Постинг
22.07.2009 22:06 -
ВЕЧЕРИ край ДУНОВАТА ПИШУРА...
22.07.2009 г.
сряда
ВЕЧЕРИ край ДУНОВАТА ПИШУРА...
Изтощен и удовлетворен, след изборите запраших на село, в наследствената ми къща.
Любимата ми стая на втория етаж има два прозореца, на изток и на юг. Под прозорците ми е градината. Срещу източния прозорец близката гледка на градината постепенно преминава над коритото на реката и се пренася отсреща, към връх Ветрен, на който стърчи телевизионна кула.
Всичко е потънало в зеленина и свежест; наситена, плътна зеленина и ободряваща свежест. Иззад Ветрен сутрин изгрява Слънцето и грейва директно в моя отворен прозорец.
Аз съм седнал на масата до източния прозорец, пия горещо кафе, поглеждам ту към връх Ветрен, ту към отвореният ми лаптоп, пуша цигара и вдишвам свежия въздух...
Покрай къщата ми от запад минава главната улица на селото, макар аз да живея в неговият северен край. Чуват се възгласите на овчаря и козаря, на краварите и биволарите, разговорката на съседи, тръгнали за хляб към магазина...
Братовчед ми даскал Йоло бодряшки ми подвиква на име, смее се на висок глас, предлага ми буца овче сирене и три домата за закуска... /следва.../
сряда
ВЕЧЕРИ край ДУНОВАТА ПИШУРА...
Изтощен и удовлетворен, след изборите запраших на село, в наследствената ми къща.
Любимата ми стая на втория етаж има два прозореца, на изток и на юг. Под прозорците ми е градината. Срещу източния прозорец близката гледка на градината постепенно преминава над коритото на реката и се пренася отсреща, към връх Ветрен, на който стърчи телевизионна кула.
Всичко е потънало в зеленина и свежест; наситена, плътна зеленина и ободряваща свежест. Иззад Ветрен сутрин изгрява Слънцето и грейва директно в моя отворен прозорец.
Аз съм седнал на масата до източния прозорец, пия горещо кафе, поглеждам ту към връх Ветрен, ту към отвореният ми лаптоп, пуша цигара и вдишвам свежия въздух...
Покрай къщата ми от запад минава главната улица на селото, макар аз да живея в неговият северен край. Чуват се възгласите на овчаря и козаря, на краварите и биволарите, разговорката на съседи, тръгнали за хляб към магазина...
Братовчед ми даскал Йоло бодряшки ми подвиква на име, смее се на висок глас, предлага ми буца овче сирене и три домата за закуска... /следва.../
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.