03.08.2009 г.
понеделник

         ГЕНЕРАЛ  ПЬОТЪР  ПАРЕНСОВ
                                 за
                 СТЕФАН  СТАМБОЛОВ

           В София и сега има една улица в центъра, която се нарича "Генерал Паренсов".
            Кой всъщност беше той?
            Генерал Пьотър Паренсов е роден през 1843 година.  Завършил е Генералщабната академия в Петербург. В навечерието на Руско-турската война /1877-1878 г./ е един от ръководителите на руското разузнаване в Дунавската армия. По време на войната участвува в боевете при Плевен и Ловеч.
             След краят на войната е назначен за министър на войната в Княжество България. Има големи заслуги за изграждането и организирането на българската войска.
               Отпечатал е книга със спомени на офицера от Генералния щаб.
                Та ето какво пише този прочут в България руски генерал за Стефан Стамболов...
                                             +
                "Стамболов, този враг на Русия!
                  Какво представлява той в действителност?
                 Син на туркиня, полубългарин, полутурчин, недоучил семинарист от Одеската семинария, изгонен оттам за нихилизъм, разпространен по това време в Русия, Стамболов не може да бъде разглеждан като "българин", а още по-малко като представител на българите, като събирателен образ, по който може да се съди за българите.
                    Прекомерно честолюбив и властолюбив,  безпринципен, жесток и сластолюбив, много умен и решителен до крайност, пламенен и красноречив оратор на тълпата, Стамболов би могъл с успех да бъде  в ролята на някакъв прославен с желязната си воля и злоба бандит или пират, въобще такъв деятел, когото вълните на бушуващото море на обществените размирици издигат на върха.
                     Малък, жесток  Дантон  с примес  от женолюбеца Бар,  Стамболов взе жезъла и стана ефрейтор.
                    Това стана възможно само защото по това време България, оказала се на свобода след 500-годишно робство, зараждаща се като държава след неудачните експерименти на различни форми на управление,  объркана  от всевъзможни "давления",    представляваше лесна плячка за този, който, богато надарен от природата, не се стесняваше от нищо: нито от религия,  нито  от съвест  и чест, нито от патриотизъм.
                   Идеалът, към който се стремеше Стамболов, беше удовлетворяване на неговите лични страсти: властолюбие, честолюбие  и сладострастие, а средствата  за  постигане на това блаженство - тояги,  изтезания,  екзекуции.
                     Който вървеше против него или би могъл да тръгне против него, се убиваше, отстраняваше се така или иначе...
                     Повтарям, на Стамболов не трябва да се гледа като на представител, като на въплъщение на българина, на България, така както не трябва Дантон и Марат да се смятат за олицетворение на Франция. Затова и политиката на Стамболов по отношение на Русия  не трябва да се смята за политика на БЪЛГАРИЯ;  от това следва, че времето на тиранията на Стамболов не може да се разглежда като "неблагодарна" страница от историята на България към държавата "освободителка".
                    Стамболов беше ИЗРОД  и времето на неговото диктаторство беше нещастен, кървав епизод в живота на младата държава, преди всичко и повече от всички стенеща под игото на домораслия тиранин."
                                           +
                  Дотук цитирах откъс от книгата на генерал Паренсов. Сега ще приведа и един  цитат  от устата на самият Стефан Стамболов, който цитат е негов отговор  на  въпрос на руски журналист, публикувал интервюто си със Стамболов в списание "Новое время".
                   "А нататък какво ме обвиняват? - рече Стамболов. 
                     ЧЕ МНОГО ОБИЧАМ ЖЕНИТЕ.
                     Нека да е така. Това си е моя лична работа, а не държавна. Аз не съм дърпал жените насила, никого не съм обиждал; В КРАЕН СЛУЧАЙ СЪМ ГИ КУПУВАЛ...
                     Долу блудникът!
                     Ето главното им обвинение против мен. Няма да скрия: аз не съм скопец. Аз съм на 42 години, ожених се на 36, а от 20-годишната си възраст дотогава съм имал много романтични похождения.
                     Живеех, както исках.  /Така  я караше и Ахмед Доган досега... - б.м./
                     Бях адвокат в Търново, печелех по 300-400 наполеона в месец и бях един от най-богатите хора в България...
                     Имало ли е защо да се притеснявам?
                     Та нали да се яде, да се пие и да се удовлетворява половото чувство - тия са удоволствията от живота, т.е. още да се удовлетворяват духовните потребности - се поправи моят събеседник Стамболов, - но за тях сега не говорим.  Аз се и не стеснявах - и много романтически приключения съм имал."
                                       +
                     Та така..., май че руският генерал от разузнаването Паренсов доста добре е изучил и опознал какъв е Стефан Стамболов като човек и като мъж..., а оттам като политик и държавник...      
                       

Доста гнусна статия, ВЕЛИКИЯТ Стамболов доста разбърка окупационните планове на азиатската кочина, та и до ден днешен не оставят праха му на мира.А тоз паренсов е оражение на цялото отношение и политика на русия към България от векове и по всичко личи за векове.

като обърка плановете им за превръщане на новоосвободена България в Задунайска губерния.



/Така я караше и Ахмед Доган досега... - б.м./ -
да се сравнява Аамет Циганина и Стефан Стамболов -
това е много жалко...

Ето какво е казал самия Стамболов по въпроса, който някакъв си руски шпионин упорито отбягва:

"Днешните управници искат без друго да дока­жат на светът, че те са се завзели сериозно да растроят всичко, създадено от осъм години насам, и да издигнат руските елементи, та чрез това да сближим България с Русия. Ний мислехме до сега, че всичко туй, което се говори от чуждите корреспонденти, че княза бил казал какво „без Руссия не мо­жем" и че Стоилов е корреспондирал с някои видни русски лица в Петербург, за да заисквал поддържката на Руссия, е само слух; но сега виждаме, че рабо­тата е била съвсем другояче.

Нашите управници, макар и да заявиха пред чуждите вестници, че уж щели били да следват външната политика на Стамболова, са заловили един много опасен път. Те ста­рателно подготвят тъй работите, щото да се оп­равдаят думите на русския полуофициозен вестник „Новости", че „Българския народ сам скоро щял де разреши въпроса за в полза на Руссия". Защо са взели туй опасно направление и защо мислят, че „без Рус­сия не можем", когато княза „можа" до сега седем години без нея — това е за нас и за българския народ тайна велика. Времената, казват, изменявали мно­го работи и преобръщали много хора, не е чудно Бъл­гария да има злощастието да присъствува на една такава промяна в умовете на нашите държавници, която може да ни тури под русската опека.

Ако работата се ограничеше само в „говорение" и „словоохотливост", можахме да не обръщаме внимание, но ний присъствувахме на едно коренно променение на всичко в Отечеството ни и давание преднина на русските елементи. Ний виждаме, че в България се приготовлява едно положение, което в един прекрасен ден неусетно ще ни тикне под русското опекунство. Администрацията и общините се промениха коренно и се заместиха с руссофилски елементи по един башибозушки начин. На русските хора се възложи пазянието на редът и положението на страната. Но това е още началото, в сравнение с туй, което се готви.

Както е известно, Стоилов беше организирал един комитет с название ,Kоммитет на Народна­та партия", състоящ се от лица, извадени от рус­ските гробища. Тоя коммитет направи въззвание из провинцията да се съставляват по подобие на него други коммитети, за да работят по предстоя­щите избори. Коммитетите захванаха да се със­тавят, но тук веднага излезе наяве една тайна, а именно, че Стоилов като няма свои партизани, се обляга единственно на русските хора и за туй гледа да вдига на всякъде тях на първо място. Гдето има­ше партизани на Радославова и Тончева, които са фракция от нашата партия, се разделиха от рус­ските елементи и си съставиха отделен коммитет с надежда, че и тям ще дадат възможност да изля­зат напред. Но работата не излезе така. Стоилов на всякъде хвърля партизаните на Радославова и взема само русските елементи, на които дава пред­нина, а на другите казва „да не се деляли, да се групирвали за постигвание на общата цел". За да обез­печи, обаче, за себе си бъдещето водителство и сла­ва на русските партизани, Стоилов агитирал меж­ду всички да не се държат за Цанкова и Каравелова, защото те биле изветрели вече и трябвало да ги ос­тавят на страна, а да се групирали около него—Сто­илова, около Бобчева, Маджарова, Величкова и пр., които щяли за в бъдеще да носят знамето на русската партия и да работят за сближението ни с Руссия.

За да осъществи тоя свой план, Стоилов тръг­на с Р. Петрова из Южна България да агитират как­то между гражданите, тъй и между войската. В Па­зарджик те не са имали пред себе си други хора, ос­вен русските партизани. В Пловдив те са биле сре­щани само от русски партизани. На станцията дър­жал реч Величков, а на квартирата им Бобчев! В от­говор на Бобчевите думи, които биле окичени с „ти­ранията" на миналото, Стоилов изказал една много горчива истина: „Не мен, казал той, благодарете, господа, че се избавихте от осъм годишния террор на Стамболова, а на тогова (посочвал Р. Петрова), който употреби войската, за да задавим Стамболовщината." Тая известна на нас истина се расказвала сега от град на град, за да чуяли всички руссофили, че и войската е с тях вече, и следователно нямали какво да се боят да не се групират около тях. А най-главното било, че Стоилов искал да пока­же на всякъде, че Р. Петров, сегашния военен министр, не е вече такъв, какъвто го знаяли по-нап­ред русските хора, но че и той вече дошъл до убеж­дение, че „без Руссия не можем" и че неговото ходяние с Стоилова било да даде и на населението, и на войската да разбере това негово обращение! Докол­ко всичко туй е вярно, не можем да знаем, но факт е, че това се разказва от най-близските хора на Сто­илова и от руссофила подполковник Ковачева.

Никой от партизаните на Радославова и Тонче­ва не бил приет от Стоилова и не бил викан на банке­та, който им дали военните и градския съвет. Това е още едно доказателство, че се вземат мерки да се да­де първенство и сила на русските партизани.

Каква е крайната цел на тая комедия, която се разиграва в Отечеството ни от Блюдолизеца, в която смесват и личността на княза - не знаем; но фактът, че се разиграва комедия, че се вземат се­риозни мерки да се състави и въздигне русската пар­тия без Цанкова и Каравелова — е факт неопровер­жим. Отечеството ни ще бъде свидетел един ден на важни и грозни по последствията си събития, ко­ито ще се струпат най-много върху земята ни.
Туй, което ни очудва най-много, то е, че княза не обръща внимание какво вършат неговите днеш­ни съветници и къде водят страната.

Ний считаме поведението на днешните управ­ници за предателство спрямо Отечествените инте­реси и неговата свобода и независимост. Със своите дела и приготовления те правят мост на Руссия, по който те ще минат и додят един ден в България. Те разрушават из дъно, пред очите на княза, създадено­то осъм годишно течение за самостоятелното раз­витие на България и приготвят едно ново течение за в полза на Русия; съживяват и дават преднина на русските елементи, за да разрушат всичко до сега създадено и убият всяка надежда у българина, че той може да има свободно и независимо Отечество без русска опека. Те дадоха на целия свят да вярва, че България не може да живее без Руссия, и с туй усили­ха и увеличиха претенциите и надменността на Рус­сия, а ослабиха България и й отнеха всяка възмож­ност да се защищава. Те разбиха илюзиите и на вън­шния свят, и на българския народ. Те хвърлиха едно черно петно върху спечелените симпатии и доброто ни име. Те накараха светът да гледа с подозрение вече на българите и да не им вярва в нищо. Това е предателство спрямо отечественните интереси.

Нима това трябваше да очаква България по­дир осъм годишната борба? Нима това е назначени­ето на днешните управници? Нима за туй се избра днешния княз, въпреки желанието на Руссия, за да дойдем един ден пак да испълним русските искания? Че защо бяха тогава толкова борби и жертви? Не трябваше тогава още от самото начало да търсиме княз, който да се съгласи да дойде в България без одобрението на Руссия. Каква е нуждата, която сега кара днешните управници да тласкат тъй бесно България в ногтите на Руссия? Нямаше, може би, да се случат толкова събития и бунтове с всичките им грозни последствия.

Ний обръщаме вниманието на княза върху действията на неговите министри. Нека той се поза­мисли малко. Грозни са последствията за Отечест­вото ни. Той е венчан княз за туй отечество; не трябва, прочее, да допуща на своите побеснели съ­ветници да тласкат България в ногтите на русската опека. Заветните планове на Руссия са из­вестни нам. Престъпление и предателство е да се улеснява осъществлението на тия планове, когато имаше и има възможност да се осуетяват и полегка-легка да се пресече за винаги тяхното постигвание. Туй трябва да бъде задачата на княза и динас­тията му, за да могат да царуват честито в една България свободна и велика."

... но я вижте какво пише Иван Салабашев, министър на правосъдието и финансов министър при Стефан Стамболов...
"Стамболов напоследък беше почнал да играе твърде силно карти, особено на бакара. Туряше големи купчини злато на всяка карта. Понякога той залагаше неколкостотин, даже няколко хиляди наполеона на една карта.
Комарджилъкът му принасяше големи парични облаги. Той почти всякога печелеше; твърде рядко губеше. Успехът му в играта се дължеше на:
Когато Стамболов изгубваше някоя сума, той играеше при следующата миза на сума, два пъти по-голяма от по-напред загубената. Ако и втори път изгубеше, той пак удвояваше мизата, докато най-после сполучеше...
Никой играч, било от страх, било по други причини, не се осмеляваше да се оттегли, когато Стамболов губеше, а продължаваше да играе, докато Стамболов получеше добра карта и покриеше загубата си.
И тази е именно най-главната причина за печалбите на Стамболов на комар."