Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2019 17:19 - ГЕОРГ ФРИДРИХ ВИЛХЕЛМ ХЕГЕЛ ВЪЗКРЪСНА И ЗАГРОБИ КАРЛ ХАЙНРИХ МАРКС
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3251 Коментари: 1 Гласове:
-6

Последна промяна: 26.06.2019 17:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ЛОГИКА ХЕГЕЛ

          „СЪЩНОСТТА е  ИСТИНАТА  на  БИТИЕТО. Битието  е  НЕПОСРЕДСТВЕНО.  Тъй  като  знанието  иска  да  познае  ИСТИННОТО,  да  познае   какво  е  битието в  себе  си  и  за  себе  си,  то  не  се  ограничава  с  непосредственото  и  неговите  определения,  а  прониква  през  него,  изхождайки  от  предположението, че  зад  битието  има  още  нещо  друго  и  че  този  заден  план съставлява  истината  на битието...

                             Но  този  процес  е  движение  на  самото  битие.  В  самото  битие се  оказва, че  то - по  силата  на  своята  природа -, се  задълбочава  навътре и  чрез  това навлизане  в  себе  си  става   СЪЩНОСТ.“

                               Моя  преинтерпретация

  Не  бих  казал,  че  знанието  изхожда  от ПРЕДПОЛОЖЕНИЕТО,  че  зад  битието  има  нещо  друго,  а  бих  казал,  че  БИТИЕТО  на  нещата  такива,  каквито  са  те  като  НЕПОСРЕДСТВЕНИ  в  природата,  НЕ  удовлетворява  реалните  потребности  на  човека   и   той  е   обективно  принуден  да  търси,  да  преследва  и  да  наднича  зад  това  битие,  дори  да  им  ДАДЕ  друго  битие.

                                    ++++++++++

                            „Видимостта – това  е  самата  същност  в  определеността  на битие. Това,  благодарение  на  което същността  има  някаква  видимост, се  състои  в  това, че  същността  е  определена  вътре в  себе  си и  вследствие  на  това се  отличава от  своето  абсолютно  единство.  Но  тази  определеност е  така  също  всецяло  снета  в  самата  себе  си.  Та  нали  същността  е  това,  което  е  самостоятелно,  тоест  това,  което  опосредствува себе си  със  себе  си  чрез  своето  отрицание,  което  е  тя  самата;  следователно,  същността  е  тъждествено  единство между  абсолютната  отрицателност  и  непосредствеността.“ /358/...../между  отрицателността на  битието   и непосредственото  битие,  между   полезността  и ценността  на  стоката,  между  тялото  и  масата../

                                                  +++++

          „Ставането в  същността,  нейното  рефлектиращо движение е  движение  от  нищо  към  нищо и  затова е  движение  обратно  към  самата  себе  си...  Тази  чиста  абсолютна  рефлексия, която  е  движение  от  нищо  към  нищо,  сама  определя себе  си  по-нататък  така: 

         На  първо място  тя  е  ПОЛАГАЩА  рефлексия;

        Тя,  второ,  започва  с  ПРЕДПОЛОЖЕНОТО  непосредствено и е,  по  такъв  начин,  ВЪНШНА рефлексия;

              На  трето  място  тя, обаче,  снема  това предположение  и, бидейки същевременно в  това  снемане ПРЕДПОЛАГАЩА,  тя  е ОПРЕДЕЛЯЩА рефлексия.“  /361/

                                 ++++++++++++

 

          „СЪЩНОСТТА  пише   Хегел -  се  намира   между  БИТИЕТО  и  ПОНЯТИЕТО  и   съставлява  тяхната  СРЕДИНА -  ПРЕХОДЪТ  от    БИТИЕТО   към  ПОНЯТИЕТО.

             Същността  е  в-себе  си  И  за-себе  си-битие,  но  е  такава  в   определението  в-себе си-битие,  защото  нейното  всеобщо  определение  произхожда  от  битието,  за  да  бъде  тя  първото   отрицание  на  битието.

             Нейното  движение  се  състои  в  това,  че  тя  в  самата  себе  си  полага  отрицанието   или   определението,  съобщава  си  по  този   начин  налично  битие   и   като  безкрайно  за-себе  си-битие   става  това,  което е  тя   в  себе  си.       

               Така   тя  съобщава  на  себе  си   своето   налично  битие,  равно  на  нейното  в-себе  си-битие  и  става  понятие.  И   тъй  като  понятието -  това  е  абсолютното,  каквото  абсолютно  то  е  в  своето  налично  битие,  иначе  казано,  каквото  е  то  в  себе  си  и  за  себе  си.

              Но   това  налично  битие, което  същността  съобщава  на  себе  си,  още  не  е  наличното  битие,  каквото  е  то  в  себе  си  и  за  себе  си ,  а  е  налично  битие,  както  го  съобщава  на  себе  си  същността,  иначе  казано,   както  го  полагат  и  затова  то  е  различно  от  наличното  битие  на  понятието.“  „РЕФЛЕКСИЯТА  -  това  е  чистото  ОПОСРЕДСТВУВАНЕ  изобщо;   ОСНОВАНИЕТО  -  това  е  реалното  ОПОСРЕДСТВУВАНЕ  на  СЪЩНОСТТА  със  себе  си...

                     Чистото  опосредствуване  -  това  е  чисто  съотношение   без  съотнасящи   се  /определения/... ОСНОВАНИЕТО  пък  -  това  е  РЕАЛНОТО  опосредствуване,  понеже  съдържа  Рефлексията  като  СНЕТА  рефлексия;  то   е  същност,   възвръщаща  се  в   себе  си  през  своето  НЕбитие  и                        Пояснение         Чистото   съотношение  -  това е СТРУКТУРАТА  на  една  СИСТЕМА,  която  структура  притежава  самостоятелност  спрямо  елементите  на  системата  и  може  да  бъде  ВЪЗПРОИЗВЕДЕНА  – да  си   даде  собствено  НАЛИЧНО  битие чрез  ДРУГИ  елементи  в  ДРУГА  система.          Същността  се  изразява  чрез  ДВОЙНА  рефлексия. Първата  рефлексия  е чисто  отрицателна,  абстрактна,  при  нея  непосредственото  налично  битие  на  елементите просто  става безразлично като вещественост,  но  при  тази  чисто  отрицателна  рефлексия същността  няма собствено  налично  битие,  различно  от  елементите.           На  този  етап  структурата е абстрактна и затова безжизнена,  поради  което  тя  си  дава  смисъл чрез  втора  рефлексия,  чрез  второ  отрицание,  при  което си  полага  и  собствено  налично битие в  и  чрез  ФУНКЦИОНИРАНЕТО на елементите  на  системата  и на  цялата  система.         ФУНКЦИОНИРАЩАТА  СИСТЕМА  е завършекът на движението  от  битието  към  същността  и  от  същността  към  понятието,  от  непосредстввеното  битие  на пасивните  елементи през образуването  на  СТРУКТУРА към САМОдвижението  на  СИСТЕМАТА  като  нейно  ФУНКЦИОНИРАНЕ. ЕЛЕМЕНТИ – ПОДРЕЖДАНЕ,  РЕД – ФУНКЦИЯ         Значи: 1.    НЕПОСРЕДСТВЕНО  съществуват  някакви  елементи,  които  всъщност ОЩЕ  НЕ  са  елементи,а  са просто  НЕЩА,   но  могат,  способни  са  да  станат  елементи. 2.    Процес  на  подреждане на  тези „елементи“  като първа   отрицателна  рефлексия върху  тяхната  вещественост;  важно  става  кой  елемент  на  кое  място  се  намира,  а  иначе  той  си  остава  непокътнат. Всяко  подреждане,  всеки РЕД  обаче се  създава и съществува върху основата  на  някакъв принцип, на  някаква  цел. Фундаменталният  принцип /цел/  е САМОзапазването на системата...   Подреждането  е все  още  безжизнено  и  би  било  дори безсмислено,  ако то  не беше  необходимо условие  за  втората  рефлексия,  за  второто  отрицание.  Резултатът  от  второто  отрицание става  възвръщането  към  елементите,  но  вече  като ФУНКЦИОНИРАЩИ  елементи,  като  елементи  на  САМОдвижеща  се  система. 3.    Получило  се  е,  значи,  единство,   тъждество  на  битието   и  същността,  което  значи  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.                      + АНАЛОГИЯ КОНКРЕТИКА 1.    ТЯЛОТО  като  НЕПОСРЕДСТВЕНО  НАЛИЧНО  БИТИЕ,  като  КАЧЕСТВЕНО  определена ЕДИНИЧНОСТ, различна  от  всички  други  единичности. 2.    МАСАТА / структурата,  свободната  воля/ е ПЪРВО, ОТРИЦАТЕЛНО  ОТРИЦАНИЕ  на  КАЧЕСТВЕНО определената  ЕДИНИЧНОСТ, безкрайно САМОразличаване на  ТЯЛОТО от неговата КАЧЕСТВЕНА  определеност и КОНКРЕТНА  ЕДИНИЧНОСТ. МАСАТА като безкрайно чисто  отрицание НЕ притежава СВОЕ налично битие; затова   като чиста  ПЪРВА  рефлексия тя ИМА чуждо, ПОЛОЖЕНО  битие в единичното ТЯЛО.  Следва ВТОРО  отрицание, тоест САМОотблъскване  на  МАСАТА  от ПОЛОЖЕНОТО  в  ТЯЛОТО нейно  БИТИЕ, ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ на  ТЯЛОТО   като МАСА  с  всички  останали ТЕЛА и МАСАТА /същността/ си  дава  СОБСТВЕНО  НАЛИЧНО БИТИЕ  като  СИЛАТА на  ТЕЖЕСТТА на ТЯЛОТО.               +     По  същия ЛОГИЧЕСКИ /принципен/ начин СВОБОДНАТА  воля  на  ЧОВЕКА, наложена  върху СТОКАТА,  си  дава  СОБСТВЕНО налично  битие едва  чрез  и  в ПРИЗНАВАНЕТО на моята СВОБОДНА  воля от  СВОБОДНАТА  воля  на  ДРУГИТЕ хора. Актът  на  това ПРИЗНАВАНЕ ме легитимира  като СОБСТВЕНИК на ВЕЩТА-СТОКА. 3.    СИЛАТА на ТЕЖЕСТТА като ПОЛОЖЕНО от    МАСАТА на ТЯЛОТО нейно СОБСТВЕНО налично  битие ОТЪЖДЕСТВЯВА ЕДИНИЧНОТО  ТЯЛО  с  всички ДРУГИ тела и  се  превръща  в  ОСНОВАНИЕ на ВСЕОБЩОТО  взаимодействие  между  ТЕЛАТА  като СУБЕКТИ на  СИЛА /собственици/. 4.    ЕТО  КАК  се  ВРЪЩАМ  към МОЕТО ДЕФИНИРАНЕ  на КАЧЕСТВЕНАТА  и  КОЛИЧЕСТВЕНАТА  ОПРЕДЕЛЕНОСТ на  НЕЩАТА,  което постигнах  преди  повече  от  20  години,  но  не  успявах  да  експлицирам  съдържащата  се  в  него логическа  и  методологическа   евристичност.             И  ВСЕ  ПАК...        Човекът  налага  своята  СВОБОДНА воля върху  вещта и  вещта  става външно  налично  битие  на  СВОБОДНАТА воля.  Налагането на СВОБОДНАТА воля е чиста рефлексия,отрицателно  отрицание на конкретната потребителска  полезност на вещта.        Отричайки  конкретната полезност  на вещта, тази  конкретна полезност става  полезност  ИЗОБЩО, ЦЕННОСТ.        Но  моята  наложена  свободна  воля  върху  вещта трябва  да  бъде  ПРИЗНАТА. Едва  ПРИЗНАВАНЕТО на моята  наложена  свободна  воля  върху  вещта  от  другите  хора е  собствено  налично  битие  на  СОБСТВЕНОСТТА.               Волята СПРЯМО  вещта е мощ,  сила, безкрайност в  смисъл, че вещта  може  да  бъде  и  потребена,  разбира  се, но може  и  всичко да  се  прави  с  нея...               Моята  собственост върху  стоката я  прави ПОЛОЖИТЕЛНО определено ОПОСРЕДОВАНО налично битие на  свободната ми  воля,  но заедно  с  това е ГРАНИЦА пред налагането на друга  свободна  воля  върху  нея. Моята собственост прави стоката подвластна  за  всякаква употреба  от  мен и е  отрицателно  отрицание на всички  други  свободни  воли.                  И  ПАК.. Структурятя на системата е отрицателно  отрицание на найното  битие. Но  тя  отрича собствената си  отрицателност  и  липсата на налично  битие като  си дава  свое налично  битие във функционирането. Функционирането  е тъждество на елементи   и структура,  на  битие  и  същност и става  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ  на системата.                   И   ПАК.. Собствеността  върху вещта-стока е безкрайно отрицателно ОТРИЦАНИЕ на нейната  ограничена ПОЛЕЗНОСТ и тя вече  може да  бъде  използувана  по  ВСЯКАКВИ начини,  а  не  просто  да  се  потреби. Трябва да  се  намери ПО-СЪЩЕСТВЕН начин за  нейната  употреба  от непосредственото  потребяване,  да  и  се прираде  друго  определение, различно  от  нейното непосредствено  битие. Това  друго определение  е  нейната  опосредована  размяна  с  друга  стока.        По  същия  начин СТРУКТУРИРАНЕТО на  ЕЛЕМЕНТИТЕ им  придава  друго  определение; СТРУКТУРАТА  играе  аналогична  роля  на  собствеността  върху  стоката.                   ОБАЧЕ.. ОБАЧЕ  СТРУКТУРИРАНЕТО,  ПОДРЕЖДАНЕТО  на ЕЛЕМЕНТИТЕ НЕ  МОЖЕ  ДА  СТАНЕ  БЕЗ АКТИВНОСТТА  НА  НЯКАКЪВ  ПРИНЦИП, КОЙТО Е  АНАЛОГИЧЕН  НА  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ на ЧОВЕКА-СОБСТВЕНИК. ТОЗИ  ПРИНЦИП  Е  ПРИНЦИПЪТ НА  САМОЗАПАЗВАНЕТО.             ТОЗИ ПРИНЦИП е  СИЛАТА на ТЕЖЕСТТА  като ФАКТОР  на ПОДРЕЖДАНЕТО, СТРУКТУРИРАНЕТО.               СИЛАТА  на ТЕЖЕСТТА            Е  КАТО  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ                  НА ПРИРОДАТА
                        
Но  все  пак  трябва  да  е  налице ОРИГИНАЛНА  структура  в  ОРИГИНАЛНА  система,  която да  служи  за  НАЧАЛНА,  да  бъде изяснена  нейната  функция  и  после  по  аналогия  да  бъде  РАЗпознавана  другаде.  Две  ТЪЖДЕСТВЕНИ  структури могат  да  бъдат  и емпирично  констатирани  даже  преди  да  е  разбран  смисълът  на  която  и  да  било  от  двете.        Важно  е  да  потвърдя,  че мисълта  на  Хегел  за наличието  на  ЧИСТО СЪОТНОШЕНИЕ  без  съотнасящи  се  е  напълно  реална  и  вярна  мисъл.               

                                    +

          АНАЛОГИЯ   със   СТОКАТА

        Човекът  налага  своята  СВОБОДНА  ВОЛЯ  върху  вещта,  като  по  този  начин  ВЕЩТА  бива  превръщана  в  НАЛИЧНО  битие  на  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ,  тоест  бива  превръщана  в  СОБСТВЕНОСТ  на  човека.  Следователно, ВЕЩТА  от   една  страна  запазва  своето  определение  като  потребителска  ПОЛЕЗНОСТ,  но   получава  и  НОВО  определение  като  НАЛИЧНО  битие  на  свободната  воля  на  собственика.

            Какво   е   ОТНОШЕНИЕТО  на  НОВОТО  определение  на  вещта  към  нейното  първично  определение  като  потребителска  ценност?   НОВОТО  определение  се  отнася  ЧИСТО   отрицателно  към  първото,  защото  не   го  променя   или   унищожава,  а  рефлексивно се   отблъсква,  абстрахира  от  него  по  силата  на  своята  НЕограниченост,  ВСЕОБЩНОСТ;  собствеността  върху  вещта  позволява  на  собственика  пълна  свобода  на  нейната  употреба  и  потребителската  ПОЛЕЗНОСТ    е  вече   само  една  от  неограничените  възможности  за  действие  с  вещта.

Когато  човекът-собственик  иска  да  наложи  своята  воля  и върху   вещ,  която   е  вече  собственост  на  друг  човек,  тогава  една  срещу  друга  застават   ДВЕ  свободни  воли.  За   да  превърне  другата  вещ  в  соя  собственост,  всеки  от  двамата  собственици  трябва  да  уравновеси,  да  отъждестви,  да  равнопостави  своята  свободна  воля  със  свободната  воля  на  другият  собственик.

                   Следователно,  всяка  една  от  двете  свободни  воли  ОПОСРЕДОВА  процеса  на  налагането  си  върху  чуждата  вещ,  постига  се  доброволно  съгласие.   За  да  придобия  една  чужда  вещ,  аз   действувам  ОПОСРЕДОВАНО,  като   опосредоващият  елемент  е    договорно  постигнатото  съгласие  на   собственика  на  чуждата  вещ.  Именно   това  наше  съгласие  получава   израз   като  равна  цена  на   стоките  една  спрямо  друга.




Гласувай:
3



1. shtaparov - Маркс е бил преписвач разбира се- ...
19.05.2021 07:33
Маркс е бил преписвач разбира се- мързелив алкохолизиран графоман който смърдял отдалече на пор,понеже обичал да се къпе веднъж на няколко години.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258115
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол