Йордан Йотов, един от най-близките и лоялни хора на бившия Първи в държавата - Тодор Живков, сега е на 89 г. Двамата със съпругата си Славка обитават малка къща от 60 кв. м в Банкя. Живее скромно като повечето българи и по нищо не личи, че някога е бил на върха в държавата.

На 17 г. става член на РМС, после партизанин в отряда "Чавдар". Завършил е право. Седем години е бил главен редактор на в. "Работническо дело". Секретар и член на Политбюро на ЦК на БКП.

Посреща екипа на "Труд" с усмивка и в добро състояние на духа. Разказва, че сега денят му минава в четене на вестници и книги, следи новините, среща се с приятели. Поработва и по малко в градината, грижи се за лозите. Има страхотен отел - черпи с него и нас, а жена му настоява да ни напълни плик с ароматното грозде.

Споделя, че гласува винаги, защото е негово право. Но признава, че не гласува за БСП, а пуска бяла бюлетина.

- Скоро ще станат 20 години от 10 ноември. Какво си мислите сега за България, как се промени страната, г-н Йотов?

- Спомените непрекъснато ме връхлитат, живея с тях. Връщам се към миналите дни и правя сравнения. Тезата ми, че на 10 ноември 1989 г. се извърши контрареволюция, се потвърждава. Нито за миг не съм се отказал от тази своя мисъл, на която някои се подсмихват. Оценката ми се потвърждава от живота, който живее сега нашият народ.

- Спите ли спокойно, мъртъвците появяват ли се често в сънищата ви?

- (Сепва се, прави пауза от около 10 секунди, поема тежко въздух, а очите му се насълзяват - б. р.) Никога не съм се разделял с другарите. Най-често си спомням ремсовите години от младостта. Бившите ми другари партизани от отряда “Чавдар” и те са там, Тодор Живков също...

- Не се ли ядоса Живков, че точно бойните му другари от отряда “Чавдар” - вие, Добри Джуров и Димитър Станишев - сте му предложили да си подаде оставката ден преди пленума на 10 ноември?

- Той беше трезвомислещ човек, но наистина беше изненадан от това, че ние му го предлагаме. Тезата ни беше, че само с оставката му можеха да се избегнат последиците, каквито вече ставаха по света. Той се съгласи с нас, но искаше това да стане малко по-нататък...

- Какво беше мнението му за т. нар. реформатори в партията Андрей Луканов и Петър Младенов?

- Живков не говореше празни приказки. Той преживяваше всичко, но оценки не даваше.

- За какво му беше най-мъчно?

- За ставащото в партията. Че тя върви против интересите на хората и народа си. И че обратът в социалната система връща и партията назад.

- В интервю след 10 ноември Живков казва, че Луканов и Младенов едва ли са си давали сметка за последиците, че държавността се унищожава.

- Ето оттук може да се съди за делата на двамата бивши членове на Политбюро. И тези дела ги атестират като предатели на социалистическата идея. Направеното от тях не е станало случайно. Дори в произхода на Луканов предателството му е заложено генетично...

- Какво имате предвид?

- Дядо му издава контрапаролата за Септемврийското въстание през 1923 г. Докато при Младенов се учудвам - баща му е убит през януари 1944 г. като партизанин.

- И какво е обяснението ви?

- Явно те двамата са имали ангажимент към чужди сили. И Младенов, и Луканов са се ползвали с пълно доверие от страна на Михаил Горбачов. А Живков е трябвало да се съобрази със Съветския съюз. Никой не можеше да му се противопостави. Очевидно е, че интересите на двамата освен чужди, са били и лични. Предателството не всеки го умее... А те предадоха не само строя, но и народа си, работническата класа, която беше ръководна сила в България.

- Живков защо не си подготви наследник в партията, а позволи Москва да му го избере?

- Той разбира се е наблюдавал всички и е имал собствена преценка за всеки. Но пред нас не е коментирал и афиширал никого.

- Впоследствие той споделя, че е оглеждал Чудомир Александров за наследник, Александър Лилов също. За първия споменава, че се оказва лош човек - предавал сведения за жена си, а вторият бил прекалено умен и не ставал за лидер...

- Живков сам решаваше нещата. Лилов имаше и интелект, и подготовка. Но в политическата му дейност имаше много голям зигзаг, от който той не може да се отърве, докато е жив.

- Какъв е този зигзаг?

- Той промени характера на партията. Не мога да се позова на документи, но съм сигурен, че той стои зад промяната на името на партията, зад устава й, зад програмата. И тогава тя скъса с великия идеал, няма я вече борбата за социализъм, БСП се обяви за равнопоставеност на държавната и частната собственост. Пише ли някъде за диктатура на пролетариата...

- Защо БСП се прави, че не ви забелязва - вас и другите от бившето Политбюро? Да не би да се срамува от вас?

- Такива морални принципи при тях не работят. Те живеят със самочувствието, че са покорители и освободители на България от социализма. За срам въобще не може и да става дума.

- Някой от големите в БСП след 10 ноември не ви ли потърси за съвет?

- Не, никой и никога! Как ще дойде някой, като ме вкараха в затвора. Е, до присъда не се стигна... (Съпругата му Славка се намесва, като добавя: “Дори никой не се обади тогава по телефона да попита как е.”)

- С бащата на Сергей Станишев сте били бойни другари, много близки. Бившият премиер и настоящ лидер на БСП не ви ли се е обаждал?

- С баща му бяхме съпартизани. Години след 10 ноември поисках среща със Сергей, но той не ме прие (отпива глътка чай и въздъхва тежко - б. р.).

- Защо сте искали да го видите?

- Това има предистория. След като Сергей завърши висшето си образование в Москва, той се върна тук и известно време беше безработен. Баща му положи много усилия, за да го вкара във Висшия съвет, не като член, а на работа на “Позитано” 20. И успя. Там е първото му работно място. Изведнъж почувствах, че Станишев иска да се докопа до властта, а това не беше добре.

- Но нали сте били приятелски семейства?

- Да, но мен ме болеше. Сергей още нямаше никакъв опит, а искаше да определя вземането на решенията в партията. Не зная дали е бил и член на БСП в началото, но дори и да е бил, членството му е било само формално.

- И какво искахте да му кажете?

- Чувствах бащински дълг да му кажа, че още няма нужния партиен опит и да не бърза с партийното издигане. Това беше грешка.

- А той стана БСП лидер?

- Да, няколко пъти исках среща, а той всеки път ми отказваше. Накрая се принудих да се обадя на майка му Дина Станишева, и да поискам от нея помощ. Не зная дали му е казвала и какво, но тази среща така и не се състоя. На погребението на ген. Добри Джуров през юни 2002 г. Дина ме видя и дойде при мен. Каза ми: “Ето го Сергей, говори с него за среща.” Когато всичко свърши, го настигнах на вратата на Ритуалната зала и го попитах кога ще ме приеме. А той: “Нямам време, заминавам в чужбина.”

- Не ви ли попита поне защо искате среща?

- Не. Но от тона му разбрах, че няма да стане и оттогава не съм правил никакви опити. А семействата ни бяха много близки. Когато баща му го оперираха, 20 дни прекара у нас в Банкя, тук се възстанови на въздух, и Дина идваше... Сергей вероятно се е страхувал, че биографията ми не е подходяща за него.

- Как ви се струват сега процесите в БСП, следите ли драмите в партията?

- Вече не съм член на тази партия и делата й много не ме интересуват. Не съм я напускал шумно, просто спрях да си плащам членския внос. БСП има проблем с идентификацията си. Не съм в курса на борбите вътре в нея.

- Кой момент е един от най-позорните й?

- До 9 септември 1944 г. България е монархия. А монархизмът, в лицето на сина на цар Борис III - Симеон, се появи след 10 ноември 1989-а. И досега мира не ми дава как стана така, че синът на бившия партизанин Димитър Станишев стана съюзник в правителството със сина на бившия монарх! При това Симеон дойде, за да възстанови престола си, това е било в сърцето му. Но не успя. Успя само да ограби народа си с имоти. Как стана този съюз между двама исторически врагове - социалисти, които са републиканци, и монархисти, каква е тая комбинация? Умът ми не го побира...

- В интервю за “Труд” след 10 ноември Петър Младенов споделя, че не изключва Симеон да бъде подкрепен от хора от левия спектър.

- Младенов ли казва това?! Никога не е обмисляно Симеон да се завръща у нас. Той е отречен, но в условията на контрареволюция и това може да стане.

- След разговора ни през 2006 г. вие направо взривихте общественото пространство с тезата си, че Луканов е раздавал държавни пари на приближени от партията. Още ли мислите така?

- Досега никой не ме е опровергал. Раздавани са куфарчета с пари. И това са споделяли мои близки приятели. Един от тях е Желязко Колев, лека му пръст. Беше чавдарец, член на ЦК и полковник от МВР.

- Разкажете, моля ви.

- Дошли при него с едно куфарче, пълно с пачки. Но той беше човек на достойнството и на честта, веднага е отказал.

- А на вас защо не са ви дали, да не сте им обиден?

- (усмихва се) Чакайте, да ви кажа и продължението. След като Желязко възмутено върнал куфарчето, Добри Джуров му се е скарал за грозната постъпка.

- Наистина ли?

- Да. А на мен не ми предложиха, защото много добре са знаели, че няма да го взема. Те предварително са обсъждали кой би приел и така са подбирани хората.

- На комсомолците ли дадоха най-много?

- Не зная. Но ако искат да разберат кой е получил, могат да отворят архивите на МВР. Там има всички данни.

- Сериозно? Но защо мислите така?

- В архивите се пазят данни дори какво е било менюто на малкия Симеон всеки ден. Архивите са огромно богатство, че положително има хора, които са съобщили за това. Всеки документ има давност, не зная кога ще бъдат разсекретени всички и дали това ще стане някога. Но не може да са унищожени. Там има над 40 тома пълен архив на Народния съд. Има доказателства за всеки един случай, кой какви престъпления е извършвал - икономически или политически.

- Защо БСП измени на принципите си?

- А вие самата вярвате ли, че това е старата партия?

- Е, разбира се, старите идеалисти не са в първите редици, но светът и България се променят.

- Преименуването на БКП в социалистическа не стана случайно. С това не се отрече БКП, но по същество се даде да се разбере, че БСП къса с миналото. Това не го заявяват никъде, но продължават да ходят всяка година на Бузлуджа. Вижте ги с какви пари разполагат, милионери и милиардери се навъдиха. По мое време с такива пари никой не е разполагал.

- Колко беше заплатата на член на Политбюро?

- Около 1600 лева заедно с данъците.

- Никак не е малко, като се има предвид, че средната заплата е била 250 лв.

- Да, но имаше лимит и никой не можеше да го надвишава. Професорите вземаха 500-550 лв., съпругата ми беше такава. Тогава можехме да имаме само апартамент, кола и вила.

- Сега живеете в тази вила, доста малка е.

- Тя не можеше да надвишава 60 кв. м, нито сантиметър повече! За всичко имаше много строг контрол. А сега парите на големите са в чуждестранни банки. По мое време имаше някои, които си позволяваха нерегламентирани неща. Но Живков веднага хващаше тези хора, нещата не се потулваха и те получаваха заслуженото. Той самият беше инициатор за разкриване на мошеничествата.