На село Лик през април 2012
Дойдох си вчера за първи път през тази зима и пролет. От София сутринта пътувах в студ, в Мездра времето вече беше поносимо, а на село Лик вече слънцето и светеше и топлеше...
ОТИДОХ ДО ШАХТАТА ДА ПУСНА ВОДАТА.
Брат ми Никола, уж инженер човека, я зазимил така, че точно да се спукат всичките ми тръби. Нейсе, пишурата е близо, Васко водата си живее на село, ще се оправя някак.
Времето след обяда и привечер беше чудесно. Донесох си вода, почистих, отсякох две три малки акации, които вече не искам да растат в двора, а тази сутрин отсякох още две по-едрички дървета...
Преди тази сутрин да отсеча дърветата обаче ходих рано рано за хляб и захар, отбих се при Нецо и жена му Светла да си оправя сметките за тока през зимата, понеже те бяха така добри да ми плащат, като ме няма.
Времето днес е топличко, но още няма хубаво слънце. Но хубаво слънчицето или слабичко през рехавите облаци, аз отидох и при Марарита, управителка на винарската изби, та си купих вино...
Пък седнах на терасата, на терасата срещу връх Ветрен, резнах си хубав кашкавал и сипах в чашата вино...
Връх Ветрен и оброка на Свети Илия отсреща, дърветата и земата на селото Лик пред очите ми, виното от нашата селска изба, какво спокойствие, каква космическа хармония, какво усещане за дълбинна човешка удовлетвореност...