17.09.2009 г.
събота
ИСТИНА и НЕИСТИНА.
САМОЗАБЛУДА и ЗАБЛУЖДАВАНЕ на ДРУГИТЕ.
ЛЪЖАТА
Истината е фундаментална гносеологическа категория, с която се определя качеството и познавателната ценност на човешките знания. Истинни или неистинни могат да бъдат нашите знания за света, а не самият свят като независим от степента на неговата познатост или непознатост.
Значи така - съществува нещо, за което ние получаваме и притежаваме определено количество знания. В началото изглеждало естествено и логично да се допусне и предположи, че между нашите знания за нещата и самите неща няма /поне/ съществена разлика, т.е. нещата са такива, каквито са те в нашите знания за тях.
Тази първоначална гносеологическа позиция може да изглежда наивистична, но спрямо сетивно получените знания в началото тя не можела да бъде друга. Да, ще настъпи момент, в който субектът на познанието ще се натъкне на факта, че нещата не са такива, каквито му ги представят неговите собствени сетива.
Не може обаче да се започне нито с критична рефлексия, нито даже просто със скептицизъм към сетивата и към знанията, които човекът получава чрез тях. Практическият живот на човека му е налагал той да приема тъждеството между нещата и сетивните си знания за тях дотогава, докато не се натъкне на различия, които не могат да бъдат преодоляни в рамките на самото сетивно познание.
Аз виждам, че в рамката на моя прозорец се побира цялата планина Витоша. И тази гледка никак не ме смущава до момента, в който не ми хрумне да направя заключението, че по размер планината Витоша е по-малка от размерите на моя прозорец.
Сетивно ли е познанието за количествените съотношения между нещата? Моите очи ли ми дават знанието, че планината Витоша е по-малка от моя прозорец, или това е съотношение, което нито се поражда, нито директно произтича от сетивните данни на зрителните ми възприятия? /следва.../