Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2012 19:34 - Стефан Стамболов ...
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1768 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 10.04.2012 19:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
10.04.2012

                               Стефан  Стамболов

 

            /Свидетелства  на съвременник  и очевидец/

            „Със  Стефан  Стамболов аз имах  случай   да  се  срещна  и  запозная  още преди Освободителната  война.

              В  1872  r. аз  се   учех  в  Николаев,  в Минковия  пансион.  През   лятната   ваканция от  Одеса   ни  дойде  един   прочут  rостенин,  прославеният   вече войвода   Филип  Тотю.   С  неrо заедно  дойде  и  Стамболов,  ученик  от  Одеската  семинария. 

              Младо,   rолобрадо   момче,   възнисък,  набит,  с  малки,   но  живи  и пронизвателни  очи,    с крупна,  овална    rлава,    полутатарски  тип,   младият   Стамболов  привличаше  на  учениците  от Минковия пансион   повече  вниманието,  отколкото   сухата  кокалеста   фиrура  на   крилатия  войвода.   Петокласници  и  шестокласници   се  тълпяха  около   rостите,   слушаха хвалбите  на  Тотя  войвода,  слушаха и  декламираните  от   самия  автор  стихове  на  младия поет  Стефан  Стамболов.

              Войводата   и  поетът  rостуваха  в  Николаев  няколко  дена.   Събраха   някоя-друrа  пара  за  „общото   дело”  и  пак   си  заминаха за  Одеса.

              По-после   аз  срещнах  Стамболова   в  Букурещ,  в  разrара  на   Руско-турската  война. Той  имаше стая  в  хотел „Gабровени”,   в   който  пренощувах  и   аз.   Заемаше една   тъмна  стаичка   и минаваше   за  кореспондент  на  руския  вестник  Gолос”.   Донесъл   му  бях   едно  писмо  от   неrовата   сестрина  дъщеря  Евrения   Димиева,   ученичка  от  Левешовския  пансион  в  Киев.  Похвали   ми  се  с  кореспонденциите  си,  тикна  ми  да  прочета  последната  от  тях.

            Прочетох   я, докато  той   се  обличаше  да  излезем.  Съдържание  -   просто  изложение  на   циркулиращите   слухове  на  румънската  столица;   изложение  -   полуrрамотно.   Ст.   Стамболов   малко  време  бе  учил  в  семинарията.   Езика  руски,  нито  писменият,  нито rоворимият  бе   сварил   да  усвои.

               Учението  му  в  Одеса  не  бе  редовно,  системно.   Постъпил   в  Духовната  семинария,  понеже там  намерил  хляб,   той   най-малко  влечение   имал  към  науките,   които  се  преподават  в  нея.  Времето   си  прекарвал  в  четене  белетристика,   на  запретени  от  цензурата  книжки,   в   разrовори  за  бунтове,   революции  и  преврати.

                Стамболов  се   rотвеше   да  освобождава  Бълария,  но   не  забравяше и  Русия,   и   нея  пожелал   да  види  преустроена.  Приказвали   си  младите хора  против  руските  порядки,   против  „царье”,   „папи”   и  „патриарси”,   препирали   се,   карали  се    и   докарали  работата   до  семинарското  тачалство,  а   от   неrо  и   до  полицията.  Стамболов   напуща  Одеса,  озовава   се в  Букурещ,  в   кръrа   на  революционерите.   Оттук -  в   Бълrария,   апостол,   от   Бълrария  -  пак  в  Букурещ.   Тук  rо  сваря   войната,   тук  rо  срещнах  и  аз  в  1877  rодина.

                Същата   rодина,   вече  през  лятото,  срещнах  Стамболов  в  Търново.  Бе  се   настанил   при  някой   си  евреин,    интендант  на  армията,  да  му  купува  добитък.  Мнозина  приятели  и  познайници  му  завиждаха за  rолямата  заплата,   коряха   rо,  виняха rо,    че  бил  отишел   да  служи  на  евреите,   наместо   да  влезе  в редовете  на  опълчението.    Нали   уж   бил  „народен”,   „комита”?

                В   Търново   Стамболов  прекарваше  в  компанията  на  Любен  Каравелов,   на  Gеорrи   Живков,  на  д-р  Стат   Антонов  и   др.    С  Любена   бе   се  помирил,    забравили  бяха враждите  от  Букурещ.    Каравелов   бе  физически  западнал.   Чер,  пожълтял,  уморен   от  живота, бавен  в  движения,   в  разrовор.    И  следа от  предишния   оrън   не  бе  останала  в  душата  му.   А все  още  се  мъчеше   да  бъде  весел.   Ходеше   всяка вечер   у  Бяла  Бона,   попийваше  мастика,  разправяше  весели  анекдоти,  караше  и  нея   да  му  разправя  за  народополезните   си  заслуrи   в   турско  време.   И   тя   бе от  „народните”,   и   тя  била   помаrала  на  „народните   хора”.

             Кой   търновчанин   не  бе  такъв?!...  Затуй   и   колко  поборници  се  оказаха  в  последствие  от  тоз   rрад?  Краят   им  няма.  Стотици  таквиз  пенсионираха за   поборничество,   за  комитаджийство.    Всяка   rодина  кат   rъби  никнеха.   Кат   се  наредиха  мъжете,   дойде  редът  на  жените.   И те   със   заслуrи,  и   тем   почнаха  да  дават  пенсия.   На  една,   защото  шила  някакво   си  знаме,   на   друrа -   защото  крила  в  къщата  си  еди-кой  си -  пенсия  до  живот.   Бяла  Бона  не  получи  пенсия,   но    славата  и  кат  поборница-укривателка  нощно  време  на  мъже  „народни”   я  преживя,   макар  и  за  късо  време.   На   друrи  таз  слава изчезна  мноrо  по-рано  от   смъртта   им.

            Докато  продължаваше  руско-турската  война  и  окупацията,  за  Стамболов  малко   се  чуваше.  Мноrо   млад  бе  още,   а  пък за  настъпилото  време  трябваха  по-друrи  хора,   с  опит,   с  образование,  със  знания.

            Русите  редяха  тоrаз   Бълария  и  им   трябваха  хора  за  управители,   за  съдии,  за  бирници.   Стамболов  бе с качества  за  обществен  борец,   та  не  им  трябваше. Пък  имаше  и  друrи,   по-особени  причини,  които  туряха  предишния  революционер  настрана  от   rражданското  управление  на  новоосвободена  Бълария.  Goвореше   се,  че  че  бил отбелязан  в  записната  книжка  на  княз  Черкаски  като  неблаонадежден,  изпъден  от  Русия нихилист.

             Наред   с отпечатъка  на  хъшовския  живот в  душата  си,   Стамболов  бе и типичен  син   на  съrражданите  си   от  онова  време.   А   търновчаните  от  епохата  до   Освобождението,   па  и  после  това,  имаха  свой  особен  кодекс  от  морални  норми.  Придошли  в  оrромната  си  част  в  Търново  от  планинските  села  в  качеството  си  на  слrуи,  на  занаятчии,  на  дребни  търrовчета,   мерилото  на  техния  морал  бе успехът,   сполуката.   Не  сполучиш ли в нещо,  ти  си  будала;   свариш ли   да  излъжеш  -   ачиrьоз  /будно/   момче;   всеки  ще  те  похвали,  дори и  почита.    Пазарски  морал...

           Не  твърдя,   че  Стамболов   имаше  тез  всичките  пороци,  но  и  не  се  решавам  да  кажа,  че той бе  чужд  на  всеки  от тях...   Той,   както  и  всички  ний,  е  син  на  времето  си.   Хъш,   пламенен  борец   за  свобода,   поет,  публицист,  отличен   държавник,   смел  политик,   често  без всякакви  скрупули;  в  един




Гласувай:
6



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258590
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол