27  януарий 2009 г.        

                        ФРАГМЕНТИ  от  СТРАННИ  РАЗМИСЛИ за  СИСТЕМИТЕ...

               Всяка  действителна  система функционира така, както сме привикнали да  мислим, че функционират  единствено  смятаните  за   живи  системи. Затова   понятията „живост”  и  „мъртвост”  не са понятия,  които имат  отношение  към характеризирането на действителните  системи;  тези  системи  са инвариантни спрямо посочените понятия.

                Същевременно всяка  действителна  система  притежава  битие най-малко  на  две равнища,  в две форми.

                Връщам  се  към  себе  си, към „АЗЪТ”  като  система.

                Аз  имам  битие,  жив  съм,  живея; това е първото равнище.

                Аз  усещам,  че  имам  битие, че  съм  жив,  че  живея;  това е второто равнище.

                 Да  усещам,  че съм  жив,  че  живея, за мен това означава да бъда  „в  съзнание”,  да  бъда  „в  състояние  на  бодърствуване”.

                 Ако  спя  дълбок естествен  сън,  или  пък  съм  „приспан”  до  изпадане „в  безсъзнание”  под  въздействието   на  други  причини,  аз  не притежавам  усещането,  че  съм  жив,  че  живея,  защото  цялото  ми  битие  се  е  редуцирало  до  първото  равнище – жив  съм,  но  не  зная,  че  съм  жив,  нито  пък  реагирам  като жив човек спрямо  средата,  в  която  се намирам.

                  Усещането  е психически  процес,  който  протича  в  условията  на  НЕПОСРЕДСТВЕНО  взаимодействие между  субекта  на  усещането  и  обектът,  ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО с  който  поражда  усещането.  Когато  съм  на  РАВНИЩЕТО   само  на  УСЕЩАНЕТО,  аз  ясно  различавам  себе  си  като  субект,  който  преживява усещане,  но  може  да  нямам  никаква  яснота  и никакво  знание  относно  обекта,  моето  взаимодействие  с  който  поражда  усещането.    

                   Например -  усещам  студ,  усещам,  че  ми  е  студено  или  че  ми става студено.  Но  дали  печката  ми  е  изгаснала,  дали  температурата  рязко  е  спаднала  по  външни  причини,  дали  някаква  настинка  е  започнала да ме тресе, това аз може съвсем да не зная.

                   Усещам  студено  или  топло  и  това  е всичкото,  което  зная със  сигурност.

                    Значи  така -  при  всички  случаи  за  усещането  е важно  и  съществено  това  обстоятелство, че  при  него  аз  от  общия,   единен   процес  на  взаимодействието ми с  обекта  РАЗЛИЧАВАМ  СЕБЕ  СИ  от  обекта,  вниманието  ми  е  акцентирано  върху  начина  и  особено върху  формата,  в  която това  взаимодействие  съществува  ЗА  МЕНЕ,    а  НЕ  за  ОБЕКТА;  за  този  обект  аз  може  да  нямам никаква  ясна  представа -  може  да  ме  е  боднал  остър връх  на нож,  може  да  ме е боднал  як  трън,  може  да  ме  е  ухапал в тъмното  комар и прочие...

                    В  това  „ЗА  МЕНЕ”,  „ЗА  СУБЕКТА”  се  проявява строго  специфичната  форма,  в  която  съществуват  УСЕЩАНИЯТА  за  РАЗЛИКА  от  ВЪЗПРИЯТИЯТА.

                    УСЕЩАНЕТО  като  фундаментален,  изначален, генетически  първичен  психически процес  се  САМОПОДРАЗДЕЛЯ  на  ДВА  по-висши  в  смисъл  на  по-съвършени от него, но  за  сметка на това и  два ПО-ЕДНОСТРАНЧИВИ  психически  процеси.

                    Тези  два  психически  процеси  са  ВЪЗПРИЯТИЕТО  и  ЕМОЦИЯТА.  При  възприятието  и  емоцията  взаимодействието  между  мен като  субект и обекта,  с  който  си  взаимодействувам,  бива  представено,  така  да  се  каже,  и  за двете страни на това субект-обектно  взаимодействие.

                    Във  ВЪЗПРИЯТИЕТО  като  негово  СЪДЪРЖАНИЕ  присъствува  ОБЕКТЪТ,  с  който  си  взаимодействувам;  в  ЕМОЦИЯТА  присъствувам  АЗ  като  АЗЪТ,  като  СУБЕКТЪТ,  който  участвува  във  взаимодействието.

                    ЕМОЦИЯТА  има  ДВЕ  изначални,  фундаментални,  генетически  първични форми на  битуване -  това  са  УДОВОЛСТВИЕТО  и  НЕУДОВОЛСТВИЕТО.

                    Критерият  за  разграничаване  на  удоволствието  и неудоволствието  от  участието  ми  в  някакво  взаимодействие е много прост  и  ясен -  когато  изпитвам  СПОНТАННО  ЖЕЛАНИЕ това  ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ  да  ПРОДЪЛЖИ,  да  НЕ  СПИРА,  да  се  разширява  и  да  се  задълбочава,  тогава  изпитвам  УДОВОЛСТВИЕ.

                    Когато  пък  у  мен  СПОНТАННО се  появи  ЖЕЛАНИЕТО да  се  дръпна, да отблъсна,  да  спра,  да  премахна  някакво  взаимодействие  или  поне  да  намаля  степента  на  неговата  интензивност,  тогава  аз  ОБЕКТИВНО  изпитвам,  преживавам  НЕУДОВОЛСТВИЕ от  ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО. 

                   Както  ЕМОЦИЯТА,  така  и  ВЪЗПРИЯТИЕТО  притежава  ДВЕ  изначални,  първични  форми -  това  са  ЗРИТЕЛНИТЕ  и  СЛУХОВИТЕ  ОБРАЗИ.

                  Съществува  широко  разпространената  човешка  самозаблуда,  че  възприятията,  ЗА  РАЗЛИКА  УЖ  от  емоциите,  били  обективни  по  съдържание,  докато  емоциите  пък  били  изцяло  субективни.

                   Именно  по  този  въпрос  се  надявам  последователното приложение  на  системния метод и  подход да  ми   позволи  да  проникна  по-задълбочено  и  адекватно  в същността  на  АЗЪТ,  на  човекът  като  СИСТЕМА.