Ignoramus et ignorabimus Ignoramus et Ignorabimus През 1865 г. в Германия се състоял Конгрес на водещите немски учени в природните науки. Основният доклад на тема „За целите на естествените науки бил изнесен от великия учен Роберт Густав Кирхгоф /1824 – 1887/ В доклада си Киргхоф провъзгласил, че висшата цел на естествознанието се състои в свеждането на всяко явление към движението, а на свой ред движението подлежи на описание със средствата на теоретическата механика. С аналогично заявление се представил и Херман фон Хелмхолц /1821 – 1894/ – химик, медик, физик и физиолог, бивш властител на умовете в германските университети по времето, когато тези университети били съсредоточие на европейската наука. Хелмхолц твърдял и утвърждавал, че „явленията на природата е необходимо да бъдат сведени към движение на материални частици, обладаващи неизменни движещи сили, които зависят единствено от условията на пространството“. Следователно, целта на естествените науки се състояла в това, всички наблюдения да бъдат сведени към законите, формулирани от Нютон и обобщени от такива знаменити физици и математици като Лагранж, Хамилтон и др. Въпросът за това, ЗАЩО движещите СИЛИ съществуват и влизат в уравнението на Нютон, се считал за НЕЗАКОНЕН. „Да се разбере“ МАТЕРИЯТА /масата/ и СИЛАТА било НЕвъзможно, макар тези понятия да се използуват при формулировката на законите на динамиката. В отговор на въпроса „ЗАЩО?“ природата на СИЛАТА и МАСАТА остават скрити от нас, Дюбоа-Реймон много точно формулирал ограниченията на нашето знание: Ignoramus et ignorabimus, тоест „ние не знаем и не ще узнаем защо не знаем“. Следователно, заключава Иля Пригожин, науката НЕ ни осигурява достъп към тайните на природата. Това е методологическият светоглед на класическата наука, изказан ясно и категорично от най-знаменити нейни представители. ИСТОРИЯ и ЛОГИКА на НАУКАТА Времето на 19-ия век е велико време за физиката и физиците. Възникват и започват да се развиват ТЕРМОдинамиката и ЕЛЕКТРОдинамиката. Разнообразяването на предмета на физическите и въобще на научните изследвания има за резултат констатирането на факти, които пораждат необходимостта от цялостна, единна интерпретация. Това са преди всичко ФАКТИ, възникващи в процесите на ПРЕХОД от ЕДНА форма на СИЛАТА към ДРУГА форма на СИЛАТА. Така например СИЛАТА на ТОПЛИНАТА /измерима като величина на температурата/ на газовете в затворен ОБЕМ при определени условия преминава /трансформира се/ в ДРУГА форма на СИЛАТА, каквато форма е добре известното тогава НАЛЯГАНЕ, измеримо със съвсем ДРУГА мерна единица. На всичкото отгоре се оказва, че КОЛИЧЕСТВОТО на СИЛАТА, трансформирала се във формата на НАЛЯГАНЕ, се намира в непосредствена ПРАВОпропоционална зависимост с количеството на СИЛАТА на ТОПЛИНАТА /величината на температурата/ точно по същия принципен начин, по който УСКОРЕНИЕТО на динамичната система е в ПРАВОпропорционална зависимост от количеството на механичната сила, която предизвиква УСКОРЕНИЕТО. Тази пермамнентно възпроизвеждана СТРУКТУРА на всички закони след закона на Исак Нютон се нуждае от самостоятелен анализ, обяснение и интерпретация, но това ще бъде направено на друго място. Значи така - количеството на СИЛАТА, превръщаща се от ЕДНА своя форма в ДРУГА, се запазва. Само че идеята за съществуването на това неясно в началото запазване била формулирана по друг начин. Да, има „НЕЩО“, констатират учените, което се запазва. Но какво е това запазващо се „НЕЩО“? Това „НЕЩО“ представлява нещо ТРЕТО, да кажем, между СИЛАТА на топлината и СИЛАТА на налягането, поради което то, естествено, не може да бъде наречено с името на нито една от двете конкретни форми на СИЛАТА. Всъщност, запазва се някаква КОЛИЧЕСТВЕНА ЕКВИВАЛЕНТНОСТ между превръщащите се една в друга СИЛИ, някакво количествено тъждество между тях. Само че тъждество на какво с какво? Тук е мястото да изясним КАКВО всъщност означават понятията КАЧЕСТВЕНА и КОЛИЧЕСТВЕНА определеност на нещата, тоест на всяка възможна система. Термините КАЧЕСТВО и КОЛИЧЕСТВО имат изключително широка употреба в най-разнообразни смисли. Но като фундаментални ПОНЯТИЯ, като КАТЕГОРИИ на мисленето те са изследвани най-задълбочено от Георг Фридрих Вилхелм Хегел. При това са изследвани НЕ другаде, а в неговото най-философско произведение - в първата част на Хегеловата „ЛОГИКА“. ЛОГИКАТА да изследва понятията КОЛИЧЕСТВО и КАЧЕСТВО? Звучи направо шокиращо за всеки, който знае за логиката единствено това, което е учил в учебниците било за средното училище, било за Университета. И така - каква е качествената и каква е количествената определеност на всяка възможна система? Преди всичко трябва да кажем, че става дума за диалектически противопожни определености на системите. От гледна точка на своята КАЧЕСТВЕНА определеност всяко НЕЩО /система/ е: 1. Тъждествено със самото себе си; единично, конкретно, неповторимо, специфично до степен на уникалност; 2. Различно от всички други неща. От гледна точка на своята КОЛИЧЕСТВЕНА определеност всяко НЕЩО /система/ е: 1. Тъждествено на всички други неща; 2. Различно от самото себе си. Нека сега да се върнем към към количествената еквивалентност между, примерно, СИЛАТА на топлината и СИЛАТА на налягането върху клапан на затворен обем газове. Но най-напред малко история на проблема: Първият, който осъзнава и формулира всеобшия закон за запазване на енергията е немският доктор Роберт Майер. Първоначално той подготвя статия, която предлага за публикуване в списанието „Анален дер Физик“, издавано от Йохан Кристиан Погендорф. Поради слабата подготовка на Майер в областта на физиката, статията съдържа някои груби грешки и е отхвърлена. Въпреки това, той поддържа идеята си и води публични дебати с професора по физика Йохан Готлиб Ньоремберг, който отхвърля хипотезата му, но му предлага няколко начина за нейната експериментална проверка. Майер не само провежда експериментите, но и определя количествено трансформацията на кинетичната енергия в топлина. Резултатите от тези изследвания са публикувани през май 1842 година в списанието на Юстус фон Либих. В брошурата си „Органичното движение във връзка с метаболизма“ („Die organische Bewegung im Zusammenhang mit dem Stoffwechsel“) от 1845 година Майер определя механичния еквивалент на топлината – първоначално като 365 kgf·m/kcal, като по-късно го коригира на 425 kgf·m/kcal. Приетата от съвременната наука стойност е 426,6 kgf·m/kcal за термохимична калория. От тази зависимост следва, че макар механичната работа и топлината да имат различен характер, те могат да бъдат трансформирани една в друга. Този извод е еквивалентен на закона за запазване на енергията, формулиран явно от Херман фон Хелмхолц през 1847 година. В 1847 г. Джаул разбрал, че връзките, констатирани между отделянето и поглъщането на топлината, на електричеството и магнетизма, протичането на химическите реакции, а така също на биологическите обекти, имат характер на „ПРЕВРЪЩАНЕ“. Идеята за ПРЕВРЪЩАНЕТО, опираща се върху постулата за количественото съхранение на „НЕЩО“ при неговите качествени изменения обобщава това, което става при механическото движение. За него отдавна се знаело, че пълната енергия на системата се запазва, докато потенциалната енергия преминава в кинетическа и обратно. Джаул определил общия еквивалент за физико-химическите трансформации, което позволило да бъде измерена съхраняващата се величина. Впоследствие тази величина станала известна като ЕНЕРГИЯ. Съхранението на енергията при най-различните преобразувания, извършващи се във физическите, химическите и биологическите системи станало пътеводен принцип в изследванията на всички процеси.