Заложената рамка в бюджета за образование за следващата година е 2.6 млрд. лева. Успяхме да договорим защита на системата, при положение, че в много други сфери парите се намаляват. Това, което ще бъде проблемно, ще са парите за наука. БАН ще получи толкова, колкото и тази година. Във Фонд "Научни изследвания" ще влязат до 50 млн. лева. Университетите ще получат около 10 млн. лева за наука.

БАН може да запуши течовете в системата по мениджърския метод – чрез преструктуриране. Това означава, естествено, че трябва да се плати социална цена. Председателят на БАН акад. Никола Съботинов и екипът му са решени на промяна. Те ще получат подкрепата на министерството.

Очаква се сливане на институти, пенсиониране на близо 500 души. Служители в неефективни звена могат да преминат на половин работен ден. Така че бюджетът на БАН се запазва, но и в сегашния му размер той отива основно за заплати и материална поддръжка. На практика не остава ресурс за правене на наука.

Изходът от кризата в областта на науката е организациите да използват самата криза, за да се преструктурират и модернизират.

Част от промените, които трябва да се случат, са свързани със законови промени, каквито вие подготвяте...

Да, вече имаме почти готов Закон за насърчаване на научните изследвания, в него са залегнали всички европейски изисквания.

В края на ноември в София има среща на мениджъри във висшето образование от ЕС и заедно с нашите ректори, представители на БАН и млади учени ще обсъждат редица проблеми на висшето образование.

Един от спорните въпроси е този за степените и званията. Как ще се регламентира законово той и ще има ли Висша атестационна комисия? Като ректор на НБУ многократно сте се обявявал за нейното закриване...

До края на ноември се надявам да имаме готов Закон за израстване на академичния състав, известен като закон за степените и званията. На мен "званията” не ми харесват, защото в армията имаше звания. Полицията се девоенизира, а науката държи да има звания – смешна работа.

Така че ще направим закон, чийто акцент ще бъде децентрализацията – всички процедури ще бъдат разпределени по университетите и в БАН според техните правилници. Законът ще зададе само рамката.

Академичен състав на университетите ще са асистент, доцент, професор. Защитата на хабилитация ще дава научната степен хабилитиран доктор. Човек се хабилитира около 40-годишна възраст у нас. Доктор на науките се става около 60-годишна възраст, защото между доцент и професор разлика няма и никой не бърза да става професор. Разликата в заплащането е минимална – 50 лева. Професор сега се става, защото има право на три продължения по една година след пенсионирането, а доцентът – две.

Преподаватели преди да се пенсионират, а и заради по-голямата пенсия бързат да стават доктори на науките и после бързат да стават професори, което е безсмислено. Затова казваме, че хабилитацията те прави хабилитиран доктор – всички са щастливи, имат две научни степени и никой не е ощетен. Добавяме обаче, че защитата се прави на публичен научен форум.

За професор ще се изисква да е подготвил поне един докторант и да има принос към развитието на съответното учебно заведение. Можем да сложим още две изисквания. Първо - за да станеш асистент, трябва да имаш докторска степен. И второ - няма да може при пенсиониране на 65 години да се продължава договорът, ако не си подготвил хабилитиран наследник след себе си. Ако има такъв, преподавателят остава в университета още три години. След това може да продължи като гост-професор, както законът позволява. Но ако няма хабилитирано лице, преподавателят не може да остане в университета. Много хора оголват своята дисциплина, за да могат да четат лекции цял живот.

В преходните и заключителните разпоредби на новия закон ще се запише, че привилегиите по сегашния закон се запазват за заварените случаи. На асистентите без докторска степен в заварено положение ще им дадем срок от три години, примерно, да защитят докторантура.

Висшата атестационна комисия (ВАК) при децентрализацията може да се преобразува в апелативна комисия. Трябва да има такава централизирана институция, която да следи за законността на самите процедури.

Притеснявате ли се от силен отпор срещу тези реформи?

Аз не съм привърженик на обществените дискусии, защото те изсмукват енергията и решимостта за реформи. И понеже хората на науката са изключително умни и интелигентни 20 години те привличат всеки нов министър към "широки дискусии", в които не се постига единомислие и реформите се отлагат.

Какви промени залагате в Закона за висшето образование по отношение на университетите?

Основните акценти са два – по-голяма автономия и по-висока отчетност. Трябва да се реши проблемът със собствеността на университетите. В момента те ползват публична държавна собственост и не могат да я защитят. Разумно е да се прехвърли собствеността на висшите училища. Те няма да имат право да продават имоти, но ще ги управляват.

Трябва да има разделение на финансовата и академичната власт в България. Това може да стане и на етапи, не изведнъж. Мисля, че у нас няма да проработи вариантът с настоятелствата, които да имат администрация. Другият вариант е да има главен мениджър във всеки университет, който да отговаря за финансовата и стопанската част. Той може да е към Министерството на финансите, както е в Германия, или към образователното министерство, както е в Румъния. Мениджърът ще отговаря за финансовата част, а ректорът ще отговаря за академичната дейност, за качеството на образованието и т.н. Сега битието на ректорите е тежко – те се занимават с цената на водата и парното наред с всичко останало.

Имате ли план за това как ще се борите с корупцията във висшето образование, за която постоянно се говори, но всички ректори отричат да е в техния университет?

Корупцията е при вземането на изпитите. Затова имаме нужда от нова система за оценяване, която да е прозрачна и многокомпонентна. Т.е. да не може да се поставя субективна оценка само въз основа на изпита, както е сега. Идеята е оценката да се формира от няколко компонента – явяване на тестове, изпити, курсови работи, активност в клас. Може студентът да бъде освобождаван от краен изпит. Да кажем, ако на него му харесва оценка от 4.50, формирана на базата на част от компонентите, защо му е да се явява на краен изпит? И обратното – за да се яви на краен изпит, трябва да покаже първо, че покрива останалите компоненти –предавал е курсови работи и т.н.

Ако това се подкрепи със система на външно оценяване, мисля, че тогава корупцията би била много по-трудна. Тя, разбира се, винаги може да съществува, но при ясни правила ще има много по-голяма прозрачност и съответно крайно ограничени възможности за корупционна практика.

Външното оценяване в университетите може да стане, например, като всяка година се избира определен брой специалности – да кажем 50, които подлежат на външно оценяване. Изпитите минават, работите на студентите се предоставят за проверка на външна комисия. Ако има разминаване в оценките, те няма да бъдат променяни, но ще се отрази на заплащането на преподавателите.

Кога ще заработи система за университетските рейтинги и ще се обвърже ли рейтингът на даден ВУЗ със заплащането?

Има проект за рейтинг на университетите. Но неговата идея е да помогне на потребителите на образователната услуга в търсенето на университети.

За рейтинг на висшите училища, какъвто вие имате предвид, може да се работи в различни посоки. Едната от тях е създаването на рейтинг на базата на публикациите, издадени от университета. Ще се допълни още: какви преподаватели има съответното висше училище, какво е качеството на обучение… При добри показатели този ВУЗ ще получава повече средства. Издръжката на студента обаче е една...

Това вече е въпрос на решение дали да се запази сегашната система на финансиране...

Финансирането трябва да е модерно – да има базова издръжка на университетите, която включва студентската издръжка. Фонд "Научни изследвания" да финансира науката в университетите, като той трябва да бъде разширяван. Може да се измислят варианти за проектно финансиране на учебния процес.

Кога университетите ще престанат да са машина за дипломи, а ще се заложи на качеството на образованието и дипломата ще има някакво покритие?

Трябва да се създаде система за развитие и поддържане на качеството. Тя ще включва изследване на студентското мнение спрямо университета, катедрата, преподавателите. Става въпрос за голям въпросник между 30 и 50 въпроса по отношение на преподавателите – как преподават, какво е качеството на лекциите, ползват ли интерактивни средства, стимулират ли студентите да участват в научно-изследователския процес.

Трудът на самия преподавател ще се раздели на две при оценяването – преподавателска и научна дейност. Ще се взема предвид и къде е правил научни публикации.

Трябва най-накрая да има електронно обучение, да няма разлика между него и контактното. Това означава всички лекции да са качени в Интернет, да са дадени линкове към препоръчваната литература и т.н.

Всичко това ще се обвърже със заплащането на преподавателите. Ще има една базова заплата за асистент, доцент и професор, и оттам нататък ще се доплаща.

Вече стана на няколко пъти дума за БАН. Имаше много разпалени и противоречиви дискусии за бъдещето на академията. Как го виждате вие?

В министерството очакваме БАН да се преструктурира и да се развива с нашата подкрепа. Академията е голяма ценност за държавата, но проблемът е, че тя по структура е свързана с някогашната индустрия. През 20-те години на прехода твърде малко е направено за преструктуриране в синхрон с евроатлантическата общност, към която България принадлежи. И това е основният й проблем. За да влезе в синхрон, БАН трябва да се преструктурира и слабите звена да се преобразуват, да се слеят с други и т.н.

На чисто мениджърски принцип добре работещите звена трябва да получават повече пари, а на слабите дейността им може да бъде временно замразена.

Но на БАН трябва да се гледа като на звено, чиито изследвания в по-голямата си част не са чисто прагматични – т.е. утре да излязат на пазара. Много от изследванията са насочени далеч във времето, така че и едното, и другото трябва да се запази.