До каква степен състоянието на ума ни се определя от нашите гени? Всекидневният опит показва, че и тук вариациите са значителни. Докато преподавах в Харвард, се запознах отблизо със следния познат модел: във всяка популация има неколцина, които действително не са особено умни, неколцина, които са смущаващо умни и огромно мнозинство, намиращо се някъде по средата. Фактът, че събитията се развиваха в Харвард, където популацията е селекционирана предварително в полза на интелигентността, не променя това положение: същите пропорции са в сила, независимо от групата. Тази крива на разпределението може да обрисува буквално всяка варираща характеристика на хората: повечето са със среден ръст, но малка част са супервисоки и друга малка част — суперниски. Но когато се използва за описване на вариантите в интелигентността, въпросната крива придобива едно допълнително свойство: способността да предизвиква буря от възражения. Причината е, че в страната на еднаквите възможности, където всеки е свободен да напредне дотам, докъдето го отведе умът, интелигентността е характеристика, дълбоко свързана със социоикономически фактори: въз основа на нея може да се предскаже как ще се справи човек в живота. И така, в този случай в дебата „природата или възпитанието“ се намесват благородните аспирации на нашето общество, основаващо се на заслугите. Но, като се има предвид колко тясно и сложно са преплетени тези два фактора, как бихме могли да преценим достоверно ролята на всеки един от тях? Умните родители не само предават умни гени, а и обикновено отглеждат децата си така, че да стимулират интелектуалния им растеж, и това смесва ефекта на гените и средата. Ето защо внимателно провежданите изследвания на близнаци са толкова безценни: те ни позволяват да анализираме съставните елементи на интелигентността.

Изследването на Бушар, както и по-рано проведените установяват, че 70% от вариантите в коефициента на интелигентност се дължат на съответните генни вариации: силен довод за първенството на природата над възпитанието. Но нима това означава, че интелектуалната ни съдба действително се предопределя в по-голяма степен от нашите гени, че възпитанието (и дори свободната ни воля) не влияят особено върху това, което сме? Както и за всяко друго нещо, чудесно е да бъдеш благословен с благосклонни гени, но възпитанието може да направи много за класата на всеки един, поне в широката средна част на кривата на интелекта, където вариациите в обществените условия са основно обусловени.

През 1994 година Чарлз Мъри и Ричард Хърнстейн публикуват „Кривата“, където твърдят, че въпреки неоспоримото влияние на образованието, разминаването в средните величини на коефициента на интелигентност при различните раси може би все пак се дължи на гените. Това твърдение предизвиква бурни спорове. Мъри и Хърнстейн са наясно, че комбинираните наблюдения на генетичната основа на коефициента на интелигентност и на разликите на средния коефициент на интелигентност между отделните групи не водят директно към заключението, че гените са отговорни за различията между групите. Представете си, че посявате семена на конкретен вид растение, при което височината варира генетично. Посейте част от семената във висококачествена почва, а друга — в бедна почва: и на двете места ще видим вариране на височината; едни от растенията са по-високи от другите в резултат на генетичните вариации, както може да се очаква. Но също така виждаме, че средната височина на растенията върху бедната почва е по-малка от средната височина на растенията в богатата почва. Средата, под формата на качество на почвата, се е отразила на растенията. Генетичното наследство е определящият фактор, обуславящ разликите във височината между растенията на единия вид почва, тъй като всички останали фактори са еднакви, но няма нищо общо с разликите във височината между растенията, засадени на двете почви.

Отнася ли се същият довод за американците с африкански произход, които изостават зад другите в коефициента си на интелигентност? Тъй като бедността е по-голяма сред афроамериканците и голяма част от хората са принудени да разчитат единствено на относително „бедната образователна почва“ на кварталните училища, средата несъмнено допринася за недостатъчно доброто им представяне на тестовете за определяне коефициента на интелигентност. Според Мъри и Хърнстейн обаче, несъответствието е толкова голямо, че не може да се обясни единствено със средата. По същия начин единствено свързаните със средата фактори не обясняват защо средният коефициент на интелигентност на азиатците е по-висок, отколкото на другите расови групи. Признавам, че идеята за поддаващи се на измерване вариации в средната интелигентност на отделните етнически групи, не ми допада особено. Но макар „Кривата“ да остава спорна, не трябва да позволяваме на политическите притеснения да ни възпрепятстват да се вгледаме открито в тях.

добре щеше да е ДА ВИДИМ някоя и друга крива.
Аз например съм намерил такава крива, която е "закована с пирон" от НЯКОЛКО ТОЧНИ признака:
- В координатите на "математическото очакване" притежава коса симетрия, неизвестна в Теория на вероятностите;
- Математическият й израз не съдържа специални, "нагласени" константи и параметри. Достатйчни се оказаха "пи", "е", 1 и 4;
- Явява се алтернатива на Парето-разпределението, като ИЗБЯГВА присъщата му НЕАДЕКВАТНОСТ за стойности на случайната величина под средната. И е функция на "Разпределение на Коши", а не Парето-хипербола, непонятно изключение в ТЕОРИЯ НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ.
И т.н.
Никой няма да се впечатли, свикнал съм, но аз да си се похваля! В сравнение с Нобелов лауреат.

и работя с доказани резултати от доказани учени. Рядко влизам в блога и нямам достоверни впечатления от публикациите. Но твърдо и категорично знам, че ВИНАГИ има невероятно УМНИ хора, независимо от конкретната им социална и научна позиция. И винаги ЗНАМ от доказан ОПИТ, че никоя сериозна и голяма идея не потъва в мрака. Все ще се намери незнайният точен човек, който ще я разбере и ще продължи доколкото му е по силите...Здраве!

Споменатата симетрия на опитната крива, съвпада с математическата с отклонение по-малко от статистическата грешка, но в околността на най.високете постижения, при около 2,3 милионни части от случайните величини, преминава в комплексна безкрайност. Случайно или не, такъв е делът на откритията в България в множеството на всички иновации...
Да, никоя идея не потъва, даже ако АВТОРЪТ потъне. Друг ще я открие наново. След неизвестно колко време. Но практиката сочи, че когато една идея е НАЗРЯЛА, често я достига НЕ ЕДИН автор. Като СТО на Айнщайн и "Произход на видовете" на Дарвин.

Ние ще посеем семената но понеже растенията са различни и не принадлежат към един и същ вид ще се окаже,че едни растения си харесват богатата почва, но други харесват бедната и тъкмо тя ги е направила различни!

Интелектът не е тясно зависим от възпитанието разбира се и не е нужно много,за да го забележим това. Компютърът например също е умен т.е.има някакъв интелект,но не е възпитан сам по себе си ни в патриотичен дух,нито в ислямски или социалистически. За да получи компютърът такова "възпитание", трябва да му сложиш съответна програма но каквато и програма да му сложиш,не можеш да промениш основните му параметри,които са заложени в него при производството т.е.- "генетичните" му данни!

Дресираното куче също е възпитано,но това зависи пряко от неговия интелект. Не мозеш да възпиташ бръмбара например,нито крокодила или комара. Дресурата,т.е. доброто възпитание може да го прави умен човек- не може да го прави глупав което означава,че възпитанието е плод на интелекта- не интелектът на възпитанието.

Същото се отнася за човешкия мозък- той е станал голям и умен под влияние на природата (т.е.на Бога)- не на възпитанието. Такова е положението и с човешките раси- в тяхната поява са замесени генните различия- не класовите и интелектуалните. Различията в генофонда пък са получени не по план и по поръчка,а в точто определено място в пространството и времето. Затова авторът на въпросното проучване няма тепърва да "открие Америка",а само ще потвърди вече доказани истини.