Постинг
29.12.2009 21:01 -
ЧОВЕКЪТ - ТОВА БОЖЕСТВЕНО ЖИВОТНО!
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1519 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2009 21:06
Прочетен: 1519 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 29.12.2009 21:06
29.12.2009 г.
вторник
ЧОВЕКЪТ - ТОВА БОЖЕСТВЕНО ЖИВОТНО!
Бог е такъв и това, което човекът дълбинно ИСКА да бъде. Животното пък е това, от което човекът се разграничава, каквото НЕ ИСКА да бъде или поне за каквото не иска да бъде смятан.
Думата "ЧОВЕК" изразява една дълбоко противоречива и вътрешно конфликтна същност. Емпирично човекът е индивид /нещо единично/, но същностно човекът е род, социум /нещо общо и абстрактно/.
Кое от двете - единичното или общото, индивидът или родът? - същностно преобладава над другото? Това е полемика, добила световна популярност още от спора между Аристотел и Платон. Полемика, която никога не е нито спирала, нито приключвала.
Индивидът бива зачеван /поставят му битие/ и раждан, а после расте и узрява, остарява и умира. По аналогия някои прекалено ентусиазирани еволюционисти се опитват да мислят и човешкия род - търсят генезиса на "първия човек" и предричат гибелта на човечеството.
Но индивидът е НЕОБХОДИМО смъртен именно затова, защото родът е пак НЕОБХОДИМО безсмъртен. Безсмъртието на човешкия род е това, което придава дълбинен смисъл на смъртността на всеки отделен индивид.
Първоначално представата, а после идеята за БОГ е идеализираната и отделена от индивида същност на човешкия род; Бог е човекът-род, човекът-социум, абстрахираният от самия себе си конкретен индивид.
Единствено християнството в лицето на Бого-човека Исус Христос реално свързва божествената и животинската /биологична/ същности на човека; Исус Христос е точно това, което Бог няма как да не стане, ако и щом слезе на земята. На земята Боговете не могат да живеят по божествен начин точно така, както на небето човеците не могат да живеят като човешки индивиди.
Всеки човек в битието му на индивид е смъртен, но не в обективната му неизбежна смъртност е драмата; драмата е в това, че човекът ЗНАЕ за своята неизбежна смъртност. Знае, защото е РОД, СОЦИУМ, защото може да мисли както като индивид, така и като социум, значи може да различава смъртността от безсмъртието, крайността от вечността.
Ако беше смъртен родът човешки, това неизбежно влече и гибелта, смъртността на всеки отделен индивид; но когато смъртен е само индивидът, това позволява посредством смяната на поколенията да се запазва бесмъртието на човешкия род. Именно това безсмъртие на рода човешки стои в основата на вечността на Бога и чрез него - на надеждата за вечност и на човека било чрез прераждане, било чрез възкръсване...
Страхът от смъртта е страх на човека като индивид, който не осъзнава, че не само е индивид, но и род. Конфликтът между индивидуалната и родовата същност на човека е неизбежен, трагичен конфликт, защото безсмъртието на рода се крепи единствено върху смъртността на индивидите... /следва.../
вторник
ЧОВЕКЪТ - ТОВА БОЖЕСТВЕНО ЖИВОТНО!
Бог е такъв и това, което човекът дълбинно ИСКА да бъде. Животното пък е това, от което човекът се разграничава, каквото НЕ ИСКА да бъде или поне за каквото не иска да бъде смятан.
Думата "ЧОВЕК" изразява една дълбоко противоречива и вътрешно конфликтна същност. Емпирично човекът е индивид /нещо единично/, но същностно човекът е род, социум /нещо общо и абстрактно/.
Кое от двете - единичното или общото, индивидът или родът? - същностно преобладава над другото? Това е полемика, добила световна популярност още от спора между Аристотел и Платон. Полемика, която никога не е нито спирала, нито приключвала.
Индивидът бива зачеван /поставят му битие/ и раждан, а после расте и узрява, остарява и умира. По аналогия някои прекалено ентусиазирани еволюционисти се опитват да мислят и човешкия род - търсят генезиса на "първия човек" и предричат гибелта на човечеството.
Но индивидът е НЕОБХОДИМО смъртен именно затова, защото родът е пак НЕОБХОДИМО безсмъртен. Безсмъртието на човешкия род е това, което придава дълбинен смисъл на смъртността на всеки отделен индивид.
Първоначално представата, а после идеята за БОГ е идеализираната и отделена от индивида същност на човешкия род; Бог е човекът-род, човекът-социум, абстрахираният от самия себе си конкретен индивид.
Единствено християнството в лицето на Бого-човека Исус Христос реално свързва божествената и животинската /биологична/ същности на човека; Исус Христос е точно това, което Бог няма как да не стане, ако и щом слезе на земята. На земята Боговете не могат да живеят по божествен начин точно така, както на небето човеците не могат да живеят като човешки индивиди.
Всеки човек в битието му на индивид е смъртен, но не в обективната му неизбежна смъртност е драмата; драмата е в това, че човекът ЗНАЕ за своята неизбежна смъртност. Знае, защото е РОД, СОЦИУМ, защото може да мисли както като индивид, така и като социум, значи може да различава смъртността от безсмъртието, крайността от вечността.
Ако беше смъртен родът човешки, това неизбежно влече и гибелта, смъртността на всеки отделен индивид; но когато смъртен е само индивидът, това позволява посредством смяната на поколенията да се запазва бесмъртието на човешкия род. Именно това безсмъртие на рода човешки стои в основата на вечността на Бога и чрез него - на надеждата за вечност и на човека било чрез прераждане, било чрез възкръсване...
Страхът от смъртта е страх на човека като индивид, който не осъзнава, че не само е индивид, но и род. Конфликтът между индивидуалната и родовата същност на човека е неизбежен, трагичен конфликт, защото безсмъртието на рода се крепи единствено върху смъртността на индивидите... /следва.../
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
