Блогът на lik :: ФИЛОСОФИЯ на ЗАКОНА за НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ и НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.10.2009 16:29 - ФИЛОСОФИЯ на ЗАКОНА за НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ и НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ

Прочетен: 1841 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.10.2009 22:36

05.10.2009 г.
понеделник

           Главният проблем, върху който се концентрират споровете, различията и противоречията около един нов закон за научните степени и научните звания, това е проблемът за конфликта между компетенциите на държавната кадрова политика и стремежът на БАН и на университетите към почти пълна автономия.
               В настоящият момент всичко е държавно централизирано. Има ВАК /Висша атестационна комисия/, която работи на три равнища:
               1. Президиум на ВАК;
               2. Комисии по научни направления;
               3. Специализирани научни съвети.
               Президиумът на ВАК се назначава със заповед на Председателя на Министерския съвет и затова ВАК е орган на пряко подчинение на Министерския съвет.
                Двете научни степени "доктор" и "доктор на науките", както и двете хабилитирани научни звания "доцент" и "професор" / старши научен сътрудник втора и първа степен/, се получават единствено първо чрез избор в Специализиран научен съвет, после чрез избор в Комисия по научно направление и трето чрез избор в Президиума на ВАК.
           Нито БАН, нито университетите могат вътре в рамките на собствените си права да присъждат каквито и да било научни степени и научни звания; това е процес, който протича изцяло под егидата на държавната Висша атестационна комисия.
              Нужно ли е реформиране на тази бюрократизирана, изцяло одържавена система за развитие на преподавателските и научните кадри?
                 Безусловно!
                 Предложенията за нов закон обаче са твърде разнообразни, поради което никой от многобройните досегашни проекти не се е превърнал в нов закон за научните степени и научните звания.
                Тук аз ще изложа най-напред съвсем схематично моята идея за философия на новия закон, а после ще аргументирам нейните основни предимства като идея за един действително работещ закон.
                1. Както системата на научните степени, така и системата на научните звания се състои от два елемента:
                       а/ "доктор" и "доктор на науките";
                       б/ "асистент" и "професор".
                 2. Осъществява се строго регламентирана законова връзка между степените и званията, от една страна, и срочността и безсрочността на трудовите договори, от друга страна.
                  3. Университетите и БАН получават законово право вътре в границите на собствените си компетенции да присъждат както научната степен "доктор", така и научното звание "професор".
                     4.   Научната степен "доктор на науките" се получава след защита на дисертация пред специализиран и национално избран научен съвет.
                    6. Премахват се комисиите на ВАК и този държавен орган ще има само функции по проверка на законността на процедурите, извършвани в Университетите, БАН и Специализираните научни съвети за присъждане на научната степен "доктор на науките".
                     6. Пример за една научна кариера:
                           а/ асистент, който няма присъдена научна степен "доктор", след конкурс се назначава със срочен трудов договор за 5-7 /пет-седем/ години. Ако в този срок асистентът придобие научната степен "доктор", той получава правото на работа по безсрочен трудов договор.
                              б/ асистент-доктор може да се яви на обявен конкурс в който и да било университет за "професор". Но професор, който не е получил научната степен "доктор на науките" , се назначава със срочен трудов договор за 5 /пет/ години.
                        в. Професор, който защити дисертация пред национален Специализиран научен съвет и получи научната степен "доктор на науките", получава право на работа по бесрочен трудов договор във всеки университет, който чрез конкурс го назначи на преподавателска работа.
                     Университетите получават принципно новото за тях право да присъждат научната степен "доктор" и научното звание "професор". Държавата си запазва единствено правото да назначава чре ВАК Специализирани научни съвети, които присъждат научната степен "доктор на науките".
                   Асистент, който не е "доктор" и професор, който не е "доктор на науките", работят единствено на срочни трудови договори, които не подлежат на продължаване , а след изтичане на петгодишния срок са задължени да се явят на нов конкурс и то пак за работа по срочен трудов договор.   /следва продължение..../