Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2007 07:04 - АБСУРДНИ СПОМЕНИ - 31.
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2290 Коментари: 2 Гласове:
0



28.09.2007 г., петък
Хубавото вино изветря от главата ми, снощи бях и на църковна служба в
"Света НЕДЕЛЯ", където се кръстех, загледан през купола в небето... А
сега да поровя пак из паметта си, да видя какво ще изплува в момента...

Когато влязох в стаята и сестрата започна да ми обяснява едно-друго, внезапно ми се стори, че третият "съквартирант"   нарочно се завъртя с
гръб към мен и не успях да го разгледам по-внимателно. И вече след като
Тодор си произнесе съчувственото полувъпросително слово към мен,  той
все пак се поотпусна, този трети съквартирант, и аз успях да забележа, че
май го познавам отнякъде. Но ако аз само май го познавах, той очевидно
беше далеч по-наясно с това, кой съм аз.
По-късно си припомних доста подробности, разбира се. Йоан, както ще го
наричам тук, беше сравнително популярен провинциален писател и худож-
ник, един от пишещите, впечатлили ме силно със своя непретенциозен, но
изключително колоритен език. Дори в разказите му се усещаше, че той е
художник, така детайлно и цветисто изповядваше своите житейски истории,
та беше трудно на пръв поглед да прецениш, дали разказ четеш или пък
художествена документалистика.
Тази работа особено силно я умее Дончо Цончев. Когато за първи път Сне-
жа, съпругата му, с която се свързах по телефона преди да съм говорил с
Донето, ми обясни, че разказът му, току-що прочетен от мен, за ухапването на сина им от оса и закарването му в "Пирогов" с бясна скорост, си е чиста
фактическа истина, аз едва успях да изпсувам:
"- СНЕЖЕ, МАМИЦАТА МУ НА ДОНЧО, ТОЙ Е СВЕТОВЕН ПИСАТЕЛ!
- АМА ВЯРНО ЛИ ТАКА ГО ВЪЗПРИЕ И УСЕТИ? - попита ме тя, отдавна
признала качествата на моя естетично-художествен мерник, макар че
аз нямам художествена дарба.
-АБСОЛЮТНО ВЯРНО - потвърдих -, АКО Е НА ДВОРА, КАЖИ МУ ДА ТОЧИ
РАКИЯТА, А ТИ НАПРАВИ САЛАТА, ТРЪГВАМ СЪС СПИСАНИЕТО ПРИ
ВАС. И хванах първото такси... та се върнах след 36 часа...
Йоан не беше, то се знае, от ранга на Дончо, но беше истински добър. И
ме беше  виждал многократно именно в компанията с Дончо при идване-
то си от провинциалния град в София. Та сега в първия момент не можал
да повярва, че пристигам при алкохолиците, сторило му се, на него, художни-
ка-писател,  че веднага зад мен в стаята ще влезе и "бате" Дончо...
Йоан не беше нито алкохолик като "ненапиващият" се фармацефт, нито
злостен инцидентен пияница като железничарят Тодор. Йоан беше класи-
ка в пиенето - един истински качествен пияч. Подобно на Дончо, между
впрочем, но Дончо и в това отношение си остава ненадминат. Дори днес, 
прехвърлил седемдесет - годишна възраст, изпил тонове алкохол, Дончо
има брилянтна памет, здрави нерви, отлично за годините здраве - да се
не отървеш от него, Доне! -, и напълно съхранена художествена енергия.
Та Йоан си имал собствена провинциална компания, но в нея много се
приказвало за всякакви неща, та окръжното партийно ръководство се
заело да я разтури. Без публично да обвиняват художника-писател в ал-
кохолна зависимост, имал добро, авторитетно и тежко име за града си,
той профилактично бил помолен от окръжните лекари да изкара месец-
два в Суходол, докато се разформирова компанията и се успокои местното
всесилно началство. Което и станало, защото Йоан имаше голямо семейст-
во, път към София не му се отваряше, пък и по характер не беше боец.
Дълги години - преди и след Суходол -, аз също принадлежах към категорията на пиячите, но през 1978 година се напих два-три пъти,
схванах, че май се качвам на граничното въже между пиячите и пияниците,
първото  ми семейство се разпадна, очертаваше се създаването на второ и аз престанах да употребявам алкохол изобщо. В началото ми беше необичайно и странно да вися часове наред на кафе след кафе във все по-
опияняващата се и весела компания, после свикнах. Но си тръгвах, разбира
се, когато езикът на някой приятел надебелееше особено силно и фъфлене-
то почнеше да ми пречи да го разбирам. Така в пълна трезвеност изкарах
до 1985 г., отгледах сина си като съвсем малък и оттогава пия пак поняко-
га, но рядко, много рядко. Последното ми напиване беше на 20 май, когато
спечелихм евроизборите, а още по-последното пийване - онзи ден, когато
започнахме спечелването на предстоящите. 
 


Тагове:   спомени,


Гласувай:
0



1. zari - Дончо Цончев е световен писател-така мислите или
29.09.2007 15:25
комплимент за пред съпругата. Кое е вярното?
цитирай
2. injnina - Един възможен начин
02.10.2007 09:08
за справяне с прекомерното пиене в готина компания:
шофьор, който ще превозва съпруга/съпругата и още неколцина приятели по същата посока и наистина е точен и изпълнителен човек. Е, като се прибере в къщи може и да си пийне малко нещо, но това не е както при истински запой!
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1257956
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол