27.10.2007 г., събота
                  Имам един приятел. Добър, стар приятел. И голям български поет.
Косата му отдавна е съвсем побеляла, душата си му е бяла по рождение, а
мъдростта си я постигна сам. Той сега живее в Берлин. Днес си мисля за
него и за ... много други приятели. Казва се НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ. За да не си
помисли Николай, че в София размишляваме само за кого да гласуваме,
ще предложа на читателите едно негово стихотворение.

                                                         НОЩЕН БАР
                         СЯКАШ ВСИЧКО В ТОЗИ БАР Е ПИТО И ПЛАТЕНО.

                         И ЦЕНАТА НА УСПЕХА ПАДА ТОЛКОЗ НИСКО,
                         ЧЕ ИЗОБЩО НЕ СИ СТРУВА ДА СЕ ПЛАЩА НАЕМ
                         НА НЕБЕТО ЗА ЖИВОТА ДОЛУ НА ЗЕМЯТА.

                         ТОЗИ, КОЙТО СПИРА СЛЪНЦЕТО ПО ПЛАДНЕ, ДВИЖИ
                         САМ ЗЕМЯТА, БЕЗ ПРИВИДНО ДА СЕ РАЗДВОЯВА
                         И ТАКА ИЗЛИЗА, ЧЕ ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА.

                         РАЗУМЪТ ТВЪРДИ, ЧЕ ПЪПЪТ НА СВЕТА Е СКЪСАЛ
                         ВРЪЗКАТА СЪС СВОЯТА УТРОБА. ВСЕ ПАК В МЕНЕ
                         ВТОРАТА ПРИРОДА НА ЧОВЕКА СЕ РАЗЛИСТВА...

                         НА СЪРЦЕ ПРИЛИЧА ДЕКОЛТЕТО НА ЖЕНАТА!


                                                        A   NIGHT   BAR
                         It looks  as if  in this  bar all  is  served  and paid  for=

                         And the price of the success goes down,
                         And it"s not at all worth to pay rent
                         To the sky for living down here on earth.

                         He that stops the sun at noontime, he can move
                         The earth all by himself, and he"s not split ostensibly,
                          And so it comes out  - life goes on=

                          Reason claims the omphalos  has  broken
                          The connection with the womb. Still in me 
                           Man  second nature puts forth leaves...   
                     
                           A  women"s breast-line looks exactli like a heart!

Имаше такъв живот...
сякаш всичко беше пито и платено.
За някои така,
живота сякаш пак си продължава,
а други са на път с пияните си истини,
с дела високоговорими, но и недомислени.
Остана истинско едно сърце,
покрито, с деколтето на жената!