безпрецедентно  в  саморазвитието  на  философското  мислене  и  познание.  Да  припомним  само  древногръцката идея  на  Демокрит  за  АТОМА,  която  намери  действително  научно  осмисляне  и  реално  въплъщение  едва  към  края  на   деветнадесетия  и  началото  на  двадесетия   век. 

                 Що  се  отнася  до  Хегел,  той  изпревари  научното   познание  със  своята  идея  за  разбирането  на  СВЕТА,  на  ЧОВЕКА  и   МИСЛЕНЕТО на  човека   като  СИСТЕМА  в  най-съвременният  смисъл  на  това  ПОНЯТИЕ.

              Ето  какво  пише  Хегел  още  в  първото  си гениално  творение,  озаглавено  „ФЕНОМЕНОЛОГИЯ  на   ДУХА“:

               „ЗНАНИЕТО  е  ДЕЙСТВИТЕЛНО и  може  да  се  излага  само  като  НАУКА  или  като  СИСТЕМА... Това,  че  ИСТИННОТО  е  ДЕЙСТВИТЕЛНО само  като  СИСТЕМА  или  че  СУБСТАНЦИЯТА  е  всъщност  СУБЕКТ е  изразено  в  ПРЕДСТАВАТА, според  която  АБСОЛЮТНОТО  е  ДУХ -  най-възвишеното  ПОНЯТИЕ,  което  при  това  принадлежи  на  НОВОТО  време  и  на  неговата  РЕЛИГИЯ.“ /стр. 25/

               Още  тук,  преди  всяко  навлизане  в  анализа по  същество  на  това,  което  наричаме  СИСТЕМА  в  съвременният  философско-научен  смисъл  на  термина,  държим  ясно  да  направим  една  АНАЛОГИЯ,  която  бихме  желали  да  бъде  приемана  съвършено  сериозно.  Аналогията  е  с  християнската  религия,  която  стои  във  фундамента  на  цялата  европейска  цивилизация,  философия,  наука,  изкуство  и  култура.

                 В  тази  аналогия  ние  също  стриктно  следваме  Хегел,  който  пръв  и  почти  единствен  от  великите  световни  философи  показа  какво  значи  ФИЛОСОФИЯ  на  РЕЛИГИЯТА,  в  какво  се  изразява  и  проявява  ГЕНИАЛНОСТТА  на  най-дълбоката  християнска  идея за  същността  на  Бога. 

                  Християнският  Господ  е  нещо  коренно  различно  от  монотеистичния  Бог  Йехова  в  Стария  завет.  Християнският  Господ   е  ТРОИЧЕН,  той  е  СВЕТА  ТРОИЦА -  БОГ-ОТЕЦ,  БОГ-ДУХ,  БОГ-СИН.  Християнската  идея  за  Светата  Троица  е  гениално  постижение  на  човешкия  дух,  защото  във   и  чрез  тази  идея  се  осъществява  ОПОСРЕДОВАНАТА  връзка   между  Бога  и  Човека;  Ийсус  Христос  е  както  очовеченият  Бог,  така  и  обожественият  Човек.

                                           2.

               ХЕГЕЛ  -   ОСНОВЕН  ИЗТОЧНИК  на  МАРКС?

                                           3.     

ЧОВЕКЪТ – ИНДИВИД  е   ЧОВЕКЪТ - СОБСТВЕНИК   

               САМОорганизирането  на  съвкупността  от  ПРЕДчовеци  в  СИСТЕМАТА   ЧОВЕК    протича    при  дефинитивното  притежаване  на  СВОБОДНА   ВОЛЯ от  всеки  отделен  субект  точно  така,  както  този  субект  притежава  СПОСОБНОСТ  за  СВОБОДНО  комбиниране  и  рекомбиниране  на  ЕДИНИЧНИТЕ  ПРЕДСТАВИ. 

                 МАЙМУНОЧОВЕКЪТ   -  по  терминологията  на  Карл  Фогт - е  субект   с   ТЯЛО  на  ЧОВЕК  и  УМ  на  МАЙМУНА.   Притежаването  на  генетично  детерминирана  фенотипизация  на  субект  с  ТЯЛО  на  ЧОВЕК  твърдо  означава,  че  това   е   субект,   който  ОЩЕ  не  се  е  САМОразвил  в  човек,   но  при   който  е  вече  налице  СПОСОБНОСТТА  му  да  се  САМОорганизира  като  човек.

               ЗАРОДИШЪТ  на  СВОБОДНАТА   ВОЛЯ  на  субекта  си  дава  НАЛИЧНО  БИТИЕ  пак  в  две  противоположни  една  на  друга  форми.   При  СВОБОДНОТО  МИСЛЕНЕ  тези  две  форми  на  неговото  налично  битие  включват  ЗАМИСЪЛЪТ,  ЦЕЛТА  в   субективното  съзнание  и  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА  на  неговата  ПРАКТИЧЕСКА  дейност,  проявяваща  се  като  РЕЗУЛТАТ в  процеса  на  постигането  на  преследваната  ЦЕЛ.

                  НАЛИЧНОТО  БИТИЕ  на  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  ВЪТРЕ  в  субективното  съзнание  представлява  ИСКАНЕ,  СТРЕМЛЕНИЕ,  както  писа  Аристотел,  СВОБОДНА воля  в  себе  си,   КАКТО  ПИШЕ  Хегел.  Това   ИСКАНЕ,  СТРЕМЛЕНИЕ,  не  може  и   по  никакъв  начин  не  трябва  да  бъде   отъждествявано  с  това,  което  всички  наричат  ПОТРЕБНОСТ.

               ИСКАНЕТО,  СТРЕМЛЕНИЕТО  е  в  такава  степен СВОБОДНО,  че  то  представлява  пълно  отрицание  на  всичко  във  вида  му  на  непосредствен  природен  предмет  или  вещ.  

                    ИСКАНЕТО,  СТРЕМЛЕНИЕТО  е  искане  ВСИЧКО  да  бъде  променено,  преобразувано,  субстанциално  рекомбинирано  и  прекомбинирано.   ИСКАНЕТО,  СТРЕМЛЕНИЕТО  е   искане  ВСИЧКО  да  бъде  преобразено  и  да  придобие  форма,   която   форма  да  съвпада  с  ЦЕЛТА  на  човека,  тоест  да  придобие  форма,  която  е  РЕЗУЛТАТ  от  неговото  целесъобразно  преобразуване.

               “В СЕБЕ си    И  ЗА  СЕБЕ СИ съществуващата  ВОЛЯ е  истинно  безкрайна  - пише  Хегел - ,  тъй  като  нейният  предмет  е  самата  тя  и    затова  този  предмет не  е  за  нея нито нещо друго, нито   предел,  а  в  него  тя  само  се  възвръща в  самата  себе  си.

                            Свободната  воля е  истинно  безкрайна,  защото  тя  не  е  само  възможност  и  способност,  но  нейното  външно  налично  битие е  нейното  вътрешно, тя  самата. /85/Само  в  тази  свобода волята се  намира  безусловно  у  себе  си,  защото  тя  се  съотнася  само  със  самата  себе  си и  с  нищо  друго; с  това  самото  отпада  каквато  и  да  било  форма  на  зависимост от  каквото  и  да  било  друго.

                     Волята  е  истинна,  или, още  по-вярно,  тя  е  самата  истина,  доколкото нейното  определение  на  себе  си се  състои  в  това, че в своето  налично  битие,  тоест  като  противостояща  на  себе  си,  тя  е  това същото,  което  е нейното  понятие,  или  чистото  понятие има за  своя  цел и реалност съзерцание  на  самото  себе  си. /Гегель. Философия  права,  стр.  85/

                     Хегел си  е   Хегел  и  той  пише на  своя  Хегелов  език.  Но  в  действителност  ни  казва  нещо  ясно  и  разбираемо.  В   СВОБОДНАТА  воля  на  човека  се  изразява  неговото,  ако  щете,  хомокосмическо  ПРАВО  на  съществуване  такъв,  какъвто  е.  А  той  е  ДУХ,  СВОБОДА,  СВОБОДАТА  като  такава.  СВОБОДАТА  е  другото   име  на  ЧОВЕКЪТ  като  ДУХ,  която   си  дава  НАЛИЧНО  битие  най-напред  като  СВОБОДНО  мислене  и  СВОБОДНА  ВОЛЯ. Свободното  МИСЛЕНЕ  в   неговото   вътрешно НАЛИЧНО  битие,  в  субективното  съзнание,  представлява  СПОСОБНОСТ  за  сътворяване  на  свободен и  уникален  за  индивида  ЗАМИСЪЛ,  който  е   активният  САМОорганизиращ   фактор  за  подреждане,  комбиниране  и  рекомбиниране  на  човешките  ПРЕДСТАВИ,  а  след  това  и  за  закрепването  им  в  ДУМА.  Свободното  МИСЛЕНЕ  в  неговото  външно  НАЛИЧНО  битие  придобива  формата  на  практически  РЕЗУЛТАТ  /построена  къща/,  който  СЪОТВЕТСТВУВА  на  ЦЕЛТА  като  вътрешен  ЗАМИСЪЛ.

                     СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  като  вътрешно /в  субективното  съзнание/  НАЛИЧНО  битие   съществува  под  формата  на  ИСКАНЕ,  СТРЕМЛЕНИЕ,  което  логически  съответствува  на  ЗАМИСЪЛА  като  вътрешно  НАЛИЧНО  битие  на  СВОБОДНОТО  МИСЛЕНЕ.

                     СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  в   нейното   ВЪНШНО  НАЛИЧНО  битие  придобива  формата  на  практически  РЕЗУЛТАТ  от   осъществяването,  от  удовлетворяването  на  ИСКАНЕТО,  на  СТРЕМЛЕНИЕТО,   който   РЕЗУЛТАТ  представлява   ОВЛАДЯВАНЕ  на  вещта,  на  природния  предмет и  налагането  на  свободната  воля  върху  него,  превръщането  на  външния  предмет  в  МОЙ  предмет.

                       ИСКАНЕТО,  СТРЕМЛЕНИЕТО,  доколкото  е  вътрешно  НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ,  не  съдържа  каквото  и  да  било  ограничение  вътре  в   себе  си;   то  представлява  тотално  ОТРИЦАНИЕ  на  ЧУЖДОСТТА  изобщо,  зцащото  в  своята  природна  естественост  нещата  от  света  съвсем  не  са  такива,  каквито  човекът  ИСКА  те  да  бъдат.  Разбира  се,  че  за  своето  непосредствено  животоподдържане  човекът  пак  непосредствено  ПОТРЕБЯВА  това,  което  може  да  се  употребява  в  неговия  природен  вид,  отрича  го,  като  го  унищожава  в  процеса  на  потреблението.  Но   потребността,  както  вече  казахме,  е  присъща  и  на  животните.

                     При  човека  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  придобива  НАЛИЧНО  БИТИЕ  вътре  в  субективното  му  съзнание  като  ИСКАНЕ,  като  СТРЕМЛЕНИЕ,  което  е  искане  и стремление  за  премахване  ЧУЖДОСТТА  на  външния  предмет,  за  ОТРИЦАНИЕ  на  тази  ЧУЖДОСТ  и  за  превръщане  на  предмета  в  МОЙ  предмет.

                      Това  ПРЕВРЪЩАНЕ  се  реализира  като  ОВЛАДЯВАНЕ  на  предмета.  “За  себе си  съществуващата воля,  или  абстрактната  воля   -   казва  Хегел -,  е  ЛИЦЕ  /човек-индивид/.    ЛИЦЕТО   има   право   да   налага  своята  воля върху ВСЯКА  ВЕЩ,  която в  резултат  на  това   налагане  се  превръща в МОЯ, получава  моята  воля  като  своя  субстанциална  цел, защото  тя  в  себе  си  няма такава,  като свое  определение  и  като  своя  душа.;    ТОВА  е  АБСОЛЮТНОТО  ПРАВО на  ЧОВЕКА  за  ПРИСВОЯВАНЕ на  ВСИЧКИ  ВЕЩИ.“  /102/  Ето  го  генезисът  на  СОБСТВЕНОСТТА,  изведен  по  гениален  начин  от  Хегел.

                       Маймуночовекът   е  само  ВЪЗМОЖНОСТ,  само  потенциална  СПОСОБНОСТ  да  се  САМОорганизира, само  ЗАРОДИШ,   който  притежава  нереализирана СПОСОБНОСТ да  се  САМОпревърне  в  човек.  В  истински  ЧОВЕК  той  се  САМОорганизира  тогава,  когато  от  възможност  се  превърне  в  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ,  тоест,   когато,   овлладявайки  външните  природни  предмети,   ги  прави  МОИ  предмети,  първична   форма  на  МОЯТА   СОБСТВЕНОСТ. 

                            „За  да  не  остане    абстрактна, СВОБОДНАТА  воля  трябва  преди  всичко да  даде  на  себе  си  НАЛИЧНО  битие. Първият  сетивен  материал  на  това  налично  битие  са  ВЕЩИ,  с  други  думи,  външните  предмети.

                           Този   ПЪРВИ  вид  СВОБОДА  е  това,  което  ние  узнаваме   като  СОБСТВЕНОСТ, -  сфера  на  формалното  и  абстрактното  право;   в  тази   сфера     на   същото    основание  трябва  да  влиза  и  СОБСТВЕНОСТТА  в  нейната  ОПОСРЕДОВАНА  форма  във  вид  на  ДОГОВОР,  както  и  ПРАВОТО в  неговото  нарушаване  като  ПРЕСТЪПЛЕНИЕ  и  НАКАЗАНИЕ.

                       СВОБОДАТА,  която  ние  тук  имаме,  е  това,  което  наричаме  ЛИЦЕ,  т.е.  СУБЕКТ,   който  е  СВОБОДЕН  за  себе  си  и  даващ  на  себе  си  НАЛИЧНО  битие  във   ВЕЩИТЕ.   Обаче   тази  гола непосредственост на  НАЛИЧНОТО  битие  НЕ  съответствува  на  СВОБОДАТА и ОТРИЦАНИЕТО  на  това  ОПРЕДЕЛЕНИЕ  е  сферата  на  МОРАЛНОСТТА. 

                            Аз   вече  съм  СВОБОДЕН  не  само  в  тази  НЕПОСРЕДСТВЕНА  вещ,  но  и  в  СНЕТАТА  непосредственост,  т.е  аз  съм  свободен  в   самия  себе  си,  в  субективното.  В   тази   сфера  на  субективното   цялата  работа  е в  моето  разбиране  и  в  моето  намерение,  в  моята  ЦЕЛ,  доколкото  външното  се  полага  като  безразлично,  но  ДОБРОТО,  което   тук  е  всеобща  цел,  НЕ  трябва  да  остава  само  в  моите  помисли,   то  трябва  да  се  реализира. 

                        Субективната  воля изисква  това,  което  пребивава  вътре  в  нея,  т.е  нейната  ЦЕЛ,  да  получи  външно  налично  битие,  за  да  може,  следователно  ДОБРОТО   да  се  извършва  във  външното  съществуване.

                           Както  МОРАЛНОСТТА,  така    и  предишният  момент  на  формалното  ПРАВО,  са  абстракции,  ИСТИНАТА  на  които  е  НРАВСТВЕНОСТТА. Следователно, НРАВСТВЕНОСТТА  е  ЕДИНСТВОТО  на  ВОЛЯТА  в  нейното  ПОНЯТИЕ   и   ВОЛЯТА  на  ЕДИНИЧНОТО,  тоест   на  СУБЕКТА.

                            Нейното ПЪРВО  налично  битие отново   е  ПРИРОДНО  налично  битие   във   формата  на  ЛЮБОВ  и  ЧУВСТВА  -   СЕМЕЙСТВОТО;   индивидът   СНЕМА  тук  своята  непокорна  ЛИЧНОСТ  и  се  намира  заедно  със  своето  съзнание  вътре  в  някакво  ЦЯЛО.   Обаче  на следващата  степен  ние  виждаме  загубването  на  НРАВСТВЕНОСТТА  в  собствения   смисъл  на  думата   и  на  субстанциалното  единство:  семейството  се  разпада  и  неговите  членове  се  отнасят  един  към  друг  като  самостоятелни  лица,  обединени  само  от  веригите  на  потребността  един  от  друг.

                       Това  е  степента  на  ГРАЖДАНСКОТО  ОБЩЕСТВО.  Тази  степен  на  ГРАЖДАНСКОТО  общество често  са  я  смятали  за ДЪРЖАВА.  Но   ДЪРЖАВАТА  е  само  ТРЕТОТО -  нравственост,  дух,  където  са  извършва  необичайно  обединение  на  самостоятелността  на  индвидуалността  и  ВСЕОБЩАТА  субстанциалност.