Докато се питаш вечният живот дали е вечен,

никой друг не би извършил твоето самоубийство,

щом забравиш разликата между смъртен и безсмъртен.

Подсъзнанието никога не е било опора

на съзнанието, и над тази бездна се дочуват,

сякаш че по ноти, думите от гласни и съгласни.

Свръхестественото се е извисило чак дотам че,

всяка планина надминала е себе си, когато

на върха на щастието пее си самата песен.

Пее си сама за себе си каквото щ се пее,

вече никой не говори за всемирна катастрофа.

И последният пророк се прави, може би, че слуша...

Колко сме безпомощни, се вижда винаги в неделя

от победите на двете армии от два различни свята.

Мирните монаси са превзели духом манастира

и са го превзели тялом пак размирните миряни...

Нека всеки да запали свещ, която да е факел

възсиял на мирното им шествие едни към други.

О, неповторима среща, вече не остава време!

Второто пришествие е тръгнало за тази среща.

Може би когато спрат часовниците, ще започне

времето за излет в рая, там по други секундарник.

Моите родители ги няма вече,

сякаш аз съм се родил без тях и няма

пак да се родя, докато не възкръснат.

От разбитите сърца остава само

сърцебиенето на праха и нощем

виждам сенки на звезди върху земята.

Има обладание от алкохола...

Моят дух е този път в бутилка с вино

и от него аз се самообладавам.

Всяка седмица е ден от седем дни и

осмият ще дойде някой ден, когато

аз ще съм на дневен ред под друго слънце.