Прочетен: 851 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2019 14:36
МЕТОДЪТ и ЕЗИКЪТ на Георг Фридрих ХЕГЕЛ
Георг Фридрих Вилхелм Хегел е най-гениалният световен философ, сътворил диалектикологическия метод, изградил с този метод завършена философска система, която изразил на негов собствен, Хегелов философски език. Този Хегелов език вече две столетия остава почти напълно НЕразбираем като някаква „тъмна хегелианщина“. Каква е същността на този неразбираем Хегелов език?
Езикът на Хегел е, разбира се, германският естествен език. В този негов език практически няма нито една нова дума, която да се употребява единствено и само от Хегел. Тогава откъде идва неговата пълна НЕразбираемост за всеки, който не го е изучил и УСВОИЛ професионално, само че в истинския смисъл на думата ПРОФЕСИОНАЛНО?
НЕРАЗБИРАЕМОСТТА на Хегеловия философски език идва от гениалната ОРИГИНАЛНОСТ на неговото мислене. И за да изрази адекватно собственото си ОРИГИНАЛНО мислене, Хегел използува думи, които са достатъчно известни, само че той влага в тях коренно различен смисъл и съдържание. По тази причина всеки читател, отворил за първи път Хегелова книга, уж чете все познати му думи, а нищо не разбира от начина, по който са подредени и свързани тези думи.
Четеш примерно най-философската книга на Хегел - заглавието е ЛОГИКА -, а вътре основни понятия са ИДЕЯ, ИНОБИТИЕ, НАЛИЧНО БИТИЕ, КОЛИЧЕСТВО, КАЧЕСТВО, МЯРА, СЪЩНОСТ, СИЛА, МЕХАНИЗЪМ, ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ, ТЕЛЕОЛОГИЯ, ЖИВОТ, ПОНЯТИЕ..., и нито една от тези думи не притежава смисъла и не изразява съдържанието, което читателят е формирал в собственото си съзнание относно това, което се нарича ЛОГИКА...
Не съществува друг начин - за да бъде разбран най-гениалният световен философ, най-напред трябва да бъде разбран неговият философски език. А това разбиране става с дългогодишно постоянно усвояване и като за начало - даже със собственоръчно съставян речник за смисъла и значението на думите... Езикът на Хегел е като бронирана врата пред входа на неговата философска система и на неговия системно-диалектически метод. Но веднъж усвоен и разбран, Хегеловият език е несравнимо мощно средство за интерпретация на цялото човешко и главно научно знание, защото в него и чрез него е изразен ВСЕОБЩИЯТ метод на САМОразвитието както в природата, така и в обществото, така и в мисленето... Цели две столетия Хегеловата философия, създадена в центъра на Европа, остава като безценно съкровище за ума, което продължава да бъде непокътнато.
ЗАЩО вече цели двеста години Хегел не беше разбран и неговият метод на мислене не беше използван от гениалните световни учени? Затова, защото няма откъде да бъде изучен и усвоен, за да бъде разбран. Оригиналните философски произведения на Хегел са абсолютно недостъпни за големите частни учени поради обстоятелството, че изследователското изучаване на Хегел отнема минимум десетина години. Съдържанието на Хегеловата философия е като съдържанието на висшата математика в нейната световно развита форма - няма никакъв начин да не се изучава последователно и систематично, професионално в точния смисъл на думата.
А какво тогава правеха през изминалите двеста години професионалните философи? В това отношение - колкото и невероятно да прозвучи - изключително негативна роля за изучаването и разбирането на Хегеловата философска система и философски метод изигра Карл Маркс. Когато през 1831 година Хегел умира, Карл Маркс е още ученик, но само след пет години става студент, сприятелява се с бившите асистенти на Хегел и се обявява за младохегелианец. Изучавал недостатъчно и несистемно Хегеловата философия в оригинал. Някои неща от нея той е схванал, но схванатите неща съвсем не са най-важните. Карл Маркс не е дори прелиствал гениалното Хегелово произведение „ФИЛОСОФИЯ на ПРАВОТО“. Ако беше го направил - само да прелисти книгата внимателно - той никога нямаше да напише „КАПИТАЛЪТ“ в този му вид. ЗАЩО ЛИ? Ами по съвсем простата ДОКУМЕНТАЛНО-ТЕКСТУАЛНА причина, че в своето произведение „ФИЛОСОФИЯ на ПРАВОТО“ Хегел по гениален начин анализира и обяснява както ПРОИЗХОДЪТ и фундаменталната ПЪРВИЧНОСТ на ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ, така и това, което в политическата икономия се нарича „РАЗМЕННА СТОЙНОСТ“, „ЦЕННОСТ“ на СТОКАТА. Като се обявил публично най-напред за младохегелианец, а в зрялата си възраст и за единственият хегелиански диалектик, Маркс се превърнал в идеологическото лице на тъмната, непонятна хегелианщина. В резултат на това всички теоретически и идеологически противници на Карл Маркс били отблъснати от всякакъв оригинален интерес към Хегеловата философия. Нещо повече - Хегеловата философия започнала да се асоциира с някаква тъмна и зловеща духовна пещера, в която цари непрогледен философски мрак, от който мрак на светло изпълзяло чудовището на пролетарската революция, персонализирано в самият Карл Маркс.
Прочути световни философи критикували Хегел дори по-ожесточено, отколкото критикували Маркс. Те не разбирали, не четели и не познавали Хегел, но самият „факт“, че Хегел уж бил източникът на марксизма, оправдавал всяка заинтересована критика.
Читателят на Хегел се САМОподвежда още с влизането в стройната сграда на Хегеловия теоретически дворец. На него, читателят, му се струва, че всички думи, с които Хегел строи своята философска система, са му добре и даже отлично познати. И затова изведнъж, сякаш е поднала тухла върху мислещата му глава, той се стъписва пред начина, по който Хегел се изразява. Подобна тухла е паднала и върху мислещата глава на сър Карл Попър, лордът на съвременната позитивистична западна философия. И ударен от тухлата, в пристъп на дързостна арогантност, сър Попър обявява Хегел направо за измамник, който „едва ли би станал най-влиятелната фигура в немската философия, ако не чувствуваше зад гърба си силата и подкрепата на пруската държава.“
За Карл Попър Хегел НЕ е дори талантлив, а НЕСМИЛАЕМ като писател, без капка талант, посветил се, представете си, на една единствена кауза: „борбата против отвореното общество и вярното служене на своя работодател Фридрих Вилхелм Трети Пруски“. Привличайки като съюзник Артър Шопенхауер, съвременният философски лорд не се притеснява да използува и неговите думи, характеризиращи Хегел /чрез цитат от Шекспир/ като човек с „език на луд и липса на мозък“. Не някой друг, а именно „Хегел ... беше плиткоумен, скучен, досаден, неграмотен шарлатанин, който достигна до върха на безочливостта в драскачеството и съчиняването на най-налудничави мистични безсмислици.“ /Философия на властта. стр. 19/ Както се вижда, езикът на Хегел продължава да бъде непреодолима, вбесяваща противниците му преграда пред разбирането на неговото мислене, а неразбиращите блъскат яростно преградата и твърдят, че зад нея е скрито едва ли не философско чудовище. И така - несмилаем писател и словесен шарлатанин ли е гениалният Хегел, или просто мислителите след него все още не успяват да го разберат, защото трябва да се издигнат на неговото интелектуално равнище? И - по-човешки вбесени от тази непоклатима и непробиваема за тях духовна скала - обругават Хегел, за да утвърдят собствената си претенция за гениалност?
Хегел НЕ е нито материалист, нито идеалист. Това хилядолетно деление на философите и на философските им възгледи се основава върху една предпоставка, която беше решително преодоляна от Хегел. С преодоляването на предпоставаката той стана еднакво неясен и затова неприемлив както за материалистите, така и за идеалистите. Затова, защото, образно казано, изтегли изпод мислещите им глави подпората, върху която те се крепяха.
Хегел отлично е познавал както световната философия и световната история /написал е отделен том по „Философия на историята“/, така и цялата му съвременна наука. Написал е отделни произведения със заглавия „Философия на природата“, „Философия на духа“, „Феноменология на духа“, „Философия на правото“, „Философия на религията“ в два тома, „Естетика“, „Науката Логика“ в два тома. Той по никакъв коректен начин не може да бъде квалифициран като някакъв обективен или субективен идеалист, нито като диалектически материалист.
Каква е тази сякаш неподлежаща на дешифриране и декодиране тайна, наричана Хегелово МИСЛЕНЕ и Хегелов философски ЕЗИК?
Тази ТАЙНА е всъщност мисловната и затова езикова ГЕНИАЛНОСТ и ОРИГИНАЛНОСТ на Хегел. Хегел просто е ИЗПРЕВАРИЛ своето историческо време, изпреварил е философията и науката с близо две столетия.Ракът е гъбичка - Д - р Т. Симончини
шашки на открито при -40’С!