Постинг
04.08.2009 19:27 -
ЕКАТЕРИНА КАРАВЕЛОВА за СТЕФАН СТАМБОЛОВ
04.08.2009 г.
вторник
ЕКАТЕРИНА КАРАВЕЛОВА
за
СТЕФАН СТАМБОЛОВ
"Стефан Стамболов никога не можа да ми внуши доверие. Веждите му, грозният разрез на устата му - при всичкия блясък на очите му и вкрадчивия му глас - ми говореха за натура, в която господствуват низки инстинкти...
Като се вслушва човек във всички извъртвания и лъжи, които засягат събития и лица, близки, познати, неволно почва да губи вяра в самата история.
Стамболов стана велик държавен мъж в очите на неговите партизани и за оние от великите държави, които са враждебни спрямо Русия.
Стамболов, семинарист, с 2-3 класно образование, минал през влашката школа на Ботева, бе му съдено да играе роля в нашата нова история след детронирането на княз Александра.
По него време той бе почти всекидневен сътрапезник на Каравелова по обед и вечеря. От първото познанство мене ме порази удивителната промяна в израза на лицето му: кога говореше вкрадчиво, гладко, с богата нюансировка в гласа, той бе донякъде привлекателен. Мълчеше ли, нещо зверско се отпечатваше в лицето му, очите му под дебелите черни вежди изпитателно се впиваха в събеседниците, иронична усмивка кривеше дебелите му устни, а без нея лошият разрез на устата издаваше низките инстинкти на дива натура. Оттогава рядко съм срещала такава двойствена физиономия...
Един случай свали окончателно маската на благоприличие, която той туряше пред мене. Един ден бях останала сама в къщи. Не ми беше добре и бях казала на момичето да не приема никого.
По едно време зачух в антрето гласове - у нас рядко денем вратата се заключваше. Стамболов запита за мъжа ми, за мене. Не се постесни, че ни няма и се разпореди да турят самовара и да приготвят чай. И веднага той и компанията /генерал Кесяков, О. Панов, Никифоров и Рачо Петров/ влязоха в столовата.
Аз се намирах в спалнята - съседната стая, без възможност вече да мръдна наникъде, тъй като друг изход из нея освен през столовата нямаше. До сервирането на чая се почнаха разговори главно между Стамболов и Кесякова - каквито дотогава никога не бях чувала.
Разправяше Стамболов за разни свои связи с жени и подробно за последния си роман с г-жа З., не щадеше думи, дати и подробности из развитието на този роман, достиганието конечната цел и бързото разочарование. Безсрамно освети сътрапезниците си в коварното предаване на нещастната любовница на Кесякова и "осечката" на последният...
Да имах възможност да доведа жените, имената на които тъй цинично се подмятаха, сигурно щяха да вземат урок за в бъдеще. Стамболов със смях занимаваше компанията как е вадил револвер, за да накара обезумялата жена да се поддаде на неговото желание...
Освен това дядо Нестор Марков ми разправи за окръжния началник в Търново, капитан Черевков, който грозно изобличил Стефана Стамболова по време на Освободителната руско-турска война за обиранието на чужда стока - сено, храни, и продаванието им на руските войски и управлението им за свои собствени..., когато тоя сподвижник на Ботева в Освободителната война наместо да се бие, е предпочел леко да се обогати с грабеж на турски и не само на турски имоти.
Още тогава се забелязва идеалът на Стамболова - да спечели правдаго и неправдаго богатство. Подир Сръбско-българската война вече Димитър Петков бичуваше Стамболова и го наричаше тузлушки чокоин.
Стамболов и Рачо Петров бяха за мене ИЗЧАДИЯ."
В момента ще се въздържа от коментар върху личността и поведението на "великият" Стефан Стамболов..., има още време за това...
вторник
ЕКАТЕРИНА КАРАВЕЛОВА
за
СТЕФАН СТАМБОЛОВ
"Стефан Стамболов никога не можа да ми внуши доверие. Веждите му, грозният разрез на устата му - при всичкия блясък на очите му и вкрадчивия му глас - ми говореха за натура, в която господствуват низки инстинкти...
Като се вслушва човек във всички извъртвания и лъжи, които засягат събития и лица, близки, познати, неволно почва да губи вяра в самата история.
Стамболов стана велик държавен мъж в очите на неговите партизани и за оние от великите държави, които са враждебни спрямо Русия.
Стамболов, семинарист, с 2-3 класно образование, минал през влашката школа на Ботева, бе му съдено да играе роля в нашата нова история след детронирането на княз Александра.
По него време той бе почти всекидневен сътрапезник на Каравелова по обед и вечеря. От първото познанство мене ме порази удивителната промяна в израза на лицето му: кога говореше вкрадчиво, гладко, с богата нюансировка в гласа, той бе донякъде привлекателен. Мълчеше ли, нещо зверско се отпечатваше в лицето му, очите му под дебелите черни вежди изпитателно се впиваха в събеседниците, иронична усмивка кривеше дебелите му устни, а без нея лошият разрез на устата издаваше низките инстинкти на дива натура. Оттогава рядко съм срещала такава двойствена физиономия...
Един случай свали окончателно маската на благоприличие, която той туряше пред мене. Един ден бях останала сама в къщи. Не ми беше добре и бях казала на момичето да не приема никого.
По едно време зачух в антрето гласове - у нас рядко денем вратата се заключваше. Стамболов запита за мъжа ми, за мене. Не се постесни, че ни няма и се разпореди да турят самовара и да приготвят чай. И веднага той и компанията /генерал Кесяков, О. Панов, Никифоров и Рачо Петров/ влязоха в столовата.
Аз се намирах в спалнята - съседната стая, без възможност вече да мръдна наникъде, тъй като друг изход из нея освен през столовата нямаше. До сервирането на чая се почнаха разговори главно между Стамболов и Кесякова - каквито дотогава никога не бях чувала.
Разправяше Стамболов за разни свои связи с жени и подробно за последния си роман с г-жа З., не щадеше думи, дати и подробности из развитието на този роман, достиганието конечната цел и бързото разочарование. Безсрамно освети сътрапезниците си в коварното предаване на нещастната любовница на Кесякова и "осечката" на последният...
Да имах възможност да доведа жените, имената на които тъй цинично се подмятаха, сигурно щяха да вземат урок за в бъдеще. Стамболов със смях занимаваше компанията как е вадил револвер, за да накара обезумялата жена да се поддаде на неговото желание...
Освен това дядо Нестор Марков ми разправи за окръжния началник в Търново, капитан Черевков, който грозно изобличил Стефана Стамболова по време на Освободителната руско-турска война за обиранието на чужда стока - сено, храни, и продаванието им на руските войски и управлението им за свои собствени..., когато тоя сподвижник на Ботева в Освободителната война наместо да се бие, е предпочел леко да се обогати с грабеж на турски и не само на турски имоти.
Още тогава се забелязва идеалът на Стамболова - да спечели правдаго и неправдаго богатство. Подир Сръбско-българската война вече Димитър Петков бичуваше Стамболова и го наричаше тузлушки чокоин.
Стамболов и Рачо Петров бяха за мене ИЗЧАДИЯ."
В момента ще се въздържа от коментар върху личността и поведението на "великият" Стефан Стамболов..., има още време за това...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
