Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2020 12:41 - ДОХРИСТИЯНСКИЯТ ЧОВЕК
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 985 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                     ДОХРИСТИЯНСКИЯТ    ЧОВЕК               

АНТИЧНАТА  ФИЛОСОФИЯ  и ВЕХТИЯТ  ЗАВЕТ 

                 Конфликтът  между  КАУЗАЛНОСТ  и  ТЕЛЕОЛОГИЯ  е  обективен  и  неизбежен;  това  е  конфликтът  между  двата  противополжни  начина  за  възприемане  и  мислене  на  света  от  човека,  между  

каузалното  и  телеологично  обяснение  на  света.  На  емпирично,  на  видимо  всекидневно  равнище  този  конфликт  се  разгаря  едва   при  духовното  господство  на  християнската  религия с  изгарянето  на  Бруно  и  на  осъдените  за  еретизъм.

                     В  действителност  обаче  този  конфликт  възниква  много  по-рано,  само  че  възниква  във  форма,  която  е  съвършено  друга.  Гръцката  цивилизация  утвърждава  КАУЗАЛНИЯТ  закон в  своята  философия  и  наука.  Ето  защо  в  гръцката  цивилизация  властвува  МНОГОбожието,  а  то  е  стопроцентово  доказателство,  че  ТЕЛЕОЛОГИЧНИЯТ  ПРИНЦИП  /целесъобразната  връзка/,  макар  и  констатиран  от  Аристотел,  няма  реална  значимост  в  живота  и  мисленето  на  древните  гърци. 

              Своята  реална  самостоятелност,  превърнала  го  в  доминантно  властвуващо  начало,  принципът,  законът  на  целесъобразната  връзка  получава  в  живота  на  един  друг  велик  народ,  в  живота  на  еврейският  народ.

                Античните  гърци  неистово  търсят   ПЪРВОпричината  на  света,  докато    еврейският  народ  търси  и  намира  ПЪРВОСЪЗДАТЕЛЯТ,  ПЪРВОТВОРЕЦЪТ  на  света  и  човека  в  лицето  на  Бог  Йехова.

                  Тук  искаме  веднага  да  споделим,  че  гърците  и  еврейте   по  принцип  търсят  едно  и  също  нещо -  търсят  ПЪРВОНАЧАЛОТО  на  света  и   на  човека.   Дълбинната  насока  и  обусловеност  на  тяхното  мислене  обаче  има   съществено  различен  характер.  Едно  е  да  търсиш  ПЪРВОначалото   на  света  под формата  на  ПЪРВОпричина,  под  формата  на   нещо  природно /вода,  огън,  земя,  въздух/,    нещо  материално,  субстратно,  веществено,  а  съвършено  друго  нещо  е  да  търсиш  ПЪРВОначалото  на  света  и  човека  под  формата  на  ТВОРЕЦ,  СЪТВОРИТЕЛ,  който  е   ВСЕРАЗУМНА,  ВСЕМОГЪЩА и  ВСЕТВОРЯЩА  СИЛА,  тоест   пълен  антипод  на  материята  и  материалното,  на  субстрата  и  на  субстратното,  на  движението  и  възникването  като  природно  възприемани  и  познати  причини  и следствия.  

                  Парадигмата,  която  се  формира  и  става  доминатна  в  античното  гръцко  мислене,  това  е  парадигмата  на  КАУЗАЛНОТО  МИСЛЕНЕ,  на  мисленето  в   категориите  ПРИЧИНА -  СЛЕДСТВИЕ.   Тази парадигма е  формирана  още  преди  Аристотел,  но  той  привежда  и  анализира  всичко,  казано  от  философите  преди  него,  доказва,  че  всички,  макар  и  по  различен  начин,  търсят  ПЪРВОпричината  на  света,   обобщава  резултатите  и  в  своите  произведения   представя  в  целия  му  блясък  КАУЗААЛНОТО  МИСЛЕНЕ.    

                  Що  се  отнас  до  телеологичната  връзка  и  до  парадигмата  на  телеологичното  мислене,  въпросът  стои  по  коренно  различен  начин.  Ако  в  каузалното  мислене  основните  категории  са  категориите 

                                   ПРИЧИНА  -   СЛЕДСТВИЕ,

то  в  телеологичното  мислене  основните  категории  са категориите:

                                  ТВОРЕЦ  -   СЪТВОРЕНО

Вехтият  библейски  завет  е  ЧОВЕШКО  творение,  текстовете  на  книгите  са  написани  от  човешки  ръце  под  диктовката  на  човешкия  ум,  на  човешкия  разум.  Бог  Йехова   е  такъв,  какъвто  го  е  сътворил  човекът.  Затова  единственият  реален,    истински,  автентичен  проблем    в  разбирането  на  Библията  е   проблемът  за  това,  защо   древните  евреи, в   противовес  на  древните  гърци,  мислят  телеологично,  а  не  каузално,  защо  стигат  до  категориите

                                   ТВОРЕЦ  -  СЪТВОРЕНО,

вместо  да  търсят  причините  като  Талес,  Хераклит, Питагор  и  Аристотел.

               Бог   е  ИДЕЯ,  ПРЕДСТАВА  на  човека, но   идея и  представа  за  ТВОРЕЦ,  за  СЪТВОРИТЕЛ,  за  ТВОРЧЕСКА  МОЩ, а  не  за  някаква форма  на  телесност,  от  която  всичко  да  произлиза  чрез  безкрайна  поредица  от  причинно-следствени  трансформации.  На  гърците  светът  им  изглеждал  като  някакси  от  нещо  естествено  САМОВЪЗНИКНАЛ,  на  еврейте  светът  им  изглеждал  като  СЪТВОРЕН  от  РАЗУМНА  СИЛА,   която  те  нарекли  Бог  Йехова.

                 ВЪЗНИКВАНЕ  и  СЪТВОРЯВАНЕ  -  това  са  две   фундаментално  различаващи  се  гледни  точки  за  битието  на  света,  родени  в  главите  на  хората  от  два  велики  древни  народа -  гърци   и   евреи.  Сътворявайки  собствената  си  ИДЕЯ  за  Бог  Йехова  като  ВСЕмогъщ  ТВОРЕЦ  на  света  и  човека,  на  евреите  по-нататък  им  станало  значително  по-лесно,  отколкото  на  гърците,  да  осъществяват на  дело  собствените  си  човешки  мисли  за  света  и  за  живота  на  хората,  защото  техните мисли  били  представяни  като  закони-заповеди  на  Бога,  които  строго  трябвало  да  бъдат  изпълнявани.

            ИДЕЯТА  за  ПЪРВОначалото  на   всичко  съществуващо  като  ТВОРЧЕСКА,  СЪТВОРЯВАЩА  СИЛА,  ОЛИЦЕТВОРЕНА  ОТ  Бога,  стои  по-високо  от  всички  идеи  на  гърците  относно  ПЪРВОначалото   в   качеството  му на  субстратна,  материална  ПЪРВОпричина.

            Да    сътвориш  мисловно  БОГ-ТВОРЕЦ като  ПЪРВОначало  е  признак  на  коренно  различно  мислене  и  проникване  в  света,  отколкото  да  измислиш,  че  водата,  огънят  и  прочее  са  такова  ПЪРВОначало.   БОГ  е  ИДЕЯ,  сътворена  от  човешкия  разум.  Но  не  само  това -  БОГ  е  ИДЕЯ,  в  която  човекът  мисловно е  проецирал  своята  най-дълбинна  същност,  проецирал  е  своите  най-велики  стремежи,  проецирал  е  това,  КОЕТО   ИСКА  ДА  БЪДЕ.  

               Човекът  е  разумно   същество  и  като  такова  същество  е  ДУХ,  казва  Хегел.  Затова,  ако  искаме  да  разбираме  книгите  на  Хегел,  озаглавени  „Феноменология  на  духа“  и  „Философия  на  духа“,  трябва  да  разчитаме  тези  заглавия  като  Феноменология  на  човека  и  Философия  на  човека.  САМОсъздаването  на  човека,  САМОорганизирането  на  човека  като  СИСТЕМА  е  всъщност  САМОсъздаване  на  човека  като  ДУХ.  Световната  история  е  ДУХОВНА  история,  история на  човека  като  ДУХ.

                    Древногръцкият  човек  е  човекът  на  КАУЗАЛНОТО  мислене;   каузалното  мислене  доминира  там,  където  са  налице  НЕПОСРЕДСТВЕНИ  връзки  както  между  човекът  и  природата,  така  и  между  самите  хора.  Затова   античната  Атинска  демокрация  е  ПРЯКА,  НЕПОСРЕДСТВЕНА  демокрация;   там  САМОуправлението  на  системата  е  доминатен  принцип  даже  спрямо  ПРИНЦИПА  за  САМОЗАПАЗВАНЕТО.  Древната   гръцка  цивилизация  загива  във    войната  между  Атина  и  Спарта,  която  е  именно  война   между  ПРИНЦИПИ    на  САМОУПРАВЛЕНИЕ.

                        Древноеврейският  човек  е  човек  на  ТЕЛЕОЛОГИЧНОТО  мислене. Това означава,  че  СИСТЕМАТА  на  ЧОВЕКА  при  еврейския  народ се  доминира  от  ПРИНЦИПЪТ  на  САМОЗАПАЗВАНЕТО,  който  за него  продължава  да  име  водеща  роля  до  ден  днешен.

                       Докато  гърците  търсят  ПЪРВОпричината  на  реалния  многообразен  свят  и  намират  тази  ПЪРВОпричина  пак  като  нещо,  взето  от  реалния  свят /вода,  огън,  въздух, земя  и  прочие/,  евреите  откриват  ПЪРВОпричината  на  света  в  лицето  на  БОГА-ТВОРЕЦ.

                  Идеята  за  БОГА-ТВОРЕЦ  е   идея  за  СВОБОДНО  ТВОРЯЩАТА  ВСЕМОГЪЩА ВОЛЯ   и   тази  идея  няма  откъде  другаде  да  се  породи,  освен  от  ПЪРВОобраза  на  човека.  Следователно,  ако  древните  гърци  търсят  да  открият  ЕДИНСТВОТО  на  света  и  човека,  тръгвайки  от  външния  природен  свят,  то  древните  евреи  даже  не  търсят,  а  направо  откриват,  направо  ПОСТУЛИРАТ  това  ЕДИНСТВО,  тръгвайки  от  своето  разбиране  за  СЪЩНОСТТА  на  ЧОВЕКА.

                  Древните  гърци  са  хора  на  духа  в  битието  му  на  сетивно  и   мисловно  познание,  на  изкуството,  философията  и  науката;  докато  древните  евреи  са  хора на   перманентната  битка  за  САМОзапазване, на  мощната  свободна  воля,  на  формулирането  на  цели,  които  се  преследват  неотклонно  и  твърдо.  Именно  целесъздаващата  мисъл  и   целенасоченото,  непреклонно  ВОЛЕВО  следване  на  пътя  към  целта  са  качествата,  които  водят  евреите  към  успех.

                      Духовното  издигане  на  древните  евреи  до  идеята  за  единния  Бог  чрез   абсолютизиране  на  човека  само  по  себе  си  не  е  толкова  труден  интелектуален  проблем. 

                Големият,  световно  значим  проблем  е  в  това,  защо  евреите  създават  тази  мисловно  НЕтрудна,  но  съдържателно  така  невероятна,  така  причудлива   идея  за  СЪТВОРЕНИЕТО,  която  винаги  е  била  повод  за  обвинения  в  невежество  и  обект  на  безпощадна  критика  не  само  от   науката,  но  и  от  здравия  разум  на  всекидневното  човешко  съзнание?  

                 Древните  евреи,  макар  и  древни,  са  били  умни  хора  поне  колкото  гърците.  И -  ако  се  стремим  действително  да  ги  разберем -  би  било  напълно  погрешно  да  допускаме,  че  те  са  възприемали  като  практически  достоверен  сюжета  с   шестдневното  сътворение  на  света  и  човека.  Ако  допуснем  такова   подценяване  на  тяхното  мислене,  ние  никога  няма  да  проникнем  в  световноисторическата  значимост  на  Библията.   

                 СЮЖЕТЪТ  за  Сътворението  на  света  и  човека  за  шест  дена  е  бил  НЕОБХОДИМ  на  древните  евреи,  за  да   изразят  ДРУГА   ИДЕЯ  с  него.  Трябва  да  сме  наясно,  че  една  велика  и  дълбока  идея  може  да  бъде  изразена  по  най-невероятен  начин,  чрез  напълно  и  съвършено  съзнатело  измислен  сюжет. 

                                  В  и  чрез  ИДЕЯТА  за  БОГ  древните  евреи  откриват  своята  САМОЗАПАЗВАЩА  ги  СИЛА,  защото  Йехова  ги  прави  БОГОИЗБРАН  НАРОД   и  с  това  се  превръща  в  Бог,  който  властвува  над  целия  свят,  но  ПАЗИ   ОЦЕЛЯВАНЕТО  само  на  еврейския  народ  чрез   ЗАВЕТА,  даден  на  Авраам.  

                   Текстовете,  които  изпълват  съдържанието  на  Свещената   книга  БИБЛИЯ,  са  били  съсредоточено  и  задълбочено  ПРОмисляни,  а   след  това  ПРЕмисляни  от  хиляди  хора.  Тези   текстове  на  Библията  са  писани  с  ЦЕЛ,  а  не  просто  така,  като  записки  от и  за  живота.  Анализът  ни  показва,  че  ЦЕЛТА  е   определила  и  структурата  на  Библията,  която  съвсем  не  изразява  последователността  в  създаването  на  отделните  текстове.   Ето  защо  ние  следва  първо  да  експлицираме  фундаменталната   САМОСЪХРАНИТЕЛНА  ЦЕЛ  на   еврейския  народ,  залегнала  в  създаването  на  Библията,  а  въз  основа  на  вече  експлицираната  ЦЕЛ  да  проанализираме  и  някои  от  нейните  текстове.

                       На   какъв   етап  в  своето  развитие  са  били  древните  евреи,  когато  у  тях  е  възникнала  практическата  и  духовната  потребност  да  създадат  своята  Свещена  книга?   Отново  ще  подчертаем -  Библията  ни  дава  ПЪРВОначалото  на  света  и  човека,  но  тя  не  е  създадена  от  подбудите,  които  са  движили  съзнанието  на  античния  грък  Талес.   Библията  е  трябвало  да  реши  важен  проблем  за  еврейския  народ,  който  проблем  се  оказва  и  световноисторически  значим  проблем.

                        Текстът  на  Библията  е  императивен  текст,  а  не  е  нито  размислителен,  нито повествователен  текст,  макар  да  съдържа,  разбира  се,  и  елементи  на  повествование.   Библията  е  Свещена  книга  затова,  защото  нейното  съдържание  бива представено  като  САМООТКРОВЕНИЕ  на  БОГ  Йехова,  а  не  като  изразени  човешки  мисли.  Следователно,   пред  нас  възниква  проблемът  -  ЗАЩО  древните  евреи  са  избрали  такава  форма  за  експлициране  на  собственото  си  мислене,  на  собствените  си  идеи  и  представи,  ЗАЩО  Бог  изговаря  като  свое  ОТКРОВЕНИЕ  това,  което,  естествено,  ЕВРЕИТЕ  влагат  в  Божиите  думи?

                               Древните   евреи  са  народ,  в   който  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  на   човеа  се  възвисява  до  ВСЕзнаеща,  ВСЕможеща  и  ВСЕмогъща   воля.  Ние   вече  подробно  аргументирахме  тезата,  че  СВОБОДНАТА   ВОЛЯ  на  ИНДИВИДА  не  признава  никакви  ограничения  и   това  обстоятелство  има  за  последица  СБЛЪСЪКЪТ  между  индивидуалните  свободни  воли.  Природните   вещи  подлежат  на  ОВЛАДЯВАНЕ  от   човека  в  степента,  в  която  силите  на  човека  му  стигнат  да  ги  овладее  и  да  ги  превъпне  в  МОИ/НЕГОВИ   вещи.  Но  когато  една  срещу  друга  се  изправят  и  застанат  ДВЕ  свободни  воли,  които  взаимно  не   се   признават   и  -   както  казва  Хегел  -  водят  битка   на  живот  и  смърт  една  срещу  друга?

                            Как   противостоящите   една  на  друга,   всяка  срещу  всяка,  СВОБОДНИ  ВОЛИ  на   индивидите  могат   да  си  взаимодействуват,  без  НЕПРЕМЕННО  да  се  самоизтребват? 

                           ПЪРВИЯТ  начин  за  това  беше  вече  показан  при  анализа   на  Хегел   за  САМОразвитието  на  движението  на  ПРИЗНАВАНЕТО.  Всяка  непримирима  битка  на  свободни  воли  има  за  резултат  или  СМЪРТТА  на  единият  индивид,  или  ....  или  раждането  на  взаимоотношението  ГОСПОДАР  -   РОБ.    Роб  става   победеният,  господар   става  победителят.  Обикновено  се  мисли,  че  с  превръщането  му  в  роб  индивидът  губи  свободата  на  волята  си,  превръща  се  в   природна  вещ  за  неговия  господар,  но  НЕ  получава  нищо.  В   действителност   обаче  съвсем  не  е  така – ПОБЕДЕНИЯТ  в   непримиримата  битка  на  живот  и  смърт  ИНДИВИД   заедно  със  загубата  на  битката  губи  ЖИВОТА  си.  ЖИВОТЪТ  му  ПРИНАДЛЕЖИ  на  ВОЛЯТА  на  ПОБЕДИТЕЛЯ     и  той  е  в   силата  си  било  да  го  отнеме,  било  да  го  съхрани  срещу  някаква  изгода  за  себе  си.

                       ПОБЕДЕНИЯТ   ИНДИВИД    вече   НЕ  притежава  СВОБОДНА  ВОЛЯ,  а   СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  е  фундаментална  СЪЩНОСТ  на  човека.   Следователно,  ПОБЕДЕНИЯТ  индивид  е  станал  ЖИВА  природна  ВЕЩ.   Ако  ПОБЕДИТЕЛЯТ  реши,  че  за  него  е  по-изгодно  да  превърне   живата  природна  вещ  в  МОЯ/НЕГОВА   вещ,   в  МОЯ  собственост,  отколокото  да  я  УНИЩОЖИ,   той  не  отнема  живота  на  победеният,  а  предпочита  да  го  направи  РОБ.  

                      Само  че  тук   е  необходимо   ОЩЕ  нещо  -  НЕ  става  за  роб,  НЕ  бива  превръщан  в  роб  този  победен  индивид,   който  НЕ  ПРИЗНАВА,  че  победителят  е  победител,  а  победеният  е  победен.   Следователно,  за  да  се  превърне  някой  индивид  в  РОБ,  той   трябва  да  направи  това  превръщане  по  собствена  воля.  Докато  НЕ  самоподчини  своята  свободна  воля  на  чужда  воля,   докато  НЕ  произнесе  думата/знакът  за  ДОБРОВОЛНОТО  ПРИЗНАВАНЕ,   той  може  да  бъде  окован,  но  ще  продължава  да  бъде  СУБЕКТ  на  СВОБОДНА  ВОЛЯ   и   ще  подлежи  на  лишаване  от  живот.   Когато   ПРИЗНАВА  себе  си  за  ПОБЕДЕН,   а  противникът  му  за  ПОБЕДИТЕЛ,  с  това  ПРИЗНАВАНЕ  той  ОТКУПУВА  своя  живот  и  продължава  да  живее,  но  вече  като  лишен  от  СВОБОДНА  ВОЛЯ  РОБ.

                      ВТОРИЯТ   НАЧИН  е  открит  от  ЕВРЕЙСКИЯТ  народ.

                      Във   и   чрез   Вехтият  библейски  завет  ДУХЪТ  на  еврейския  народ  се  въздига,  САМОорганизира  се  на  по-високо  равнище   при  решаването  на  СВЕТОВНОИСТОРИЧЕСКИЯТ   ПРОБЛЕМ  за   човешки  изход  от  НЕПРИМИРИМАТА  битка  на  живот   и   смърт  между  СВОБОДНИТЕ  ИНДИВИДУАЛНИ  ВОЛИ  на  отделните   хора.  Древните  евреи    дълбоко  са  прозряли,  че  дотогава,  докогато  отделните  ИНДИВИДИ  са   вътре  в    стихията  на  собствените  си,   неограничени   от  нищо  СВОБОДНИ  ВОЛИ,  тези   ИНДИВИДИ  или   ще  се   изтребват  взаимно,  или  ще  се  превръщат   едни  в  ГОСПОДАРИ,    а  други  в  РОБИ.   

                      НИКОЙ  отделен   субект  на  индивидуална  СВОБОДНА  воля  НЯМА  доброволно  да  ПОДЧИНИ   волята   си  на  чужда  за  него ЧОВЕШКА  воля,  освен  ако  не  бъде  победен  в  смъртоносна  битка   и   чрез   ПРИЗНАВАНЕТО  на  победата  да   откупи  живота  си,  станал   вече  собственост  на  победителя.  А   евреите  са  били   индивиди  със  силна  индивидуалност   и  силна  свободна  воля.  

                     Тогава?

                     Самоизтребване  до  крак  или  разделяне  на  хората  на  ГОСПОДАРИ  и  РОБИ?

                      ДУХЪТ   НА   еврейския  народ   изнамира  трето,  истински  ЧОВЕШКО  решение  на,  повтаряме,  напълно  реалният  световноисторически  проблем.  Добре,  разсъдили евреите,  НИКОЙ  отделен  ИНДИВИД  няма  доброволно  да  подчини  своята  СВОБОДНА  ВОЛЯ  на  чуждата  за  него  СВОБОДНА  ВОЛЯ  на  друг   отделен  индивид.   НИКОЙ   отделен  ИНДИВИД  няма   доброволно  да   признае  ВОДАЧЕСТВОТО,  ВЛАСТТА  на  друг   индивид  върху  себе  си.  

                       Безусловно   ясно  е,  че   отделните  ИНДИВИДИ  не   се  подчиняват  и  няма  да  се  подчинят  на  който  и  да  било  отделен  индивид,  а  без   такова  подчиняване  е  невъзможна  САМОорганизацията  на  ЧОВЕКЪТ-РОД,  на  племето,  на  народа  изобщо.  Какво  да  се  направи,  щом  не  искаме  нито  да  се  самоизтребваме,  нито  да  да  се  разделим  на  ГОСПОДАРИ  и  РОБИ?

                      ТОВА   е   съдбовният  СВЕТОВНОИСТОРИЧЕСКИ  проблем,  пред  решаването  на  който    се   САМОизправил  еврейският  народ.  И  открил,  изнамерил  ГЕНИАЛНО  решение,   станало   съдържание  на      Вехтият  еврейски  завет.

                        ГЕНИАЛНОТО  решение,   което   изнамерил  ДУХЪТ  на   еврейския  народ,  било  ОТКРИТИЕТО  на  ОПОСРЕДОВАНАТА  форма  на  ВЛАСТТА,  на   ВЛАСТВУВАНЕТО.   Щом   ВСЕКИ  отделен  ИНДИВИД  непреклонно  се   ръководи    единствено   от   СОБСТВЕНАТА  си  СВОБОДНА  ВОЛЯ,  щом   той   ДОБРОВОЛНО  никога  няма  да  се   подчини  на  ЧУЖДА  за  него  СВОБОДНА   ИНДИВИДУАЛНА  ВОЛЯ,   то   за   САМОорганизирането   на  НАРОДА  е   необходимо    НИКОЙ   ИНДИВИД   да   НЕ  властвува  и  да  НЕ   може  да  властвува  в  качеството  си  на  ОТДЕЛЕН   ИНДИВИД   и   отделен   субект  на  ИНДИВИДУАЛНА  СВОБОДНА  ВОЛЯ.                                  

                        СЛЕДОВАТЕЛНО,  необходимо   е   ВЛАСТВУВАНЕТО   на   който  и  да  било   отделен  ИНДИВИД   да  бъде  ПРЕДСТАВЯНО  като  ВЛАСТВУВАНЕ  от   ИМЕТО  на  някакъв  безусловен,  АБСОЛЮТЕН  АВТОРИТЕТ,    НА   който   са   еднакво   ПОДЧИНЕНИ   всяка   без   изключение  СВОБОДНА   ИНДИВИДУАЛНА  ВОЛЯ.    За такъв    абсолютен   авторитет   ДУХЪТ  на  еврейския  народ   СЪТВОРЯВА     БОГ   ЙЕХОВА.

                        Намираме   за   целесъобразно   ясно  да  кажем  и  да  подчертаем  -  СЪТВОРЯВАНЕТО  на   ИДЕЯТА  за  БОГ  ЙЕХОВА   не  е   резултат  от  вглеждането  на  евреите  към  небето;   сътворяването  на  тази  ВЕЛИКА  ИДЕЯ  е  ЦЕЛЕНАСОЧЕНО  МИСЛОВНО  дело  на  ДУХЪТ  на  еврейския  народ   за  спасяването  му  от  зловещата  ДИЛЕМА  между   индивидуалното   самоизтребление  и  делението  на  народа  на  роби  и  господари.     

                         ИДЕЯТА  за   създаване  и   упражняване  на  ОПОСРЕДОВАНА  ВЛАСТ,  тоест  на  ВЛАСТ,  която  в  никакъв   случай   НЕ   произтича  от  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  на  който  и  да  било  ОТДЕЛЕН  ИНДИВИД,  а  произтича  и  се  упражнява  ОТ    ИМЕТО  на  БОГА  /краля,  народа,  законът/  е   ИДЕЯ,  която  може  да  се  роди  единствено  в  парадигмата  на  ТЕЛЕОЛОГИЧНОТО   МИСЛЕНЕ.

                          ИДЕЯТА  за  БОГ   ЙЕХОВА  обаче  би  си  останала   само  ИДЕЯ,  ако  в  нея  и  чрез   нея  БОГ  ЙЕХОВА  не  беше  сътворен  ТАКЪВ,  какъвто  иманентно,  дълбинно  в  себе  си  се  стреми  да  стане  самият  ЧОВЕК.  БОГ   е   ТВОРЕЦ,   ВСЕзнаещ,   ВСЕможещ,  ВСЕмогъщ  ТВОРЕЦ.   Но   БОГ    е   преди  всичко  САМОДЪРЖЕЦ  на  АБСОЛЮТНА  ВЛАСТ,   ГОСПОДАР  на  всичко  сътворено  от  НЕГО.   Спрямо   Бог   всички  човеци  са  равни,  нему  всички  свободни  индивуални  воли  са  еднакво  и  абсолютно  подчинени.  Затова,   сътворявайки  човека,  Бог   казва:

                          „ 26. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да ГОСПОДАРУВА над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.

 27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.

28. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и ГОСПОДАРУВАЙТЕ над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякак всякакви животни, които пълзят по земята.“

“   

                   Значи   така -  Бог   сътворява  човекът  по  СВОЙ   ОБРАЗ  и  ПОДОБИЕ,  но  в  текста  на  Библията  конкретно  е   казано,  че   това  подобие  всъщност  се  изразява  посредством   полученото  от  Бога   право  на  човека  да  ГОСПОДАРУВА  над   земята   и   всичко  живо  върху  нея.   А   именно   и  тъкмо  в  това  право  на  ГОСПОДАРУВАНЕ  се  изразява  НАЛИЧНОТО  БИТИЕ  на  ИНДИВИДУАЛНАТА  СВОБОДНА  ВОЛЯ,  тоест,  тук  Бог   Йехова  и  Хегел  говорят  на  един  и  същи   език  с  едни  и  същи  думи.

                   Значителна  част  от  текста  на  книгите  в  Стария  библейски  завет  е  написана  с  цел  да  бъде  осъществена  ЛЕГИТИМИЗАЦИЯ  на  Бога  в  съзнанието  и  мисленето на  еврейския  народ.  Прекалено  наивно  би  било  да  предположим,  че  Библията  е  могла  да  бъде  написана,  като,  да  речем,  направо  от  текста  за  Сътворението  се  премине  към  ЗАВЕТЪТ,  който  Бог  сключва  с  АВРААМ,   който  е    потомък  на  НОЕВИЯ  син  СИТ  и  родоначалник  на  еврейското  коляно. 

Глава 22.

1. Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!

2. Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.

3. Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.

10. Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.

11. Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!

12. Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.“

 Абсолюютно  необходимо  за   творците  на  Библията е  да  създадат   историческа   легитимизация  на  Бога  и  да  разкажат  за  неговото  всемогъщество,  за   страшният  му  гняв  и  за  потопа,  от  който  Бог   спасява  само  НОЙ,  неговите  синове  и  по  една  двойка  от  всички  животни,  за  повторния  човешки  разврат,  предизвикал  Бога  да   унищожи  Содом  и  Гомор...

                     Всичко  това   е  било  необходимо,  за  да  се  утвърди  ИДЕЯТА  за  БОГ  ЙЕХОВА  като  действителен   Бог   и,  след  като  този  ВСЕмогъщ  Бог  сам   избере  еврейският  народ  като  свой  народ  и  го  направи  ЕДИНСТВЕНО  ИЗБРАН  НАРОД,  вече  става  практически  възможно  ЧРЕЗ  ВОЛЯТА  и  СЛОВОТО  на   БОГ   ЙЕХОВА    мъдрият  ДУХ  на  еврейският  народ  да  сътвори  цялото  по-нататъшно  съдържание  на  Вехтия  завет,  което  си  е  цяла  енциклопедия  на  еврейския  живот,  на  неговите  издиктувани  от  Бога  закони,  ритуали,  битова  и  административна  САМОорганизация   и  какво  ли  не..

                              Старозаветният   библейски  завет  е   единствената  свещена  книга  и   единственият   изобщо  писмен  документ  в  света,  от  който  можем  да  разберем  какъв  е  действителният  историко-логически  генезис  на  САМОорганизацията  на еврейският народ,  на   изграждането  на властови  административни  и   военни   структури,  на  раждането  на  семейството.

                       Не   заслужават  абсолютно  никакво  внимание  невнятните  историографски   критики,  че  Библията  не  била  историческа  книга,   не  била  исторически  документ,  не   можело  да  се  използува  като  безценен  източник  на  автентично  знание  за  древния  еврейски  народ.  Що  за  примитивна  глупост  е  там,  където  черно  на  бяло  е  написано  КАК  се  структурира  обществото,  какви  закони  са  били  утвърждавани,   какви  забрани  е  трябвало  да  влязат  в  сила,  за  да  започне  изграждането  на  семейството,  някой  да  подминава  всичко  това  под  идиотския  претекст,  че  това  били  Божий  заповеди,  а  той,  умникът-историограф,  не  се  занимавал  с  божийте  работи... 

                         Още  когато  избира  Моисей  за  свой  пророк,   с   начинът  на  своя  избор,   Бог  Йехова  категорично  показва,  че  времето  на  СВОБОДНАТА  ИНДИВИДУАЛНА  ВОЛЯ    безвъзратно  е  отминало,  че  няма  никакво  значение  кой  конкретен  индивид  ще  стане  пророк  и  водач,  защото  той  НЯМА  нито  да  властвува,  нито  да  говори  от  свое  име,  а  от  името  на  Бог   Йехова.

                          

 

 

3:1 А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив.

3:2 И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и Моисей погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.

3:3 И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря.

3:4 А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме.

3:5 И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

3:6 Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.

3:7 И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.

3:8 И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.“

                       Така   започва  пророческият   живот  и  дейност  на  Моисей.    Неговото  водачество  при  напускането  на Египет от евреите в  Библията  обаче  все   още  се  представя   в  СТИЛА  на  потопа  и  Ноевия  ковчег;  този  текст  смислово  принадлежи  към   периода  на  легитимизация  на  Бог  Йехова  вече  само като  БОГ  на  ИЗБРАНИЯТ  от  него  еврейски  народ.  

 

                             Но  когато  еврейският  народ  е  спасен  от  Бога  в  премеждията  и  чудесата  след  извеждането  му  от  Египет,  тогава  вече  Бог  Йехова  започва  да  говори  и  да  нарежда  заповеди,  които  сякаш  буквално  излизат  от  устата  на  самите  евреи.  Оттук  нататък   сътвореният  от  духът  на  евреите  Бог  Йехова  започва  да  служи  на  самите  евреи,  които  ЧРЕЗ  него  утвърждават  в  живота  собствените  се  разбирания  и  схващания.

                            „19:17 Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.

19:18 А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.

 

ПЪРВИТЕ  

БОЖИЙ

ЗАПОВЕДИ

ГЛАВА   20

 

 

20:1 Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:

20:2 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

20:3 Да нямаш други богове освен Мене.

20:4 Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

20:5 да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

20:6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

20:7 Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

20:8 Помни съботния ден, за да го освещаваш.

20:9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;

20:10 а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;

20:11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

20:12 Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.

20:13 Не убивай.

20:14 Не прелюбодействувай.

20:15 Не кради.

20:16 Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.

20:17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.“

                     Това   е  текстът  на  Моисеевото  Първозаконие,   който  бива  изговорен  публично,  пред  всички  евреи.  След  това  обаче  само  пред  Моисей  Бог   Йехова  започва  да  изрежда   едно   подробно  законодателство,   което   изреждане  директно  прилича  на  законови  текстове,  прочетени   от  парламентарен  спикер. 

 



Гласувай:
5



1. elizabethborislavova - голяма част от днешните вярващи все още са в дохристиянското време
21.09.2020 17:53
Католици, адвентисти, плътски евреи и доста други са с вярванията си в сякновото време.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258028
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол