На  село Лик   през  април   2012

Дойдох  си  вчера   за  първи път  през тази  зима  и пролет.  От  София   сутринта  пътувах  в студ,  в  Мездра времето  вече беше  поносимо, а  на  село  Лик  вече  слънцето  и  светеше  и топлеше...

ОТИДОХ  ДО  ШАХТАТА ДА  ПУСНА  ВОДАТА.

Брат  ми  Никола,  уж инженер  човека,  я  зазимил така,  че  точно  да   се  спукат  всичките  ми  тръби.  Нейсе,  пишурата  е  близо,  Васко  водата  си  живее  на  село,  ще  се  оправя  някак. 

Времето  след обяда  и привечер  беше чудесно.   Донесох   си  вода,  почистих,  отсякох  две три   малки акации,  които  вече  не  искам  да  растат в  двора,  а  тази  сутрин  отсякох  още  две  по-едрички  дървета... 

Преди  тази  сутрин да  отсеча  дърветата  обаче ходих  рано  рано за  хляб  и  захар,  отбих  се  при  Нецо  и  жена  му  Светла  да  си  оправя  сметките  за  тока  през  зимата,  понеже  те  бяха  така  добри  да  ми  плащат,  като  ме   няма.

Времето  днес  е  топличко,  но  още  няма  хубаво  слънце.  Но   хубаво  слънчицето  или  слабичко  през рехавите  облаци,  аз   отидох  и  при  Марарита,  управителка  на  винарската  изби,  та  си  купих  вино...

Пък  седнах  на  терасата,  на  терасата  срещу  връх  Ветрен,  резнах  си  хубав  кашкавал  и сипах  в  чашата  вино...  

Връх  Ветрен и  оброка  на  Свети  Илия  отсреща,  дърветата  и  земата  на  селото  Лик  пред  очите  ми,  виното  от  нашата  селска  изба,  какво  спокойствие,  каква  космическа  хармония,  какво  усещане  за  дълбинна  човешка  удовлетвореност...