Прочетен: 686 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2021 13:47
ИСТИННО И ДЕЙСТВИТЕЛНО
“Действителността е самодвижението. Между различните изводи, които произтичат от казаното, можем да изтъкнем този, че знанието е действително и може да се излага само като наука или като система;
Това, че истинното е действително само като система или че субстанцията е всъщност субект, е изразено в представата, която изказва абсолютното като дух4 – най-възвишеното понятие, което при това принадлежи на новото време и на неговата религия.
Единствено духовното е действителното; то е същността или биващото в себе си – отнасящото се и определеното – инобитието /105/ и битието за себе си – и в тази определеност или в своето битие вън от себе си то е оставащото в самото себе си; – или духовното е в себе си и за себе си. – Но то е това битие в себе си и за себе си, то е духовната субстанция. То трябва да бъде това също и за самото себе си, трябва да бъде знанието за духовното и знанието за себе си като знание за духа, т.е. то трябва да бъде като предмет на себе си, но също така непосредствено като снет, рефлектиран в себе си предмет.
Предметът е за себе си само за нас, доколкото неговото духовно съдържание е породено от самия него; но, доколкото той и за самия себе си е за себе си, това самопораждане, чистото понятие, е за него същевременно предметният елемент, в който предметът има своето налично битие; а по този начин предметът в своето налично битие е за самия себе си рефлектиран в себе си предмет.
Духът, който, така развит, знае себе си като дух, е науката. Тя е неговата действителност и царството, което той си изгражда в своя собствен елемент.“.............................................
„Според моето разбиране - пише Хегел -, което трябва да се оправдае само чрез изложението на самата система, всичко се свежда до това истинното да се схване и изрази не само като субстанция, но също толкова и като субект...
По-нататък живата субстанция е битието, което е субект или, с други думи, което наистина е действително само доколкото тя е движението на пораждането на самата себе си или ПРЕДГОВОР 101 опосредстването на ставането на другата за самата себе си със самата себе си.
Субстанцията като субект е чиста проста отрицателност, а тъкмо поради това е раздвояването на простото или противоречащото удвояване, което отново е отрицанието на това безразлично различие и на неговата противоположност: само тази възстановяваща се еднаквост или рефлексията в самата себе си в инобитието – НЕ едно първоначално единство като такова или едно непосредствено единство като такова – Е истинно.
Истинното е ставането на самото себе си, кръгът, който предпоставя своя край като своя цел и има този край за свое начало и е действителен само чрез осъществяването и чрез своя край.“ /101/
„Истинното е цялото. А цялото е само същността, която се завършва чрез своето развитие. За абсолютното трябва да кажем, че то е всъщност резултат, че едва в края то е това, което то наистина е; и неговата природа се състои тъкмо в това да 102 Г. В. Фр. Хегел ◊ ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ДУХА бъде нещо действително, субект или ставане на самото себе си.“
„Опосредстването е това, от което се плашат...
Но тази уплаха в действителност произтича от непознаването на природата на опосредстването и на самото абсолютно познание. Защото опосредстването не е нищо друго освен движещата се еднаквост със самото себе си или то е рефлексия в самото себе си, моментът на биващия за себе си „аз“, чистата отрицателност или, сведено до своята чиста абстракция, то е простото ставане.
„Азът“ или ставането изобщо, това опосредстване тъкмо поради своята простота е ставащата непосредственост и самото непосредствено.
Ето защо е непознаване на разума, когато РЕФЛЕКСИЯТА се изключва от истинното и НЕ се схваща като положителен момент на абсолютното. Тя е тази, която прави истинното резултат, но също така и снема тази противоположност спрямо неговото ставане; защото това ставане е също така просто и затова не се различава от формата на истинното да се показва в резултата като просто; истинното е по-скоро тъкмо това връщане в простотата. –
Макар че зародишът е наистина човек в себе си, все пак той не е човек за себе си; той е човек за себе си само като развит разум, който е направил себе си това, което е той в себе си. Едва това е действителността на разума. Но самият този резултат е проста непосредственост, защото той е самосъзнатата свобода, която почива вътре в себе си и не е отстранила противоположността и не я изоставя настрана, а е примирена с нея.“
Казаното може да се изрази така, че разумът е целесъобразната дейност /102-103/
„Разумът е целесъобразната дейност. Издигането на мнимата природа над зле познаваното мислене и преди всичко изгонването на външната целесъобразност дискредитира изобщо формата на цел. Обаче, както и Аристотел определя природата като целесъобразна дейност, целта е непосредственото, намиращото се в покой, неподвижното, което само е движещо; така то е субект.
Способността му да движи, абстрактно взета, е битието за себе си или чистата отрицателност. Резултатът е същото, каквото е началото, само поради това, че началото е цел; или действителното е същото, каквото е неговото понятие, само поради това, че непосредственото има в самото себе си като цел насочеността към себе си или чистата действителност.
Осъществяваната цел или налично биващото действително нещо е движение и разгърнато ставане; но тъкмо това неспокойствие е насочеността към себе си; а насочеността към себе си е еднаква с онази непосредственост и простота на началото поради това, че тя е резултат, върналото се обратно в себе си – но тъкмо върналото се в себе си е насочеността към себе си, а насочеността към себе си е отнасящата се към себе си еднаквост и простота.“ /103/
