15.12.2007 г.
събота
                                                                  СВЕТЪТ Е СИСТЕМА.
                                       ВСЯКА СИСТЕМА Е ПОДСИСТЕМА НА ДРУГА СИСТЕМА
                                                                                      и
                                           ВСЯКА СИСТЕМА СЕ СЪСТОИ ОТ ПОДСИСТЕМИ               
                         В СРЕДАТА НА ХХ-я ВЕК ЗА ФИЛОСОФИЯТА И НАУКАТА СТАНА ПРЕДЕЛНО ЯСНО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА  НЕУТОЛИМА ПОТРЕБНОСТ ОТ НОВА  СИНТЕТИЧНО-СЪДЪРЖАТЕЛНА КАТЕГОРИЯ, КОЯТО ДА ОБЕДИНИ ХИЛЯДОЛЕТНИТЕ ИМ ТЪРСЕНИЯ ПО ПРОБЛЕМА ЗА ЕДИНСТВОТО НА СВЕТА. ДОТОГАВА  ИДЕЯТА ЗА ЕДИНСТВОТО БЕШЕ МНОГОКРАТНО ДЕКЛАРИРАНА, НО НЕ БЕШЕ ИЗГРАДЕН КАТЕГОРИАЛЕН АПАРАТ, КОЙТО ДА БЪДЕ АДЕКВАТЕН НА ТАЗИ СТАРОДАВНА ИДЕЯ.
                               И СЕ СЛУЧИ ТАКА, КАКТО КАЗВАШЕ НАВРЕМЕТО,  СТО И ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-РАНО, СТАРЕЦЪТ ХЕГЕЛ:
                                 "ТРЯБВА ДА СМЕ УБЕДЕНИ - писа той във "Феноменология на духа" - , ЧЕ ПО САМАТА СИ ПРИРОДА ИСТИННОТО СИ ПРОБИВА ПЪТ,  КОГАТО МУ Е ДОШЛО ВРЕМЕТО,  И ТО СЕ ПРОЯВЯВА САМО КОГАТО Е ДОШЛО ТОВА ВРЕМЕ  И ЗАТОВА НИКОГА НЕ СЕ ПРОЯВЯВА МНОГО РАНО, НИТО ПЪК НАМИРА НЕЗРЯЛА ПУБЛИКА; ... АКО СЕГА ОБЩОТО ПРОЗРЕНИЕ Е ИЗОБЩО ПО-РАЗВИТО, АКО НЕГОВОТО ЛЮБОПИТСТВО Е ПО-БУДНО, А СЪЖДЕНИЕТО МУ Е ПО-БЪРЗО ОПРЕДЕЛЕНО, ТАКА ЧЕ КРАКАТА НА ОНЕЗИ, КОИТО ЩЕ ТЕ ИЗНЕСАТ, ВЕЧЕ СТОЯТ ПРЕД ВРАТАТА, ЧЕСТО ТРЯБВА ДА РАЗЛИЧАВАМЕ ОТ ТОВА ПО-БАВНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, КОЕТО ДАВА ПРАВИЛНА НАСОКА КАКТО НА ВНИМАНИЕТО, КОЕТО Е БИЛО ЗАВЛАДЯНО ОТ ИМПОНИРАЩИ УВЕРЕНИЯ, ТАКА И НА ОТХВЪРЛЯЩИЯТ УПРЕК,  И ДАВА СЪВРЕМЕННИЦИ НА НЯКОИ  ХОРА  ЕДВА СЛЕД  ВРЕМЕ,  ДОКАТО ДРУГИ СЛЕД ТОВА ВРЕМЕ НЯМАТ ВЕЧЕ НИКАКВИ ПОТОМЦИ." /Хегел. Феноменология на духа. С., 1969, стр. 64-65/.
                                    СЪЗДАДЕН БЕШЕ СИСТЕМНИЯТ МЕТОД И ПОДХОД, В РЕЗУЛТАТ НА НЕГО - -ТЕОРИЯТА НА СИСТЕМИТЕ,  А В НЕЯ ВОДЕЩО МЯСТО ЗАЕ, ТО СЕ ПОДРАЗБИРА,   КАТЕГОРИЯТА "СИСТЕМА".
                                 ВПРОЧЕМ, ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ КАТО ДУМА В ЕЖЕДНЕВНИЯТ ЕЗИК  И ДОРИ КАТО ТЕРМИН ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА И НАУКАТА ПОНЯТИЕТО "СИСТЕМА"  Е В ХИЛЯДОЛЕТНО ОБРАЩЕНИЕ. ОТ КОГА, НАПРИМЕР, СЕ ПИШЕ И ГОВОРИ ЗА СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА?  ПЪК И ХЕГЕЛ СЪЩО БИЛ УБЕДЕН, ЧЕ "ИСТИННОТО Е ДЕЙСТВИТЕЛНО САМО КАТО СИСТЕМА". НО ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ТЕРМИНА И ПОНЯТИЕТО  "СИСТЕМА"  ВЪВ ФУНДАМЕНТАЛНА И УНИВЕРСАЛНА ФИЛОСОФСКО-НАУЧНА КАТЕГОРИЯ  СТАНА ВЪЗМОЖНО ЕДВА СЛЕД РАЗРАБОТВАНЕТО И УТВЪРЖДАВАНЕТО НА СИСТЕМНИЯ МЕТОД И ТЕОРИЯТА НА СИСТЕМИТЕ, КОЕТО СТАНА ИМЕННО В СРЕДАТА НА ХХ-я ВЕК И БЕШЕ ГЛАВНА ЗАСЛУГА НА КАНАДЕЦЪТ ХАНС СЕЛИЕ.
                                     ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕДШЕСТВЕНИК НА  КАТЕГОРИЯТА "СИСТЕМА" Е ПОНЯТИЕТО "ЦЯЛО". НО ДОКАТО ЦЯЛОТО Е ИЗГРАДЕНО ОТ ЧАСТИ, ТО СИСТЕМАТА СЕ СЪСТОИ ОТ ЕЛЕМЕНТИ, КОИТО СА ТРАЙНО, КОРЕЛАТИВНО СВЪРЗАНИ ПОМЕЖДУ СИ ТАКА, ЧЕ ОБРАЗУВАТ УСТОЙЧИВА СТРУКТУРА, КОЯТО Е НЕИЗМЕННА ЗА ВСЯКА ИСТИНСКА СИСТЕМА.  ИМЕННО СТРУКТУРАТА Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО В СИСТЕМАТА.
                                      НО КАКВО Е СЪДЪРЖАНИЕТО НА СТАНАЛАТА СЪЩО ТАКА УНИВЕРСАЛНА КАТЕГОРИЯ "СТРУКТУРА"? СТРУКТУРАТА ИЗОБЩО НЕ ВКЛЮЧВА В СВОЕТО СЪДЪРЖАНИЕ СЪВКУПНОСТТА  ОТ ЕЛЕМЕНТИТЕ; ЕЛЕМЕНТИТЕ СА ЕЛЕМЕНТИ НА СИСТЕМАТА, А НЕ НА СТРУКТУРАТА. СТРУКТУРАТА  ХАРАКТЕРИЗИРА  ЕДИНСТВЕНО ТИПЪТ УСТОЙЧИВИ ВРЪЗКИ  МЕЖДУ  ЕЛЕМЕНТИТЕ, КОРЕЛАТИВНИТЕ СЪОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ТЯХ.
                               ТОЗИ ФАКТ  Е, БИХ КАЗАЛ, ОТ СЪДБОВНО  ВАЖНО ГНОСЕОЛОГИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ. ЗАЩОТО СЪЩНОСТТА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА  МЕЖДУ ЕЛЕМЕНТИТЕ НА СИСТЕМАТА Е ТАКАВА, ЧЕ ТЕ НЕ ПРИТЕЖАВАТ МАТЕРИАЛНО-ВЕЩЕСТВЕНА  ПРИРОДА.  СТРУКТУРАТА Е КАТЕГОРИЯ С ИДЕАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ, Т.Е. ОНАЗИ МЕЧТАНА ОТ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ КАТЕГОРИЯ,  КОЯТО ХЕМ  Е С ИДЕАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ, ХЕМ БЕЗСПОРНО СЕ ОТНАСЯ ДО ВЪНШНИЯ ОБЕКТИВЕН СВЯТ. НАЙ-ПОСЛЕ БЕШЕ НАМЕРЕНО НЕЩО ИДЕАЛНО В САМАТА ПРИРОДА; НЕЩО, НЕСВЪРЗАНО ГЕНЕТИЧЕСКИ НИТО С ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ, НИТО С ЖИВОТИНСКАТА ПСИХИКА. СТРУКТУРАТА Е КОРЕЛАТИВНА СЪВКУПНОСТ ОТ РЕЛАЦИИ, А НЕ ОТ  МАТЕРИАЛНО-ВЕЩЕСТВЕНИ ЕЛЕМЕНТИ.
                               ИМЕННО ТОЗИ,  КАКТО ГО НАРЕКОХ, СЪДБОВНО ВАЖЕН ГНОСЕОЛОГИЧЕСКИ ФАКТПОЗВОЛЯВА СТРУКТУРАТА  НА  ДАДЕНА РЕАЛНА  СИСТЕМА,  ВКЛЮЧИТЕЛНО  И  ЕСТЕСТВЕНА,  ПРИРОДНА,  ДА БЪДЕ  "ОТДЕЛЕНА"  ОТ ПЪРВИЧНАТА СИСТЕМА И  ДА БЪДЕ ВЪЗПРОИЗВЕДЕНА  В  ДРУГА СИСТЕМА,  СЪСТОЯЩА СЕ  ОТ СЪВЪРШЕНО  РАЗЛИЧНИ  ЕЛЕМЕНТИ В СРАВНЕНИЕ  С ПЪРВИЧНАТА.
                                      А  ТОВА,  КОЕТО  ОПРЕДЕЛЯ  ГЛАВНАТА  ФУНКЦИЯ  НА СИСТЕМАТА,  Е ИМЕННО НЕЙНАТА  СТРУКТУРА.  СЛЕДОВАТЕЛНО, ЧОВЕКЪТ  ПОЛУЧАВА  ВЪЗМОЖНОСТ ДА ВЪЗПРОИЗВЕДЕ АВТЕНТИЧНАТА  ФУНКЦИЯ  НА ПЪРВИЧНАТА, НА "ОРИГИНАЛНАТА"  СИСТЕМА,  КАТО  Я  ВЪЗПРОИЗВЕДЕ  САМО  СТРУКТУРНО,   НО  НЕ  И МАТЕРИАЛНО-ВЕЩЕСТВЕНО.   БЕЗ  НАЛИЧИЕТО  НА  ИЗТЪКНАТАТА   ВЪЗМОЖНОСТ  НЯМАШЕ ДА СЪЩЕСТВУВА НИТО МОДЕЛИРАНЕТО,  НИТО  ЕКСПЕРИМЕНТЪТ, НИТАО  ДАЖЕ  ЦЕЛЕНАСОЧЕНАТА  ПРАКТИЧЕСКА  ДЕЙНОСТ  НА ЧОВЕКА.
                                      НАЙ-ОБЩО  КАТЕГОРИЯТА "СИСТЕМА"  МОЖЕ  ДА  СЕ  ДЕФИНИРА  КАТО ИНТЕГРАЛНА ЦЯЛОСТНОСТ ОТ ЕЛЕМЕНТИ,  КОИТО СЕ НАМИРАТ  В УСТОЙЧИВА,  КОРЕЛАТИВНА  ВРЪЗКА  ПОМЕЖДУ СИ,  КОЯТО  ВРЪЗКА  ПРЕДСТАВЛЯВА  ИМЕННО  СТРУКТУРАТА  НА  СИСТЕМАТА.  И Е ДОСТАТЪЧНО  ДА БЪДЕ ВЪЗПРОИЗВЕДЕНА  ИДЕАЛНАТА  ПО БИТИЕТО  СИ СТРУКТУРА  НА ПЪРВИЧНАТА  СИСТЕМА  В НЯКАКВА  ВТОРИЧНА СИСТЕМА,  ИЗГРАДЕНА ОТ СЪВСЕМ ДРУГИ  ЕЛЕМЕНТИ,  ЗА ДА МОЖЕ ДА СЕ ВЪЗПРОИЗВЕДЕ  И ФУНКЦИОНИРАНЕТО  НА ПЪРВИЧНАТА, НА ОРИГИНАЛНАТА СИСТЕМА.
                                      ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЧОВЕШКИ ЕЗИК Е  ТЪКМО  ТАКАВА   ВТОРИЧНА,  САМО  ЧЕ ДВОЙНО  ОПОСРЕДОВАНА  СИСТЕМА,   КОЯТО СЪС  СВОЯТА  СТРУКТУРА  ВЪЗПРОИЗВЕЖДА   СТРУКТУРАТА  НА  ЧОВЕШКОТО  МИСЛЕНЕ   И  НА ЧОВЕШКИТЕ  ПРЕДСТАВИ.  А  МИСЛЕНЕТО  Е РАЦИОНАЛНА  ИДЕАЛНА  ДЕЙНОСТ  С ПРЕДСТАВИ,  ДОКАТО  ПРЕДСТАВЯНЕТО  ПЪК Е ДЕЙНОСТ  С МАТЕРИАЛА  НА ВЪЗПРИЯТИЯТА.  ТАКА  ЧЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЧОВЕШКОТО  ПОЗНАНИЕ "ХРОНОЛОГИЧНО"  НАИСТИНА  ЗАПОЧВА  ОТ УСЕЩАНИЯТА  И ВЪЗПРИЯТИЯТА,  НО СЛЕД  ТОВА  СЕ РЕАЛИЗИРА  ОБРАТНОТО ДВИЖЕНИЕ   ОТ  ПРЕДСТАВЯНЕТО  И  МИСЛЕНЕТО  КЪМ  ЕЗИКА,   Ь  ОТ НЕГО  КЪМ  ВЪНШНИЯ  ОБЕКТИВЕН  СВЯТ.
                                        В  ЕЗИКА  Е КОНЦЕНТРИРАНА  КОЛОСАЛНА  ИНФОРМАЦИЯ,  ПЪРВОНАЧАЛНО  В  ЕСТЕСТВЕНИЯТ,  А СЛЕД  ТОВА  И В МАТЕМАТИЧЕСКИЯТ  ЕЗИК,  В РЕЗУЛТАТ НА КОЕТО   СИТУАЦИЯТА  ЗАПОЧВА ДОРИ В СЪЗНАНИТО  НА ГЕНИАЛНИ  УЧЕНИ  ДА  ИЗГЛЕЖДА  ТАКА, СЯКАШ  ПРИРОДАТА   СЕ ПОДЧИНЯВА  НА МАТЕМАТИЧЕСКИТЕ  ФОРЧМУЛИ.   И  В  ОПРЕДЕЛЕН  СМИСЪЛ  ТЯ НАИСТИНА  СЕ ПОДЧИНЯВА,  ЗАЩОТО  В  СТРУКТУРАТА  НА  ЕЗИКА  СА ВТОРИЧНО  И ТРЕТИЧНО ВЪЗПРОИЗВЕДЕНИ  НАЙ-ДЪЛБИННИТЕ  СТРУКТУРИ  НА СВЕТА  КАТО  ПРИРОДА.
                                    ИНФОРМАЦИЯТА  НАЙ-НАПРЕД СЪЩЕСТВУВА  КАТО  ПРОТОИНФОРМАЦИЯ,  КАТО  ФОРМА  ЗА БИТИЕТО  НА  СТРУКТУРАТА НА ПЪРВИЧНАТА, НА  ОРИГИНАЛНАТА СИСТЕМА.  СЛЕД  ТОВА ТЯ  КОДИРАНО  СЕ ВЪЗПРОИЗВЕЖДА В  ЕМПИРИЧНИТЕ  ДАННИ  НА УСЕЩАНИЯТА  И ВЪЗПРИЯТИЯТА,  ОБОБЩАВА  СЕ  В ПРЕДСТАВЯНЕТО  И  МИСЛЕНЕТО,  И  НАЙ-НАКРАЯ  СЕ  ВЪЗВРЪЩА  ОБРАТНО  КАТО  СТРУКТУРА  НА ЕЗИКА,   КОЯТО  Е  ВЕЧЕ  ТОЛКОВА  ДЪЛБИННА  И ФУНДАМЕНТАЛНА,  ЧЕ  ПОЗВОЛЯВА  ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕТО  НА   НАЙ-РАЗНООБРАЗНИ  ЕНЕРГЕТИЧНИ  СИСТЕМИ  С  ОГРОМНА МОЩНОСТ.  БЛАГОДАРЕНИЕ  ИМЕННО  НА СВОЯ  ЕЗИК ЧОВЕКЪТ  СТАВА  ГОСПОДАР  НА СВЕТА.....