Огнян Стоичков: Комисията по образование прие научната степен „доктор” да се добива само с дисертационен труд

06 февруари 2010 | 14:45 | Агенция "Фокус"

За обсъждането на Закона за развитие на академични състав и неговото бъдеще Агенция „Фокус” разговаря с председателя на Парламентарната комисията по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.

Фокус: Г-н Стоичков, защо за вас бе важно да остане т.нар „голям доктор” в Закона за академичния състав?
Огнян Стоичков: „Големият доктор” се върна в закона и аз съм много удовлетворен, заедно с всички вносители на това предложение, което беше внесено от мое име и от името на проф. Станилов. Явно има преосмисляне в позицията на ГЕРБ, което ме радва. Върнахме се да прегласуваме вече приети текстове, което ни позволява процедурата. „Доктор на науките” е подкрепен от комисията като втора научна степен, която има битие и си остава, въпреки първоначалното крайно становище на Министерството на образованието и на вицепремиера Симеон Дянков, „доктор на науките” да отпадне. Радвам се, че се прие разумният вариант тази степен да се запази, тъй като законът урежда към момента тези обществени отношения. Ние имаме носители на тази степен и не бива да отнемаме възможността на младите, които искат една по-висша степен да получи висше признание в науката като „доктор на науките”. С тази степен няма да има изключителната възможност и привилегия докторите на науките да стават професори. Обещах и поех ангажимента пред младите учени да се отворят вратите и младите, да стават професори на 30-32 години, без да притежават степента „доктор на науките”. Тези, които искат да получат едно висше признание в науката, не следва да им се отнема това право. Именно с възстановяване на тази степен мисля, че разумният баланс е постигнат.
Фокус: Има ли противопоставяне между титлите „доктор на науките” и доцент? Съгласен ли сте с констатацията на Янаки Стоилов, че според този закон по-трудно е да се стане доцент, отколкото професор?
Огнян Стоичков: Не, няма такова противопоставяне, тъй като това са две йерархични структури. Научната степен е едната стълба на израстване в науката, която не е свързана непременно със заемане на академични длъжности. Аз, като председател на Комисията по образование и юрист, мога да стана доктор по право, без да имам ангажименти да ставам доцент или професор като академична длъжност към съответен университет. Това нито пречи, нито е в колизия с академичните длъжности. Те се развиват по спиралата асистент-доцент-професор, а научните степени са доктор и за моя радост – „доктор на науките”. Това са две различни стълби на израстване в науката. Янаки Стоилов - моят уважаван преподавател от университета каза, че по-трудно се става доцент, отколкото професор, защото прекалено малко били след това разликите в израстването и в оценяването на кандидата за професор, след като вече един път е станал доцент. В комисията до тези текстове към момента не сме стигнали. Мисля, че редакцията за доценти и професори е прецизна и няма противоречие, тази хипотеза, която той изказа, че доцент се става по-трудно, отколкото професор, категорично не е налице като редакция на конкретните текстове.
Фокус: По време на заседанието имаше много млади хора, докторанти. Впоследствие те си тръгнаха. Заложиха се критерии журито да бъде минимум от пет човека, но като че ли имаше разногласия. Какви бяха основните тези?
Огнян Стоичков: Две становища се застъпиха в комисията. Едното беше на вносителя Янаки Стоилов – да може вариативно да се прилага пет плюс един членове на журито, като този един, който е решаващият глас, да може да бъде от съответно висше училище. Тук аз си позволих категорично да не се съглася с него, тъй като докторската степен е едно признание в науката, необвързано със заемане на академична длъжност. Ако беше за академична длъжност, е нормално висшето училище да има превес в журито като членове, защото все пак съответният ВУЗ решава, кой точно от всички кандидати да бъде неговият преподавател във ВУЗ-а. Докато в присъждането на докторската степен, нямаме тази съотносимост към изискванията на висшето училище. Не случайно в Германия можеш да защитиш и докторска степен, и предварителна хабилитация, която не е обвързана с доцентура и професура в конкретен университет. По този начин ние, децентрализирайки системата, давайки право на ВУЗ-овете да присъждат докторската степен, казваме „да”, вие присъждате във ВУЗ-овете, но предимно с външно участие, т.е. научната общност да има по-голям формат и по-голяма тежест в крайния, решаващия глас, включително и членове на журито от чужбина, за да не може вътре съвсем ведомствено в съответния университет, да могат да си присъждат докторски степени в един по-стеснен кръг без обективна външна оценка.
Фокус: Ясни ли са критериите за присъждане на докторска степен?
Огнян Стоичков: Критериите така, както са разписани в закона, са ясни. Сигурен съм, че в правилника за приложение ще бъдат конкретизирани като съответни механизми, които към момента са разписани в Наредбата за реда за прием и обучение на докторанти. Тази наредба е от 2000 г. с редакция от 2004 г. Наредбата съвсем не е ретроградна, сталинска. Тя има битие и към момента, но трябва да се адаптира към съответните законови текстове и да бъде разписана в правилника за приложение към този закон. В момента законовият текст така, както го приеха, е прецизен, гарантира една външна обективност, една свобода на развитието на млади учени едновременно. Мисля, че е постигнат добър вариант на защита на всички интереси – и обществени, за да имаме един качествен доктор, и личностни – за откъсване от съответния ВУЗ, за да може да се гарантира кариерно развитие, което да не зависи само и единствено от ректора или от ВАК и съответните специализирани съвети, комисии и т.н.
Фокус: Какви изпити се предвиждат за получаването на степента доктор на науките? Ще бъдат ли гарантирани те по някакъв начин?
Огнян Стоичков: В нашето предложение с проф. Станилов предложихме и се прие доктор да се става само с дисертационен труд. В предложението на Министерски съвет, тази научна степен можеше да се защити и без самостоятелно развит дисертационен труд, който е приносът в науката, а на база на публикации, издадени речници, учебни помагала, което би отворила вратичка, която трудно се подава на контрол. В съвременното информационно пространство не е трудно да издадеш българо-английски юридически речник. Щеше да ми е нелогично да стана доктор в правните науки на базата на издаден българо-английски юридически речник, който щеше да бъде спорен мой принос в науката. Това предложение на МС не се прие от комисията. Кандидатът за докторант може да развие в редовна, задочна или самостоятелна форма, като хора от практиката, които не са обвързани с академичната общност – добри инженери, изобретатели във всички сфери на науката, практици, които никога не са влизали в университета, но са гениални – измислили са скоростната кутия например на модел „Мерцедес”. Тогава те на самостоятелна подготовка представят своя дисертационен труд, разработен в основната му част, това също се прие, а не само идейни проекти. Представя се в основната му част дисертационният труд, зачислява се на самостоятелна подготовка и след четири години, ако е готов, а може и по-късно, придобива това признание от научната общност, наречено научна степен доктор.
Фокус: Един депутат от ГЕРБ каза, че гласува с отвращение. Как ще коментирате това?
Огнян Стоичков: Не случайно дадох почивка от 10 минути, за да се синхронизират действията, за да имат единна позиция. Преди това аз казах категорично, че моята лична позиция, на „Атака”, подкрепена от Синята коалиция и от опозицията, е „доктор на науките” да се върне в закона. Тогава от ГЕРБ имаха нужда от почивка като във волейбола, треньорът може да поиска почивка, дадохме тази почивка, за да уеднаквят своето поведение. Радвам се, че успяха, поздравявам ги за което. Не е лошо да грешиш, лошо е да не си го признаваш. Безспорно това беше грешка на ГЕРБ и на Министерството на образованието, но им прави чест, че тази грешка беше навреме осъзната, а не в пленарна зала да гласуват с или без отвращение. Радвам се, че в рамките на комисията беше постигнат така желаният консенсус по темата „доктор на науките”, а и по другите теми, които споменах.
Фокус: Какво ви предстои в комисията? Кога ще е следващото заседание?
Огнян Стоичков: Следващото заседание ще е на10 февруари от 15.00 часа. Продължаваме с много важните текстове, които касаят доцентите, професорите. Започваме с регламента за това как се става „доктор на науките”. Имаме разписано наше предложение, ще се радвам, ако бъде прието, защото то детайлно разработва как се защитава тази степен „доктор на науките”. След това минаваме на главите и разпоредбите за доцент, професор и други неща, които трябва да уредят заварените случаи с асистентите, какво ще бъде тяхното битие, трудовоправни отношения, заплати на асистенти, главни асистенти, старши асистенти, които този закон ще ги завари, а също така и висящите процедури във ВАК, кога и как ще приключат. Остават доста важна работа по този закон следващата седмица.
Фокус: Вие оптимист ли сте за приемането на законопроекта?
Огнян Стоичков: Оптимист съм. След като се разбрахме и постигнахме консенсус за „доктор на науките”. Другите разпоредби също са важни, но нямаме диаметрални разлики с вносителите от ГЕРБ. В голяма част техните текстове са „copy-paste” от нашето предложение, което ме радва, че те по самостоятелен път са стигнали до нашите изводи.
Десислава АНТОВА