Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2012 14:30 - Кой е авторът на този ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН текст за Йоло Рапоня!
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4361 Коментари: 4 Гласове:
2



18.07.2012 Писания на майка ми за живота в село Лик Йоловския род     Йоло Рогача - рунтавия, братовчед на Йоло Рапоня, едър, с мустаки и брада, голема капа, обличал си кожуха наопаки, даже си слагал рога на пръч да разсмива децата.
    Дедо Йоло Рапоня, дребен и почти без коса на главата. Майка му умряла при раждането, отгледали го комшии и роднини, като го подаяли на една коза. Голоскок, с гол тумбак расал. Събрал си имота (към 50 декара) на Изворище, при изворишкия кладенец. Вечерно време или по пладне вика: Варда, варда-а-а, гърми с пушката и си варди имота, заграден с дървени колци с набито тръне. Влаза се само от едно место с плет, който се прескача (да не влеза стока). Разделил местото за жито и кукуруз и ги разменя всяка есен. Тори с овчи тор, копае, плеви и полива - и се ражда: масуре - лакът, по 2-3 на стрък; жито, ечемик, ръж - по метър високи; полегнали пити слънчоглед - като тепсии, само по края обиколили, се покланят до земята; и тикви, и кратуни, даже и кратунчета, от които после си прави чашки за ракия.
     Баба Тонка, майка на 5 деца гледа две градини - за зеленчуци и бостан и полива с кладенчова вода. Чушки, мамета и патладжани (сини домати), краставици, любеници и коравци - нема де да стъпи, лук - за лютка със сирене. Гледат и към 80 брави овци и кози - за вълна и козина, за млеко, сирене и бел-маш. Три кучета-овчарки пазят стоката и имота - като се изправят на задни крака стаят по 2 метра високи. В земника - качета със сирене, буре с ракия, каца със зеле и всякакви зимнини. В кочината са два шипара, в курника - 50-60 кокошки и пилци. За всеки празник се коли ягне, а за неделя - пиле. На орачи, копачи, жътваре се плаща с крина жито, кофа боб, овца или кокошка. И селяните от селото го ценят и почитат. Може и кратунка ракия. Синовете Гоцо, Петър и Тошо, и тримата изучил, трябва дом да въртат, щерките - Йонка и Ценка - да предат и тъчат, да гледат деца.
    Тъй живее рода Рапонете от който и други земаха терк от тоя саморасляк - Йоло Рапоня. (преди около стотина години). Колибата му с пьочи покрита - соба, кащи и земник. В земника в едно кьоше барабой, в друго - тикви, гърне с мастени трънки, на гредите - цветя .... Собата е само за спане, а кащи - огнище ... голем ботор, встрани 2-3 подници и връшняк, саджак с 3 крака и ражен. На саджака - гърне с боб. Баба Тонка слага сенията с 3-4 трикраки ниски столета и кани на ядене. Турта, печена в подница, заревана с пепел и жаравина, ютика, боб с всекакви миризми, краставици за мезе на сливовата ракия. На веригата над огъня в голям котел врат тикви с коприва за свинете (и за хората). На стената - полица за паници и паничета, до нея лажичняк с дървени лъжици и вилици, полупци с шарена сол ... Има и клинове за аби и апанджак, а край огнището опната връв за сушене на навуща и калпак. В собата - леса за одар, сламеник и козек и черги за постелка и завивка - вълнени и калчишни.
    А сега за Грамадата - този чуден божи и природен рай! От него извира изворнишката вода. Парк невиждан и нечуван! Около 20-30 декара скали - камъне-грамади от песъчив камик, обвити от лишеи и всекакъв павитак и тръняк - капиняк, шипки и лозиняк .... Дървета - гиганти и диви и питомни. Да се чудиш и маеш! Липи, брези, ясен и цер, дренки и скоруши, дивикини круши и киселици, джанки и бадеми, орехи и лешняци. По тех скачат от клон на клон катерици и съсели. Некоя лисица или невестулка уплаши птиците - диви гълъби, славейче, врани и свраки, кьосове и врабци. Жива птича природа! Ама дедо Йоло знае: "Бог дава, ама в кошара не вкарва." По края на това природно чудо насадил присаде-круши караманци, сливи и беявици, да има за ядене и ракия-скоросмъртница. Без нея не можеш приятел да срещнеш, греяна в шуле...
    Над Грамадата е Слога - с трева до пояс. Ливада с дървета тук-там. Сеното след коситба и сушене се прави на пластове и по окосеното отива да пасе стоката и играят пастирчета - на клензе, на тлизгане на тояжки, на свинкя (голф) с ютаче за "свинкя"; гоненица и криеница. На пладне добитъкът - в Пладнището, природно заградено от тръняк и камъне място за овци и крави. На вратницата леса с тръне.
     Е-е-й дедо Йоло Рапоня си отиде... Пастирчета бехме Венка, братовчетката, Мара Докина, Йоко турчето, и др. Още от Дейкьовец Венка викаше "Бабо-о-о" щото мащехата не сложила даже хлеб в торбичката и. И беряхме гъби-червенки по ливадите - ядехме и за баба Тонка, за чорбица, за сушене. Тя ни среща с топла турта - печена в подница, завита в месал, буца пресно сирене в тиквен лист, печени чушки, краставици, 3-4 сварени яйца. Ядехме заедно на ливадата. На пладне кравите отиват далечко на водопой. На Стършел има издълбани церови корита и чиста вода без пиявици. После бегат на хладно в Грамадата и пладват, а пастирчетата играят с козинява топка (от косъма на кравите) на гизии (надхвърляне)
    Така минаваше детското щастливо лято! Сега(3) ако отидеш на Изворище - няма да го познаеш! Пусто и разровено - няма и помен от някогашното старо! Всичко остана само в спомени...
    Природата дива сама се възстановява, но трябва и човешка ръка. А я няма...

Моето семейство     Терк от дедо Йоло Рапоня, дядо на майка ми, взел и баща ми.
    Сирак на 7 години (от войните 1912-1915 година)  с майка и две сестри, на 12 години е трябвало да хване ралото. Разделили с чичо Савчо имота - той вече не можел да ги храни, а имал 3 дъщери и вече 3-ма зетьове. Баща ми до 4-то отделение учел на книгите на братовчетка си Дила (кога му ги даде) и край на ученето. Трябва да се оре и копае. А нивите - от връх на връх пи 2-3 декара. Оженил се на 20 години за майка ми - внучка на Йоло Рапоня. Народили им се 4 деца и става още по-трудно. Тогава почнал да събира имота - до реката, до Креща и лаговете. Требил слогове, става место 25 декара. Направил колиба, за стоката - кошара, навес. Насадил фиданки по края - ябълки, круши и сливи. Изкарал някакъв курс по овощарство и започнал да ашладисва (облагородява) дивачките. На едно дърво по няколко сорта.
    Имал дял от фамилната тепавица. Направили яз - преградили реката и водата по вада върти водното колело и тепат вълнено бало (одеяла и др.) за некой лев. Покрай вадата насадили дуди, орехи и сливи, а отбили вода и за градините - за чушки, патладжани, зеле и тикви да гледа майка ми. Сее гръсти и лен и цветя всякакви.  А в Креща - мирише лияк, свинаки по 5-6 метра, дъб и цер, красива драка... Изорал и част от ливадата и садим тутун ("басма" и "ениже" - по-яваш и по-серт) за пари. Даже и метла за мажун (сладко) за децата зиме. Рано пролет тепе бало и суши по сипея, после орем, копаем, берем тутун, жънем и зареваме, пасем стоката, коситба и вършитба, плевене ... Тя селската работа нема начало, нема край. Тор на нивата изкарва есен, гледа и кошере с пчели за мед, около тех трендафил - и за китки на училище. Боб садим в кукуруза, и черни (свински) тикви. По угарта кравите пасат кротко - по некой зелен масур и теквенце. До късно вечер режем дражака. Татко накладе огън, разсече тиква и я захлупи в жарта, печем масуре и барабой, издой кравата, сбърка качамак и направи попара с млекото. Не сме яли нищо по-сладко  на света. Не сме пили по-студена вода от гарда от Балинската пишура. Печена турта в подница, риба от реката, ловена с кош и печена на лопата. И плодове всекакви: присаде - тикварци, тамянки, червенки, попски круши; сливи и праскави; дренки и череши "стамболки". Цепим и сушим облагородени и дивачки на плочите на старата къща за ошаф - цели чували. Майка ни беше и шивачка, преде, тъче и шие ни дрешки и на приятелки. Две лозета пръскаме и копаем. На тавана есен по 20 весла болгар, тамянка, сензо, мискет и памид,  за вино и ракия за гости. Децата растат и са добри ученици и да учат требват пари - за квартира в града, за книги, за храна и дрехи. Пускаме да храним и буби. Тогава баща ми става и пиперенист - сади и гледа маточник - диви лози за облагородяване и вкореняване, и произвеждаше най-качествения прът в селото. Чистеше го навреме, когато филизите са 2-3 сантиметра, за да не се получават рани с прищипване (а не чекнене), и до самия връх. Приятелите му се чудеха. Оставяше по 3-4 пръта на главина и те растеха по 5-6 метра, гладки - качество първо!
    И децата помагаха - по-малките пасеха стоката, по-големите на жътва, копане, пластене ... Всички работеха - кой каквото може. Беха ни научили да чистим нивата от камъни, да плетем кошници от диви лози, да цепим присаде и сливи за сушене.
    Отбили водата от дола и направили градина за чушки - сиврия, кози рог, мамета; зеле, гулия, моркови, мерудия, копрец, краставици, коравци и любеници. И цветя - върбинка, лайкучки, кадънки, босилек и градински лалета  - всякакви цветове по края, и кичести и рехави. Бели тикви - пълна кола есен от градината.
    От 39 до 44 година вземаха баща ми войник (запас). Като сирак от войните не беше служил. Обучение, после пази мостовете - до 44 година. На Слана бара, на Бойчиновци, над Юзината. Не успявахме да обработим земята, да съберем реколтата и баба месеше просеник (кукурузник); мажун и липов чай за закуска.
    Това е тя войната - сиромашия и гладория до шия! От 44-та - 50 години дорде построим социализма, дорде го развием - партизанщина (активни и пасивни)р ТКЗС-та, АПК-та, крадци и мошеници - колкото щеш! Партия БКП - БСП ни ядят времето - конгреси, речи, митинги, събрания и Тошо командва парада. Тайни бюлетини се четяха, партийни секретари - некадърници, трябваше да слушаме по-глупави от нас. А криво-лево пораснаха децата - изучиха и изпожениха се - живот и време си тече...
    Сега(3) да погледнеш тоя човешки рай - сълзи да рониш. Глогове по 10 метра, тръни и павитак, бурен до пояс, овощни дървета изсъхнали - пустош! А тая земя е хранила хора и добитък, птици и пчели жужаха наоколо и децата пеели с китки полски цветя (без пръскане и изкуствени торове).



Гласувай:
2



1. анонимен - Проучих, че дядото на авторката по баща...
18.07.2012 14:56
... се казва ПЕТКО ДИЛОВ БАЛИНСКИ, убит във войната 1915-1918. Как се казва нейният баща, как се казва авторката на спомените, как се казва синът или дъщерята, който /която/ е пуснала спомените в световната мрежа?
Чест имам!
цитирай
2. yolo39 - И АЗ СЪМ ОТ ЙОЛОВСКИЯ РОД`НО ОТ ДРУГО КОЛЯНО
21.10.2012 14:25
КАЗВАМ СЕ ЙОЛО ГЕОРГИЕВ ЙОЛОВ
цитирай
3. yolo39 - И АЗ СЪМ ОТ ЙОЛОВСКИЯ РОД`НО ОТ ДРУГО КОЛЯНО
21.10.2012 14:45
КАЗВАМ СЕ ЙОЛО ГЕОРГИЕВ ЙОЛОВ НА 73ГОДИНИ ЖИВЕЯ В ГР ПЛОВДИВ
ВЪЗХИТЕН СЪМ ОТ ТОЧНОТО ОПИСАНИЕ И ЕЗИК ПОЗНАТИ СА МИ И ГРАМАДАТА
И КОЛИБАТА` СПАЛ СЪМ В НЕЯ` И ТЕПАВИЦАТА НА БАЛИНСКИЯ РОД,
БРАТОВЧЕД МИ ЙОЛО РАПОНЯ ,БОГ ДА ГО ПРОСТИ,МИ Е КАЗВАЛ,ЧЕ ЧИЧО МУ
ПЕТЪР Е ОПИСАЛ ЖИТИЕТО НА РОДА ИМИ СЕЛО ЛИК СЪЩИЯ Е БИЛ УЧИТЕЛ
ЖИВЯЛ В СОФИЯ,
СКОРО БЯХ В СЕЛО ЛИК,ВЪРНАХ СЕ С ТЪЖНО НАСТРОЕНИЕ,СЕЛОТО ЗАПУСТЯВА



цитирай
4. yolo39 - Възхитен съм
30.09.2016 23:51
Възхитен съм от изящно написания разказ за живота в родното ми село Лик. едва ли някои може по добре да опише-времето през 30-те до 50 те години на 20 ти век.
Автора не си е написал името, но аз се досещам, че се казва Дафина Балинска. (Фриц)-учителка с интелект и характер. Разказът е вълнуващ, за нас съвременниците
на онова време. С благодарност Иоло Георгиев Иолов-Пловдив
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258137
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол