ЧОВЕК, СВОБОДНА ВОЛЯ, ПРАВО, СОБСТВЕНОСТ
Професор Здравко Дунов Професор Снежана Георгиева
                               “В СЕБЕ си И ЗА СЕБЕ СИ съществуващата ВОЛЯ е истинно безкрайна - пише Хегел - , тъй като нейният предмет е самата тя и затова този предмет не е за нея нито нещо друго, нито предел, а в него тя само се възвръща в самата себе си. Свободната воля е истинно безкрайна, защото тя не е само възможност и способност, но нейното външно налично битие е нейното вътрешно, тя самата. /85/
Само в тази свобода волята се намира безусловно у себе си, защото тя се съотнася само със самата себе си и с нищо друго; с това самото отпада каквато и да било форма на зависимост от каквото и да било друго.
                          Волята е истинна, или, още по-вярно, тя е самата истина, доколкото нейното определение на себе си се състои в това, че в своето налично битие, тоест като противостояща на себе си, тя е това същото, което е нейното понятие, или чистото понятие има за своя цел и реалност съзерцание на самото себе си. /Гегель. Философия на правото, стр. 85/
                             Хегел си е Хегел и той пише на своя Хегелов език. Но в действителност ни казва нещо ясно и разбираемо. В СВОБОДНАТА воля на човека се изразява неговото, ако щете, хомокосмическо ПРАВО на съществуване такъв, какъвто е. А той е ДУХ, СВОБОДА, СВОБОДАТА като такава. СВОБОДАТА е другото име на ЧОВЕКЪТ като ДУХ, която си дава НАЛИЧНО битие най-напред като СВОБОДНО мислене и СВОБОДНА ВОЛЯ.
                           Свободното МИСЛЕНЕ в неговото вътрешно НАЛИЧНО битие, в субективното съзнание, представлява СПОСОБНОСТ за сътворяване на свободен и уникален за индивида ЗАМИСЪЛ, който е активният САМОорганизиращ фактор за подреждане, комбиниране и рекомбиниране на човешките ПРЕДСТАВИ, а след това и за закрепването им в ДУМА.
                              Свободното МИСЛЕНЕ в неговото външно НАЛИЧНО битие придобива формата на практически РЕЗУЛТАТ /построена къща/, който СЪОТВЕТСТВУВА на ЦЕЛТА като вътрешен ЗАМИСЪЛ. СВОБОДНАТА ВОЛЯ като вътрешно /в субективното съзнание/ НАЛИЧНО битие съществува под формата на ИСКАНЕ, СТРЕМЛЕНИЕ, което логически съответствува на ЗАМИСЪЛ, на ЦЕЛ като вътрешно НАЛИЧНО битие на СВОБОДНОТО МИСЛЕНЕ.
                             СВОБОДНАТА ВОЛЯ в нейното ВЪНШНО НАЛИЧНО битие придобива формата на практически РЕЗУЛТАТ от осъществяването, от удовлетворяването на ИСКАНЕТО, на СТРЕМЛЕНИЕТО, на ЦЕЛТА, който РЕЗУЛТАТ представлява ОВЛАДЯВАНЕ на вещта, на природния предмет и налагането на свободната воля върху него, превръщането на външния предмет в МОЙ предмет.
                        ИСКАНЕТО, СТРЕМЛЕНИЕТО, ЦЕЛТА, доколкото е вътрешно НАЛИЧНО БИТИЕ на СВОБОДНАТА ВОЛЯ, не съдържа каквото и да било отраничение вътре в себе си; то представлява тотално ОТРИЦАНИЕ на ЧУЖДОСТТА изобщо, зцащото в своята природна естественост нещата от света съвсем не са такива, каквито човекът ИСКА те да бъдат.
                             Разбира се, че за своето непосредствено животоподдържане човекът пак непосредствено ПОТРЕБЯВА това, което може да се употребява в неговия природен вид, отрича го, като го унищожава в процеса на потреблението. Но потребността, както вече казахме, е присъща и на животните.
                      При човека СВОБОДНАТА ВОЛЯ придобива НАЛИЧНО БИТИЕ вътре в субективното му съзнание като ИСКАНЕ, като СТРЕМЛЕНИЕ, като ЦЕЛ, което е искане, стремление и ЦЕЛ за премахване ЧУЖДОСТТА на външния предмет, за ОТРИЦАНИЕ на тази ЧУЖДОСТ и за превръщане на предмета в МОЙ предмет.
                    Това ПРЕВРЪЩАНЕ се реализира като ОВЛАДЯВАНЕ на предмета. “За себе си съществуващата воля, или абстрактната воля - казва Хегел -, е ЛИЦЕ /човек-индивид/. ЛИЦЕТО има ПРАВО да налага своята воля върху ВСЯКА ВЕЩ, която в резултат на това налагане се превръща в МОЯ, получава моята воля като своя субстанциална цел, защото тя в себе си няма такава, като свое определение и като своя душа.; ТОВА е АБСОЛЮТНОТО ПРАВО на ЧОВЕКА за ПРИСВОЯВАНЕ на ВСИЧКИ ВЕЩИ.“ /102/
                            Ето го генезисът на СОБСТВЕНОСТТА, изведен по гениален начин от Хегел. Доисторическият ПРАЧОВЕК е само ВЪЗМОЖНОСТ, само потенциална СПОСОБНОСТ да се САМОорганизира, само ЗАРОДИШ, който притежава нереализирана СПОСОБНОСТ да се САМОпревърне в ЧОВЕК.
                                 В истински ЧОВЕК той се САМОорганизира тогава, когато от възможност се превърне в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, тоест, когато, овлладявайки външните природни предмети, ги прави МОИ предмети, първична форма на МОЯТА СОБСТВЕНОСТ. ВСИЧКИ ВЕЩИ могат да станат СОБСТВЕНОСТ на ЧОВЕКА, защото той е СВОБОДНА ВОЛЯ и в качеството си на такъв е в себе си и за себе си, докато противостоящите му вещи не обладават такова свойство.
                       СЛЕДОВАТЕЛНО, ВСЕКИ ИМА ПРАВО ДА НАПРАВИ СВОЯТА ВОЛЯ ВЕЩ или ВЕЩТА СВОЯ ВОЛЯ. Такава вещ се явява и живото същество /ЖИВОТНОТО/. ЕДИНСТВЕНО СВОБОДНАТА ВОЛЯ на ЧОВЕКА е БЕЗКРАЙНА и АБСОЛЮТНА по отношение на ВСИЧКО останало, което пък е само ОТНОСИТЕЛНО. /102/ Да се ПРИСВОИ, следователно, означава всъщност само да се манифестира ГОСПОДСТВОТО на моята ВОЛЯ над ВЕЩТА и да се покаже, че вещта не е в себе си и за себе си, НЕ е САМОЦЕЛ.
                          Това манифестиране се извършва така, че аз привнасям във вещта ДРУГА ЦЕЛ, различна от тази, която тя непосредствено е имала; аз давам на живото същество в качеството му на МОЯ собственост друга душа, аз му давам МОЯТА ДУША.
                                    Генезисът на СОБСТВЕНОСТТА като фундаментален процес в САМОоргонизирането, в САМОочовечаването на човека доказва, че ЧОВЕКЪТ-СОБСТВЕНИК се самопоражда като ЧАСТЕН /индивидуален/ СОБСТВЕНИК. Ето какво пише Хегел: „Доколкото в СОБСТВЕНОСТТА моята воля като ЛИЧНА воля, като воля на единичното става за мен ОБЕКТИВНА, то СОБСТВЕНОСТТА получава характер на ЧАСТНА собственост, а ОБЩАТА собственост, която по своята природа може да бъде в ЕДИНИЧНО владение, получава определението на РАЗТРОГВАЕМА в себе си общност, така че дали аз ще оставя МОЯТА ЧАСТ в нея е само по себе си дело на произвола. /103/
                                   Трудовата хипотеза за очовечаването на маймуната е пълна фикция, която беше опровергана още с откритието, че изправеният стоеж и вървеж, смятани за резултат от някаква трудоподобна дейност, може да бъде обяснен единствено като фенотипна експликация на извършила се генетична мутация. От гледната точка на СВОБОДНАТА ВОЛЯ генезисът на ЧОВЕКЪТ-СОБСТВЕНИК е истинското начало на ЧОВЕКЪТ-ИНДИВИД /човекът-лице/.
                                  Това е извод, неопровержимо доказан от Хегел. „ Висшето в човека, продължава разсъжденията си Хегел, е това, че той е ЛИЦЕ. ЛИЦЕТО съществено се различава от СУБЕКТА /маймуночовека/, защото субектът е само ВЪЗМОЖНОСТ за ЛИЧНОСТ, доколкото всяко живо същество е СУБЕКТ. /96/..... Следователно, ЛИЦЕ – това едновременно е ВИСОКО и съвсем НИЗМЕННО определение; в ЛИЦЕТО е дадено това единство на БЕЗКРАЙНО и съвършено КРАЙНО, определена ГРАНИЦА и съвършено БЕЗГРАНИЧНОТО.
                           Само величието на ЛИЦЕТО МОЖЕ ДА ИЗДЪРЖИ НА ТОВА ПРОТИВОРЕЧИЕ, което нищо друго в природата няма в себе си и не би могло да понесе. /97/ ...ЛИЧНОСТТА съдържа изобщо ПРАВОСПОСОБНОСТ... Оттук повелята на правото гласи: Бъди ЛИЦЕ и уважавай другите в качеството на ЛИЦА.“ /Гегель. Философия права, 98/
                               В собствеността моята ВОЛЯ е ЛИЧНА, но ЛИЦЕТО е НЯКОЕ това; следователно, собствеността става лична на тази воля. Тъй като аз давам НАЛИЧНО БИТИЕ на моята ВОЛЯ чрез СОБСТВЕНОСТТА, то СОБСТВЕНОСТТА също трябва да бъде определена като тази, МОЯ. В това се състои ВАЖНОТО учение ЗА необходимостта на ЧАСТНАТА собственост./104/ Понятието СОБСТВЕНОСТ се състои в това, че ЛИЦЕТО влага /налага/ своята ВОЛЯ във /върху/ ВЕЩТА; всичко останало е само реализация на понятието.
                               Вътрешният акт на моята воля, който казва, че нещо е МОЕ, трябва да бъде признат и от другите.“ Това, че аз имам ПОТРЕБНОСТ от даден природен ПРЕДМЕТ, от дадена ВЪНШНА за мене вещ, НЕ може да бъде основание аз да превърна този предмет в МОЙ.
                         Днес, разбира се, това е ясно за всеки, но важното е да се разбере, че така е било и при ГЕНЕЗИСА на СОБСТВЕНОСТТА. ЕДИНСТВЕНОТО СЪЩНОСТНО ВАЛИДНО ОСНОВАНИЕ за овладяването на един външен предмет като МОЯ собственост е това, че АЗ притежавам НЕОГРАНИЧЕНА ОТВЪТРЕ И ОТВЪН СВОБОДНА ВОЛЯ, НА КОЯТО АЗ ТРЯБВА ДА ДАМ външно НАЛИЧНО БИТИЕ, като я НАЛОЖА върху предмета.
                         Една от най-големите и широко разпространени САМОзаблуди е ПРЕДПОЛОЖЕНИЕТО, че СОБСТВЕНОСТТА възниква като някаква форма на ОБЩА, ОБЩЕСТВЕНА СОБСТВЕНОСТ. Представата за едно благочестиво и дружеско или даже насилствено БРАТСТВО от хора – казва Хегел -, в което съществува ОБЩНОСТ на имуществото и е отстранен принципът на ЧАСТНАТА собственост, може лесно да се стори приемлива ЗА умонастроението на всекидневното мислене. Но тази сякаш привлекателна представа е дълбоко чужда на разбирането за природата на свободата на духа и на правото и тяхното постигане в техните определени моменти. Що се отнася до моралната или религиозната страна, то Епикур е ОТсъветвал своите приятели, възнамерили да създадат подобен съюз върху основата на общност на имуществата именно на такива основания, че това доказва отсъствие на доверие, а тези, които не се доверяват един на друг, не могат да бъдат приятели. (Diog. Laert. I. X. п. VI 24).
                                    ОВЛАДЯВАНЕТО, ВЛАДЕЕНЕТО на външния природен предмет, превръщането му в МОЙ предмет чрез налагане на ИНДИВИДУАЛНАТА СВОБОДНА ВОЛЯ върху него е, разбира се, само начален ЗАРОДИШ на ЧАСТНАТА собственост. Това, че предметът е вече МОЙ, трябва да бъде направено достояние на другите човешки индивиди посредством физическо заграждане и обработка на земята, построяване на къща, просто изораване на бразда около МОЯТА земя, залавяне, връзване и затваряне на дотогава диви животни и прочие.
                                 Важно е тук да се има предвид и да се отбележи, че другите човешки индивиди също са напълно СВОБОДНИ както да приемат и да ПРИЗНАЯТ моята наложена върху природните предмети СВОБОДНА ВОЛЯ, така и да заемат противоположна позиция.
                                  Субектите, наричани от Карл Фогт МАЙМУНОЧОВЕЦИ, се ФЕНОТИПИЗИРАТ с ТЯЛО на ЧОВЕК единствено в резултат на биологическа ГЕНЕТИЧНА МУТАЦИЯ. А там, където е вече станала генетичната мутация, с неизбежна НЕОБХОДИМОСТ се развива ПОПУЛАЦИЯ от СУБЕКТИ, ПОПУЛАЦИЯ от маймуночовеци.
                             Тяхното индивидуално САМОпрерастване в човешки ИНДИВИДИ /лица/ става чрез ОВЛАДЯВАНЕТО на външните природни вещи, в резултат на което овладяване възниква ЧОВЕКЪТ-СОБСТВЕНИК. СВОБОДНАТА ВОЛЯ е ИНДИВИДУАЛНА ВОЛЯ. Спрямо външните природни предмети тя бива налагана по силата на ПРАВОСЪЗДАВАЩОТО обстоятелство, че тя е именно СВОБОДНА ВОЛЯ, тотално отрицание на ЧУЖДОСТТА на всичко ПРИРОДНО. В природното се включва и ЖИВОТНОТО; животните стават МОИ животни принципно по същия начин, по който ЗЕМЯТА става МОЯ ЗЕМЯ.
                        АМИ как стои въпросът с отношението на ИНДИВИДУАЛНАТА СВОБОДНА ВОЛЯ към външните за нея, но пак СВОБОДНИ ИНДИВИДУАЛНИ ВОЛИ, тоест как стои въпросът с отношението на един ЧОВЕК-ИНДИВИД към друг ЧОВЕК-ИНДИВИД? ВСЕКИ отделен ИНДИВИД сам по себе си е ЛИЦЕ, казва Хегел; или, ако се изразим с други думи - ВСЕКИ отделен ЧОВЕК сам по себе си е ЧОВЕК и, следователно, отношението между ЧОВЕЦИТЕ изначално трябва да се формира като ЧОВЕШКО отношение.
                                  Гледната точка на СВОБОДНАТА ВОЛЯ, с която започва ПРАВОТО и НАУКАТА за правото – констатира Хегел - вече е излязла отвъд пределите на онази НЕИСТИННА гледна точка, съгласно която ЧОВЕКЪТ е ПРИРОДНО същество и само в себе си съществуващо понятие, поради която гледна точка може да бъде РОБ. Робството се отнася към стадия на прехода от ПРИРОДНОСТТА на човека към ИСТИННО НРАВСТВЕНО състояние; то се отнася към света, в който НЕПРАВОТО е още ПРАВО/113/.
                                   Историята на РОБСТВОТО е твърде различна от ФИЛОСОФИЯТА на робството. Но в конкретния случай ние се интересуваме главно от обстоятелството, че генезисът на ЧОВЕКА-ИНДИВИД като ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК иманентно в себе си предпоставя ситуация, в която и при която е възможно както СВОБОДНОТО признаване на равноправността на индивидуалните СВОБОДНИ ВОЛИ, така и ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО им една СРЕЩУ друга СВОБОДНА ВОЛЯ. Човекът в процеса на своята САМООРГАНИЗАЦИЯ, в процеса на своето САМОочовечаване си дава НАЛИЧНО битие, включвайки се в два типа ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ:
                                  А/ взаимодействие с ПРИРОДАТА, върху която той налага своята СВОБОДНА ВОЛЯ, отричайки тотално ЧУЖДОСТТА на природата, превръщайки всеки външен природен предмет в МОЙ предмет. В процеса на това взаимодействие човекът-индивид са САМОорганизира като ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК;
                                    Б/ взаимодействие с ДРУГИЯТ /другите/ човек-индивид, който също притежава СВОБОДНА ВОЛЯ и също така се САМОорганизира като ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК. Двамата /условно само двамата/ човешки индивиди, следователно, трябва да формират своето взаимодействие като отношение на ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК към ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК.
                                   Ето Хегеловата формулировка на този проблем на неговият си, разбира се, Хегелов език. „Това е - пише Хегел - САМОСЪЗНАНИЕ за едно САМОСЪЗНАНИЕ. Когато самосъзнанието е предмет на самото себе си, този предмет е както „АЗ“, така и предмет. С това вече е налице понятието ДУХ /ЧОВЕК/. Духът е тази абсолютна субстанция, която в пълната свобода и самостоятелност на своята противоположност, а именно на РАЗЛИЧНИТЕ биващи за себе си САМОСЪЗНАНИЯ е тяхното единство: „АЗ“, който е „НИЕ“, и „НИЕ“, което е „АЗ“.“ /Хегел. Феноменология на духа, стр. 166/
                                           Самосъзнанието е В СЕБЕ СИ и ЗА СЕБЕ СИ, КОГАТО е в себе си и за себе си за нещо ДРУГО, и благодарение на това, че е в себе си и за себе си за нещо ДРУГО; тоест то има битие САМО като нещо ПРИЗНАТО. /167/ Уникалният език на Хегел вероятно създава затруднения за неизкушените от неговата философия. Но съдържанието на казаното от него е гениално съдържание въпреки цялата обикновеност на неговото звучене, когато същото това съдържание бъде изразено на понятен естествен език за образованото съзнание. Хегел разсъждава така: Аз, например, съм един от онези очовечаващи се маймуночовеци.
                                     Всеки от нас поотделно, като човек-индивид, притежава свободна воля, която може да налага върху който и да било пррироден предмет, отричайки неговата ЧУЖДОСТ, защото този природен предмет не притежава нито битие в себе си и за себе , нито собствена ЦЕЛ. Като налагам моята СВОБОДНА ВОЛЯ, аз правя предметите МОИ предмети.
                                Добре, но природен предмет ли е ДРУГИЯТ маймуночовек, който живее около мен в някаква територия, след като МОЯТА СВОБОДНА ВОЛЯ на човек-индивид отрича ЧУЖДОСТТА на всичко съществуващо извън мен? Да, от гледна точка на МОЯТА СВОБОДНА ВОЛЯ той, другият САМОочовечаващ се субект, е природен предмет като животните, като конете, които връзвам и опитомявам, като овцете и прочие...
                                 Това е, разбира се, гледната точка, върху която израства теорията за резонността на РОБСТВОТО. Даже един Аристотел подразделяше хората на ГОСПОДАРИ и РОБИ по ПРИРОДА; роби можеха да станат всички варвари, затова се ходи на лов за варвари като на лов за диви животни. Затова Хегел на своя си философски език така настоятелно твърди, че ЧОВЕКЪТ-ИНДИВИД като ЧОВЕКЪТ-СОБСТВЕНИК все още не е станал истински човек, ДОКАТО той НЕ бъде ПРИЗНАТ за ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК от ДРУГ/ите/ ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК.
                                 Хегеловата философско-теоретическа концепция за ПРОЦЕСА на ПРИЗНАВАНЕТО на ЧОВЕКЪТ-СОБСТВЕНИК от другият ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК е засега непостижимо и гениално разбиране на реалния процес на взаимното САМООЧОВЕЧАВАНЕ на хората. Този процес той нарича ДВИЖЕНИЕ на ПРИЗНАВАНЕТО.
                                 Ще повторим, че от гледната точка на СВОБОДНАТА ИНДИВИДУАЛНА ВОЛЯ, тоест от гледната точка на ЧОВЕКЪТ-СОБСТВЕНИК всичко, което съществува извън него в природата, може и реално бива подчинявано на индивидуалната свободна воля, защото тя действително е тотално отрицение на ЧУЖДОСТТА изобщо.
                                    Така че в процеса на реалната световна история най-напред, естествено, възниква и съществува състояние, при което НИКОЙ ОТДЕЛЕН ИНДИВИД НИКОГО ДРУГИГО като ОТДЕЛЕН ИНДИВИД НЕ ПРИЗНАВА. Наличното битие на това ПРЕДисторическо състояние съвсем не означава, разбира се, че съществува перманентна смъртоносна вражда и битка между човеците. Говорим за НЕпризнаване на другия ЧОВЕК-ИНДИВИД в битието му на ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК, тоест НЕ се признава наложената от мен моя свободна воля върху природните предмети, тяхното превръщане в МОИ предмети, в МОЯ собственост.
                                   Това НЕпризнаване не може и не бива да се обяснява със субективна злонамереност, със знаменитата шопска приказка, че я не сакам на мене да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле. Първичното НЕпризнаване на СВОБОДНАТА ВОЛЯ на един ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК от друг ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК за всеки един от тях, двамата, е просто израз на стремление за тотално отрицание на всяка ЧУЖДОСТ, тоест всеки се стреми да наложи своята СВОБОДНА ВОЛЯ като негово индивидуално утвърждаване чрез външното му НАЛИЧНО битие.
                             И ако аз, да кажем, като очовечаващ се ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК видя хубава земя, върху която растат плодни дървета, ще си я превърна в МОЯ собственост абсолютно независимо от обстоятелството, че някой друг индивид, някой друг ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК вече ме е изпреварил и е заградил земята, като е прокарал една бразда около нейните граници.
                             Така, по съвсем естествен начин, възникват конфликтите между индивидуалните СВОБОДНИ ВОЛИ, които са си дали и продължават да си дават НАЛИЧНО битие чрез налагането си върху един и същи природен предмет. Така е, между впрочем, и до ден днешен, само че отдавна се говори за защита на национални и други интереси, за конфликт на интереси, а не за конфликт на СВОБОДНИ ВОЛИ и така нататък.
                                 Как Хегел изследва ДВИЖЕНИЕТО на ПРИЗНАВАНЕТО? Това е проблем за самостоятелен отговор.... /следва.../