Краят  на ДИКТАТУРАТА  на  ПАРИТЕ

                  /Освалд   Шпенrлер/

Нима ще има  такъв   край?

Да,   ще  има,  при това с  пълна  сиурност.

 Диктатурата   на  парите в   западната  цивилизация  се  придвижва  напред   към   своята естествена най-висша   точка.  И  тъкмо  от  тази   най-висша  точка започва нещо, започва процес,  чиято   същност  може да бъде схваната   само от  хора,  които   са проникнали  в  същността  на  парите.

Ако  парите  бяха  нещо  осезаемо,   тяхното  съществуване  би било  вечно;   но   тъй като  парите по  своята   същност  са  форма  на  човешкото   мислене,  те   угасват   като  такава  форма  в момента,  в който успеят   да  промислят  икономическия свят   докрай,   угасват   именно   заради  отсъствието  на  материя  в  себе  си.

Парите проникнаха  в  живота  на  селото,   пронизаха  този  живот  и  приведоха  почвата в двжение;  парите  по  делови  начин преосмислиха  всички  видове  занаяти;  парите  победоносно  овладяха промишлеността, за да   могат  по   еднакъв  начин да  превърнат  в  своя плячка производителния  труд на предприемачите,  на  инженерите  и  на  изпълнителите.

Машината  с   нейната  човешка   свита,  която  е все  още истинската  господарка  на  епохата,   е   заплашена  от опасността  да  падне  жертва  на  по-мощната   от  нея   сила  на парите.

С   този  последен  факт  обаче парите се  доближават  към  края   на  своите  успехи  и   започва  последната схватка,  в  която     западната     цивилизация  приема  своята  завършваща  форма -    това  е   схватката   между  парите  и   кръвта,   между   парите и   расата  на   човека.

Появата на   ЦЕЗАРИЗМА  съкрушава   диктатурата  на парите  и   демокрацията  като   политическото  оръжие  на  диктатурата  на парите.

След  продължителното  тържество  на икономиката  на  световните  столици  и  на  нейните  интереси над  силата на политическото формообразуване,    над силата  на политическата  страна  на  живота все  пак  става  ясно, че политиката  е по-силна от икономиката  в    завършващия край  на  цивилизацията.

Мечът   ще  удържи  победата над  парите,   волята   да  се  господствува  отново  ще  подчини  волята  за  печалба.  Властта    на  парите  ще  отстъпи  пред  един   мощен, възвищаващ    се  над всички  класови интереси  политико-икономически порядък;  парите   ще  бъдат победени  от правото. 

 Частните   сили на  икономиката   не   желаят   никакво  право  да  спира техния   все  по-мощен   интерес. Никакво законодателство не трябва да стои  на техния път.   Те  искат   да  създават   закони  в  техен  собствен  интерес  и  за тази цел  се  ползуват от   създаденото  от   самите  тях оръдие -  ползуват   се  от демокрацията  и  от  купените партии.  

 За   да  се  отбие   мощния натиск  на  растящите  частни  икономически  сили,  ПРАВОТО се   нуждае  от   блаrородна   традиция,   от   честолюбиви  здрави  родове,  намиращи   удовлетворение  не  в   натрупването  на  капитали, а  в решаването  на  истински  rероически  задачи,   излизащи  вън   от   rраниците  на  паричните   изrоди.  Силата  може да  се  победи  само от  друrа  сила,  а   не  от  принцип,   а  пред   лицето  на парите не  съществува никаква по-мощна  противостояща сила  освен силата  на  кръвта.  Силата на  парите  ще бъде  преодоляна  и  победена  само  от  силата  на кръвта.