Постинг
21.07.2018 18:50 -
Хегел: - "Философия на правото"
ХЕГЕЛ
"Философия на правото"
“Най-обикновената представа за свободата е представата за ПРОИЗВОЛ... Когато казват, че свободата изобщо се състои в това, да се прави всичко, което е угодно, то подобна представа е свидетелство за пълно отсъствие на култура на мисленето, в което няма и намек за разбиране на това, какво са само в себе си и за себе си свободна воля, право, нравственост и пр.“ /79/
„Обикновеният човек смята, че той е свободен, ако му е позволено да действува по свой произвол, докато именно в произвола се заключава причината за неговата НЕсвобода. Ако аз искам РАЗУМНОТО, то аз постъпвам НЕ като обособен индивид, а съгласно понятието за нравственост изобщо; в нравствената постъпка аз утвърждавам значимостта НЕ на самия мен, а на същността.“
„В себе си И за себе си съществуващата воля има за свой предмет ВОЛЯТА като ТАКАВА, следователно, има за предмет себе си в своята чиста всеобщност. Тази чиста всеобщност се състои в това, че НЕПОСРЕДСТВЕННОСТА на природноста и частноста, с която природноста е обременена и която се създава от рефлексията, СЕ СНЕМА в ЧИСТАТА ВСЕОБЩНОСТ. Това снемане и възвишаване във всеобщност е това, което се нарича ДЕЯТЕЛНОСТ на МИСЛЕНЕТО. Самосъзнанието, очистващо и възвишаващо своя предмет, съдържание и цел до тази ВСЕОБЩНОСТ, върши това в качеството си на МИСЛЕНЕ, проправящо си път във ВОЛЯТА.
Тук ние достигнахме този пункт, в който става ясно, че ВОЛЯТА е ИСТИННА, СВОБОДНА ВОЛЯ само като МИСЛЕЩ ИНТЕЛЕКТ...
Това самосъзнание, постигащо себе си посредством мисленето като същност и по този начин освобождаващо се от всичко случайно и неистинно, съставлява ПРИНЦИПЪТ на ПРАВОТО, на МОРАЛНОСТТА и на цялата НРАВСТВЕНОСТ.
Тези, които във философско разбиране говорят за ПРАВО, МОРАЛНОСТ, НРАВСТВЕНОСТ и при това искат да изключат МИСЛЕНЕТО, отпращайки към чувствата, сърцето и душата, към вдъхновението, по този начин изразяват това достойно за най-велико презрение състояние на мисълта и науката, когато даже самата наука, затънала в последната степен на отчаянието и умората, утвърждава в качеството на свой принцип варварство, отсъствие на мислене и в степента, в която това би зависело от нея, би лишила човека от всяка истина, ценност и достойнство.“ /84/
"Философия на правото"
“Най-обикновената представа за свободата е представата за ПРОИЗВОЛ... Когато казват, че свободата изобщо се състои в това, да се прави всичко, което е угодно, то подобна представа е свидетелство за пълно отсъствие на култура на мисленето, в което няма и намек за разбиране на това, какво са само в себе си и за себе си свободна воля, право, нравственост и пр.“ /79/
„Обикновеният човек смята, че той е свободен, ако му е позволено да действува по свой произвол, докато именно в произвола се заключава причината за неговата НЕсвобода. Ако аз искам РАЗУМНОТО, то аз постъпвам НЕ като обособен индивид, а съгласно понятието за нравственост изобщо; в нравствената постъпка аз утвърждавам значимостта НЕ на самия мен, а на същността.“
„В себе си И за себе си съществуващата воля има за свой предмет ВОЛЯТА като ТАКАВА, следователно, има за предмет себе си в своята чиста всеобщност. Тази чиста всеобщност се състои в това, че НЕПОСРЕДСТВЕННОСТА на природноста и частноста, с която природноста е обременена и която се създава от рефлексията, СЕ СНЕМА в ЧИСТАТА ВСЕОБЩНОСТ. Това снемане и възвишаване във всеобщност е това, което се нарича ДЕЯТЕЛНОСТ на МИСЛЕНЕТО. Самосъзнанието, очистващо и възвишаващо своя предмет, съдържание и цел до тази ВСЕОБЩНОСТ, върши това в качеството си на МИСЛЕНЕ, проправящо си път във ВОЛЯТА.
Тук ние достигнахме този пункт, в който става ясно, че ВОЛЯТА е ИСТИННА, СВОБОДНА ВОЛЯ само като МИСЛЕЩ ИНТЕЛЕКТ...
Това самосъзнание, постигащо себе си посредством мисленето като същност и по този начин освобождаващо се от всичко случайно и неистинно, съставлява ПРИНЦИПЪТ на ПРАВОТО, на МОРАЛНОСТТА и на цялата НРАВСТВЕНОСТ.
Тези, които във философско разбиране говорят за ПРАВО, МОРАЛНОСТ, НРАВСТВЕНОСТ и при това искат да изключат МИСЛЕНЕТО, отпращайки към чувствата, сърцето и душата, към вдъхновението, по този начин изразяват това достойно за най-велико презрение състояние на мисълта и науката, когато даже самата наука, затънала в последната степен на отчаянието и умората, утвърждава в качеството на свой принцип варварство, отсъствие на мислене и в степента, в която това би зависело от нея, би лишила човека от всяка истина, ценност и достойнство.“ /84/
Винко Прибойевич (1532) За произхода и с...
Никола Чифчиев убит от фашисти.
Добре дошли във века на войните
Никола Чифчиев убит от фашисти.
Добре дошли във века на войните
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
