16.09.2007 г., неделя
След около 20 минути, поивката беше започнала, при мен на пейката
седна доктор Х.
- ЛИЛИЯТА МИ КАЗА, ЧЕ ТЕ ПОЗНАВАЛА. И БИЛА ВЪЗХИТЕНА ОТ ТЕБ.
НЕ ОТ ВЧЕРА ИЛИ ДНЕС. НЕЙНИЯТ БРАТ Е АРТИСТ, ЧЕСТО ИДВАЛ ВЪВ ВАШАТА КОМПАНИЯ. ПОКРАЙ НЕГО - НА ДВА ТРИ ПЪТИ И ТЯ. ТА ОТТАМ.
БРАТ И ..... СЕ ПРОПИ ЗЛЕ, ТИ ЗНАЕШ ТОВА. И СЕГА Е ВЪВ ВОЕННА 
БОЛНИЦА, НАЛИ?
- ДА, ТАМ Е, В НЕДЕЛЯ БЯХ ПРИ НЕГО. ГОВОРИХМЕ СИ ДВА ТРИ ЧАСА.
МНОГО Е ЗЛЕ, ЧЕРНИЯТ МУ ДРОБ Е НА РЕШЕТО. ПО ВСИЧКО ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ НЯМА СПАСЕНИЕ. ИЗМОЛИХМЕ ДА МУ ДАВАТ ПО МАЛКО МОРФИН НОЩЕМ. НО СЕСТРА МУ НЕ СИ Я СПОМНЯМ ОТ КЛУБА. ТАМ ИДВАТ, СЯДАТ, СТАВАТ, МОЖЕ ДА СЪМ СЕ БИЛ ЗАПЛЕСНАЛ В РАЗГОВОРИ... ТЯ ЛИЛИЯ
ЛИ СЕ КАЗВА?
- НЕ, НЕ СЕ КАЗВА ЛИЛИЯ. АЗ И КАЗВАМ ЛИЛИЯТА, ИМАМ СИ МОТИВИ
ЗА ТОВА. СЕГА МЕ СЛУШАЙ - ОТИВАШ ПРИ ЛИЛИЯТА НА БЕСЕДКАТА ДА СИ ПРИКАЗВАТЕ. ТЯ ИМАЛА ДА ТИ СЪОБЩАВА ИНТЕРЕСНИ НЕЩА. ПОСЛЕ В
ЧЕТИРИ И ПОЛОВИНА ЧАСА  ЕЛА В КАБИНЕТА МИ. ВРЪЩАМЕ СЕ В СОФИЯ С МОЯТА КОЛА, ЛИЛИЯТА ЩЕ НИ ЧАКА ОТВЪН, ЩЕ ВЗЕМЕМ И НЕЯ.
ЩЕ ТЕ ОТКАРАМ У ВАС, ЩЕ СИ СПИШ В АПАРТАМЕНТА, ЩЕ СИ ПРИГОТВИШ КАКВОТО ТРЯБВА И УТРЕ СУТРИНТА ЩЕ ТЕ ДОКАРАМ ПАК ТУК.
ОФИЦИАЛНИЯТ ТИ ПРЕСТОЙ В КЛИНИКАТА ЩЕ ЗАПОЧНЕ ОТ УТРЕ. ТО-
ГАВА ЩЕ ПОПЪЛНИМ И ДОКУМЕНТАЦИЯТА. ХАЙДЕ, ЛИЛИЯТА Е ВЕЧЕ
ГОРЕ, ДА НЕ СТОИ САМА.
От права по-права се оказа ... Лилията, доктор Х е великолепен човек. Но
и в неговият живот е станало нещо драматично... 
Станах от пейката и се запътих към беседката. Когато приближих, Лилията
плачеше. Сигурно съм я подсетил за брат и, артист от класа, който, с
разрушен от ракията /той винаги пиеше само гроздова ракия/ организъм,
мъчително агонизираше във Военната болница. Но като сядах, тя вече
пробваше да се усмихне. Горчивичка, но усмивка все пак.
- НАЙ-НАПРЕД ЩЕ ВИ ПОМОЛЯ ДА НЕ МЕ НАРИЧАТЕ ЛИЛИЯТА. НА 
ДОКТОР Х Е ПОЗВОЛЕНО, ТОЙ ТАКА СИ Е РЕШИЛ, НО ЗА ДРУГИТЕ СИ ИМАМ ИМЕ. ФАМИЛИЯТА ЗНАЕТЕ, ИМЕТО МИ Е БИСТРА.
АЗ СЪМ ИДВАЛА В КЛУБА, НО ВАС ТАМ СЪМ ВИЖДАЛА САМО ЕДИН ПЪТ.
ИНАЧЕ ОТ БРАТ МИ ЗНАМ ВСИЧКО ЗА ВАС. И АКО ВИЕ УВАЖАВАТЕ И ОБИЧАТЕ МНОГО ХОРАТА НА ИЗКУСТВОТО, ЗА КОЕТО ПЪК ТЕ СЪЩО ВИ ОБИЧАТ, БРАТ МИ СТЕ ГО ЗАПАЛИЛИ ПО ФИЛОСОФИЯТА И ЕСТЕТИКАТА.
ТОЙ НЕПРЕКЪСНАТО МИ ПРЕРАЗКАЗВАШЕ КАКВО СТЕ СИ ГОВОРИЛИ
С НЕГО.
И ОТЛИЧНО ЗНАМ, ЧЕ ДОРИ В ТАЗИ, ПОСЛЕДНАТА НЕДЕЛЯ, СТЕ БИЛИ
ПРИ НЕГО ТРИ ЧАСА. ВЕЧЕРТА ТОЙ СЕ ОБАДИ ПО ТЕЛЕФОНА В КЪЩИ,
БЕШЕ ЩАСТЛИВ, БЕШЕ СЕ ПОЧУВСТВУВАЛ ЖИВ ЧОВЕК...
ЗАТОВА ДНЕС СЕ ДЪРЖА КАТО ОТКАЧЕНА, ГЛЕДАХ ВИ ТАКА, ЧЕ БОГ
ЗНАЕ КАКВО СТЕ СИ ПОМСЛИЛИ ЗА МЕНЕ.
Моята родна майка беше грамотна селска жена, но никога не беше чела
БИБЛИЯТА. И когато три години преди да се озова в Клиниката, през
лятото си отидох да постоя при нея и при баща ми, носех със себе си 
БИБЛИЯТА. Току що я бях купил на черно от шефа на гардеробиерите и 
реквизита във Военния театър Любчо за 80 лева. Тогава това бяха доста пари, средната заплата беше някъде около 120 лева.
В рода на майка ми се предавала от поколение на поколение една по-
говорка ли, що ли, която майка ми приписваше като думи на Апостол
Павел, така казваше - Павлевите думи, която е инак добре извстна и
звучи така: "ГОСПОД НЕ Е СКИТАЧ - ГОСПОД Е СБИРАЧ!"
И моите първи думи към Бистра бяха: 
- ЧАК СЕГА РАЗБРАХ, ЧЕ МАЙКА МИ Е АБСОЛЮТНО ПРАВА. ГОСПОД НЕ
Е СКИТАЧ, БИСТРА, ГОСПОД Е СБИРАЧ!
Тя не схвана изведнъж защо с такъв ентусиазъм цитирам някаква
народна мъдрост, но ме погледна спокойно, продължително в очите,
а после започна:
- ДАНО СТЕ ПРАВ, ДАНО ГОСПОД НАИСТИНА ДА Е СБИРАЧ. НО СЕГА
ИМАМ ДА ВИ КАЗВАМ НЕЩО ВАЖНО. ГРЯХ ИЛИ НЕ, АЗ СЛУШАМ ШЕФА КАКВО СИ ГОВОРИ ПО ТЕЛЕФОНИТЕ ОТКАКТО СЪМ ДОШЛА ТУК. И НЕ
АЗ СЪМ ИЗМИСЛИЛА НАЧИНА ЗА ПОДСЛУШВАНЕ, САМО СЕ ВЪЗПОЛЗУВАМ ОТ НЕГО. 
ПРЕДИ ДА СИ ЗАМИНЕ, УВОЛНЕНАТА ОТ ШЕФА СЕКРЕТАРКА, КОЯТО АЗ
ВЕЧЕ ДОСТА ДЪЛГО ПО НЕВОЛЯ ЗАМЕСТВАМ, ЗАЩОТО ТОЙ ХАРЕСА ДА СИ ИМА НАУЧНА СЕКРЕТАРКА, МЕ ПРЕДУПРЕДИ: " ЗАД КАРТИНАТА ВДЯСНО
ОТ ПОРТРЕТА НА ДРУГАРЯ ЖИВКОВ НЯМА СТЕНА. ОТ ДРУГАТА СТРАНА
СЪЩО ИМА КАРТИНА, НО ПАК НЯМА СТЕНА. ПРИБЛИЖАВАШ СЕ, ГЛЕДАШ 
СИ УЖ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА И ЧУВАШ АБСОЛЮТНО ВСИЧКО. ТОВА ГО Е
ИЗМИСЛИЛ ПЪРВИЯТ ШЕФ НА КЛИНИКАТА, КОЙТО ПОДСЛУШВАЛ
КАКВО СЕ ГОВОРИ ПРИ СЕКРЕТАРКАТА МУ. ПОНЕЖЕ СЕГАШНИЯТ ШЕФ
НЕ ЗНАЕ ТОВА, ПОДСЛУШВАМЕ ГО НИЕ, А НЕ ТОЙ НАС."
ТАКА ЧЕ МОЛЯ ДА НЕ МЕ ОСЪЖДАТЕ - заключи лекарката Бистра по този
въпрос. - АКО МУ БЯХ КАЗАЛА,  НАЧАЛНИКЪТ СИГУРНО ЩЕШЕ ДА СИ РАЗ-
ВАЛИ СПОКОЙСТВИЕТО ЗАВИНАГИ. ЗНАЕ ЛИ НЯКОЙ КАКВО Е ГОВОРИЛ И КАКВО Е ЧУЛА БИВШАТА СЕКРЕТАРКА... 
А СЕГА ПЪК СТАНА НЕЩО ПОЛЕЗНО. ЕТО КАКВО СТАНА...
СУТРИНТА ЧУХ ШЕФА ДА ПРОИЗНАСЯ ВАШЕТО ИМЕ ПО ТЕЛЕФОНА.
ТОЙ ЯВНО НЕ ВИ ПОЗНАВАШЕ, ЗАЩОТО ЗАПОЧНА ДА РАЗПИТВА ЗА ВАС
И ДА КОМЕНТИРА С НЯКОГО ЗА ВАС. ОТ НЕГОВИТЕ РЕПЛИКИ РАЗБРАХ ВСИЧКО, ПОНЕЖЕ ТОЙ СЕ ОСВЕДОМЯВАШЕ ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ПОВЕЧЕ ОТ 15 МИНУТИ. СХВАНАХ И ТОВА, ЧЕ РАЗГОВАРЯ С КОЛЕГАТА СИ ПРО-
ФЕСОР ... /ОТ ТУК НАТАТЪК АЗ ЩЕ НАРИЧАМ ВЕЧЕ СОФИЙСКИЯТ ПРОФЕ-
СОР  "ЗЕТ", ПОНЕЖЕ ЛЕКАРИТЕ СТАНАХА ТРИМА/   ЗЕТ.
НАШИЯТ ПРОФЕСОР БЕШЕ ПОМОЛЕН ОТ ИМЕТО НА АКАДЕМИК МАЛЕЕВ,
ШУРЕЯТ НА ДРУГАРЯ ЖИВКОВ, ДА ВИ ПРИЕМЕ ТУК И ДА ВИ НАЗНАЧИ
ПРИНУДИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ ОТ АЛКОХОЛИЗЪМ, ПРИДРУЖЕН СЪС СКЛОННОСТ КЪМ ФАНТАЗНО ГОВОРЕНЕ.
КАТО ЧУХ ТОВА, АЗ ОТМАЛЯХ. ПОМИСЛИХ СИ, ЧЕ МОЖЕ ДА Е ВЯРНО,
ЗАЩОТО СТЕ ПРИЯТЕЛ НА БРАТ МИ, А ТОЙ, МИЛИЯТ... И ЗАПОЧНАХ ДА
СЕ ЧУДЯ КАК ДА ВИ ПОМОГНА, АКО ДОЙДЕТЕ ТУК.
НО АЗ ПОДСЛУШАХ ДУМА ПО ДУМА ВАШИЯТ РАЗГОВОР С ПРОФЕСОР
ИГРЕК В КАБИНЕТА МУ И МОМЕНТАЛНО РАЗБРАХ, ЧЕ РАБОТАТА Е СЪВСЕМ ДРУГА. И СЕ ВЪРТЯХ КАТО ПУМПАЛ НА СТОЛА, КОГАТО СЕ ВЪРНАХТЕ ПРИ МЕН. МЕЖДУ ДРУГОТО, ДЪРЖАХТЕ СЕ НЕВЕРОЯТНО, ГОРДЕЕХ СЕ ЗА
ПРИЯТЕЛЯ НА МОЯ БРАТ. ТОВА Е, КАКНО РЕШИХТЕ С ДОКТОР Х?
- ПЪТУВАМЕ И ТРИМАТА СЛЕД МАЛКО ЗА СОФИЯ - отговорих аз.
- ЧУДЕСНО, ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ УТРЕ - зарадва се младата и
красива стажант-лекарка.
- МИСЛЯ ДА ПООСТАНА ТУК ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ, НЯКЪДЕ ОКОЛО МЕСЕЦ -
отвърнах аз не чак толкова зарадвано...