Постинг
01.04.2018 09:05 -
Моята зелена улица...

МОЯТА ЗЕЛЕНА УЛИЦА
Някога тази стръмна, почти крайна селска улица беше землиста и кална след дъжд. Но за мен тя беше спасителен път към баба и дядо по времето, когато баща ми беше на война, а неговата мащеха се отнасяше грубо към майка и мен.
Сега тази улица е цялата обраснала в зелена трева, защото волски коли вече не минават по нея, овце и кози няма, само рядко из тревата гази някой пешеходец, главно братовчед ми даскал Йоло.
Седя на терасата, гледам зелената улица и си припомням каква натоварена волска кола се задаваше отгоре по нея, водена от баща ми. А направо от улицата волската кола влизаше в двора през високата, покрита дървена порта, правена още от моят прадядо...
Отидоха си всички преди мен от моя бащин род, сега съм най-старият от живите.
Всичко тук, на село, е вече спомен за отминали животи на един здрав селски род, но аз съм още от света, макар че този свят е разделен и реално, и вътре в мен, в душата ми...
Какви мои деди и прадеди са се раждали, живели са, умирали са тук, Господи!
Като гледам с очите си зелената улица, почвам леко да потръпвам от спомените за тези над петдесет поколения, на които аз съм потомък и които очакват, искат от мен да доживея дните си достойно за тях, за самият мен, за живота изобщо на нас, човеците по тая наша земя...
Някога тази стръмна, почти крайна селска улица беше землиста и кална след дъжд. Но за мен тя беше спасителен път към баба и дядо по времето, когато баща ми беше на война, а неговата мащеха се отнасяше грубо към майка и мен.
Сега тази улица е цялата обраснала в зелена трева, защото волски коли вече не минават по нея, овце и кози няма, само рядко из тревата гази някой пешеходец, главно братовчед ми даскал Йоло.
Седя на терасата, гледам зелената улица и си припомням каква натоварена волска кола се задаваше отгоре по нея, водена от баща ми. А направо от улицата волската кола влизаше в двора през високата, покрита дървена порта, правена още от моят прадядо...
Отидоха си всички преди мен от моя бащин род, сега съм най-старият от живите.
Всичко тук, на село, е вече спомен за отминали животи на един здрав селски род, но аз съм още от света, макар че този свят е разделен и реално, и вътре в мен, в душата ми...
Какви мои деди и прадеди са се раждали, живели са, умирали са тук, Господи!
Като гледам с очите си зелената улица, почвам леко да потръпвам от спомените за тези над петдесет поколения, на които аз съм потомък и които очакват, искат от мен да доживея дните си достойно за тях, за самият мен, за живота изобщо на нас, човеците по тая наша земя...
Следващ постинг
Предишен постинг
Какво по-живо отношение към живота от усещането за неразривна връзка с упованията на някои от предците...
С респект, Професоре!
цитирайС респект, Професоре!
Едва ли някои друг може толкова прочувствено да опише една родна ,мила, улица.Плаче ми се .като чета есето ти.Жалко,че не разполагаме с още един живот,за да го изживеем в родното си село.Като пишеш за волските кола,аз си спомням, как татко ти -баи Тошо , ореше стръмните ниви, там под шосето.
На таткоти съм благодарен,че уреди духова музика за погребението на моя баща-09 юни 1967 год( А от маика си съм чувал, че като момичета са били приятелки с твоита маика-Вунка-дано не греша името.Вярвам,че можеш да напишеш една чудесна повест за хората и живота в село Лик-поне хиляда наследници ще си я закупят.С поздрав-Иоко
цитирайНа таткоти съм благодарен,че уреди духова музика за погребението на моя баща-09 юни 1967 год( А от маика си съм чувал, че като момичета са били приятелки с твоита маика-Вунка-дано не греша името.Вярвам,че можеш да напишеш една чудесна повест за хората и живота в село Лик-поне хиляда наследници ще си я закупят.С поздрав-Иоко
Професоре,
тази крива, кална улица е твоитаВиа Долороса-по която си тръгнал към своита Голгота.
С поздрав йоло
цитирайтази крива, кална улица е твоитаВиа Долороса-по която си тръгнал към своита Голгота.
С поздрав йоло
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.