразумението за примирие с държавите от антифашистката коалиция. Но специално за него е предвидена и една програма с чисто вътрешно-политически задачи. В негова чест е организиран прием от Георги Димитров. “На Петков е обяснено, че Централна и Източна Европа принадлежат към съветската сфера на влияние и следователно, ако БЗНС желае да оцелее, следва да се “очисти” от “антисъветските елементи начело с д-р Г.М. Димитров”. В Москва горещо желаят ръководството но БЗНС да бъде поето от приятелите на Съветския съюз, от привържениците на отечественофронтовските идеи, а от Никола Петков по-подходяща фигура за ръководител на целия Съюз няма. “Няма място за двама Димитровци в България”, завършил яко почерпеният Георги Димитров.”/Пак там; 62/ Никола Петков отказал направеното му предложение, но разбрал както сериозността на работата, така и двойствеността на собственото си положение....
.....На 7 ноември 1944 г. Съветските окупационни власти в София дали прием за празника на Октомврийската революция. Там д-р Г.М.Димитров бил информиран официално от Москва, че “по-нататъшното му присъствие в качеството на лидер на най-популярната партия в страната е нежелано.” /Пак там; 63/
..................................
...Избирането на д-р Г.М. Димитров за лидер на БЗНС, което станало на конгреса, проведен на 14 и 15 октомври 1944 г., било дефинитивно обречено на неуспех. Гемето не е британски агент в тесния професионален смисъл на думата,.....но той е безусловно привърженик на ориентация към САЩ и Англия в българската външна политика. А такова нещо, разбира се, нямало как да стане при наличието на Ялтенската договореност и на Червената армия у нас като победител и окупатор. Затова генерал Бирюзов поканил в кабинета си министрите-земеделци от правителството на ОФ и в качеството си на действуващ председател на СКК /Съюзна контролна комисия/ твърдо им заявил, че ако д-р Г.М. Димитров не подаде оставка, той ще разтури БЗНС като организация, ръководена от антисъветски настроен водач.
На 18 януари 1945 г. в Агрономическия факултет на Софийския университет започнал известният “малък конгрес” на БЗНС. Без да разяснява подробно и публично в какво се състои работата, след политическия си отчет д-р Г.М.Димитров подал оставка в интерес на запазването на БЗНС.
...................................
Отстранявайки брутално Гемето от непосредственото ръководене на БЗНС, комунистите обаче съвсем не се задоволили с този факт. Те са исторически уникални с преследването на противника докрай, с неизменната си цел за неговото ликвидиране. Тази ужасяваща черта на държавно-властвуващия комунизъм е доведена до абсолютния си завършек при Сталин, но започва от Ленин; тя си е иманентно присъща на всяка ортодоксална комунистическа партия, докопала кормилото на държавното управление. Знак за безпощадност в разправата с д-р Г.М. Димитров тук, на българска земя, дава секретарят на Националния комитет на Отечествения фронт Цола Драгойчева. В първите дни на месец април 1945 г. “чистачката” на ОФ заявява: “Ние искахме /хайде бре, искали са?- З.Д./ да оставим въпроса за Гемето като чисто партиен въпрос, но впоследствие се убедихме, че Гемето иска да насажда геметовщина в братския БЗНС и сред народа, поради което този въпрос престана да бъде само вътрешно партиен и се превърна във въпрос за Отечествения фронт, за нашата цялостна политика, за съдбата на страната.” /Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 27/
"ФИЛОСОФИЯ на ВЛАСТТА. Том втори.
КЪРВАВОТО ЛОНО на БЪЛГАРСКИЯ ДЪРЖАВЕН КОМУНИЗЪМ"
Глава втора ЗЗНВ: ПРОЦЕСИТЕ СРЕЩУ Д-Р Г.М. ДИМИТРОВ И КРЪСТЬО ПАСТУХОВ
(ЗЗНВ - Закон за защита на народната власт)
Колкото и да бяха антифашистки и антимонархически настроени, водачите на другите партии, съставляващи Отечествения фронт, се стреснаха от масовите, юридически немотивирани убийства, извършвани чрез Народния съд.Пред регента професор Венелин Ганев Никола Петков заявява още в края на 1944 г.: „Ще се съдят регенти, министри, депутати, военни и полицаи. Това е разпра с българската държавност, а не с хитлеристките агенти.” / Мешкова Поля, Диньо Шарланов. Българската гилотина. С., 1994.; 52/ Към Наредбата-закон за Народния съд бил проявен интерес и от членовете на американската мисия. Трябва специално да подчертая, че ръководителят на тази мисия е човек с особена роля у нас след 9.ІХ.1944 г. Този ръководител се казвал Мейнърд Бертръм Барнс. Дипломатическият представител на САЩ Мейнърд Барнс пристигнал в България на 19 ноември 1944 г. Представил се на регента професор Венелин Ганев и разговарял с него, а после се срещнал и с лидера на БЗНС д-р Г. М. Димитров. Барнс уверил земеделския лидер, че САЩ и Англия са твърдо за провеждане на демократични и свободни избори, което да стане под контрола на съюзниците. След изборите ще се създаде ново “представително правителство,” което ще работи в условия на конституционно и парламентарно управление на държавата. Подобно гледище отстоявал и английският посланик. Следейки агентурно чрез хората на Антон Югов всичко, което се върши, на 26 ноември 1944 г. ЦК на БРП /к/ информира Дед /Георги Димитров/ в Москва. “На една вечеря, организирана /дадена/ от англичаните, на която са били поканени от българска страна проф. Петко Стоянов и Венелин Ганев, английският посланик подхвърлил, че ако България ще продължава да се болшевизира и милицията да действува круто, то те ще предприемат дипломатически стъпки за смяна на правителството. Ясно откъде идват надеждите на Гемето и компания.” /АРХИВ Централен партиен. /Архив на Георги Димитров/; ф.146,оп.4/ Георги Димитров бил наясно какви са възгледите и позициите на регентите – некомунисти от подробния писмен доклад, който Тодор Павлов му изпратил на 8 ноември 1944 г. Като прави комунистическа характеристика на своите “колеги”, бъдещият академик, Председател на БАН и стожер на идеологията в изкуството и науката пише: “Проф. Венелин Ганев напоследък все по-често /даже и в Министерския съвет/ заявява, че съвестта му не може да понася “произволите” и “беззаконията” на милиционерите и бившите партизани...Вярно е, че има много неща за осъждане в поведението на някои милиционери, партизани и партийци долу, гонят по селата, но проф. Венелин Ганев поради дърветата не иска да види гората... Наблюдавам го внимателно и се убеждавам все повече, че при евентуална бъдеща правителствена криза той ще ми прави серизни бели. Той е много богат човек... Цветко Бобошевски е бил /а струва ми се, и сега си остава/ член на Народняшката партия и е голям приятел на Буров и Н. Мушанов, с когото се среща явно и тайно...Макар да е бил с ОФ преди 9 септември, Цветко Бобошевски все повече и повече се смущава и нервира, подобно но Венелин Ганев, от “беззаконията” отдолу, без обаче да се обявява против “законните” чистки в армията и държавния апарат... За ОФ той настоява само функциите на обществен контрол. Расте у мен впечатлението, че при евентуална бъдеща кабинетна или друга криза той ще бъде не с мен, а с Венелин Ганев и понеже регентите работят не с висшегласие, това ще създаде криза и в самото регентство. Налага се следователно регентският състав при първия удобен случай /може би дори и преди мира/ да бъде преустроен и по-внимателно подбран...” /АРХИВ Централен партиен. /Архив на Георги Димитров/; ф. 146, оп. 4/ От ясно по-ясно е, че макар и да безчинствуват посредством безконтролното владеене на вътрешното и правосъдното министерство, на висше държавно равнище комунистите срещат отпор както в регентството, така и в правителството. И никога не биха преодоляли този демократичен отпор, ако не бяхме страна, окупирана от съветската армия, която изцяло държи в ръцете си всички ръководни постове в Съюзната контролна комисия.Във връзка с конфликта около Постановление № 4 на Министерския съвет, прието по предложение на Дамян Велчев в отсъствието на министрите-комунисти, генерал Бирюзов се намесва рязко и твърдо. Той извиква на съвещание при себе си министрите Антон Югов, Добри Терпешев, Никола Петков, професор Петко Стайнов, Димитър Нейков и Дамян Велчев. Притиска ги здравата и последният е принуден да отстъпи. Въпреки победата на комунистите в конфликта, Георги Димитров се почувствувал гузен пред Сталин, защото се видяло, че без Червената армия той всъщност не владее положението в България на правителствено равнище. И дал съвет на Трайчо Костов да внимава и да не се увлича, когато силите му на този етап са недостатъчни за превземане на цялата власт. “Разбира се – пише той в нарочно писмо от 13 декември 1944 г., - ние трябва да използваме последните събития /т.е. грубата намеса на Бирюзов –З.Д./, ЗА ДА УКРЕПИМ СВОИТЕ ПОЗИЦИИ В АРМИЯТА, В ДЪРЖАВНИЯ АПАРАТ И В СТРАНАТА, но това да правим умно, тактично, ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ НИЕ ДАЛЕЧ ОЩЕ НЕ СМЕ ТАКА СИЛНИ, ЗА ДА МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ЕДИНСТВЕНИЯТ РЕШАВАЩ ФАКТОР В СТРАНАТА И ДА ДИКТУВАМЕ НАШАТА ВОЛЯ НА СЪЮЗНИЦИТЕ. Ние не трябва да забравяме, че ако нашите противници отстъпват, то до голяма степен това трябва да отнесем за сметка на присъствието на Червената армия в страната. ИНАЧЕ НИЕ БИХМЕ ИМАЛИ ВЕЧЕ ГРАЖДАНСКА ВОЙНА.”/АРХИВ Централен партиен. /Архив на Георги Димитров/; Ф.146, ОП.4/
Свършили най-черната си работа посредством Наредбата-закон за Народния съд и неговото учредяване, комунистите започват преследване срещу главните лидери на БЗНС и Социалдемократическата партия, които първи се изявяват като вероятни водачи на бъдеща политическа опозиция, която не може да се причисли към фашистите. Същевременно тук е мястото да отбележа, че двете най-силни партии в Отечествения фронт – БРП /к/ и БЗНС, ОЧЕРТАВАТ СТРЕМИТЕЛЕН РЪСТ НА ЧЛЕНСКАТА СИ МАСА. В навечерието на 9.ІХ.1944 г. броят на членуващите в БРП /к/ е около 14.000 /четиринадесет хиляди/ души. /Виж: Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 59/ Но само след няколко месеца – през януари 1945 г., тази партия вече включва в редовете си 250.000 /двеста и петдесет хиляди/ редовни членове....
....Същият относителен ръст като БРП /к/ преживява и БЗНС. Но понеже България е на 80% селска страна, то в началото на 1945 г. БЗНС наброява цели 750.000 /седемстотин и петдесет хиляди!/ души. /Данните са по: Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 66/
Това е уникална цифра за величината на политическа партия непосредствено след 9.ІХ.1944 г. и била надмината от БКП чак след две десетилетия.Начело на БЗНС след конгреса, проведен на 14 и 15 октомври 1945 г., е застанал д-р Г.М. Димитров, върнал се от емиграция на 23 септември. Този земеделски конгрес впечатлява както Георги Димитров, така и лично Сталин. Впечатлява ги по изненадващо тревожен начин, понеже те знаят, че д-р Г.М. Димитров стои твърдо на англофилски, т.е. на противоболшевишки позиции. Възниква реална опасност най-масовата партия в Отечествения фронт – БЗНС, да се противопостави както на българските комунисти по пътя им към цялата власт, така дори по принцип на болшевизацията на България. Това размествало картите на голямата геополитическа игра и Сталин енергично се задействувал. През същия месец октомври Никола Петков заминава за Москва. Той е член на официална българска делегация, която подписва споразумението за примирие с държавите от антифашистката коалиция. Но специално за него е предвидена и една програма с чисто вътрешно-политически задачи. В негова чест е организиран прием от Георги Димитров. “На Петков е обяснено, че Централна и Източна Европа принадлежат към съветската сфера на влияние и следователно, ако БЗНС желае да оцелее, следва да се “очисти” от “антисъветските елементи начело с д-р Г.М. Димитров”. В Москва горещо желаят ръководството но БЗНС да бъде поето от приятелите на Съветския съюз, от привържениците на отечественофронтовските идеи, а от Никола Петков по-подходяща фигура за ръководител на целия Съюз няма. “Няма място за двама Димитровци в България”, завършил яко почерпеният Георги Димитров.”/Пак там; 62/ Никола Петков отказал направеното му предложение, но разбрал както сериозността на работата, така и двойствеността на собственото си положение....
.....На 7 ноември 1944 г. Съветските окупационни власти в София дали прием за празника на Октомврийската революция. Там д-р Г.М.Димитров бил информиран официално от Москва, че “по-нататъшното му присъствие в качеството на лидер на най-популярната партия в страната е нежелано.” /Пак там; 63/
..................................
...Избирането на д-р Г.М. Димитров за лидер на БЗНС, което станало на конгреса, проведен на 14 и 15 октомври 1944 г., било дефинитивно обречено на неуспех. Гемето не е британски агент в тесния професионален смисъл на думата,.....но той е безусловно привърженик на ориентация към САЩ и Англия в българската външна политика. А такова нещо, разбира се, нямало как да стане при наличието на Ялтенската договореност и на Червената армия у нас като победител и окупатор. Затова генерал Бирюзов поканил в кабинета си министрите-земеделци от правителството на ОФ и в качеството си на действуващ председател на СКК /Съюзна контролна комисия/ твърдо им заявил, че ако д-р Г.М. Димитров не подаде оставка, той ще разтури БЗНС като организация, ръководена от антисъветски настроен водач.
На 18 януари 1945 г. в Агрономическия факултет на Софийския университет започнал известният “малък конгрес” на БЗНС. Без да разяснява подробно и публично в какво се състои работата, след политическия си отчет д-р Г.М.Димитров подал оставка в интерес на запазването на БЗНС.
...................................
Отстранявайки брутално Гемето от непосредственото ръководене на БЗНС, комунистите обаче съвсем не се задоволили с този факт. Те са исторически уникални с преследването на противника докрай, с неизменната си цел за неговото ликвидиране. Тази ужасяваща черта на държавно-властвуващия комунизъм е доведена до абсолютния си завършек при Сталин, но започва от Ленин; тя си е иманентно присъща на всяка ортодоксална комунистическа партия, докопала кормилото на държавното управление. Знак за безпощадност в разправата с д-р Г.М. Димитров тук, на българска земя, дава секретарят на Националния комитет на Отечествения фронт Цола Драгойчева. В първите дни на месец април 1945 г. “чистачката” на ОФ заявява: “Ние искахме /хайде бре, искали са?- З.Д./ да оставим въпроса за Гемето като чисто партиен въпрос, но впоследствие се убедихме, че Гемето иска да насажда геметовщина в братския БЗНС и сред народа, поради което този въпрос престана да бъде само вътрешно партиен и се превърна във въпрос за Отечествения фронт, за нашата цялостна политика, за съдбата на страната.” /Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 27/
Каква градация само построява комунистката Цола Драгойчева! Вътрешно партиен въпрос, цялостната политика, съдбата на страната – всичко това зависи от колкото се може по-бързото разгромяване на Гемето и...геметовщината. Между впрочем, когато по-късно ще стане дума, при това изцяло аргументирано, за техния Георги Димитров и димитровщината, комунистите ще скачат като ужилени и ще ругаят като хамали.
РУСОФИЛИТЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРЕГЛЪТНАТ – ТЕХ...
Дамян Дамянов
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
Дамян Дамянов
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.