СПИСАНИЕ - ХАРАКТЕРИСТИКИ Завръщането на американската изключителност от Ребека Хайнрихс 11 ноември 2022 г. 07:06 ч Една Aмерика е изправена пред идеологическа битка на два фронта: един у дома, един в чужбина. Победата или поражението на единия фронт ще повлияе на резултата на другия, така че всяка загуба е пагубна. От другата страна на бойното поле в чужбина се намира Китайската комунистическа партия, която води информационна война, посветена на това да убеди света, че Америка е неморална и некомпетентна до сърцевината си. Други авторитаристи като Русия повтарят твърденията му като папагал. Това е част от стратегията на ККП да отслаби Съединените щати и да ни замени като силен кон и да подчини международните институции на нейната воля. Желанието на Америка да застане като модел на индивидуална свобода, самоопределение и просперираща свободна инициатива за други страни е нейното предимство и крайъгълен камък на водения от САЩ ред. За да се опита да привлече по-малки сателитни държави в своята орбита, Китай се стреми да ги убеди, че Чичо Сам вече няма какво да предложи освен будност, слабост и упадък. Посланието е навреме: американците се борят помежду си за това дали тази страна и глобалният ред, който тя ръководи, си заслужават да бъдат защитавани. Пробудената левица изглежда не мисли така. Това е една от предпоставките на прогресивната политика на идентичност. По време на лятото на протести и жестоки бунтове на Black Lives Matter активисти унищожиха бизнеси и паметници. Либералните домакини по кабелните канали извиниха беззаконното унищожение като морално приемливо поради неговата „справедлива“ кауза. Елитите, които се придържат към тази революционна рамка, ни казват, че математиката е расистка, че естественото семейство и половата двоичност са потискащи и фанатизирани. Дори институтът Смитсониън публикува диаграма, обясняваща колко системно расистка, патриархална и потисническа е нацията. (Институтът се извини след отблъскването.) Вицепрезидентът Камала Харис редовно предлаганесвързани лекции за превъзходството на едно правителство, което създава справедливи резултати, а не политическа и икономическа свобода – аргумент, изтъкван от ККП. Каквито и да са личните убеждения на президента Джо Байдън относно добродетелта на Америка, като ръководител на Демократическата партия, той най-вече е насърчавал изключително радикалния прогресивизъм, който е проникнал в демократичния естаблишмънт. В първия ден в Овалния кабинет той подписа изпълнителна заповед за „насърчаване на расовото равенство“, подкрепена от идеите, широко разпространени в левицата, че Америка е несправедлива страна по замисъл. Най-високопоставените служители в неговия кабинет популяризират същото послание. Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд нарече САЩ в реч системно расистка. Когато Съветът на ООН по правата на човека заключи, че смъртта на Джордж Флойд в полицейски арест изисква САЩ да бъдат разследвани за нарушения на правата на човека, държавният секретар Антъни Блинкен приветства разследването като нещо, което дължим на света. И когато китайската делегация, представители на правителство, управляващо концентрационни лагери, смъмри Блинкен за американския расизъм и нарушенията на човешките права, Блинкен се съгласи, че „да, имаме работа за вършене“. Пропагандата на ККП се възползва от двусмислието на Блинкен, разпръсквайки на страниците си разказ за „двойните стандарти на САЩ в правата на човека“. Този проблем не се съдържа вляво. Бившият президент Доналд Тръмп рутинно прави морална еквивалентност между САЩ и авторитарни държави. Наскоро той направи това с необходимия партньор на САЩ, Саудитска Арабия, като каза, че когато става дума за нарушения на човешките права, „Имаме проблеми с човешките права и в тази страна“. В отговор на въпрос относно бруталността на руския президент Владимир Путин през 2017 г., той иронизира : „Мислите, че страната ни е толкова невинна?“ Вместо да приеме мнението, че Америка е била права да се стреми да сдържа комунистическите нашественици по време на Студената война, Тръмп твърди, че Съветите са били прави да нахлуят в Афганистан. И когато беше притиснат за зверствата на севернокорейския режим, Тръмп вдигна рамене : „Да, но много други хора направиха някои наистина лоши неща. … Искам да кажа, че мога да премина през много нации, където са били извършени много лоши неща.“ След руското нахлуване в Украйна е обичайно да се чува версия за това от по-за изтеглянето десни, заедно с инсинуации, а понякога и откровени обвинения, че Америка е виновна и за тази война, защото НАТО провокира Москва или това защитата на Украйна е свързана с култивиране на събудени съюзници. Вярно е, че дори най-яростните популистки последователи на Тръмп, включително представителите Марджъри Тейлър Грийн (R-GA) и Мат Гетц (R-FL), не стигат толкова далеч, за да твърдят, че Америка е исторически лоша. Но този сегмент от късогледото съсредоточаване на дясното върху проблемите у дома в контекста на твърденията на Тръмп за морална еквивалентност с нашите врагове прави изкушението по-голямо за защитниците му да одобрят просто оттегляне от ангажименти в чужбина под смъртоносното погрешно схващане, че моралният авторитет на Америка е покварен . Това напълно пропуска колко безполезно ще бъде справянето с будността у дома, ако ККП държи САЩ под палеца си. Преди избирането му за президент, хладнокръвието на Тръмп към американската изключителност може да е изглеждало по-малко възмутително за някои, които оценяваха, че добродетелта на Тръмп беше желанието му да поема рискове и да разтърси заспалата републиканска партия. И той го направи добре. Той взе ключови, пресилени решения да оттегли САЩ от договори и организации, които по-скоро ни отслабиха, отколкото да ни облагодетелстват. Това включваше Договора за ядрените сили със среден обсег и Договора за открито небе, ядрената сделка с Иран, Парижките споразумения за климата, Комисията на ООН по правата на човека и Световната здравна организация. Но сега е моментът да се възстанови влиянието на САЩ. Проучванията многократно показват, че хората не вярват, че нацията е системно расистка или морално равна на авторитарните държави, които нарушават човешките права. А изгряващите политици отдясно, почти навсякъде, тематично се докосват до фундаменталните принципи на американската изключителност. И не трябва да е изненадващо, че когато много прогнозираната „червена вълна“ никога не се материализира на междинните избори, републиканците, които спечелиха, идваха не от кандидатите на Тръмп, а от тези, които се стремят да отклонят страната от рутината самобичуване. Тази група от лидери признава битката у дома за националната идентичност на Америка, без да се държи така, сякаш тази битка вече е загубена. Те се докосват, вместо да се отдръпват от изразите на американската добродетел. Както обясни новоизбраният губернатор на Флорида Рон ДеСантис : „Да, ние сме против CRT. Ние сме против изкривяването на американската история. … Трябва да учим децата какво означава да си американец. Трябва да ги научим на основополагащите принципи на нашата страна - защо Конституцията е структурирана по начина, по който е, защо нашият Закон за правата е такъв, какъвто е. Трябва да ги научим, че в американската система правата ни идват от Бог, а не от правителството. Сенатор Том Котън (R-AR), който е на мисия да изкорени будната индоктринация в нашите военни академии и наскоро публикува книга в защита на американската сила, гордост и чест, го формулира по следния начин: „Силата на нашата армия зависи върху единството на нашите войски и знанието, че Америка е благородна нация, за която си струва да се борим. Критичната расова теория учи, че расата е най-важната характеристика на човека и че Америка е зло, потисническо място. Тази идея може да е модерна в левите кръгове и класните стаи в колежите, но тя няма място в нашата армия. Сенатор Тим Скот (R-SC), първият черен сенатор от Юга след Реконструкцията, говори и пише надълго и нашироко за расизма, с който се е сблъсквал и с който все още се сблъсква. И все пак той твърди : „Америка е добро място. Вярвам в доброто на този народ. И ако продадем това, защото е истина, Америка ще бъде много по-добре утре, отколкото е днес. Губернаторът на Вирджиния Глен Йънгкин спечели своята надпревара за 2021 г. на платформата на изобличаване на антиамериканската индоктринация и насърчаване на американските отлични постижения. „Ние сме на страната на патриотизма, дадените от Бога свободи и неограничените възможности, които могат да повдигнат всички американци.“ Представителят Джим Банкс (R-IN), популярният лидер на консервативния Републикански комитет за изследване, попита как можем да очакваме следващото поколение американци „да вдигнат дясната си ръка и да положат клетва, знаейки, че могат да платят крайната жертва, когато в същото време им казваме, че Америка е зла, че Америка е расистка, че Америка не си струва да се борим за нея. Не работи.” Бившият държавен секретар Майк Помпео, който работи за коригиране на погрешното смесване на радикални пробудени политики от Държавния департамент с американските ценности, каза по време на разкриването на Комисията за неотменими права, че „Америка е фундаментално добра“ и „има много да предложи на света, защото нашите основатели признаха съществуването на дадени от Бог неотчуждаеми права и създадоха трайна система за защитата им.“ Всичко това означава, че посланието и инерцията са с далновидните фигури на Републиканската партия, които искат да възвърнат институциите и да изградят силна и горда Америка в критичен момент в тази нова студена война с ККП. Републиканската партия от близкото минало свърши известна работа, за да се измъкне или преработи лоши сделки и да разкрие и изясни работата, която е останала несвършена. Партията на бъдещето трябва да надделее над ККП и това изисква изграждане на по-силни международни партньорства и ръководене на ефективни организации, непокварени от нации и групи, които ни се противопоставят. Имаме нужда от външна политика, поддържана от силна армия и икономика, която ни позволява да действаме при условия, които са най-благоприятни за нашите интереси, като същевременно безсрамно насърчаваме нашите дългогодишни класически принципи. За да направим това, ние се нуждаем от по-голяма морална яснота, а не от объркване, и лидерите смело да прокарват политики, основани на морални различия, и да предлагат визия за добра и правилна Америка. Има предимството да е истина. Ребека Хайнрихс е старши научен сътрудник в Института Хъдсън и помощник-професор в Института за световна политика.