Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2017 13:37 - САМООРГАНИЗИРАНЕ на ЧОВЕКЪТ като СИСТЕМА
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1198 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 11.02.2017
Професор  Здравко  Дунов
Професор  Снежана  Дунова

             За  да  се  УЕДНАКВЯТ  ПРЕДСТАВИТЕ  на  тези    трима конкретни  човешки  индивиди  за  ЕДНОТО  дърво,  а  съвсем  НЕ  за  да  се  уеднаквят  конкретните  им  сетивни  ВЪЗПРИЯТИЯ  за  многото  отделни  дървета,  възниква  ДУМАТА.  Само  във   формалната  логика и  в  емпиричните  науки  можем  да  прочетем,  че,   видите  ли,  думата  ДЪРВО  възниквала,  та     да  се  обобщели  с  нея  еднаквите  сетивно  възприемаеми  външни  признаци  /белези/ на  многото  отделни  дървета.  И  затова  думата  означавала  общи  белези,  признаци,  които  са  налице  във   всяко  отделно  дърво.

                       „В ЕМПИРИЧЕСКИТЕ  - пише   Хегел -  обикновено  анализират  това, което  е намерено налице  в  представите и, когато  единичното подвеждат  към  това, което  е  общо  в  представите,  него наричат  ПОНЯТИЕ. Ние  така не  постъпваме,  тъй  като  искаме  само  да  наблюдаваме как  ПОНЯТИЕТО  само  определя  себе  си и нищо не  прибавяме от  нашето  мнение  и  мислене. Това, което  ние  получаваме по  такъв  начин,  е  ред  на  мислите, на понятията  и  един  друг  ред,  ред на реално  съществуващите  форми. При  това  може  да  се  случи, че  времевата  последователност в  двата  реда да  не  бъде една  и  съща“.    

              Човешкият  мисловен  процес  е  телеологически,  целесъобразен  процес.  Логическият  зародиш,  който  раздвижва  мисловният  процес,  това  е  ЦЕЛТА  като  ЗАМИСЪЛ.  И   затова  няма  никакъв  начин  една  дума,  която  обозначава  истинско  ПОНЯТИЕ,   а  не  представлява  просто  звуков  знак,  та  няма  начин  такава  дума  да  не  изразява И някакво  целесъобразно  действие  с  предмета,  който  се  обозначава  с  думата.

               САМОорганизирането  на  съвкупността  от  предчовеци  в  СИСТЕМАТА   ЧОВЕК  обаче  протича  и  при  дефинитивното  притежаване  на  СВОБОДНА   ВОЛЯ от  всеки  отделен  субект  точно  така,  както  този  субект  притежава  СПОСОБНОСТ  за  СВОБОДНО  комбиниране  и  рекомбиниране  на  ЕДИНИЧНИТЕ  ПРЕДСТАВИ. 

               Затова  ще  напомним -  МАЙМУНОЧОВЕКЪТ  е  субект   с   ТЯЛО  на  ЧОВЕК  и  УМ  на  МАЙМУНА.   Притежаването  на  генетично  детерминирана  фенотипизация  на  субект  с  ТЯЛО  на  ЧОВЕК  твърдо  означава,  че  това   е   субект,   който  ОЩЕ  не  се  е  САМОразвил  в  човек,   но  при   който  е  вече  налице  СПОСОБНОСТТА  му  да  се  САМОорганизира  като  човек.

               ЗАРОДИШЪТ  на  СВОБОДНАТА   ВОЛЯ  на  субекта  си  дава  НАЛИЧНО  БИТИЕ  пак  в  две  противоположни  една  на  друга  форми.   При  СВОБОДНОТО  МИСЛЕНЕ  тези  две  форми  на  неговото  налично  битие  бяха  ЗАМИСЪЛЪТ,  ЦЕЛТА  в   субективното  съзнание  и  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА  на  неговата  ПРАКТИЧЕСКА  дейност,  проявяваща  се  като  РЕЗУЛТАТ в  процеса  на  построяването  на  една  къща.

                  НАЛИЧНОТО  БИТИЕ  на  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  ВЪТРЕ  в  субективното  съзнание  представлява  ИСКАНЕ,  СТРЕМЛЕНИЕ,  както  писа  Аристотел,  СВОБОДНА воля  в  себе  си,   КАКТО  ПИШЕ  Хегел.  Това   ИСКАНЕ,  СТРЕМЛЕНИЕ,  не  може  и   по  никакъв  начин  не  трябва  да  бъде   отъждествявано  с  това,  което  всички  наричат  ПОТРЕБНОСТ.

               ИСКАНЕТО,  СТРЕМЛЕНИЕТО  е  в  такава  степен СВОБОДНО,  че  то  представлява  пълно  отрицание  на  всичко  във  вида  му  на  непосредствен  природен  предмет  или  вещ.   ИСКАНЕТО,  СТРЕМЛЕНИЕТО  е  искане  ВСИЧКО  да  бъде  променено,  преобразувано,  субстанциално  рекомбинирано  и  прекомбинирано.   ИСКАНЕТО,  СТРЕМЛЕНИЕТО  е   искане  ВСИЧКО  да  бъде  преобразено  и  да  придобие  форма,   която   форма  да  съвпада  с  ЦЕЛТА  на  човека,  тоест  да  придобие  форма,  която  е  РЕЗУЛТАТ  от  неговото  целесъобразно  преобразуване.

               “В СЕБЕ си    И  ЗА  СЕБЕ СИ съществуващата  ВОЛЯ е  истинно  безкрайна  - пише  Хегел - ,  тъй  като  нейният  предмет  е  самата  тя  и    затова  този  предмет не  е  за  нея нито нещо друго, нито   предел,  а  в  него  тя  само  се  възвръща в  самата  себе  си.

                            Свободната  воля е  истинно  безкрайна,  защото  тя  не  е  само  възможност  и  способност,  но  нейното  външно  налично  битие е  нейното  вътрешно, тя  самата. /85/Само  в  тази  свобода волята се  намира  безусловно  у  себе  си,  защото  тя  се  съотнася  само  със  самата  себе  си и  с  нищо  друго; с  това  самото  отпада  каквато  и  да  било  форма  на  зависимост от  каквото  и  да  било  друго.

                     Волята  е  истинна,  или, още  по-вярно,  тя  е  самата  истина,  доколкото нейното  определение  на  себе  си се  състои  в  това, че в своето  налично  битие,  тоест  като  противостояща  на  себе  си,  тя  е  това същото,  което  е нейното  понятие,  или  чистото  понятие има за  своя  цел и реалност съзерцание  на  самото  себе  си. /Гегель. Философия  права,  стр.  85/

                     Хегел си  е   Хегел  и  той  пише на  своя  Хегелов  език.  Но  в  действителност  ни  казва  нещо  ясно  и  разбираемо.  В   СВОБОДНАТА  воля  на  човека  се  изразява  неговото,  ако  щете,  хомокосмическо  ПРАВО  на  съществуване  такъв,  какъвто  е.  А  той  е  ДУХ,  СВОБОДА,  СВОБОДАТА  като  такава.  СВОБОДАТА  е  другото   име  на  ЧОВЕКЪТ  като  ДУХ,  която   си  дава  НАЛИЧНО  битие  най-напред  като  СВОБОДНО  мислене  и  СВОБОДНА  ВОЛЯ.

                     Свободното  МИСЛЕНЕ  в   неговото   вътрешно НАЛИЧНО  битие,  в  субективното  съзнание,  представлява  СПОСОБНОСТ  за  сътворяване  на  свободен и  уникален  за  индивида  ЗАМИСЪЛ,  който  е   активният  САМОорганизиращ   фактор  за  подреждане,  комбиниране  и  рекомбиниране  на  човешките  ПРЕДСТАВИ,  а  след  това  и  за  закрепването  им  в  ДУМА.  Свободното  МИСЛЕНЕ  в  неговото  външно  НАЛИЧНО  битие  придобива  формата  на  практически  РЕЗУЛТАТ  /построена  къща/,  който  СЪОТВЕТСТВУВА  на  ЦЕЛТА  като  вътрешен  ЗАМИСЪЛ.

                     СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  като  вътрешно /в  субективното  съзнание/  НАЛИЧНО  битие   съществува  под  формата  на  ИСКАНЕ,  СТРЕМЛЕНИЕ,  което  логически  съответствува  на  ЗАМИСЪЛА  като  вътрешно  НАЛИЧНО  битие  на  СВОБОДНОТО  МИСЛЕНЕ.

                     СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  в   нейното   ВЪНШНО  НАЛИЧНО  битие  придобива  формата  на  практически  РЕЗУЛТАТ  от   осъществяването,  от  удовлетворяването  на  ИСКАНЕТО,  на  СТРЕМЛЕНИЕТО,   който   РЕЗУЛТАТ  представлява   ОВЛАДЯВАНЕ  на  вещта,  на  природния  предмет и  налагането  на  свободната  воля  върху  него,  превръщането  на  външния  предмет  в  МОЙ  предмет.

                       ИСКАНЕТО,  СТРЕМЛЕНИЕТО,  доколкото  е  вътрешно  НАЛИЧНО  БИТИЕ  на  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ,  не  съдържа  каквото  и  да  било  отраничение  вътре  в   себе  си;   то  представлява  тотално  ОТРИЦАНИЕ  на  ЧУЖДОСТТА  изобщо,  зцащото  в  своята  природна  естественост  нещата  от  света  съвсем  не  са  такива,  каквито  човекът  ИСКА  те  да  бъдат.  Разбира  се,  че  за  своето  непосредствено  животоподдържане  човекът  пак  непосредствено  ПОТРЕБЯВА  това,  което  може  да  се  употребява  в  неговия  природен  вид,  отрича  го,  като  го  унищожава  в  процеса  на  потреблението.

                         Но   потребността,  както  вече  казахме,  е  присъща  и  на  животните.  При  човека  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  придобива  НАЛИЧНО  БИТИЕ  вътре  в  субективното  му  съзнание  като  ИСКАНЕ,  като  СТРЕМЛЕНИЕ,  което  е  искане  и стремление  за  премахване  ЧУЖДОСТТА  на  външния  предмет,  за  ОТРИЦАНИЕ  на  тази  ЧУЖДОСТ  и  за  превръщане  на  предмета  в  МОЙ  предмет.  Това  ПРЕВРЪЩАНЕ  се  реализира  като  ОВЛАДЯВАНЕ  на  предмета

                    “За  себе си  съществуващата воля,  или  абстрактната  воля   -   казва  Хегел -,  е  ЛИЦЕ  /човек-индивид/.    ЛИЦЕТО   има   право   да   налага  своята  воля върху ВСЯКА  ВЕЩ,  която в  резултат  на  това   налагане  се  превръща в МОЯ, получава  моята  воля  като  своя  субстанциална  цел, защото  тя  в  себе  си  няма такава,  като свое  определение  и  като  своя  душа.;    ТОВА  е  АБСОЛЮТНОТО  ПРАВО на  ЧОВЕКА  за  ПРИСВОЯВАНЕ на  ВСИЧКИ  ВЕЩИ.“  /102/

                    Ето  го  генезисът  на  СОБСТВЕНОСТТА,  изведен  по  гениален  начин  от  Хегел.  Маймуночовекът   е  само  ВЪЗМОЖНОСТ,  само  потенциална  СПОСОБНОСТ  да  се  САМОорганизира, само  ЗАРОДИШ,   който  притежава  нереализирана СПОСОБНОСТ да  се  САМОпревърне  в  човек.  В  истински  ЧОВЕК  той  се  САМОорганизира  тогава,  когато  от  възможност  се  превърне  в  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ,  тоест,   когато,   овлладявайки  външните  природни  предмети,   ги  прави  МОИ  предмети,  първична   форма  на  МОЯТА   СОБСТВЕНОСТ.

                    . ВСИЧКИ ВЕЩИ могат  да  станат  СОБСТВЕНОСТ на ЧОВЕКА, защото  той  е  СВОБОДНА  ВОЛЯ и  в  качеството  си  на  такъв е  в  себе  си  и  за  себе  си,  докато  противостоящите  му  вещи не  обладават  такова  свойство.   СЛЕДОВАТЕЛНО,  ВСЕКИ  ИМА  ПРАВО ДА  НАПРАВИ  СВОЯТА  ВОЛЯ  ВЕЩ или ВЕЩТА  СВОЯ  ВОЛЯ.  Такава  вещ се  явява  и живото  същество /ЖИВОТНОТО/.  ЕДИНСТВЕНО СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  на  ЧОВЕКА  е  БЕЗКРАЙНА и АБСОЛЮТНА по  отношение  на  ВСИЧКО останало,  което пък  е  само  ОТНОСИТЕЛНО. /102/

Да се ПРИСВОИ, следователно,  означава всъщност само да се  манифестира ГОСПОДСТВОТО  на  моята ВОЛЯ над  ВЕЩТА  и  да  се  покаже,  че  вещта  не  е  в  себе  си  и  за  себе  си,    НЕ е САМОЦЕЛ.  Това  манифестиране се  извършва  така, че  аз  привнасям  във  вещта ДРУГА ЦЕЛ, различна  от тази, която  тя  непосредствено  е  имала; аз  давам  на  живото  същество в  качеството  му  на  МОЯ  собственост друга  душа, аз му  давам  МОЯТА  ДУША.

               Генезисът  на  СОБСТВЕНОСТТА  като  фундаментален  процес  в  САМОоргонизирането,  в   САМОочовечаването  на  човека  доказва,  че   ЧОВЕКЪТ-СОБСТВЕНИК  се   самопоражда  като  ЧАСТЕН /индивидуален/   СОБСТВЕНИК.  Ето  какво  пише  Хегел:

               „Доколкото  в  СОБСТВЕНОСТТА  моята   воля   като  ЛИЧНА  воля,  като воля  на  единичното  става за  мен  ОБЕКТИВНА,  то  СОБСТВЕНОСТТА получава  характер  на  ЧАСТНА  собственост,  а  ОБЩАТА  собственост,   която   по  своята  природа  може  да  бъде в   ЕДИНИЧНО владение, получава определението на РАЗТРОГВАЕМА в  себе  си общност, така че   дали  аз ще  оставя  МОЯТА  ЧАСТ в  нея  е  само  по  себе  си  дело  на  произвола. /103/

                Трудовата  хипотеза  за  очовечаването  на  маймуната  е  пълна  фикция,  която  беше   опровергана  още  с  откритието,  че  изправеният  стоеж  и  вървеж,  смятани  за  резултат  от  някаква  трудоподобна  дейност,   може  да  бъде обяснен  единствено  като   фенотипна  експликация  на  извършила  се  генетична  мутация.   

                       От   гледната  точка  на  СВОБОДНАТА  ВОЛЯ  генезисът  на  ЧОВЕКЪТ-СОБСТВЕНИК  е  истинското  начало  на  ЧОВЕКЪТ-ИНДИВИД  /човекът-лице/.  Това  е  извод,  неопровержимо  доказан  от  Хегел. 

                               „ Висшето  в  човека, продължава  разсъжденията  си  Хегел,   е това, че  той е  ЛИЦЕ.  ЛИЦЕТО съществено  се  различава  от   СУБЕКТА  /маймуночовека/,   защото  субектът  е  само  ВЪЗМОЖНОСТ  за ЛИЧНОСТ, доколкото  всяко живо  същество  е  СУБЕКТ. /96/.....Следователно, ЛИЦЕ – това    едновременно е  ВИСОКО и съвсем  НИЗМЕННО определение; в  ЛИЦЕТО е дадено това  единство на  БЕЗКРАЙНО  и съвършено  КРАЙНО, определена  ГРАНИЦА и  съвършено  БЕЗГРАНИЧНОТО. Само  величието  на  ЛИЦЕТО МОЖЕ  ДА  ИЗДЪРЖИ  НА  ТОВА ПРОТИВОРЕЧИЕ, което нищо  друго  в  природата няма  в  себе  си  и  не  би  могло  да  понесе.  /97/ ...ЛИЧНОСТТА  съдържа  изобщо ПРАВОСПОСОБНОСТ... Оттук повелята на  правото гласи: Бъди ЛИЦЕ и  уважавай другите в  качеството  на  ЛИЦА.“ /Гегель.  Философия  права,  98/

                              . В собствеността моята  ВОЛЯ  е ЛИЧНА, но  ЛИЦЕТО  е НЯКОЕ  това; следователно, собствеността  става лична на  тази воля. Тъй  като  аз  давам налично  битие  на  моята  воля чрез собствеността,  то  собствеността също  трябва  да  бъде  определена  като тази, МОЯ.

                                 В  това се  състои ВАЖНОТО  учение ЗА необходимостта  на   ЧАСТНАТА собственост./104/

                             Понятието СОБСТВЕНОСТ се  състои  в  това, че ЛИЦЕТО  влага /налага/ своята ВОЛЯ във /върху/ ВЕЩТА;  всичко останало  е  само реализация на  понятието. Вътрешният  акт  на   моята   воля,  който казва,  че  нещо  е  МОЕ, трябва  да  бъде  признат  и  от  другите.“

                            Това, че  аз  имам  ПОТРЕБНОСТ от  даден  природен ПРЕДМЕТ,  от дадена ВЪНШНА за  мене  вещ,   НЕ  може  да  бъде основание аз да превърна този предмет  в МОЙ. Днес,  разбира  се, това  е  ясно за  всеки, но  важното  е  да  се  разбере,  че  така  е било  и  при ГЕНЕЗИСА на СОБСТВЕНОСТТА.

                            ЕДИНСТВЕНОТО СЪЩНОСТНО  ВАЛИДНО ОСНОВАНИЕ за овладяването на  един  външен  предмет като  МОЯ  собственост е това,  че АЗ притежавам НЕОГРАНИЧЕНА ОТВЪТРЕ  И  ОТВЪН  СВОБОДНА ВОЛЯ, НА  КОЯТО АЗ  ТРЯБВА  ДА  ДАМ  външно НАЛИЧНО  БИТИЕ, като я  НАЛОЖА  върху предмета.   




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258584
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол