Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2021 11:31 - ПРАВОТО, СВОБОДНАТА ВОЛЯ, СОБСТВЕНОСТТА - 2.
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1102 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ВСИЧКИ ВЕЩИ могат  да  станат  СОБСТВЕНОСТ на ЧОВЕКА, защото  той  е  СВОБОДНА  ВОЛЯ и  в  качеството  си  на  такъв е  в  себе  си  и  за  себе  си,  докато  противостоящите  му  вещи не  обладават  такова  свойство.

                    СЛЕДОВАТЕЛНО,  ВСЕКИ  ИМА  ПРАВО ДА  НАПРАВИ  СВОЯТА  ВОЛЯ  ВЕЩ или ВЕЩТА  СВОЯ  ВОЛЯ.  Такава  вещ се  явява  и живото  същество /ЖИВОТНОТО/.  ЕДИНСТВЕНО СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  на  ЧОВЕКА  е  БЕЗКРАЙНА и АБСОЛЮТНА по  отношение  на  ВСИЧКО останало,  което пък  е  само  ОТНОСИТЕЛНО. /102/  Да се ПРИСВОИ, следователно,  означава всъщност само да се  манифестира ГОСПОДСТВОТО  на  моята ВОЛЯ над  ВЕЩТА  и  да  се  покаже,  че  вещта  не  е  в  себе  си  и  за  себе  си,    НЕ е САМОЦЕЛ.  Това  манифестиране се  извършва  така, че  аз  привнасям  във  вещта ДРУГА ЦЕЛ, различна  от тази, която  тя  непосредствено  е  имала; аз  давам  на  живото  същество в  качеството  му  на  МОЯ  собственост друга  душа, аз му  давам  МОЯТА  ДУША. 

                         Генезисът  на  СОБСТВЕНОСТТА  като  фундаментален  процес  в  САМОоргонизирането,  в   САМОочовечаването  на  човека  доказва,  че   ЧОВЕКЪТ-СОБСТВЕНИК  се   самопоражда  като  ЧАСТЕН /индивидуален/   СОБСТВЕНИК. 

                      Ето  какво  пише  Хегел:  Доколкото  в  СОБСТВЕНОСТТА  моята   воля   като  ЛИЧНА  воля,  като воля  на  единичното  става за  мен  ОБЕКТИВНА,  то  СОБСТВЕНОСТТА получава  характер  на  ЧАСТНА  собственост,  а  ОБЩАТА  собственост,   която   по  своята  природа  може  да  бъде в   ЕДИНИЧНО владение, получава определението на РАЗТРОГВАЕМА в  себе  си общност, така че   дали  аз ще  оставя  МОЯТА  ЧАСТ в  нея  е  само  по  себе  си  дело  на  произвола. /103/ 

                         Трудовата  хипотеза  за  очовечаването  на  маймуната  е  пълна  фикция,  която  беше   опровергана  още  с  откритието,  че  изправеният  стоеж  и  вървеж,  смятани  за  резултат  от  някаква  трудоподобна  дейност,   може  да  бъде обяснен  единствено  като   фенотипна  експликация  на  извършила  се  генетична  мутация.    От   гледната  точка  на  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  генезисът  на  ЧОВЕКЪТ-СОБСТВЕНИК  е  истинското  начало  на  ЧОВЕКЪТ-ИНДИВИД  /човекът-лице/.  Това  е  извод,  неопровержимо  доказан  от  Хегел. 

                               „ Висшето  в  човека, продължава  разсъжденията  си  Хегел,   е това, че  той е  ЛИЦЕ.  ЛИЦЕТО съществено  се  различава  от   СУБЕКТА  /маймуночовека/,   защото  субектът  е  само  ВЪЗМОЖНОСТ  за ЛИЧНОСТ, доколкото  всяко живо  същество  е  СУБЕКТ. /96/.....

                               Следователно, ЛИЦЕ – това    едновременно е  ВИСОКО и съвсем  НИЗМЕННО определение; в  ЛИЦЕТО е дадено това  единство на  БЕЗКРАЙНО  и съвършено  КРАЙНО, определена  ГРАНИЦА и  съвършено  БЕЗГРАНИЧНОТО. Само  величието  на  ЛИЦЕТО МОЖЕ  ДА  ИЗДЪРЖИ  НА  ТОВА ПРОТИВОРЕЧИЕ, което нищо  друго  в  природата няма  в  себе  си  и  не  би  могло  да  понесе.  /97/ ...ЛИЧНОСТТА  съдържа  изобщо ПРАВОСПОСОБНОСТ... Оттук повелята на  правото гласи: Бъди ЛИЦЕ и  уважавай другите в  качеството  на  ЛИЦА.“ /Гегель.  Философия  права,  98/   В   собствеността моята  ВОЛЯ  е ЛИЧНА, но  ЛИЦЕТО  е НЯКОЕ  това; следователно, собствеността  става лична на  тази воля.

                                  Тъй  като  аз  давам НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  моята  ВОЛЯ   чрез СОБСТВЕНОСТТА,  то  СОБСТВЕНОСТТА   също  трябва  да  бъде  определена  като тази,   МОЯ.   В  това се  състои ВАЖНОТО  учение ЗА необходимостта  на   ЧАСТНАТА собственост./104/  Понятието СОБСТВЕНОСТ се  състои  в  това, че ЛИЦЕТО  влага /налага/ своята ВОЛЯ във /върху/ ВЕЩТА;  всичко останало  е  само реализация на  понятието. 

                                 Вътрешният  акт  на   моята   воля,  който казва,  че  нещо  е  МОЕ, трябва  да  бъде  признат  и  от  другите.“  Това, че  аз  имам  ПОТРЕБНОСТ от  даден  природен ПРЕДМЕТ,  от дадена ВЪНШНА за  мене  вещ,   НЕ  може  да  бъде основание аз да превърна този предмет  в МОЙ.

                                Днес,  разбира  се, това  е  ясно за  всеки, но  важното  е  да  се  разбере,  че  така  е било  и  при ГЕНЕЗИСА на СОБСТВЕНОСТТА.   ЕДИНСТВЕНОТО СЪЩНОСТНО  ВАЛИДНО ОСНОВАНИЕ за овладяването на  един  външен  предмет като  МОЯ  собственост е това,  че АЗ притежавам НЕОГРАНИЧЕНА ОТВЪТРЕ  И  ОТВЪН  СВОБОДНА ВОЛЯ, НА  КОЯТО АЗ  ТРЯБВА  ДА  ДАМ  външно НАЛИЧНО  БИТИЕ, като я  НАЛОЖА  върху предмета.   

                           Една  от  най-големите  и  широко   разпространени  САМОзаблуди   е  ПРЕДПОЛОЖЕНИЕТО,  че  СОБСТВЕНОСТТА  възниква  като  някаква  форма  на  ОБЩА,  ОБЩЕСТВЕНА  СОБСТВЕНОСТ.

                         Представата  за едно  благочестиво  и  дружеско  или  даже насилствено  БРАТСТВО  от  хора – казва  Хегел -, в което  съществува  ОБЩНОСТ  на  имуществото и е отстранен принципът  на  ЧАСТНАТА собственост, може лесно да  се стори  приемлива  ЗА умонастроението на всекидневното мислене. Но  тази сякаш привлекателна представа     е дълбоко  чужда на  разбирането за природата на свободата  на духа и на  правото и  тяхното постигане в техните определени  моменти. Що се  отнася до  моралната  или  религиозната страна,  то  Епикур е ОТсъветвал своите  приятели, възнамерили да  създадат подобен  съюз върху  основата  на  общност  на  имуществата именно на  такива  основания, че това  доказва  отсъствие на  доверие,  а  тези,  които  не  се  доверяват  един  на  друг, не  могат  да  бъдат  приятели.   (Diog. Laert. I. X. п. VI 24).

 

                      ОВЛАДЯВАНЕТО, ВЛАДЕЕНЕТО на  външния  природен  предмет,  превръщането  му  в  МОЙ предмет  чрез  налагане   на  ИНДИВИДУАЛНАТА  СВОБОДНА  ВОЛЯ  върху  него е,  разбира  се,  само  начален  ЗАРОДИШ  на  ЧАСТНАТА  собственост.  Това,  че  предметът  е  вече  МОЙ,  трябва  да  бъде  направено  достояние  на  другите  човешки  индивиди  посредством  физическо  заграждане  и   обработка  на  земята,  построяване  на  къща, просто  изораване  на  бразда  около  МОЯТА  земя,  залавяне,  връзване  и  затваряне  на   дотогава  диви  животни и  прочие. Важно  е  тук  да  се  има  предвид  и  да  се  отбележи,  че  другите  човешки  индивиди   също  са  напълно  СВОБОДНИ  както   да  приемат  и  да  ПРИЗНАЯТ  моята   наложена  върху  природните  предмети  СВОБОДНА ВОЛЯ,    така  и да  заемат  противоположна   позиция.

                            Субектите,  наричани  от  Карл  Фогт  МАЙМУНОЧОВЕЦИ,  се   ФЕНОТИПИЗИРАТ  с   ТЯЛО  на  ЧОВЕК  единствено  в  резултат  на  биологическа  ГЕНЕТИЧНА  МУТАЦИЯ.  А  там,  където  е  вече  станала  генетичната  мутация,  с  неизбежна  НЕОБХОДИМОСТ  се  развива  ПОПУЛАЦИЯ  от  СУБЕКТИ,   ПОПУЛАЦИЯ  от   маймуночовеци.  Тяхното  индивидуално  САМОпрерастване  в  човешки  ИНДИВИДИ  /лица/  става  чрез   ОВЛАДЯВАНЕТО  на  външните  природни  вещи,   в   резултат  на  което  овладяване  възниква  ЧОВЕКЪТ-СОБСТВЕНИК.          

                           СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  е   ИНДИВИДУАЛНА  ВОЛЯ.  Спрямо  външните  природни  предмети  тя  бива  налагана  по  силата  на  ПРАВОСЪЗДАВАЩОТО  обстоятелство,  че  тя  е  именно  СВОБОДНА  ВОЛЯ,    тотално  отрицание  на  ЧУЖДОСТТА  на  всичко  ПРИРОДНО.  В  природното   се  включва  и  ЖИВОТНОТО;  животните  стават  МОИ  животни  принципно  по  същия  начин,  по  който  ЗЕМЯТА  става  МОЯ  ЗЕМЯ.

                            АМИ  как  стои  въпросът  с  отношението  на  ИНДИВИДУАЛНАТА   СВОБОДНА  ВОЛЯ  към  външните  за  нея,  но  пак  СВОБОДНИ  ИНДИВИДУАЛНИ  ВОЛИ,   тоест   как  стои  въпросът  с  отношението  на  един  ЧОВЕК-ИНДИВИД  към   друг  ЧОВЕК-ИНДИВИД? ВСЕКИ   отделен  ИНДИВИД  сам  по  себе  си  е  ЛИЦЕ,  казва  Хегел;   или,  ако  се  изразим  с  други  думи  -  ВСЕКИ  отделен  ЧОВЕК  сам  по  себе  си  е  ЧОВЕК  и,  следователно,  отношението  между  ЧОВЕЦИТЕ  изначално  трябва  да  се  формира  като  ЧОВЕШКО  отношение.

                           Гледната  точка на СВОБОДНАТА  ВОЛЯ, с която  започва  ПРАВОТО  и  НАУКАТА за  правото – констатира  Хегел -  вече е  излязла  отвъд  пределите на  онази НЕИСТИННА гледна  точка,  съгласно  която  ЧОВЕКЪТ  е  ПРИРОДНО същество и само в  себе си  съществуващо  понятие,  поради  която  гледна  точка  може  да  бъде  РОБ.  Робството се  отнася  към  стадия на  прехода от ПРИРОДНОСТТА  на  човека към ИСТИННО НРАВСТВЕНО  състояние; то се  отнася  към  света,  в  който НЕПРАВОТО  е  още ПРАВО/113/.   Историята  на  РОБСТВОТО е  твърде  различна  от  ФИЛОСОФИЯТА  на  робството. 

                                Но  в   конкретния  случай  ние  се  интересуваме  главно  от  обстоятелството,  че  генезисът  на  ЧОВЕКА-ИНДИВИД  като  ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК иманентно  в  себе  си  предпоставя  ситуация,  в  която  и  при  която  е  възможно  както  СВОБОДНОТО  признаване  на  равноправността  на  индивидуалните   СВОБОДНИ  ВОЛИ,  така   и  ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО  им  една  СРЕЩУ  друга  СВОБОДНА  ВОЛЯ.  Човекът  в   процеса  на  своята  САМООРГАНИЗАЦИЯ,  в  процеса  на  своето  САМОочовечаване  си   дава  НАЛИЧНО  битие,   включвайки  се  в  два  типа  ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ: 

                                   А/  взаимодействие  с  ПРИРОДАТА,  върху  която  той  налага  своята  СВОБОДНА  ВОЛЯ,  отричайки  тотално  ЧУЖДОСТТА  на  природата,  превръщайки  всеки  външен  природен  предмет  в  МОЙ  предмет.  В  процеса  на  това  взаимодействие  човекът-индивид  са  САМОорганизира  като  ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК;   Б/ взаимодействие  с  ДРУГИЯТ  /другите/   човек-индивид,    който  също  притежава  СВОБОДНА  ВОЛЯ  и  също  така  се  САМОорганизира   като  ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК.

                                 Двамата  /условно само  двамата/  човешки   индивиди,  следователно,   трябва  да  формират  своето   взаимодействие  като  отношение  на  ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК  към  ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК.   Ето    Хегеловата   формулировка  на  този  проблем  на  неговият  си,  разбира  се,  Хегелов  език.   „Това  е  -  пише  Хегел -  САМОСЪЗНАНИЕ  за  едно   САМОСЪЗНАНИЕ.  Когато  самосъзнанието  е  предмет  на  самото  себе  си,   този  предмет  е  както  „АЗ“,  така  и  предмет.   С  това  вече  е  налице  понятието  ДУХ /ЧОВЕК/.

                               Духът   е  тази  абсолютна  субстанция,  която  в  пълната  свобода  и  самостоятелност  на  своята  противоположност,  а  именно  на  РАЗЛИЧНИТЕ  биващи  за  себе  си  САМОСЪЗНАНИЯ  е   тяхното  единство:  „АЗ“,   който   е  „НИЕ“,   и   „НИЕ“,   което   е  „АЗ“.“  /Хегел.  Феноменология  на  духа,  стр. 166/     Самосъзнанието  е  В  СЕБЕ  СИ  и   ЗА   СЕБЕ  СИ,  КОГАТО  е  в  себе  си  и  за  себе  си  за  нещо  ДРУГО,  и   благодарение  на  това,  че  е  в  себе  си  и  за  себе  си  за  нещо  ДРУГО;  тоест    то   има  битие  САМО  като  нещо  ПРИЗНАТО. /167/  

                             Уникалният   език  на  Хегел  вероятно  създава  затруднения  за  неизкушените  от  неговата  философия.  Но  съдържанието  на  казаното  от  него  е  гениално  съдържание  въпреки  цялата  обикновеност  на  неговото  звучене,  когато  същото  това   съдържание  бъде  изразено  на  понятен  естествен  език  за  образованото  съзнание.    Хегел   разсъждава  така: 

                             Аз,  например,  съм  един  от  онези  очовечаващи  се  маймуночовеци.   Всеки  от  нас  поотделно,  като  човек-индивид,  притежава  свободна  воля,  която  може  да  налага  върху  който  и  да  било  пррироден  предмет,  отричайки  неговата  ЧУЖДОСТ,  защото  този  природен  предмет  не  притежава  нито  битие  в  себе  си  и  за  себе ,  нито  собствена  ЦЕЛ.  Като  налагам  моята  СВОБОДНА  ВОЛЯ,  аз  правя  предметите  МОИ  предмети.   Добре,  но  природен  предмет  ли  е  ДРУГИЯТ  маймуночовек,  който  живее  около  мен  в  някаква  територия,  след   като  МОЯТА   СВОБОДНА  ВОЛЯ  на  човек-индивид   отрича  ЧУЖДОСТТА  на  всичко  съществуващо  извън  мен?

                                   Да,   от  гледна  точка  на  МОЯТА  СВОБОДНА  ВОЛЯ  той,  другият  САМОочовечаващ  се  субект,  е  природен   предмет  като  животните,  като  конете,  които  връзвам  и  опитомявам,  като  овцете   и  прочие...  Това   е,   разбира  се,  гледната  точка,  върху  която  израства  теорията      за  резонността  на  РОБСТВОТО.  Даже  един   Аристотел  подразделяше   хората  на  ГОСПОДАРИ  и  РОБИ  по  ПРИРОДА;  роби  можеха  да  станат  всички  варвари,  затова  се  ходи  на  лов  за  варвари  като  на  лов  за  диви  животни.  

                                      Затова   Хегел  на  своя  си  философски  език  така  настоятелно  твърди,  че  ЧОВЕКЪТ-ИНДИВИД  като ЧОВЕКЪТ-СОБСТВЕНИК  все   още   не  е  станал   истински  човек,   ДОКАТО  той  НЕ  бъде  ПРИЗНАТ  за  ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК   от  ДРУГ/ите/   ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК. Хегеловата   философско-теоретическа  концепция  за  ПРОЦЕСА  на  ПРИЗНАВАНЕТО  на  ЧОВЕКЪТ-СОБСТВЕНИК  от  другият   ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК    е  засега  непостижимо  и  гениално  разбиране  на  реалния  процес  на   взаимното  САМООЧОВЕЧАВАНЕ  на  хората. 

                                      Този  процес  той  нарича  ДВИЖЕНИЕ  на  ПРИЗНАВАНЕТО.   Ще   повторим,  че  от  гледната  точка  на  СВОБОДНАТА  ИНДИВИДУАЛНА  ВОЛЯ,    тоест   от   гледната  точка  на  ЧОВЕКЪТ-СОБСТВЕНИК    всичко,  което  съществува  извън  него  в  природата,  може   и  реално  бива  подчинявано  на  индивидуалната  свободна  воля,  защото  тя  действително  е  тотално  отрицение  на  ЧУЖДОСТТА   изобщо. 

                                         Така  че  в  процеса  на  реалната  световна  история  най-напред,  естествено,  възниква  и  съществува  състояние,  при  което  НИКОЙ   ОТДЕЛЕН   ИНДИВИД  НИКОГО  ДРУГИГО  като  ОТДЕЛЕН   ИНДИВИД  НЕ  ПРИЗНАВА.  Наличното  битие  на  това  ПРЕДисторическо  състояние  съвсем  не  означава,  разбира  се,  че  съществува  перманентна  смъртоносна  вражда  и  битка  между  човеците.

                                   Говорим  за  НЕпризнаване  на  другия  ЧОВЕК-ИНДИВИД  в  битието  му  на  ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК,  тоест   НЕ  се  признава  наложената  от  мен  моя  свободна  воля  върху  природните  предмети,   тяхното  превръщане  в  МОИ  предмети,  в  МОЯ  собственост.  Това  НЕпризнаване  не  може  и  не  бива  да  се  обяснява  със  субективна  злонамереност,  със   знаменитата  шопска  приказка,  че  я  не  сакам  на  мене  да  ми  е  добре,  я  сакам  на  Вуте  да   му  е  зле.      

                                  Първичното  НЕпризнаване  на  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  на   един  ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК  от  друг  ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК  за   всеки  един  от  тях,  двамата,  е  просто  израз  на  стремление  за  тотално  отрицание  на  всяка  ЧУЖДОСТ,  тоест  всеки  се  стреми  да  наложи  своята  СВОБОДНА  ВОЛЯ  като  негово  индивидуално  утвърждаване  чрез  външното  му  НАЛИЧНО  битие.   И   ако  аз,  да  кажем,  като  очовечаващ  се  ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК  видя   хубава  земя,  върху  която  растат  плодни  дървета,  ще  си  я  превърна  в  МОЯ  собственост  абсолютно  независимо  от  обстоятелството,  че  някой  друг  индивид,  някой  друг  ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК    вече  ме  е  изпреварил  и  е  заградил  земята,  като  е  прокарал  една  бразда  около  нейните  граници. 

                                        Така,  по  съвсем  естествен  начин,  възникват   конфликтите  между  индивидуалните  СВОБОДНИ  ВОЛИ,  които  са  си  дали  и  продължават  да  си  дават  НАЛИЧНО  битие   чрез   налагането  си  върху  един  и  същи  природен  предмет.  Така  е,  между  впрочем,  и  до  ден  днешен,  само  че  отдавна  се  говори  за  защита  на  национални  и  други  интереси,  за  конфликт  на  интереси,  а  не  за   конфликт  на  СВОБОДНИ  ВОЛИ  и  така  нататък. Как    Хегел   изследва  ДВИЖЕНИЕТО  на  ПРИЗНАВАНЕТО? 

                                    „За   САМОСЪЗНАНИЕТО -  започва  той -  има   битие  едно  друго  самосъзнание;  то  Е   ИЗЛЯЗЛО  ВЪН   ОТ   СЕБЕ  СИ.  Това   излизане  има  двойно  значение;  ПЪРВО,  самосъзнанието  е  загубило  самото  себе  си,  защото  намира  себе  си  като  ДРУГА  същност;  ВТОРО,  с   това  то  е  снело  другото,  защото   също  и  не  вижда  другото  като  същност,  а  вижда  САМОТО  СЕБЕ  СИ  в   ДРУГОТО.    ПЪРВО,  самосъзнанието    трябва  да  се  стреми  да  снеме  ДРУГАТА  самостоятелна  същност,  за  да  се  увери  по  този  начин  В  СЕБЕ  СИ  като  СЪЩНОСТ;  ВТОРО,   по   този  начин  то  се  стреми  да  снеме  САМОТО  СЕБЕ  СИ,   защото   това  друго  е  самото  то.“  /стр.  168/  

                                    Това   движение  на  самосъзнаваното  в  отношението  към  едно  друго  самосъзнание,   продълбжава  Хегел,  преди  молко  беше  представено  като  ДЕЙНОСТ  на  „ЕДНОТО“;   но   самата  тази  дейност  на  „едното“  има  двойното  значение  да  бъде  както  негова  дейност,   така  и  ДЕЙНОСТ  на  ДРУГОТО;  защото  другото  е  също  така  самостоятелно,  затворено  в  себе  си  и  в  него  няма  нищо,  което  не  е  чрез  самото  него.  

                                             Ето   защо:    „Първото   няма  пред  себе  си  предмета,  както  съществува  той  преди  всичко  за  желанието,  а  има  един  биващ  за  себе  си  самостоятелен  предмет,  над  който  то  затова  НЕ  може  да  извърши  нища  за  себе  си,  ако  сам  той  не  извърши  в  самия  себе  си  това,  което  то  върши  над  него. 

                                       СЛЕДОВАТЕЛНО,  движението  е  чисто  и  просто  ДВОЙНОТО  движение  на  ДВЕТЕ  самосъзнания.    Всяко   от  тях  вижда   как   ДРУГОТО  върши  същото,  което  върши  то;   всяко  от  тях  самото  върши  онова,  което  изисква  от  другото  и  затова  върши  онова,  което  върши,  също  САМО  доколкото  другото  върши  същото;    едностранчивата  дейност  би  била  безполезна,  тъй  като  онова,  което  трябва  да  се  извърши,  може  да  се  осъществи  САМО  от  ДВЕТЕ.“   /169/                                                                                                            

                                           Какво   е  все  пак  ЧИСТОТО  понятие  за  ПРИЗНАВАНЕТО,  за  РАЗДВОЕНИЕТО  на  САМОСЪЗНАНИЕТО  в   неговото  ЕДИНСТВО?   Най-напред  ПРИЗНАВАНЕТО   трябва  да  се  разгледа  така,  както  СЕ  ПРОЯВЯВА  неговият  процес  на  протичане  за  САМОСЪЗНАНИЕТО.   

                                           А  за    самосъзнанието  ПРИЗНАВАНЕТО   ще  се  представи  първо    откъм    страната  на  НЕЕДНАКВОСТ  на  двете  самосъзнания,   откъм  липасата  на   опосредоващият   връзката  им  среден  термин и  затова   ПРИЗНАВАНЕТО  ще  се  прояви  като   отношение  на   ПРОТИВОПОЛОЖНИ  един  на  друг  елементи  -   единият   елемент  е  само  ПРИЗНАВАНО,   а   другият  елемент  е  само  ПРИЗНАВАЩО.      

                                       Самосъзнанието  за   Хегел  е  преди  всичко  просто  битие  за  себе  си,  еднакво  със  самото  себе  си  чрез   изключването  на всичко  ДРУГО  от   СЕБЕ  СИ;   негова  същност  и  абсолютен  предмет  за  него  е  „АЗЪТ“;    и   в  тази   непосредственост  то   е  ЕДИНИЧНО.   ОНОВА,   което   е  ДРУГО  за  него,  има  битие  като  НЕсъществен  предмет,  отличаващ  се  с  характера  на  отрицателното.   Добре,  но  ДРУГОТО  също   е  САМОСЪЗНАНИЕ;   един   ИНДИВИД  се   явява  в  ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ  на  друг   ИНДИВИД.    Като   се  явяват  така  НЕПОСРЕДСТВЕНО,  те   имат  битие  един  за  друг  по   начина  на  обикновени  предмети;   САМОСТОЯТЕЛНИ  образувания,   съзнания,  потънали  в  БИТИЕТО   на   ЖИВОТА.

                                          Всяко  от  двете  съзнания  на  двата  индивида  е   наистина  уверено  в  самото  себе  си,  уверено  е  какво  представлява  и  какво  е  то,  но  няма  увереност  в  другото  и   затова  неговата   собствена  увереност  за  себе  си  още  няма  истина.   Това   е   така,  защото  негова  истина  би  било  само  това,  неговото   собствено  битие  за    себе  си   да   се  появи  пред  него  като  самостоятелен  предмет  или,  което  е  същото,  предметът  да  се  прояви  като  тази  чиста  увереност  в  самия  себе  си.     Според    Хегеловото  ПОНЯТИЕ  за  ПРИЗНАВАНЕ  обаче   това    не  е  възможно   ДРУГОЯЧЕ   освен   така,  че   КАКТО  ДРУГИЯТ   е   за   НЕГО,   така   ТОЙ  е  за  ДРУГИЯТ.   Всеки    един  извършва  в  самия  себе  си  чрез   своята  собствена  дейност  и  отново  чрез  дейността  на  другия  тази  чиста  абстракция  на  битието  за  себе  си.

                                    Издигането  до  тази  чиста  абстракция   означава  издигане  до  САМОсъзнанието   ИЗОБЩО,  до  ИНДИВИД   изобщо.     Но  да   ПРОЯВИШ  себе  си  като   чиста  абстракция  на  самосъзнанието,  това  означава     да   покажеш  себе  си  като  чисто  отрицание  на  своя  предметен  начин   или  да   покажеш   САМОСЪЗНАНИЕТО  като  НЕСВЪРЗАНО  с   никое   определено   НАЛИЧНО  БИТИЕ,      с    общата   единичност  на   наличното  битие    изобщо,   с  живота. 

                                  Това      ПРОЯВЯВАНЕ    е   ДВОЙНА  дейност;  дейност  на  другия  и  дейност  чрез  самия  себе  си.    ДОКОЛКОТО  тя  е   дейност   на   ДРУГИЯ,   всеки   се  стреми  следователно  към  смъртта  на  другия.  Но   в   това  е  налице  и  втората  дейност,  ДЕЙНОСТТА  ЧРЕЗ   САМИЯ  СЕБЕ  СИ;  защото   първата дейност  включва  в  себе  си  пожертвуването  на  собствения  живот.   Следователно,  отношението  на   ДВЕТЕ   САМОСЪЗНАНИЯ    е   определено  така,   че   те  ПОТВЪРЖДАВАТ   самите  себе  си  и   едно  друго  чрез   борбата  на  живот   и  смърт.   

                                      Те   ТРЯБВА   да  НАВЛЯЗАТ  в  тази   БОРБА,   защото  трябва  да  издигнат  в  другия  и  в  самите  себе  си,   че  СА   ЗА  СЕБЕ  СИ.  

                                     И   ЕДИНСТВЕНО  чрез  пожертвуването  на  живота  се  потвърждзава  СВОБОДАТА,   тоест   това,  че   ЗА   самосъзнанието  Е   същност  НЕ   битието,   НЕ  непосредственият  начин,  по  който  се  явява  то,  НЕ  неговата  потъналост  в  широтата  на  живота,  а  че  в  него  няма  нищо,  което  не  би  било  за  него  ИЗЧЕЗВАЩ  момент,   това,  че  то  е  само  чисто  БИТИЕ  ЗА  СЕБЕ  СИ.     ИНДИВИДЪТ,  който  не  се  е  осмелил  да  пожертвува  живота си,  наистина  може  да  бъде  признат  като  ЛИЧНОСТ,  но   той  НЕ   е  постигнал  истината  на  тази  признатост  като  самостоятелно  самосъзнание.

                                      Всеки  индивид   трябва  да  се  стреми  към  смъртта  на  другия  точно  така,  както  жертвува  своя  живот;   защото  за  него  другият  не  струва  повече   от  него.   ТОВА  Е   САМО  НАЧАЛОТО  НА  ДВИЖЕНИЕТО  КЪМ  ПРИЗНАВАНЕТО,  СТИГАНЕТО  ДО  ПРАКТИЧЕСКИЯ  ИЗВОД,  ЧЕ  АКО  ВСИЧКИ  ИНДИВИДИ  /СВОБОДНИ  ВОЛИ/ ВОДЯТ  БИТКА  ЕДИН  СРЕЩУ  ДРУГ  НА  ЖИВОТ  И  СМЪРТ,  ТОВА  ПОТВЪРЖДЕНИЕ  ЧРЕЗ  СМЪРТТА  СНЕМА  ИСТИНАТА,   КОЯТО  ИЗОБЩО  ТРЯБВАШЕ  ДА  БЪДЕ  ПОСТИГНАТА.      „Но   това  потвърждаване  на  ИСТИНАТА  чрез   СМЪРТТА  -  пише  Хегел  -  снема  истината,   а  заедно  с  нея  и  увереността  в  самия  себе  си  изобщо;   ЗАЩОТО,  както  ЖИВОТЪТ  е  ЕСТЕСТВЕНОТО  утвърждаване  на  съзнанието,   самостоятелността  без   абсолютната  отрицателност,  така  СМЪРТТА  е  ЕСТЕСТВЕНОТО  отрицание  на   това  съзнание,  отрицанието  без  самостоятелност,  оято  следователно  остава  без   изискваното  значение  на  ПРИЗНАВАНЕТО.    В   този  опит  се  разкрива  за  самосъзнанието  това,  че  за  него  ЖИВОТЪТ  е  така  СЪЩЕСТВЕН,  както  чистото  САМОСЪЗНАНИЕ;   този   опит  поражда  едно  чисто  самосъзнание  И  едно  СЪЗНАНИЕ,   което  НЕ  е  само  за  себе  си,  а  Е  за   едно  ДРУГО   съзнание,   тоест  явява  се  във   формата  на  ВЕЩНОСТ.  

                                        Двата   момента  са  СЪЩЕСТВЕНИ –   те  се  явяват   като  две  ПРОТИВОПОЛОЖНИ  форми  на  съзнанието;  едната  е  САМОСТОЯТЕЛНОТО  съзнание,   същност  на  което  е  битието  за  себе  си,  другата  е  НЕСАМОСТОЯТЕЛНОТО  съзнание,  същност  на  което  е  животът  или  битието  за  ДРУГО;   ПЪРВОТО   от  тях   е   ГОСПОДАРЯТ,  а   второто  -  РОБЪТ.    Както   се  вижда  и  получава,  от   ИНДИВИДЪТ  като  субект  на  СВОБОДНА  ВОЛЯ  тръгват,  така  да  се  каже,    две   направления,  два  пътя  в  зависимост  от   начините,  по  които    СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  си  дава  НАЛИЧНО  БИТИЕ  извън    индивида. 

                                     Едното  направление  -  това  е  взаимодействието  между  СВОБОДНАТА   ВОЛЯ  на  индивида  и  природата.   Тук   СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  се  налага  чрез   тотално  отрицание  на  ЧУЖДОСТТА  на  природата  и  превръща  всеки  природен  предмет  в  МОЙ  предмет,  а  ЧОВЕКЪТ-ИНДИВИД  се  САМООРГАНИЗИРА  като  ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК.  Второто  направление  -  това  е  изначално  възникващото  взаимодействие  между    самите  отделни  индивиди. 

                                 Тук   СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  на  всеки  отделен  ЧОВЕК-ИНДИВИД   се  среща  и  сблъсква  със  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  на  друг   отделен  индивид.   Хегел   по  един   дълбок  философски  начин  показа  и  доказа,  че:   ПЪРВО -  сблъсъкът между  СВОБОДНИТЕ    ВОЛИ  на   отделните  индивиди  е  АБСОЛЮТНО   НЕИЗБЕЖЕН;   ВТОРО  -      този   сблъсък  поражда   битка  на  ЖИВОТ  и  СМЪРТ   и   всеки  отделен   индивид  тъкмо   затова,   защото  е  субект  на  СВОБОДНА  ВОЛЯ,   отрицаваща  всяка   ЧУЖДОСТ,  трябва  да  прояви  способност  за  самопожертвуване  в  битката,   ако  не   причини  смъртта  на  другият;  ТРЕТО  -  опитът  на  живота  доказва,  че  непримиримото   СБЛЪСКВАНЕ  на   СВОБОДНИ  ВОЛИ   в   битка




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258362
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол