03.01.2014
                             НАЗАД    във   ВРЕМЕТО...                 Ако  аз   като  наблюдател  се  намирам  на  летателен  апарат,   който  извършва   концентррично  кръгово  движение  около  литосферата  и  хидросферата  на  Земята  със  скорост,  равна  на  12  /дванадесет/   оборота  за  24  часа...
                         Тогава    ще   излетя  над  София,   примерно,   в   05   часа   сутринта  на  04   януари  2014  година  и   ще   кацна  във   Вашингтон  в,  примерно,  22  часа  вечерта  на  03   януари   2014  година. 
                          Не  е  ли  връщае  назад  във  времето  фактът,  че  аз   ще  се   върна  от  днешния  ден  на  София  във  вчерашния  ден  на  Вашингтон?   И  ако   не  съм   закусил   тук,  мога  направо  да  си  направя  снощната   вечер  там...
                         Ами   ако  аз   като  наблюдател   излетя  НЕ  около  литосферата  и  хидросферата  на  Земята,  а   излетя   в   кръгово  движение  около   Слънцето,  подобно  на  Земята,  само  че  НЕ  със   скорост  един   оборот  за   365   дена,  а  със  скорост  183   оборота   за    365   дена,   тоест   един   оборот   за  две  денонщия? 
                          Имануел  Кант  е  световният   класик   на   концепцията,  че  ПРОСТРАНСТВОТО  и   ВРЕМЕТО  са  АПРИОРНИ  ФОРМИ  на   СЕТИВНОТО  ПОЗНАНИЕ,  които   форми  идват   откъм  страната  на  СУБЕКТА  на   познанието,  какъвто     субект  е  ЧОВЕКЪТ,  а   НЕ  откъм   страната  на  ОБЕКТА  на  познанието,  какъвто  обект  може   да  бъде   всичко  съществуващо,   включиително  и  самият  човек.
                            Но   ако   ПРОСТРАНСТВОТО,   разяснава   Кант,  е    априорна   форма  на  ВЪНШНИЯ  наглед   и   подрежда   ЕДНО  ДО   ДРУГО    данните   на   възприятията,   които   идват   под   въздействието  на  ВЪНШНИЯ  свят  върху   нашите  сетива,  то  ВРЕМЕТО  е   априорна   форма   на   ВЪТРЕШНИЯ   наглед   и   подрежда  ЕДНО  СЛЕД   ДРУГО  или   ЕДНО  ПРЕДИ  ДРУГО  данните  на  възприятията,   които   идват  от   въздействието  на  ВЪТРЕШНИЯ  ни  човешки  свят  върху  нашите   сетива. 
                              Следователно,  според   дискутираната   като   спорна,  но  неопровергана  концеция  на   Имануел  Кант,   ВЪЗПРИЯТИЕТО  и   ПРЕДСТАВАТА  за   ВРЕМЕ    твърдо   имат   своя  познавателен   генезис  в  собствената   природа  на  човека,   в  същността   на   неговата  изначална   познавателна  способност.
                                                                                                                           /следва.../ 

като инженер в опита си да опиша математически процеса, който машината предизвиква с въздействията си върху биологиния обект. Затова казах, че времето е антропоцентрична величина без конкретен физичен смисъл, поне засега. Това е много интересно, защото времето е основна единица в система SI и следователно, без него няма как да се изведат вторичните физични величини, а без отчитането му не може да се правят изчисления и наука. Ето как сродихме науката с вярата, а може ли изобщо да съществува обяснителна система, при която науката да е нещо различно от вяра? Аз лично не вярвам в такава възможност.

Колкото до движенията на самолета, макар да е формално възможно пътуването по този начин назад във времето, феномена не е пътуването, за възможностите на което мечтаем, защото е просто слабо място на конвенцията за отчитане времето, дължащо се на сферичната форма на Земята и възможностите му се изчерпват с изобличаването на този недостатък.

Аз съм изключително удовлетворен от твоята интерпретация на проблема.
Времето без цикличност, без устойчива повторяемост, които са характеристики на незавършваща смяна на едно състояние с друго и обратно е невъзможно нито за възприемане, нито за представяне. Светът за човека е антропоцентричен, макар човекът да не признава докрай това по същия принципен начин, по който е сътворил представата и идеята за Бога, а в Библията е написал точно обратното - че Бог е сътворил света и човека...
Аз съм убеден, че в началото човекът се е разглеждал като център на това, което после става център на координатната система.
Аз стоя ТУК. Има посоки пред мен и зад мен, наляво от мен и надясно от мен, нагоре от мен и надолу от мен... Приложил този подход, за мислещият човек не е проблем да замести чрез абстрахиране собственото си физическо място като център с каквото и да било произволно място в природата - посоките си остават същите...

Определено, както както всяко друго основополагащо понятие на цивилизацията, Бог също е измислен, грубо казано. Като си помислим какво, освен времето са разстоянието и масата, върху които е построена физиката. “Метър е дължината, равна на 1 650 763,73 дължини на вълната във вакуум на лъчението, получено при преход между нивата 2р10 и bd5 на атома на криптон 86”, като добавим десетките подробности по условията за реализацията на този преход.

Да не говорим, че еталона на килограма се пази под 3 стъклени похлупака при поддържане на съответната температура, влажност филтрация на въздуха, и се ползва с инструкция и инструменти, изработени така, че да се минимизира риска от замърсяване и изтриване... Че периодичните сверки на вторичните еталони с този еталон се извършват с везни с точност 1/100 000 000 със задължителна корекция за масата на изместения въздух... А, ето тук виждам и дефиницията на секундата “Секунда е времето, равно на 9 192 631 770 периода на лъчението, което отговаря на преход между двете нива на основното състояние на атома на цезий 133”. Да не говорим за точността на националните еталони, процедурите, апаратурите и стандартите по спазването им и стриктното придържане към тези “измислени” понятия...

Без значение, че всички тези понятия са “измислени”, не изчезването им, а само намаляване на задължителните мерки по гарантиране точността на измерителните единици би предизвикало непредсказуем хаос и анархия първо в търговските и производствените отношения и сфери, а после и в останалите. Като си помисли човек колко безкрайни пререкания, спорове, набеждавания, конфликти, оскърбления, отмъщения и наказания биха произтекли от игнорирана поддръжка на основанията за преценките в допустимите безопасни граници... Сещам се за поне една война, изгубена от руснаците срещу шведите заради невидимо за окото отклонение в отворите на подковите им и така останали в решителния момент с неподковани коне... Цяло чудо е, че засега не са “разобличили” дейността по мерките и теглилките като еврейска организация за поробване или унищожение на човечеството, но като гледам масовостта на умствената деградация, и индустриалните количества глупост и клеветничества, с които неуморно ни заливат, май ни предстоят векове на мизерия и епидемични нашествия на безумни усилия за ликвидация на всяко ценно и полезно постижение на цивилизацията...

Конвенционалната вяра в Бога може и да вреди на мнозина, но нима тя е отговорна за това, че някои кампанийно я товарят с очаквания, които излизат извън обсега на нейните постоянни функции, решения и полезност? Да ревеш срещу Бога, че не изпълнява прекрасните ти хрумки или пожелания, не доказва, чи си добър човек а, че не те е грижа да даваш нещо от себе си, за да станат те възможни. “Бог дава, но в кошара не вкарва”, а няма по-лесно от готованските претенции, с каквито някои си проправят път в живота, и когато ги връхлети дълго предизвикваното от тях нещастие, Бог им е виновен, че го бил допуснал.

Да обвиняваш Бог, че не изпълнявал желанията ти, е все едно да обвиняваш часовниците, че не забавят скоростта си, за да не закъсняваш. Ако имаш властта да унищожиш часовниците по света заради това, че не се съобразяват с теб, може да прилъжеш някого, че са били по-неточни от теб, но това няма да подобри нещата на отромната част от хората. На същия принцип готованците искат и хората около тях да им паднат отнякъде каквито те ги искат наготово, а истината е, че самите те не са в състояние да опишат какво искат от другите, без да си противоречат и самоопровергават.

Да, нещата са едно цяло, Бог е нашата обща мярка и часовник за доста неща въпреки, че мнозина го преценяват единствено по това дали може да им бъде слуга или оправдание.