Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2014 08:23 - 01 февруари 1945 година...
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3259 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 01.02.2014 08:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 01.02.2014
                     НАРОДНИЯТ СЪД:  КЪРВАВОТО ЛОНО

                               НА БЪЛГАРСКИЯ  ДЪРЖАВЕН  КОМУНИЗЪМ

                                    

 

1.      НЕКРОЛОГ ВМЕСТО ПРОЛОГ

                        Възможно е някои  читатели да се подразнят от термина “КЪРВАВО ЛОНО” в заглавието на първата глава от книгата. Сериозно мислих и аз по този термин. Но съдържанието на документите е ужасяващо и думите ми са точни. Лоното действително е кърваво, кърваво та даже мораво...

                        Преди 69 /шестдесет и  девет/ години, на 1 февруари 1945 г., в 16 часа подир обяд, в Тържествената зала на Съдебната палата, член-съдия Стефан Манов от Първи върховен състав на Народния съд, който съди регентите, министрите и царските съветници, прочита присъдата на обвиняемите. На смърт са осъдени тримата бивши регенти, двадесет и двама бивши министър-председатели и министри, осем царски съ

ветници. Половин час по-късно, в 16.30 часа, своята присъда обявява и Втори върховен  състав на Народния съд, който пък съди депутатите от ХХV Обикновено народно събрание. Присъдата е прочетена от неговия председател Светослав Кантарджиев. От обвинените общо 127 /сто двадесет и седем/ народни представители от ХХV Обикновено народно събрание, на смърт са осъдени

 

 67 /шестдесет и седем/ депутати.
Осъдените са разстреляни през нощта на 1 срещу 2 февруари, т.е. веднага.

                         В София са действували 10 /десет/  върховни състава на Народния съд, а    за цялата държава – според доклада на правосъдния министър д-р Минчо Нейчев до Националния комитет на Отечественият фронт от 20 юли 1945 г. – броят на делата и на съдебните състави е 145 /сто четиридесет и пет/.  Подсъдими са били 10.907  /десет хиляди деветстотин и седем/ човека, оправдан от тях няма нито един. Смъртна присъда е била издадена срещу 2.680 /две хиляди шестстотин и осемдесет/ обвиняеми; доживотен затвор са получили 1921 /хилядя деветстотин двадесет и един/ човека; 20 години затвор – 19 /деветнадесет/ човека;  15 години затвор – 962 /деветстотин шестдесет и двама/  човека; останалите 3241 /три хиляди двеста четиридесет и един/ човека били наказани със затвор под 10 години.

                         Важен исторически документ представлява цитираният доклад на министъра-комунист д-р Минчо Нейчев. В раздела му за Народния съд, точка 2, текстът започва така: “Една от най-крупните задачи, с които Министерството имаше да се справи, беше провеждането на Народния съд. Специалният за това закон беше своевременно изработен и одобрен от Министерския съвет в заседанията му на 28 и 30 септемврий... При провеждането на закона обаче се направиха много грешки, повечето от които беше мъчно да се избегнат. Много от Народните обвинители, както и някои от Народните съдии не можаха да отговорят на тежките изисквания, които им се възложиха... Обещах съдът да свърши работата за три месеца, а той едва я свърши за шест. Това закъсняване се оказа фатално, защото напрежението на масите намаля, ходатайствата се засилиха, съставите на съда започнаха да се огъват, в резултат на което се получи това, че последните процеси в София, особено тоя срещу стопанските деятели, се оказа истинско проваляне на съда.

                        Въпреки това аз считам, че Народният съд извърши своята работа успешно. Главният удар беше нанесен от първите два централни процеса, а той беше съкрушителен. От всички регенти, министри, царедворци и Народни представители, всичко на брой 160 души, нито един не биде оправдан, а 103 от тях бяха осъдени на смърт.” /1; а.е. 478, л. 84-85/  

                         Аз нямам възможност в настоящата статия подробно да анализирам полемиката относно фактите за броя на незаконно убитите български граждани в периода от 9 септември 1944 г. до 6 октомври 1944 г., когато в “Държавен вестник” е публикуван Указът на регентите за утвърждаване и влизане в сила на Наредбата-закон за Народния съд. Ще разглеждам само работата на Първи и Втори върховни състави на Народния съд. Тяхната публично извършена дейност е добре документирана. Но тя не е истинската дейност на този съд. Съставите на съда са марионетки; зловещи, наистина, но марионетки. ПРИСЪДИТЕ, КОИТО ТЕЗИ СЪСТАВИ ПРОИЗНАСЯТ, СА ОПРЕДЕЛЯНИ НА ДРУГО МЯСТО И ОТ ДРУГИ ХОРА. И тези присъди – главно смъртните – са били мотивирани от чисто партизанско-партийно-политически интереси. Народният съд е формален юридически инструмент, на всичкото отгоре нелегитимен, за масови политически убийства, чиято цел е ликвидирането, физическото унищожаване на политическите противници на Българската работническа партия – комунисти. ЕКСПЛИЦИРАНЕТО И ДОКАЗВАНЕТО НА ТОЗИ ФАКТ Е МОЯТА ГЛАВНА ЗАДАЧА В НАСТОЯЩАТА СТАТИЯ.

                         За първи път в българската история ние имаме работа със завземане на властта  от политическа партия, която целенасочено и планомерно ликвидира политическите си противници. Не че по-рано в нашата държава не са се вършили беззакония и политически убийства. Приемани са и специални закони за защита на управниците под претекст за защита на държавата. Но стратегически да се планира, системно и целенасочено да се унищожава  целия спектър на политическата конкуренция – като се почне от враговете и се свърши с довчерашните съюзници -, това е уникална характеристика именно на комунистическата партия.




Гласувай:
9



1. zarenkow - Не могат да избият всички интелектуалци,
01.02.2014 15:40
идва винаги момента на фактите и логиката, за цената не ми се мисли. Поздрави за обективните позиции.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258100
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол