ГЮНТЕР   СТЕНТ  е  световен  авторитет.
Ето  какво  пише   той:
"Копирането  на  наследстветата   информация    е  много  точен  процес.  И  въпреки това при  репликацията  понякога  става  ГРЕШКА,  пораждаща  в   една  от  вегетативните  реплики  ИЗМЕНЕНИЕ  на  ИНФОРМАЦИЯТА,   МУТАЦИЯ.
Мутантната  реплика  на  генетическия  материал,   т.е.    изменената   информация,  отново  много  точно  се  копира;  поради  това  цялото  потомство  на  мутиралата   информация   също   се   оказва  мутантно."
Каква   е  ВЕРОЯТНОСТТА     за  такава   мутация,  така  упорито  наричана  ГРЕШКА?
Различна  е,   но  се  движи  в  границите  от   една  на  няколко  хиляди  до    една  на  милион  "нормални",  безпогрешно  репликирани  клетки.
Когато  преди  около  40  години  започнах     теоретична    изследователска  работа  по   този   проблем,  аз  бях   удивен    как  в  биологията   големи  учени  боравят   с  думата  "ГРЕШКА",   без   да   коментират    обстоятелството,   че  това  е  сам  по  себе  си  безсмисллен  термин    от   СЕМАНТИЧНА   гледна  точка.  
И  реших   да   изследвам    историко-логически   начина,  по  който  този   термин   получава   научна  легитимност  в   биологическата  наука..
Ето  какво  показа   историята  на  проблема.
За   класическата  генетика  изменението  в  наследствените  белези  на  потомствените   организми,   естествено,   е  било  ФЕНОТИПЕН   проблем  и   дълго  време  тя  не   е   имала  нищо  общо  с   молекулярната  биология,  развиваща   се  първоначално  като  БИОХИМИЯ.
В   края  на   тридесетте  години  на  миналия  век   обаче  в   молекулярната  биология  НАХЛУВАТ  /не  виждам  по-точен  термин/  ФИЗИКО-МАТЕМАТИЦИТЕ  начело   с  Макс   Делбрюк,   а   заедно   с  тях   и  цялата  евристичност    и   самочувствие   на   формаллното   физико-математическо  мислене.
ОТ   БИОЛОГИЯ   ФОРМАЛИСТИТЕ  НИТО  РАЗБИРАЛИ   КАКВОТО  И  ДА  БИЛО,   НИТО  ПЪК   ОСОБЕНО  СЕ  ИНТЕРЕСУВАЛИ.
Те   просто  търсели  подходящ  научен  терен  за  разработване  и  прилагане  на  физико-математически  модели,  на  което  били   гениално  способни.
ПОПАДАЙКИ   НА   ПРОБЛЕМА  ЗА  НАСЛЕДСТВЕНОТО  ПРЕДАВАНЕ  НА  ГЕНЕТИЧЕСКАТА  ИНФОРМАЦИЯ,  физико-математиците  разрааботили  експериментална  методика,   която  им  позволила  да  реализират  блестящи  резултати.
От  гледна  точка  на   тяхното   брилянтно  формално-математическо  мислене  ,  разбира  се,  СПОНТАННОТО  ИЗМЕНЕНИЕ  на   генетичната  информация  не  би  могло  да  получи  каквато  и  да  било  друга  интерпретация,  освен  като  ...  ГРЕШКА.
Най-обикновена  и  вероятно  напълно  допустима  грешка,   при  това  математически  точно  изчислима.   Като   СТЕПЕН  на  ВЕРОЯТНОСТ,  естествено,  а  НЕ  като  прогнозиращо  знание  за  това,  кога  точно  следва  да  настъпи  мутацията..
Ентусиазирани   от  блестящите  експериментални  резултати,  които  започнали  бързо  и  един  след  друг   да  се  появяват  в  молекулярната  биология    АВТЕНТИЧНИТЕ,   КЛАСИЧЕСКИ  ОБРАЗОВАНИ  БИОЛОЗИ  НЕ  СЪЗРЕЛИ  НИЩО  СМУТИТЕЛНО  И  ОПАСНО  В  НАЧИНА,   ПО   КОЙТО  СЕ  ТЪЛКУВАЛА  МУТАЦИЯТА.
А   и   да   се  досещали   за  нещо,   нямало  как  да  не  бъдат  повлечени   от   стихията  на  новата  вълна.
Според   формалния  математически  модел  "ВЪВ   ВСЕКИ  АКТ  НА  РЕПЛИКАЦИЯ  С   ЕДНА  И  СЪЩА  ВЕРОЯТНОСТ  "М"  МОЖЕ  ДА   ВЪЗНИКНЕ  ГРЕШКА  В  КОПИРАНЕТО... ВЕДНЪЖ   ВЪЗНИКНАЛА,  ТАЗИ  ГРЕШКА  НА  КОПИРАНЕТО  НЕИЗМЕННО  СЕ  ПРЕДАВА  СЛЕД  ТОВА  НА  ЦЯЛОТО  ПОТОМСТВО   И  СЪЗДАВА  МУТАНТЕН  КЛОН,   ВОДЕЩ   НАЧАЛОТО   СИ  ОТ  ПЪРВОНАЧАЛНО  МУТИРАЛАТА  ДНК-молекула."    /следва.../