Един  предиобяд    в  селото  Лик....

Дойдох  си  от   София  в петък   на  обяд;   чак на Мездра  обаче   се   присетих,  че   съм   си   забравил   ключовете  от   къщата. Звъннах  на  Нешко   и  на   Ицо   Дръндара  да  ме   чакат  и  да  видим  как  ще   отворим  къщата. Звъннах  и на  Веселка  /снахата на   Иван   Стоянов от   Ослен/,  та   ми   докара  прясно   мляко,   киселото  си  произвеждам   лично  повече от   20  лета  и   зими...

Оправих  се някак  и с водата,  Николайчо  Дръндара е  майстор  и  почтен   мъж   като  баща  си  Ицо  /Христо/...   Дойде си  от  Мездра  и  братовчед  ми   даскал  Йоло, та  и  компания    за приказка  не  ми   липсваше  до  днес.

А тази  сутрин  отивам  за  хляб,  но  прескочих  и  до  винарската  изба  при  управителката Марrарита   за  вино,  като   се  възползувах   от  пътуването   ми  до  избата   да  видя  къщите  на   селото  в  тоя  южно-западен   край  откъм   Мездра...

Училището...,  училището  беше  строено по времето,  в  което  баща  ми  беше   кмет   на   селото;   помня  и   знам  какви  усилия  бяха  положени.   Днес  училището  е  някакъв  злощастен  интернат  с  неясно  бъдеще,  а   малкото    селски  ученици се  извозват  всеки   ден   с  автобус   до  Мездра.

До   училището  е  къщата  на  Косто  Миков,  син  на  Мико  Костов. Къща  красива   на  две  части  с  колосална  тераса  между  тях, но   къща  празна  и  необитавана  -  Косто  и   жена  му  Петра,   мои  отлични  приятели, починаха  и  двамана,  а  дъщерите  им са  някъде  по  чужбина...

На  запад   са  къщите  на  синовете  на  дядо  Панталей  Gенов  -   Gено    Панталеев  и   Кузман  Панталеев.   Уважавани,   стабилни  селски  мъже,  които  и  двамата умряха,  умряха  и   част  от  децата  им...

Виждам тези мъже,   виждам   Косто  Миков   и  братята  Панталееви.... /следва/