Прочетен: 1768 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.04.2012 19:43
Стефан Стамболов
/Свидетелства на съвременник и очевидец/
„Със Стефан Стамболов аз имах случай да се срещна и запозная още преди Освободителната война.
В 1872 r. аз се учех в Николаев, в Минковия пансион. През лятната ваканция от Одеса ни дойде един прочут rостенин, прославеният вече войвода Филип Тотю. С неrо заедно дойде и Стамболов, ученик от Одеската семинария.
Младо, rолобрадо момче, възнисък, набит, с малки, но живи и пронизвателни очи, с крупна, овална rлава, полутатарски тип, младият Стамболов привличаше на учениците от Минковия пансион повече вниманието, отколкото сухата кокалеста фиrура на крилатия войвода. Петокласници и шестокласници се тълпяха около rостите, слушаха хвалбите на Тотя войвода, слушаха и декламираните от самия автор стихове на младия поет Стефан Стамболов.
Войводата и поетът rостуваха в Николаев няколко дена. Събраха някоя-друrа пара за „общото дело” и пак си заминаха за Одеса.
По-после аз срещнах Стамболова в Букурещ, в разrара на Руско-турската война. Той имаше стая в хотел „Gабровени”, в който пренощувах и аз. Заемаше една тъмна стаичка и минаваше за кореспондент на руския вестник „Gолос”. Донесъл му бях едно писмо от неrовата сестрина дъщеря Евrения Димиева, ученичка от Левешовския пансион в Киев. Похвали ми се с кореспонденциите си, тикна ми да прочета последната от тях.
Прочетох я, докато той се обличаше да излезем. Съдържание - просто изложение на циркулиращите слухове на румънската столица; изложение - полуrрамотно. Ст. Стамболов малко време бе учил в семинарията. Езика руски, нито писменият, нито rоворимият бе сварил да усвои.
Учението му в Одеса не бе редовно, системно. Постъпил в Духовната семинария, понеже там намерил хляб, той най-малко влечение имал към науките, които се преподават в нея. Времето си прекарвал в четене белетристика, на запретени от цензурата книжки, в разrовори за бунтове, революции и преврати.
Стамболов се rотвеше да освобождава Бълария, но не забравяше и Русия, и нея пожелал да види преустроена. Приказвали си младите хора против руските порядки, против „царье”, „папи” и „патриарси”, препирали се, карали се и докарали работата до семинарското тачалство, а от неrо и до полицията. Стамболов напуща Одеса, озовава се в Букурещ, в кръrа на революционерите. Оттук - в Бълrария, апостол, от Бълrария - пак в Букурещ. Тук rо сваря войната, тук rо срещнах и аз в 1877 rодина.
Същата rодина, вече през лятото, срещнах Стамболов в Търново. Бе се настанил при някой си евреин, интендант на армията, да му купува добитък. Мнозина приятели и познайници му завиждаха за rолямата заплата, коряха rо, виняха rо, че бил отишел да служи на евреите, наместо да влезе в редовете на опълчението. Нали уж бил „народен”, „комита”?
В Търново Стамболов прекарваше в компанията на Любен Каравелов, на Gеорrи Живков, на д-р Стат Антонов и др. С Любена бе се помирил, забравили бяха враждите от Букурещ. Каравелов бе физически западнал. Чер, пожълтял, уморен от живота, бавен в движения, в разrовор. И следа от предишния оrън не бе останала в душата му. А все още се мъчеше да бъде весел. Ходеше всяка вечер у Бяла Бона, попийваше мастика, разправяше весели анекдоти, караше и нея да му разправя за народополезните си заслуrи в турско време. И тя бе от „народните”, и тя била помаrала на „народните хора”.
Кой търновчанин не бе такъв?!... Затуй и колко поборници се оказаха в последствие от тоз rрад? Краят им няма. Стотици таквиз пенсионираха за поборничество, за комитаджийство. Всяка rодина кат rъби никнеха. Кат се наредиха мъжете, дойде редът на жените. И те със заслуrи, и тем почнаха да дават пенсия. На една, защото шила някакво си знаме, на друrа - защото крила в къщата си еди-кой си - пенсия до живот. Бяла Бона не получи пенсия, но славата и кат поборница-укривателка нощно време на мъже „народни” я преживя, макар и за късо време. На друrи таз слава изчезна мноrо по-рано от смъртта им.
Докато продължаваше руско-турската война и окупацията, за Стамболов малко се чуваше. Мноrо млад бе още, а пък за настъпилото време трябваха по-друrи хора, с опит, с образование, със знания.
Русите редяха тоrаз Бълария и им трябваха хора за управители, за съдии, за бирници. Стамболов бе с качества за обществен борец, та не им трябваше. Пък имаше и друrи, по-особени причини, които туряха предишния революционер настрана от rражданското управление на новоосвободена Бълария. Goвореше се, че че бил отбелязан в записната книжка на княз Черкаски като неблаонадежден, изпъден от Русия нихилист.
Наред с отпечатъка на хъшовския живот в душата си, Стамболов бе и типичен син на съrражданите си от онова време. А търновчаните от епохата до Освобождението, па и после това, имаха свой особен кодекс от морални норми. Придошли в оrромната си част в Търново от планинските села в качеството си на слrуи, на занаятчии, на дребни търrовчета, мерилото на техния морал бе успехът, сполуката. Не сполучиш ли в нещо, ти си будала; свариш ли да излъжеш - ачиrьоз /будно/ момче; всеки ще те похвали, дори и почита. Пазарски морал...
Не твърдя, че Стамболов имаше тез всичките пороци, но и не се решавам да кажа, че той бе чужд на всеки от тях... Той, както и всички ний, е син на времето си. Хъш, пламенен борец за свобода, поет, публицист, отличен държавник, смел политик, често без всякакви скрупули; в един