02.10.2007 г., вторник
Какво представляваше Военна академия "Г. С. РАКОВСКИ", когато постъпих
на работа като щатен преподавател в нея? В материално-техническо отно-
шение това беше земята, парка, градинките и сградите на някогашното воен-
но училище на Царство България.  Една огромна територия, запълнена със
сгради до четири етажа, административно-преподавателски корпус, обслуж-
ващи учебния процес постройки и помещения, техника и хора, здравен пункт, спортни съоръжения за различни видове спорт - футбол, баскетбол, волейбол, тенис на маса и тенис на кортове, алеи, малки градинки отделно от великолепния парк... И офицери, много, много офицери от старши лейтенант до генерал-лейтенант.
Военната академия беше квалификационно висше военно-учебно заведение с двегодишен курс на обучение за офицери с висше образование, т. е. вече завършили петгодишното си образование в нашите военни училища и служи-
ли по няколко години в армейските поделения. За да станат командири на
роти, а после да получават звания на старши офицери - майор, подполков-
ник, полковник - най-добрите млади български офицери трябваше да завър-
шат двегодишния курс на Военната академия.
Вместо ректор, Академията имаше началник; вместо декани на факултети -
началници на факултети; вместо ръководители на катедри - началници на
катедри. Преподавателите се титулуваха така: полковник-професор; полков-
ник-доцент; майор-професор; майор-доцент и т.н. На първо място винаги
се поставяше воинското офицерско звание. Обучаващите се офицери се 
наричаха слушатели. Гражданските преподаватели - главно по матема-
тика, чужди езици и обществено-хуманитарни науки се наричаха само с
научните им степени и преподавателските звания.
Аз заварих във Военната академия три факултета. Първи факултет обуча-
ваше и квалифицираше общовойскови строеви офицери - това бяха коман-
дирските кадри на армията; трети факултет обучаваше и квалифицираше
офицерите от специалните родове и видове войски - ракетно-ядрени, 
военно-въздушни, свързочни, артилерийски, химически и т.н. А във втори
факултет се обучаваха и квалифицираха политическите офицери на щатна
работа в армията.
Преподавателският състав като цяло беше отличен - имаше супер-специа-
листи полковник-професори и полковник-доценти по общовойсково и
военно разузнаване, по военно-въздушните специалности, по танковите
воиски, по комуникационна техника и умения, по ракетни войски, по воен-
на педагогика и психология и т.н.
 Армията е подчинена на политиката и
на политиците; не са военните началници и специалисти хората, които
определят кой е враг №1, кой е вероятен противник, в каква географска
посока трябва да се планират военните нападения и военната отбрана.
Но българската армия в професионално-техническо отношение и като
офицерски кадрови състав беше на световно равнище - за три дена Сли-
венската танкова бригада, в която и аз съм служил като млад офицер от
разузнаването,  можеше да стигне и да премине през Одрин. Без никак-
во преувеличение!
Съветски офицери-съветници нямаше нито във Военната академия, нито
в Генералния щаб. Нито един. Разбира се, имаше Обединено командване
на воиските на страните-членки на Варшавския договор, но такова  команд-
ване имаше и до днес има и НАТО. Ядрено оръжие на територията на
България нямаше. Имаше тактически ракетни воиски, но в мирно време
те не бяха снабдени с ракети с ядрени бойни глави. Въоръжението им беше 
конвенционално. Конвенционално като термин означава оръжие и въоръ-
жение, разрешени от военните конвенции, подписани между НАТО и Вар-
шавският договор.
Слушателите, т.е. офицерите-слушатели в Академията бяха отлични млади
хора до 30-годишна възраст. Жени-слушателки нямаше, а само преподава-
телки по езици, математика, обществени науки. Всяка военна специалност
си имаше свой собствен курс, който се наричаше класно отделение - ама
че термин, а Нормане? В едно класно отделение се обучаваха и квалифи-
раха от 12 до 20 офицери. По някои особено разпространени специалности
бяха формирани по две класни отделения със същият малък брой офицери.
Философия на политиката и войната изучаваха всички офицери - това беше
общоакадемична специалност. За нея - по-нататък....