от Том Роган, писател по национална сигурност и онлайн редактор |

 | 13 юли 2022 г. 15:51 ч

                       Европейският съюз е изключително богат блок от демокрации. Неговите членове имат средствата и, чрез завоевателната война на Русия в Украйна, мотива да осигурят повече за собствената си защита.

Съединените щати трябва да подкрепят отбраната на своите европейски съюзници, особено в областта на наземните битки, разузнаването и ядрените сили . И все пак, на фона на драматично ескалиращите заплахи от война с Китай , САЩ трябва да дадат приоритет на разполагането на своите военноморски и военновъздушни сили в Тихия океан. Наскоро базирайки два допълнителни военноморски разрушителя в Европа, президентът Джо Байдън подкопа тази стратегическа необходимост , за да консолидира европейските съюзници срещу Русия. Байдън трябваше да изиска европейците да инвестират в собствените си флоти .

В сряда Европа възнагради ангажимента на президента с едно наистина жалко предателство.

Изпълнителният орган на ЕС, Европейската комисия, обяви, че Литва трябва да позволи транзитно преминаване на санкционирани руски стоки между руския ексклав Калининград и Русия. Притиснат между Полша, Литва и Балтийско море, Калининград претърпя ескалиращи икономически и енергийни предизвикателства заради налагането от Литва на санкциите на ЕС, въведени след нахлуването на Русия в Украйна.Тези санкции забраняват използването на територията на ЕС за преминаване на ограничени руски стоки. В сряда обаче Европейската комисия измисли идеята, че нейните санкции не се прилагат за руските железопътни превози между континенталната част на Русия и Калининград. Като се има предвид, че железопътният транспорт е основният маршрут за руските доставки за Калининград, концесията отговаря на оплакванията на Москва. Правителството на Владимир Путин заплаши със сериозни последствия, ако ЕС не отстъпи. Очевидно подложено на огромен натиск и нуждаещо се от подкрепата на ЕС ( все още не е предоставена) заради търговската си война с Китай, Литва казва, че ще се съобрази с преценката на ЕС. Великобритания, САЩ, Полша, Литва, Латвия и Естония се опитаха да запазят санкциите срещу Калининград. Не беше така, сякаш санкциите бяха търговско ембарго: Русия можеше да използва Балтийско море за осигуряване на транзити, ако искаше - или това, или Путин можеше да сложи край на своята съдбовна война срещу Украйна.

Както отбелязва Ройтерс , Германия беше основният архитект на успокояването на Европейската комисия. Трябваше да го видим.

Президентът на Европейската комисия и бивш министър на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен е протежето на любимата европейска марионетка на Путин , Ангела Меркел (за да бъдем честни към фон дер Лайен, нейният председател на Съвета на ЕС Шарл Мишел е също толкова слаб). Независимо от това, в перфектен пример за двойни думи на ЕС, комисията каза, че „подчертава важността на наблюдението“ на железопътния транзит, за да се предотврати руската контрабанда. Разбира се, комисията знае, че Литва разполага с ограничени средства за провеждане на ефективен мониторинг. Освен това, след като изостави Литва, ЕС всъщност казва на Вилнюс, че е сам, ако реши да заеме позиция срещу санкциите на ЕС, които останалата част от ЕС вече е предала.

Това е голяма победа за Путин – знак, който той със сигурност ще вземе предвид, че апетитът на ЕС за запазване на санкциите намалява на фона на нарастващите разходи за енергия, заплахите и наближаващата зима. И той ще го разглежда като знак, че ЕС в крайна сметка ще пожертва Украйна и нейните уж свещени ценности, за да поеме по лесния път от тази криза.

Това говори много за Германия, Франция, Италия, Испания, Белгия и Ко., че много по-малката и по-малко богата Литва има много повече политическа смелост. Всъщност това говори за гниенето на прехваления европейски проект и пропастта с галактически размери между думите, които лидери като френския президент Еманюел Макрон предлагат в защита на европейския демократичен суверенитет, и действията, които те са готови да предприемат в негова защита.

Но европейците трябва да внимават. Независимо дали идва от осъзнат със закъснение Байдън или от бъдещ републикански президент, равносметката идва. Надеждни съюзници като Великобритания, балтийските държави, Полша, Австралия и Япония трябва да бъдат оптимисти. САЩ могат, трябва и ще имат защитата на онези съюзници, които желаят да поемат своя дял от тежестта и да застанат до Америка по критични опасения като тези, повдигнати от Китай. Но Германия и Италия?

Ако искат да станат руски поданици, това е тяхно право. Но Америка вече не трябва да желае да носи вечната стража като техен неблагодарен пазител на Атлас.