ДОМ - МИТ
Дом-мит. Дом - ад. Дом - дим.
Дом - моя крепост наопаки,
където съм въдворена.
градя го с рушене на себе си.

Керемида по керемида - крилата ми.
Греда по греда - гордостта ми.
Пирон по перон - мечтите ми.

Какво остава от мене?
Окъртена кариатида.
Вградена сянка на птица.

                                   +

 НИКОЙ
НИКОЙ не ще надникне НИКОГА
през ключалката в същността
на семейния улей.

От небесните наблюдателници
слепи ли са облещените звезди -
гледат, без да ни виждат.

Истински ХИРОШИМИ и ЧЕРНОБИЛИ
вътре зад омълчания праг
инфарктно се разразяват.

А Земята не трепва едвам.

                                       +

ПОД КЛЮЧ мои мисли -
зад стените на слепоочията.

Под ключ мои сълзи -
зад решетките на ресниците.

Под ключ мои рани,
зад собствения огън спечени.

Под ключ мой език -
зад резето на зъбите.

МЪЛЧАНИЕ с кладенчов ек
капе връз камъка на гърдите ми.

                                      +

Сяда срещу мен лъжата,
гледа ме ОЧИ В ОЧИ.

Аз се правя на усмивка,
тя се прави на лице.

С топка сняг да я замеря,
както в детските игри.

В снежна маска да превърна
изкривените черти.

Да започнем отначало
с истина ... ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ ?

                                             +
 
ЕДИНСТВЕНА ОБИЧ, изсипах
в твоята нежна шепа
шиповете на зли въпроси.

Очи в очи ли сме слепи,
устни в устни ли жадни,
душа в душа ли самотни?

Дочакана обич, стоварих
на твоето нежно крило
камъните на моя страх.

Изтървам те безвъзвратно
през девет сухи дерета
от едната в другата стая.

Обречена обич, засенчих
твоя слънчев смях
с облака на съдбата.

Дълбая стената на въздуха,
за да докоснем през процепа
търсещите се пръсти.

Последна обич, отбранях
твоята свобода
с катинари коварни.

Ако един за друг се изгубим -
далече в себе си, -
тогава ще се намерим.

ОТЧАЯНА ОБИЧ, НАКАЖИ
С ДОЖИВОТНА ПРОШКА
ВИНОВНИТЕ ПРЕД ЛЮБОВТА!