Публикувано на: 06.08.2009 | източник: Фокус | автор: Десислава АНТОВА 
 

Необходимо е да се откажем от Закона за степените и званията и да се закрие Висшата атестационна комисия (ВАК). Това каза в интервю за Агенция „Фокус” ректорът на Нов български университет доц. Сергей Игнатов.

„Много се обсъжда въпросът за развитието на академичния състав в България, който се регулира от Закона за научните степени и звания. Този закон е всъщност е от 1952 г. и с правилника за приложение, последните големи реформи са от 1972 г. Това е период, в който Сталин е бил все още жив. Цялата тази система е наследена от Сталин", посочи доц. Игнатов. Това е време на милитаризиране на системата на образование и на всички дейности в живота. „Поради това, ако човек сега сравни степените ще види, че има асистент, старши, главен, както има младши лейтенант, старши лейтенант, общо взето така наречените звания в академичните среди повтарят, до известна степен, военните", посочи доц. Игнатов. Трябва да се премахне това понятие звание, което всъщност е военно. „Тук става дума за научна степен и научни длъжности. Необходимо е да се откажем от Закона за степените и званията, а в Закона за висше образование казваме следното - закрива се Висшата атестационна комисия, която е създадена по Сталинско време", уточни доц. Игнатов. Според ректора на Нов български университет всички процедури по обучение и защити на докторанти, трябва да се провеждат според правилника на звеното, където е проведено обучението. „В цял свят всеки си е доктор на университета, а не на Министерския съвет", категоричен бе доц. Сергей Игнатов.
По думите му - сега системата за защита е неморална, тъй като гласуването е анонимно и дори, ако докторантът е събрал само положителни рецензии, ако си има врагове в комисията неговият докторант може да бъде върнат в начална фаза на процедурата и тя да се протака до безкрай. „Развитието на академичния състав също трябва да става според правилника на университетите и според правилника на БАН. Не може външен орган да решава, дали аз ще назнача някой за доцент или професор, ние му плащаме заплата, ама те да решават", коментира доц. Игнатов. Той каза още, че в Европа има централен контрол, който следи процедурите, но няма такова нещо, да отидеш и да защитаваш докторската си степен пред централна комисия.
 

Публикувано на: 13.08.2009 | източник: Фокус | автор: Десислава АНТОВА 
 

Новият заместник-министър на образованието и науката е доц. Сергей Игнатов – ректор на Нов Български университет. Това стана ясно на пресконференция в образователното ведомство, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

Министър Йорданка Фандъкова посочи, че той ще бъде ангажиран с реформите в сферата на висшето образование и науката, създаването на нов Закон за висше образование, както и Стратегия за развитие на научните изследвания.
„Човек, който управлява, няма право на оправдание единственото оправдание е успехът", заяви Игнатов.
„Нашият екип ще подпамага всички вътрешни импулси в сферата на образованието", посочи Игнатов. „В този нов закон основното, което ще залегне, е грижата на държавата за степените длъжностите и званията. Конкуренцията не е вече между българските университети, конкуренцията е в Европейския съюз", посочи заместник-министър Игнатов.
Доц. Игнатов ще спази всички законови изисквания и няма да бъде повече ректор на Нов Български университет. „Със сила нищо няма да се налага", посочи заместник-министър Сергей Игнатов. „Разтурване" на Висшата атестационна комисия (ВАК) няма да има, трябва да се намерят пътища за модернизиране и развитие на ВАК.

 Законът за научните степени и звания ще изчезне ли? Вие преди настоявахте за неговото премахване.
- Дали законът за степените и званията ще бъде отделен, или ще е част от основния рамков закон, това ще реши колегията. В повечето страни е един закон. Висшата атестационна комисия, която съществува в момента, трябва да се модернизира. Там има едни бюрократични наслоения през годините, които трябва да се отстранят, за да се улесни възможността на младите хора да растат в науката. Ще дадем по-голяма възможност на структурите, където се провежда обучението и се назначават кадрите, да имат по-голяма тежест при техния растеж. Но държавната грижа за качеството на защитените дисертации и качеството на хабилитирания състав, който се назначава, ще си остане.
- Има опасения, че ако се разреши всеки университет да си хабилитира сам кадрите, ще се появят прекалено много "доморасли" професори?
- Идеалното решение би било да има различна стойност на докторската степен и на хабилитирания състав. Всъщност това и днес е така - един професор от Софийския университет не е равен на един професор от университета Х. Както и диплома от СУ има различна стойност от диплома на Оксфорд или Харвард.
- Как ще мотивирате за промени колегията, която е доста консервативна?
- Колегията е консервативна, но понеже много години вече се обсъждат тези промени, назря моментът и самата тя да ги поиска. БАН и университетите трябва да уеднаквят вижданията си. Ще постигнем това, когато видим, че ние, учените от университетите и тези от БАН, не сме различни. Още когато бях в първи курс, Виноградов ме е учил, че университетът е място, където се прави наука и се преподава наука. Ако ти не правиш наука, нямаш място в университета. Ако постигнем консенсус по това, можем да създадем модерен закон. Една съществена част от него трябва да бъде посветена на научното израстване. Защото това даже не е проблем на моето поколение, то вече е израснало в научно отношение. Но от младите хора, отишли да учат навън, малцина се връщат. Трябва да могат да намерят мечтаната чужбина в България. А за тази цел трябва да им създадем условия за една бърза и прозрачна процедура. Противниците на промяната казват, че ще падне качеството. То може да се регулира по много съвременни начини. Освен това живеем във време, което е информационно пренаситено. Вече го няма това положение, при което един знаещ седи на катедрата и чете лекции на болшинството незнаещи. Сега самото научно израстване върви с други темпове. Би трябвало и в България да дадем възможност на един човек до 45 г. да стане професор, за да може да направи научна школа след това. В нашата страна има уникални учени, но какво става - когато достигнат възраст за пенсия, те започват да изолират учениците си, защото това е единственият начин да не ги пенсионират. Затова мисля, че трябва да създадем вариант след пенсия да се подновяват договорите само на учени, които са подготвили свои хабилитирани наследници. Сега добрите ни учени или отиват в чужбина, или работят по европейски проекти. Ние трябва да ги запазим, защото за нас техният потенциал е много по-ценен от петрола.
- Бяхте предложили повечето учени да минат на срочни договори.
- Това разбуни колегията, но в България имаме лошата практика да пазим асистенти на по 60 г.които бродят от университет на университет без защитена дисертация. Трябва да минем към световната практика - условието за заемане на научна и преподавателска длъжност да бъде наличието на докторска дисертация. Асистентската работа могат да я вършат докторантите. А този човек, който е заел научната и преподавателска длъжност, да продължи своето развитие и в скоро време да стане професор. С колегията ще обсъдим и мястото на доцентската степен, защото в момента тя по нищо не се различава от професорската. В единия случай се искат големи заслуги в дадена област, а в другия - "особено големи", така е записано. Доцентът може да бъде временна длъжност и ако след еди-колко години човекът не се е придвижил към професура, да освободи това място. Най-вероятно колегите няма да се съгласят, но наистина молбата ми към тях е да помислим как да облекчим израстването на младите.

                                       +

ПЛОВДИВ, Деляна ЛУКОВА, 15 Септември 2009; 13:50

Вузовете да дават научните степени и звания и се грижат за израстването на кадрите си, а Висшата атестационна комисия да престане да съществува. Това е залегнало в приоритетите на зам.-министъра на образованието Сергей Игнатов, който вчера бе в Пловдив за откриването на учебната година на Медицинския университет. Въвеждането на правила за израстване на академичния състав се налагало поради тромавата централизирана процедура.

„Защо не професор на 40-45 години. Така хората ще имат перспектива да създадат своя школа. Никой няма да има право да продължава договора си след пенсионна възраст, ако не е подготвил поне едно хабилитирано лице", поясни доц. Игнатов. Държавният контрол щял да се запази, но ректорите като работодатели щели да имат решаваща дума при даването на званията. Друг голям проблем била студентската мобилност и въвеждането на кредитната система.

                            Малък спомен от 2008 година...

Спорът около подготвяния нов законопроект за научните степени и звания отново бе подхванат в понеделник, когато бе обсъждан на Ректорски съвет в УНСС, на който присъстваше и премиерът Сергей Станишев.

"Волята на правителството е в рамките на този мандат да се приеме изцяло нов закон за научните степени и научните звания, който да дава възможност за кариерно развитие на младите учени, защото те сега нямат стимул да се занимават с научни изследвания", обяви Станишев и призова ректорите на визшите училища да излязат с общ проект.

Разразилият се за пореден път спор обаче показа, че научните среди трудно ще се обединят около едно становище. "Подготвяният нов проект на закон за научните степени и звания по нищо не променя философията на сегашния закон, който действа от 1972 година", заяви ректорът на Нов български университет (НБУ) доц. Сергей Игнатов, който е един от най-отявлените противници на сегашния законопроект. Според Игнатов трябва да се закрият всичките структури на Висшата атестационна комисия (ВАК) и, по думите му, от 1 януари 2009 г. ВАК се закривала и в Русия, откъдето още по времето на СССР е заимствана и българската система за атестиране на научните степени и звания. Ректорът на НБУ смята, че трябва да се премахнат и званията, защото били "наследство от миналото".

Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев далеч не бе толкова краен в изказванията си, но не спести критики, че подготвяният проект е писан от гледна точка на учените в научните институти, а се пренебрегвали преподавателите във висшите училища. Според ректора на Софийския университет трябва да се наблегне не на научното израстване, а на създаването на специалисти и на стимулирането им за научна работа.

"Има достатъчно обективни причини да няма съгласие по проекта за промени в Закона за научните звания и степени. По тази тема постигането на единодушие в академичната общност е нещо много трудно", коментира председателят на парламентарната комисия по образование и наука Лютви Местан и посочи, че от научните среди са дошли "диаметрално противоположни мнения по предложенията за промени".

Премиерът Станишев допълни, че в Народното събрание отлежават близо 36 законопроекта по тази тема, но решението на въпроса с научната кариера трябва да се търси в мерки за увеличаване на броя на заетите в научната работа.

Спорът около новия законопроект се разрази още през април, когато председателят на Висшата атестационна комисия академик Петър Кендеров представи концепцията си, предвиждаща пълно отделяне на научното звание от научната длъжност и ред други мерки за "реформи" на системата за "произвеждането на учени". Още тогава мненията се поляризираха.

Друг въпрос, оставащ открит, е дали да има централизирана или децентрализирана система за присъждане на научни звания. Според Игнатов дисертациите трябва да могат да се защитават там, където се е провеждало обучението, но ректорът на Софийския университет се противопостави на идеята. Според него това ще доведе до насищане с некачествени учени заради занижените критерии при акредитацията на ВУЗ-овете.
                               Още  информация...
 

"Професор" като бижу от "Версаче"

Нов вариант за научните степени и звания за пореден път развихри страстите

Велиана Христова

Преди седмица темата за научните степени и научните звания за кой ли път бе подхваната от нулата. За 18 години вариантите на нов закон за научните титли станаха около 40, ни един не е излязал от парламента, но мине не мине година, и се започва пак отначало. Събира се пореден форум и се пуска изтърканата плоча: "Действащият закон е остарял, трябва промяна, хайде да постигнем консенсус по основните моменти, останалото е лесно." И се завърта познатата история - едно малцинство настоява за пълна децентрализация и либералност в присъждането на степени и звания, срещу него мнозинството настоява да се запазят национални критерии за оценяване на научните приноси и да има сравнимост на кариерните позиции в различните висши училища и научни институти.
Този път основа на обсъждането станаха идеи, които по екстравагантност сякаш надминават всички досегашни. Замислени са от председателя на ВАК акад. Петър Кендеров. Основното в тях е, че присъждането на научните степени "доктор" и "доктор на науките" няма да минава през ВАК, а ще се прави на място от всеки вуз и институт. Но степените ще са валидни навсякъде в страната. А за научните звания идеята е да се отделят от длъжностите - "професор" и "доцент" да се става по собствено желание, без конкурс и без хабилитационен труд (!), без връзка с вуз или институт. Присъждането обаче си става във ВАК (преименувана в агенция). При това се запазва досегашната тристепенна процедура - с инцидентно жури (вместо постоянен специализиран научен съвет), комисия на ВАК, президиум на ВАК.
Получава си ученият званието, когато реши, накипря се с него като с бижу от "Версаче" и докато кара такси, за да припечели някой лев, залепя до волана една табела: "Шофьорът е професор". Има си звание - нещо като ловен билет, който му дава право да ловува във волните полета на научното поприще. Един ден, ако някъде обявят конкурс за длъжност професор, явява се с табелата си и чака да го харесат. Картината, разбира се, пресилваме. Но вариантът "Кендеров", общо взето, изглежда точно така. Никъде по света няма "висящи в нищото" звания. Има национални научни титли във Франция, но те са съвсем друго нещо - одобрява ги Националният център за научни изследвания (СНРС) за работа в неговите асоциирани лаборатории във вузовете.
Странното е, че акад. Кендеров първо напомни как в момента българските дипломи за "доктор" се котират страхотно по света (в Германия дори охотно ги фалшифицирали), защото се знаело, че ги дава държавата на национално ниво, а не просто някой вуз или институт. Не стана ясно защо тогава той предлага тъкмо тази добре приета по света наша научна степен да се лиши от "националния си авторитет" и да се даде в ръцете на всеки университет или институт. Ако говорим сериозно, висшите училища у нас са толкова различни по качество, някои са направо измислени, че можем да си представим какво разнообразие от несъпоставими докторски титли би се появило в България. А научните степени по принцип са мярка за способности в науката и за изследователски приноси, затова би трябвало те да се подчиняват задължително на еднакви за цялата страна критерии и изисквания. Само тогава би могло те да се признават еднакво навсякъде и дипломата за степен да е гаранция за качество. Иначе - произведени в някое вузовско ъгълче, където едва мърдат 5-6 души на щат, те ще са повече от съмнителни. Но пък мнозина биха искали да си осигурят акредитирането с произвеждане на научни степени на кило по местни по-занижени критерии. Ще преминем към имитация и на наука с истинска тълпа от "титулувани".
Ректорите и директорите на научни институти в БАН не посрещнаха възторжено очертаната перспектива. Основните спорове обаче се завъртяха около званията. Доста по-радушно бе прието искането на ректорите на НБУ доц. Сергей Игнатов и на ТУ-София проф. Камен Веселинов званията изобщо да се премахнат. Защото по света в сектора на знанието звания няма, има ги единствено в армиите. "Професор" и "доцент" навсякъде са длъжности и кого ще назначи даден университет или институт си е негова работа, а не на някаква централна държавна агенция, при това - назначавана от премиера и поради това превърната днес в политически орган на всяка поредна власт. Да не говорим за шуробаджанащината и за принципа "аз на тебе - ти на мене". Не е вярно, че няма доценти по света, има си го това стъпало, но носи друго название.
Доколкото преди почти 2 години екип на БАН разработи и предаде в МОН готов проектозакон за степените и званията, който никъде не е обсъждан публично, а и Съюзът на учените отдавна предложи подробен анализ и виждане за присъждането на титлите, участниците в срещата бая се чудиха защо МОН им предлага само варианта "Кендеров". Ректорите заподозряха, че идеята за свободно получаване на звания води пряко към корупция и е лансирана с тайна цел - за да могат честните бизнесмени да си купуват титли, та да лапнат парите от европейските структурни фондове, в които се изисква проектите да са свързани с науката и иновациите. Освен това в момента конкурсите за професор и доцент се обявяват от базовите академични организации, всеки кандидат защитава хабилитацията си първо пред своите колеги, а след това - в специализираните научни съвети на ВАК. Ако получаването на звание става само във ВАК, откъснато от местоработата, това означава, че университетите просто се лишават от права, коментираха ректорите. Пък и добре се знае, че дори при сегашната система един кандидат може да има две положителни рецензии, положителна суперрецензия, да е избран в специализирания научен съвет и в научната комисия, но да бъде отхвърлен от Президиума на ВАК! Или обратно - там да му се присъди титла, която му е отказана в по-ниските етажи. Как да се вярва, че ако процедурата се затвори само във ВАК, безобразията няма да са масови? Такъв вариант само би бетонирал Висшата атестационна комисия в най-лошия й вид.
Проф. Веселинов посочи още нещо. При сегашната система професор се става с 3 или 4 конкурса, а според идеята на Кендеров конкурсите стават 6 - т.е. системата се усложнява още повече. А нали уж казваме, че тя сега е тромава и процедурите са дълги, че професор се става едва след 50 години и това спъва кариерета на младите. Всъщност не е точно така, като се знае, че едва 7% от процедурите във ВАК сега завършват с отказ да се присъди желаното звание или степен и това показва, че ситото никак не е строго. Някои пък така ревностно се "професоросват", без изобщо да са ставали професори, че отдавна са превърнали самото звание в снобска показуха като костюм от "Версаче". Истинският проблем за младите съвсем не е в системата за титлите. Проблемът е, че с 250 лв. докторантска стипендия и максмум 500 лв. бъдеща заплата до живот в науката младежите просто не искат да работят изследователска или преподавателска работа. Конкурсите за докторанти във вузовете масово се провалят поради липса на кандидати. А на асистентите не им се занимава да се трудят и да пишат дисертации, нито пък на доцентите - да защитават "голям доктор", понеже финансовият смисъл на научния растеж у нас е никакъв. Но пък да грабнеш титла без труд и дори без хабилитация, може би си струва, а?
 

С колко стъпала се стига до професор

Сега - 3 или 4 стъпки: Защита на научна степен "доктор" - получаване на звание и длъжност доцент - защита на степен "доктор на науките" (не е задължителна) - получаване на звание и длъжност професор.
При варианта "Кендеров" - 6 стъпки: Защита на научна степен "доктор" - защита на звание доцент - получаване на длъжност доцент - защита на научна степен "доктор на науките" - защита на звание професор - получаване на длъжност професор.

Вариант "Кендеров"

I. Орган за присъждане - Висша атестационна агенция (ВАА). Състои се от три стъпала:
- Висш атестационен съвет (досега Президиум на ВАК)
- Атестационни съвети по науки (досега комисии)
- Специализирани научни журита, избрани за всяка процедура (досега постоянни специализирани научни съвети).

Висшият атестационен съвет се назначава от премиера. Научните журита се назначават за всяка процедура и се разпускат след края й.

II. Научни степени

Степен "доктор" - присъжда се на място в организацията, в която протича докторантурата. Става със защита на дисертация пред изпитна комисия от 4 до 6 хабилитирани члена. Независимо къде е присъдена на място, важи на общо основание при кандидатстване за научно звание във ВАА.

Степен "доктор на науките" се дава от Атестационния съвет по съответните науки по предложение на избрано от него Специализирано научно жури (СНЖ).

III. Научни звания

- Частен доцент
- Частен професор

Присъждат се просто като звания, без да има свободно място за едноименна длъжност (разделят се звания и длъжности). Може да има стотици хора със звания, които ще чакат да се отвори някъде свободен щат.
Званията се присъждат от ВАА по същия ред като степента "доктор на науките". Който получи степен "доктор на науките", автоматично получава звание "професор".

IV. Научни длъжности

Който има звание "частен професор", може да бъде назначен и на длъжност "професор", и на длъжност "доцент".
 

Вариант на екип на БАН
съгласуван със СУ и МУ-София

I. Орган за присъждане - Национална агенция за атестиране (НАА). Агенцията е към президентството.
Състои се от две стъпала:
Действащи звена:
- Атестационен съвет
- Специализирани научни съвети (СНС) по науки
Контролни звена:
- Контролни научни комисии към СНС
- Апелативна комисия

Атестационнят съвет се избира по подробно разписана процедура чрез номиниране на кандидати от факултетите и научните звена. Назначава се от президента. Членовете на СНС също се избират чрез номиниране от факултетите и научните звена.
Контролните научни комисии към СНС са от 3-ма учени, разглеждат възражения по научните приноси на кандидатите. Апелативната комисия се състои от 9 хабилитирани лица, от които 4 са юристи. Решава случаи на възражения по процедурите.

II. Научни степени

Научните степени се присъждат в НАА, важат за цялата страна и са пожизнени.
Степените "доктор" и "доктор на науките" се присъждат в СНС с публична защита на дисертация. Решенията на СНС са окончателни (ако няма възражения). Дипломите се издават от Атестационния съвет на НАА.

III. Научни звания

- За хабилитирани:
университетски професор за вуз и професор за научните организации
доцент за вуз и ст.н.с. II ст. за научните организации

Присъждат се от факултетни научни съвети и научни съвети на научните организации, които получават правомощия за това от НАА. Има минимум изисквания към състава на факултетните научни съвети и научните съвети на научните организации. Ако не съответстват на тези изисквания, присъждането на званията става в СНС на НАА.
Научните звания важат само за вуза или научната организация, в която са присъдени. На тях съответстват едноименни длъжности. За званието доцент или ст.н.с. II ст. се изисква степен "доктор", а за званието университетски професор или професор се изисква "доктор на науките". НАА определя изисквания за минимум публикации и други специфични критерии, при отчитане на преподавателска дейност, патенти, проекти и пр.
Записани са срокове за всички етапи на процедурите.