"...По това време генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет бе Петър Младенов, председател на Министерския съвет – Георги Атанасов, а Андрей Луканов, както вече отбелязах, беше член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП и водеше кадровите въпроси. Няколко дена след изпращането на папката с материалите на парламентарната комисия по деформациите в прокуратурата, Петър Младенов и Андрей Луканов поискаха информация кога ще бъдат предприети мерки за привличане към съдебна отговорност на Тодор Живков и неговото обкръжение.

                          Обясних, че събраните от комисията данни са твърде оскъдни и при това евентуално за такива престъпления, които трудно биха били обосновани за обикновен гражданин, та камо ли за бивш държавен глава. А за данни за виновници за икономическата катастрофа и дума не може да става. Те настояха обаче да се действува бързо, тъй като народът се вълнува и сме длъжни час по-скоро да отговорим на неговите очаквания – съд за виновниците. Стана това, което очаквах да стане, макар че дълбоко в себе си хранех надежда да не се случи.

                         НО УВИ, СЛУЧИ СЕ! НЕ САМО ЧЕ НЕ БЯХ УБЕДЕН В ПРАВИЛНОСТТА НА ТОВА, КОЕТО ТРЯБВАШЕ ДА ПРЕДПРИЕМА, НО ИМАХ ТЪКМО ПРОТИВНОТО УБЕЖДЕНИЕ. НЕ ЧЕ СЪЧУВСТВУВАХ НА ТОДОР ЖИВКОВ ИЛИ ЖЕЛАЕХ НЕГОВАТА ЗАЩИТА. СМЯТАХ, ЧЕ У НАС ТРЯБВА НАЙ-ПОСЛЕ ДА СЕ СЛОЖИ КРАЙ НА НЕОБОСНОВАНАТА РАЗПРАВА С БИВШИ ДЪРЖАВНИЦИ, С КАКВАТО БЕ ИЗПЪСТРЕНА ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА НОВА БЪЛГАРИЯ.

                         НО НЕ УСТОЯХ, ПОДАЛ СИ БЯХ РЪКАТА ОЩЕ С ПРИЕМАНЕТО НА ТАЗИ ДЛЪЖНОСТ И ЛОГИЧНО БЕ ДА БЪДА ИЗТЕГЛЕН ЦЕЛИЯТ! ВИНОВЕН СИ БЯХ ЕДИНСТВЕНО АЗ. НИКОЙ НЕ МОЖЕШЕ ДА МЕ ЗАСТАВИ ДА ДЕЙСТВУВАМ ПРОТИВ ВОЛЯТА СИ. ВРЕМЕТО, МАКАР И В НАЧАЛОТО, БЕ ВЕЧЕ НОВО. СТАНАХ “ЖЕРТВА”, АКО МОЖЕ ТАКА ДА СЕ КАЖЕ, НА КОМУНИСТИЧЕСКОТО СИ ВЪЗПИТАНИЕ. ВОЛЯТА НА ПО-ГОРЕСТОЯЩИЯ ПАРТИЕН ОРГАН ИЛИ НА ПО-ГОРНИЯ ПАРТИЕН РЪКОВОДИТЕЛ ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВА БЕЗПРЕКОСЛОВНО. / Курсивът мой – З.Д. /

                         Обещах, че с възможностите на прокуратурата ще положим усилия да разширим предварителната проверка и да съберем допълнителни и по-конкретни данни, които да обосноват образуването на наказателно производство срещу Тодор Живков. Усложнението идваше и от това, че се настояваше с образуването на следствието той да бъде поставен под стража. А ТОВА ОЗНАЧАВАШЕ ДА СЕ ФОРМУЛИРА ОБВИНЕНИЕ ЗА КОНКРЕТНО ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА КОЕТО СА В ГОЛЯМА СТЕПЕН УБЕДИТЕЛНИ И БЕЗСПОРНИ. / Курсивът мой – З.Д. / Такава проверка бе извършена от предвартелно определена група прокурори, на които бе възложено да водят разследването. Едни от данните на комисията по деформациите бяха доуточнени и прецизирани, събрани бяха и нови данни, отнасящи се до привилегиите.

                          Формулирани бяха две групи обвинения. Едната за привилегиите: за по-високите хонорари, раздаваните ежегодно безотчетни пари, безплатна храна, така наречената покупко-продажба на западни марки автомобили на избрани лица. Всички те се квалифицираха като престъпление по член 282, ал.3 от Наказателния кодекс / престъпление по служба /. Другата група обвинения – за възродителния процес, които се определяха като престъпление по чл. 162, ал. 1 от НК, за проповядване или подбуждане към расова или национална вражда или омраза.

                          НА ТАЗИ ОСНОВА БЯХА СЪСТАВЕНИ ПРОКУРОРСКИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА СЛЕДСТВИЕТО СРЕЩУ ТОДОР ЖИВКОВ И ЗА ЗАДЪРЖАНЕТО МУ ПОД СТРАЖА, КОИТО ПОДПИСАХ С ДАТА 18 ЯНУАРИ 1990 г. СЪЩИЯ ДЕН ПРЕДИ ОБЯД ТОЙ БЕ ЗАДЪРЖАН В ЕДНА ВИЛА В ПОКРАЙНИНИТЕ НА СОФИЯ. /Курсивът мой-З.Д./

                          Почти веднага след ареста се срещнах с него и му обясних какви обвинения му отправя прокуратурата и какви са правата му да  се защитава. Докато му обяснявях, той ме наблюдаваше внимателно, но останах с впечатлението, че не ме слуша. И затова се постарах да бъда възможно най-точен и ясен. Тодор Живков обаче, сякаш на себе си, каза: “Позната физиономия”. Аз продължих с разясненията си,  а той още веднъж или два пъти повтори същата фраза. Разбрах, че се отнася за мен, но продължих с изпълнение на задачата си. Тогава, доколкото си спомням, той се обърна към мен с приблизително следния въпрос: “ Откъде физиономията Ви ми е толкова позната?” Отговорих му, че над 18 години съм сновял по коридорите на партийния дом.

                          Следствието започна. Тодор Живков остана във вилата, в която бе задържан. Няколко дена след това ми бе докладвано, че е невъзможно проължително време да остане там, тъй като вилата не е пригодена за такава цел, а и това не може да бъде скрито от съседите. Наложи се да потърсим възможност да бъде преместен в Софийския затвор. Оказа се, че и там възможностите са твърде ограничени. Нужно беше по-хигиенично помещение, тъй като Тодор Живков бе встъпил в 79-тата си година, а и не беше съвсем добре със здравето. Спряхме се на една малка стая, която не беше арестантска килия. Ползвана е била както за канцелария, така и за арест. Още на другия ден бе преведен в тази стая на затвора.

                         Шефът на охраната му казал, че помещението не е съвсем подходящо, а Живков го попитал живели и работили ли са преди това хора в него. Когато получил утвърдителен отговор, казал, че и той ще може да пребивава в него, щом други хора са могли. Това ставаше в края на януари и началото на февруари. Зима, студено, сурови затворнически условия. Всичко това ме притсняваше, тревожех се за здравето и живота му. АЗ ГО БЯХ АРЕСТУВАЛ И АЗ НОСЕХ ОТГОВОРНОСТТА ЗА НЕГОВАТА СИГУРНОСТ – И ЗАКОННА, И МОРАЛНА. Затова търсех гаранции за сигурността му, за да може следственото дело да приключи нормално и даде отговори на въпросите, поставени в предявеното към него обвинение. Това се налагаше, наред с всичко друго, и от сложната, изключително напрегната обществено-политическа обстановка.

                         Затова счетох, че най-целесъобразно ще бъде консилиум от висококвалифицирани и авторитетни лекари да се произнесат за здравословното му състояние и съобразно с това при какви уловия би могло да бъде държан в предварителния арест.

                       Споделих идеята си с началника на Военно-медицинския институт професор генерал Йовчо Топалов, който напълно се съгласи с мен. Но предложи в състава на консилиума да бъдат включени и изтъкнати лекари от западни страни – един от Франция и един от Федерална република Германия, който и преди е преглеждал Тодор Живков и е в течение на неговото здравословно състояние. Уточнихме се с професор Топалов той да определи българските лекари за консилиума и да покани чуждестранните специалисти. А аз поех задължението за съставяне на прокурорски акт за назначаване на експертиза и осигуряване на валута за хонорара на чуждестранните специалисти. За целта информирах за намерението си новия министър-председател Андрей Луканов и поисках да бъде отпусната на Главна прокуратура необходимата валута.

                         Консилиумът, доколкото си спомням, бе проведен в срок от около един месец. От западните специалисти се отзова само лекарят от  ФРГ. Заключението бе, че с оглед възрастта и здравословното му състояние, Тодор Живков не бива да бъде държан при затворнически условия. Помолих професор Йовчо Топалов да подготви стая във Военно-медицинския институт и по мое нареждане Живков бе преместен там. Всъщност предварителният му арест продължи при болнични условия, под постоянно лекарско наблюдение..."