Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2019 10:20 - ГЕОРГ ФРИДРИХ ВИЛХЕЛМ ХЕГЕЛ ВЪЗКРЪСНА И ЗАГРОБИ КАРЛ ХАЙНРИХ МАРКС
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 729 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 2.
КАК    ХЕГЕЛ   ИЗСЛЕДВА  ДВИЖЕНИЕТО  /процесът/  на  ПРИЗНАВАНЕТО?

Как    Хегел   изследва  ДВИЖЕНИЕТО  на  ПРИЗНАВАНЕТО? 

                                    „За   САМОСЪЗНАНИЕТО -  започва  той -  има   битие  едно  друго  самосъзнание;  то  Е   ИЗЛЯЗЛО  ВЪН   ОТ   СЕБЕ  СИ.  Това   излизане  има  двойно  значение;  ПЪРВО,  самосъзнанието  е  загубило  самото  себе  си,  защото  намира  себе  си  като  ДРУГА  същност;  ВТОРО,  с   това  то  е  снело  другото,  защото   също  и  не  вижда  другото  като  същност,  а  вижда  САМОТО  СЕБЕ  СИ  в   ДРУГОТО.    ПЪРВО,  самосъзнанието    трябва  да  се  стреми  да  снеме  ДРУГАТА  самостоятелна  същност,  за  да  се  увери  по  този  начин  В  СЕБЕ  СИ  като  СЪЩНОСТ;  ВТОРО,   по   този  начин  то  се  стреми  да  снеме  САМОТО  СЕБЕ  СИ,   защото   това  друго  е  самото  то.“  /стр.  168/  

                                    Това   движение  на  самосъзнаваното  в  отношението  към  едно  друго  самосъзнание,   продълбжава  Хегел,  преди  молко  беше  представено  като  ДЕЙНОСТ  на  „ЕДНОТО“;   но   самата  тази  дейност  на  „едното“  има  двойното  значение  да  бъде  както  негова  дейност,   така  и  ДЕЙНОСТ  на  ДРУГОТО;  защото  другото  е  също  така  самостоятелно,  затворено  в  себе  си  и  в  него  няма  нищо,  което  не  е  чрез  самото  него.  

                                             Ето   защо:    „Първото   няма  пред  себе  си  предмета,  както  съществува  той  преди  всичко  за  желанието,  а  има  един  биващ  за  себе  си  самостоятелен  предмет,  над  който  то  затова  НЕ  може  да  извърши  нища  за  себе  си,  ако  сам  той  не  извърши  в  самия  себе  си  това,  което  то  върши  над  него. 

                                       СЛЕДОВАТЕЛНО,  движението  е  чисто  и  просто  ДВОЙНОТО  движение  на  ДВЕТЕ  самосъзнания.    Всяко   от  тях  вижда   как   ДРУГОТО  върши  същото,  което  върши  то;   всяко  от  тях  самото  върши  онова,  което  изисква  от  другото  и  затова  върши  онова,  което  върши,  също  САМО  доколкото  другото  върши  същото;    едностранчивата  дейност  би  била  безполезна,  тъй  като  онова,  което  трябва  да  се  извърши,  може  да  се  осъществи  САМО  от  ДВЕТЕ.“   /169/                                                                                                             

                                           Какво   е  все  пак  ЧИСТОТО  понятие  за  ПРИЗНАВАНЕТО,  за  РАЗДВОЕНИЕТО  на  САМОСЪЗНАНИЕТО  в   неговото  ЕДИНСТВО?   Най-напред  ПРИЗНАВАНЕТО   трябва  да  се  разгледа  така,  както  СЕ  ПРОЯВЯВА  неговият  процес  на  протичане  за  САМОСЪЗНАНИЕТО.   

                                           А  за    самосъзнанието  ПРИЗНАВАНЕТО   ще  се  представи  първо    откъм    страната  на  НЕЕДНАКВОСТ  на  двете  самосъзнания,   откъм  липасата  на   опосредоващият   връзката  им  среден  термин и  затова   ПРИЗНАВАНЕТО  ще  се  прояви  като   отношение  на   ПРОТИВОПОЛОЖНИ  един  на  друг  елементи  -   единият   елемент  е  само  ПРИЗНАВАНО,   а   другият  елемент  е  само  ПРИЗНАВАЩО.      

                                       Самосъзнанието  за   Хегел  е  преди  всичко  просто  битие  за  себе  си,  еднакво  със  самото  себе  си  чрез   изключването  на всичко  ДРУГО  от   СЕБЕ  СИ;   негова  същност  и  абсолютен  предмет  за  него  е  „АЗЪТ“;    и   в  тази   непосредственост  то   е  ЕДИНИЧНО.   ОНОВА,   което   е  ДРУГО  за  него,  има  битие  като  НЕсъществен  предмет,  отличаващ  се  с  характера  на  отрицателното.   Добре,  но  ДРУГОТО  също   е  САМОСЪЗНАНИЕ;   един   ИНДИВИД  се   явява  в  ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ  на  друг   ИНДИВИД.    Като   се  явяват  така  НЕПОСРЕДСТВЕНО,  те   имат  битие  един  за  друг  по   начина  на  обикновени  предмети;   САМОСТОЯТЕЛНИ  образувания,   съзнания,  потънали  в  БИТИЕТО   на   ЖИВОТА.

                                          Всяко  от  двете  съзнания  на  двата  индивида  е   наистина  уверено  в  самото  себе  си,  уверено  е  какво  представлява  и  какво  е  то,  но  няма  увереност  в  другото  и   затова  неговата   собствена  увереност  за  себе  си  още  няма  истина.   Това   е   така,  защото  негова  истина  би  било  само  това,  неговото   собствено  битие  за    себе  си   да   се  появи  пред  него  като  самостоятелен  предмет  или,  което  е  същото,  предметът  да  се  прояви  като  тази  чиста  увереност  в  самия  себе  си.     Според    Хегеловото  ПОНЯТИЕ  за  ПРИЗНАВАНЕ  обаче   това    не  е  възможно   ДРУГОЯЧЕ   освен   така,  че   КАКТО  ДРУГИЯТ   е   за   НЕГО,   така   ТОЙ  е  за  ДРУГИЯТ.   Всеки    един  извършва  в  самия  себе  си  чрез   своята  собствена  дейност  и  отново  чрез  дейността  на  другия  тази  чиста  абстракция  на  битието  за  себе  си.

                                    Издигането  до  тази  чиста  абстракция   означава  издигане  до  САМОсъзнанието   ИЗОБЩО,  до  ИНДИВИД   изобщо.     Но  да   ПРОЯВИШ  себе  си  като   чиста  абстракция  на  самосъзнанието,  това  означава     да   покажеш  себе  си  като  чисто  отрицание  на  своя  предметен  начин   или  да   покажеш   САМОСЪЗНАНИЕТО  като  НЕСВЪРЗАНО  с   никое   определено   НАЛИЧНО  БИТИЕ,      с    общата   единичност  на   наличното  битие    изобщо,   с  живота. 

                                  Това      ПРОЯВЯВАНЕ    е   ДВОЙНА  дейност;  дейност  на  другия  и  дейност  чрез  самия  себе  си.    ДОКОЛКОТО  тя  е   дейност   на   ДРУГИЯ,   всеки   се  стреми  следователно  към  смъртта  на  другия.  Но   в   това  е  налице  и  втората  дейност,  ДЕЙНОСТТА  ЧРЕЗ   САМИЯ  СЕБЕ  СИ;  защото   първата дейност  включва  в  себе  си  пожертвуването  на  собствения  живот.   Следователно,  отношението  на   ДВЕТЕ   САМОСЪЗНАНИЯ    е   определено  така,   че   те  ПОТВЪРЖДАВАТ   самите  себе  си  и   едно  друго  чрез   борбата  на  живот   и  смърт.   

                                      Те   ТРЯБВА   да  НАВЛЯЗАТ  в  тази   БОРБА,   защото  трябва  да  издигнат  в  другия  и  в  самите  себе  си,   че  СА   ЗА  СЕБЕ  СИ.  

                                     И   ЕДИНСТВЕНО  чрез  пожертвуването  на  живота  се  потвърждзава  СВОБОДАТА,   тоест   това,  че   ЗА   самосъзнанието  Е   същност  НЕ   битието,   НЕ  непосредственият  начин,  по  който  се  явява  то,  НЕ  неговата  потъналост  в  широтата  на  живота,  а  че  в  него  няма  нищо,  което  не  би  било  за  него  ИЗЧЕЗВАЩ  момент,   това,  че  то  е  само  чисто  БИТИЕ  ЗА  СЕБЕ  СИ.     ИНДИВИДЪТ,  който  не  се  е  осмелил  да  пожертвува  живота си,  наистина  може  да  бъде  признат  като  ЛИЧНОСТ,  но   той  НЕ   е  постигнал  истината  на  тази  признатост  като  самостоятелно  самосъзнание.

                                      Всеки  индивид   трябва  да  се  стреми  към  смъртта  на  другия  точно  така,  както  жертвува  своя  живот;   защото  за  него  другият  не  струва  повече   от  него.   ТОВА  Е   САМО  НАЧАЛОТО  НА  ДВИЖЕНИЕТО  КЪМ  ПРИЗНАВАНЕТО,  СТИГАНЕТО  ДО  ПРАКТИЧЕСКИЯ  ИЗВОД,  ЧЕ  АКО  ВСИЧКИ  ИНДИВИДИ  /СВОБОДНИ  ВОЛИ/ ВОДЯТ  БИТКА  ЕДИН  СРЕЩУ  ДРУГ  НА  ЖИВОТ  И  СМЪРТ,  ТОВА  ПОТВЪРЖДЕНИЕ  ЧРЕЗ  СМЪРТТА  СНЕМА  ИСТИНАТА,   КОЯТО  ИЗОБЩО  ТРЯБВАШЕ  ДА  БЪДЕ  ПОСТИГНАТА.      „Но   това  потвърждаване  на  ИСТИНАТА  чрез   СМЪРТТА  -  пише  Хегел  -  снема  истината,   а  заедно  с  нея  и  увереността  в  самия  себе  си  изобщо;   ЗАЩОТО,  както  ЖИВОТЪТ  е  ЕСТЕСТВЕНОТО  утвърждаване  на  съзнанието,   самостоятелността  без   абсолютната  отрицателност,  така  СМЪРТТА  е  ЕСТЕСТВЕНОТО  отрицание  на   това  съзнание,  отрицанието  без  самостоятелност,  оято  следователно  остава  без   изискваното  значение  на  ПРИЗНАВАНЕТО.    В   този  опит  се  разкрива  за  самосъзнанието  това,  че  за  него  ЖИВОТЪТ  е  така  СЪЩЕСТВЕН,  както  чистото  САМОСЪЗНАНИЕ;   този   опит  поражда  едно  чисто  самосъзнание  И  едно  СЪЗНАНИЕ,   което  НЕ  е  само  за  себе  си,  а  Е  за   едно  ДРУГО   съзнание,   тоест  явява  се  във   формата  на  ВЕЩНОСТ.  

                                        Двата   момента  са  СЪЩЕСТВЕНИ –   те  се  явяват   като  две  ПРОТИВОПОЛОЖНИ  форми  на  съзнанието;  едната  е  САМОСТОЯТЕЛНОТО  съзнание,   същност  на  което  е  битието  за  себе  си,  другата  е  НЕСАМОСТОЯТЕЛНОТО  съзнание,  същност  на  което  е  животът  или  битието  за  ДРУГО;   ПЪРВОТО   от  тях   е   ГОСПОДАРЯТ,  а   второто  -  РОБЪТ.    Както   се  вижда  и  получава,  от   ИНДИВИДЪТ  като  субект  на  СВОБОДНА  ВОЛЯ  тръгват,  така  да  се  каже,    две   направления,  два  пътя  в  зависимост  от   начините,  по  които    СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  си  дава  НАЛИЧНО  БИТИЕ  извън    индивида. 

                                     Едното  направление  -  това  е  взаимодействието  между  СВОБОДНАТА   ВОЛЯ  на  индивида  и  природата.   Тук   СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  се  налага  чрез   тотално  отрицание  на  ЧУЖДОСТТА  на  природата  и  превръща  всеки  природен  предмет  в  МОЙ  предмет,  а  ЧОВЕКЪТ-ИНДИВИД  се  САМООРГАНИЗИРА  като  ЧОВЕК-СОБСТВЕНИК.  Второто  направление  -  това  е  изначално  възникващото  взаимодействие  между    самите  отделни  индивиди. 

                                 Тук   СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  на  всеки  отделен  ЧОВЕК-ИНДИВИД   се  среща  и  сблъсква  със  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  на  друг   отделен  индивид.   Хегел   по  един   дълбок  философски  начин  показа  и  доказа,  че:   ПЪРВО -  сблъсъкът между  СВОБОДНИТЕ    ВОЛИ  на   отделните  индивиди  е  АБСОЛЮТНО   НЕИЗБЕЖЕН;   ВТОРО  -      този   сблъсък  поражда   битка  на  ЖИВОТ  и  СМЪРТ   и   всеки  отделен   индивид  тъкмо   затова,   защото  е  субект  на  СВОБОДНА  ВОЛЯ,   отрицаваща  всяка   ЧУЖДОСТ,  трябва  да  прояви  способност  за  самопожертвуване  в  битката,   ако  не   причини  смъртта  на  другият;  ТРЕТО  -  опитът  на  живота  доказва,  че  непримиримото   СБЛЪСКВАНЕ  на   СВОБОДНИ  ВОЛИ   в   битка  на  живот  и  смърт  край   няма.     А   щом  е  така,  никаква  увереност  и  сигурност  за  никого  не  съществува.

                                Следователно,  обобщава  Хегел,  ОПИТЪТ  разкрива  за  самосъзнанието  това,  че  ЖИВОТЪТ  е  така  СЪЩЕСТВЕН,  както   чистото  САМОСЪЗНАНИЕ.   Сблъсъкът   на   СВОБОДНИ  ВОЛИ  за  ПРИЗНАВАНЕ  ще  продължи,  но  жив   ще  остава   вече  не  само  ПОБЕДИТЕЛЯТ,  а   и  ПОБЕДЕНИЯТ.    Първият   ще  продължи  живота  си  като  ГОСПОДАР,  вторият  -  като  РОБ.





Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258046
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол