27.10.2007 г., събота
              КОЛКО СТРУВА КАРТАТА ЗА ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ?
              Размислих се днеска нещо за Николай Кънчев, прочетох три от
всичките му стихосбирки, които неизменно ми е подарявл, надписани  с
калиграфския му почерк на ЛЕВАК, пък ми се прииска да добавя още
няколко изречения и още едно стихотворение.
               По времето на социализма Николай Кънчев нямаше трудов стаж
нито един единствен ден. НИТО ЕДИН. А работеше като велик интелектуа-
лец. Четеше, пишеше главно непечатани тогава стихове, превеждаше с хо-
норарни договори световни поети, печаташе свои стихове главно на френс-
ки, във Франция. Беше постоянен член на бохемската компания, хранена и
напивана главно с хонорарите на Дончо Цончев, останалите плащахме кой
колкото има до грош, но главният дял все си оставаше в кредитната сметка
на Дончо. Семейните разходи на  Николай Кънчев се  поемаха от чудесна-
та му обичаща го съпруга Федя Филкова, също поетеса. Федя и сега е на
дипломатическа работа в Берлин и двамата живеят заедно там.
               По някое време Николай навърши години за пенсия. Години - да,
но трудов стаж - никакъв. Хиперинфлация, деноминация, разни други неща
се случваха с българските пари. И Николай нямаше пари да си купи поне
пенсионерска карта за градския транспорт, ами ходехме пеша двамата с него от Южния парк до "ПРИ МАРИЯ" в сградата на градската столична
библиотека. Аз си обичам да ходя пеша, правя го редовно, но Николай се
движеше така чисто и просто заради липса на пари за карта.
               Издаването на моята книга "КЪРВАВОТО ЛОНО НА БЪЛГАРСКИЯ
ДЪРЖАВЕН КОМУНИЗЪМ" беше спонсорирано от братята ДИНКО и ЙОР-
ДАН ДИНЕВИ, големите строителни предприемачи от село - май вече град-
СВЕТИ ВЛАС - БУРГАСКО. Тези мъже просто ми пратиха парите със запис в София и аз лично се разправях с издателя. Но се реших и на един грях
спрямо моите благородни спонсори. Отделих пари от дадените лично на
мен за една стихосбирка на Николай, а така също за ... ЕДНА КАРТА ЗА
ВСИЧКИ ЛИНИИ НА ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ в СОФИЯ. Когато после беше
с мен, Николай Кънчев пак ми правеше компания да ходим пеша, но иначе
гордо си пътуваше със Софийския градски транспорт. ЕХ, ПОЕТЕ, ПОЕТЕ...

                             НИКОГА ЗА НИКЪДЕ НЕ БЪРЗАМ
                           ЕТО МЕ НАКРАЯ НА ЖИВОТА ВЕЧЕ,
                           ДАЛ НАЗАЕМ И ТОВА,  КОЕТО НЯМАХ.

                           САМО ДАМАТА, ОТКРАДНАЛА СЪРЦЕТО
                           МИ, ГО ВРЪЩА ВСЕКИ ДЕН КАТО ПОДАРЪК.

                           ИЗОСТАВАЩО ОТ ВЪЗРАСТТА, ИЗГЛЕЖДА,
                           МЪЖЕСТВОТО МИ ВСЕ ОЩЕ ВЪЗМЪЖАВА.

                           КАКТО КРАЯТ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА
                           Е В СРЕДАТА НА ГОДИНАТА. НЕ БЪРЗАМ...

                            ТОЗИ, КОЙТО ЩЕ ПЪТУВА, ОЩЕ КРАЧИ
                            САМО НА ПЕРОНА И БЕЗ ВЛАК ПЪТУВА.

               JE PRENDS MON TEMPS EN ROUTE VERS NULLE PART
                             Me voila  deja a la toute fin de la vie,
                             ayant prete meme ce que je n"ai  pas eu=

                              Seule la dame qui m"a vole le coeur
                              me le rend chaque jur en cadeau.

                              En retard sur l"age apparemment,
                               ma virilite murit encore.

                              Comme la fin de l"annee scolaire se  trouve
                               au milieu de l"annee. Je prends mon temps...

                               Celui qui va partir en voyage fait encore
                                les sent pas sur le quai: il voyaje sans train.