Вехтият  библейски  завет    оповестява  на  света  разривът  между  Изтокът  и  Западът.  От  изток,  като  се  почне  с  Китай,  Индия,  Персия,  Египет  и се стигне  до  антична   Гърция,  отношението  между  природата  и  човекът  неизменно  е  било  доминирано  от  природата.  Ето  какво  пише  Хегел,  този  ПРЕДнамерено  сдържан  към  евреите  най-гениален  философ  на  християнската  религия  и  цивилизация:

                   „Ако  при  финикийския  народ  ДУХОВНОТО  начало  е  все  още  ОГРАНИЧЕНО  от  страната  на  ПРИРОДАТА,  то  при  ЕВРЕИТЕ  е  тъкмо  ОБРАТНОТО -  ДУХОВНОТО  начало  е  съвършено  ОЧИСТЕНО;  съзнанието  е  насочено  към   чистия  продукт  на  МИСЛЕНЕТО,  на  МИСЛЕНЕТО  за  себе  си... Благодарение  на  това -  продължава  Хегел – се  извършва  РАЗРИВЪТ  между  Изтокът   и  Западът:  ДУХЪТ  се  задълбочава  в  себе  си  и  постига  абстрактният  ОСНОВЕН  принцип  за  ДУХОВНОТО  начало.

                    ПРИРОДАТА,  явяваща  се  на  Изток  ПЪРВОначало  и  ОСНОВА,  сега  се  унижава  и  се  счита  СЪТВОРЕНА,  а  като  ПРЪВ  принцип  се  появява  ДУХЪТ.  БОГЪТ   се  признава  за  СЪЗДАТЕЛ  на  всички  хора,  на  цялата  природа  и  абсолютно  на  цялата  действителност.

                   Но   в  своята  по-нататъшна  определеност  този  ВЕЛИК  ПРИНЦИП  се  явява  като  ИЗКЛЮЧВАЩО  ЕДИНЕН,  защото  Старозаветната  еврейска   религия   НЕПРЕМЕННО  е  трябвало  да  съдържа  в  себе  си  моментът  на  ИЗКЛЮЧИТЕЛНОСТ,  който  момент  по  същество  се  състои  в  това,  че   само  ЕДИН  народ  познава  Единния  Бог  и  се  признава  от  Бога  за  ИЗБРАН  народ.  Богът  на  еврейския  народ  е  само  Бог  на  Авраам  и  неговото  потомство.“ /Гегель.  Философия на  историята,  стр.  115/.